Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 08 Декември 2023

Противопоставимост на правата от публична продан при отхвърлен иск за нищожност на ипотека

Решение №50069/2023 · Върховен касационен съд · 08 Декември 2023

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Наследници водят ревандикационен иск за възстановен имот срещу дружество, което го е закупило на публична продан от съдебен изпълнител. Преди това ищците са установили нищожност на първоначална продажба и са спечелили иск за собственост срещу длъжниците, но техният иск за нищожност на учредената върху имота банкова ипотека е бил отхвърлен. Върховният касационен съд отхвърля иска за собственост срещу купувача от публичната продан, тъй като действителността на ипотеката е установена със сила на присъдено нещо срещу ищците.

Какво приема съдът

Правата на купувач от публична продан са противопоставими на действителния собственик, когато с влязло в сила съдебно решение е отхвърлен искът на собственика за прогласяване на нищожност на ипотеката срещу ипотекарния кредитор.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

публична проданипотекасила на присъдено нещоревандикационен искнищожност на сделка

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 50069

Гр.София, 19.12.2023г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛКА МАРЕВА

АТАНАС КЕМАНОВ

Като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№3292/22г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба „Хармония груп“АД, ЕИК204005889, чрез пълномощника му адвокат К.К., срещу решение №597 от 12.05.2022г., постановено по в.гр.д. №2323/2021г. на Окръжен съд-гр.Варна.
Състав на Окръжен съд – гр.Варна е отменил решението на Варненски районен съд № 964/27.07.2021 г по гр.д. №10617/2020г., с което са отхвърлени предявените от С. А. К., [ЕГН] и Н. Б. Д., [ЕГН] срещу „Хармония Груп“АД, ЕИК204005889, искове за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на по 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015 г на Изп. директор на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, пета категория на земята при неполивни условия, находяща се в землището на [населено място], общ. В., обл. В., м-ст „Б. Т.“, цялата с площ 7885 кв. м., имот № * при граници: имот № *; имот № *; имот № *; имот № *; имот № *, а по кадастралната скица - при граници: имоти с идентификатори № ***; № ***; № ***; № ***; № ***, и за осъждане на ответника да предаде на ищците по 1/2 ид.ч. от владението върху описания имот, на основание чл. 108 ЗС, като вместо него е :
- ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Хармония груп“АД, ЕИК204005889, че ищците С. А. К., [ЕГН] и Н. Б. Д., [ЕГН] са собственици на по 1/2 ид. ч. за всяка от тях от ПИ с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015 г на Изп. директор на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, пета категория на земята при неполивни условия, находяща се в землището на [населено място], общ. В., обл. В., м-ст „Б. Т.“, цялата с площ 7885 кв. м., имот № * при граници: имот № *; имот № *; имот № *; имот № *; имот № *, а по кадастралната скица - при граници: имоти с идентификатори № ***; № ***; № ***; № ***; № *** ;
- ОСЪДЕН е „Хармония Груп“АД, ЕИК204005889 да предаде на всяка една от ищците С. А. К., [ЕГН] и Н. Б. Д., [ЕГН] владението върху 1/2 ид. ч. от гореописания недвижим имот.
В подадената от „Хармония Груп“АД касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Поискано е същото да бъде отменено и спора решен по същество, като предявения иск по чл.108 от ЗС бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответниците по касация С. К. и Н. Д. са депозирали отговор на подадената жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение.
С постановеното по делото определение №50168/02.05.2023 година обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следния въпрос : Противопоставими ли са правата на купувача при публична продан на недвижим имот, обременен с вещна тежест – ипотека в полза на ипотекарен кредитор, когато е отхвърлен иск на собственика срещу ипотекарния кредитор/взискател по изпълнението/ и учредителите на ипотеката/длъжници по изпълнението/ с правно основание чл.26, ал.1 вр. чл.167, ал.3 от ЗЗД, и публичната продан е проведена след влизане в сила на отхвърлителното решение.
Разпоредбата на чл.166, ал.2 от ЗЗД предвижда, че ипотеката може да се учреди само върху поединично определени имоти и за определена парична сума/т.нар специалност на ипотеката/.Това правило е последица от принципа за публичност на ипотеката и е установено в интерес на длъжника и на кредиторите.Ипотеката може да бъде учредена, за да обезпечи удовлетворяването на определено вземане, по отношение на което има акцесорен характер, а неин предмет е конкретно определен недвижим имот.
Както законната, така и договорната ипотека могат да бъдат учредени само върху имот, собственост на лицето, в чиято тежест тя се учредява.Поради това въпросът относно собствеността е преюдициален спрямо този за действителността на ипотеката.Ако договорът за продажба на недвижимия имот, върху който е учредена ипотеката, е нищожен, то купувачът по същия договор не е придобивал правото на собственост върху имота и поради това не би могъл да учреди валидно ипотека за свое задължение и в тежест на действителния собственик.В същия смисъл е константната съдебна практика на ВС и ВКС, която се споделя напълно и от настоящия състав - решение № 2893/28.11.1956 г. по гр. дело № 1352/1956 г . на ІV г. о. на ВС, решение № 1029/14.07.1999 г. по гр. дело № 337/1999 г . на V г. о., решение № 983/22.10.2007 г. по гр. дело № 1025/2006 г . на І г. о., решение № 98/15.03.2011 г. по гр. дело № 659/2010 г . на ІІІ г.о и Решение № 60253 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3299/2020 г., III г. о., ГК на ВКС.

Идентични ще бъдат правните последици когато ипотека бъде учредена от правоприемниците на лицето, което е придобило вещни права по нищожния договор, тъй като актовете, от които те черпят права няма да породят прехвърлително действие.

Субективните предели на силата на присъдено нещо съвпадат с кръга на лицата, които не могат да оспорват, че съдебно потвърденото право съществува, респ. че съдебно отреченото право съществува, а са длъжни да съобразят своето поведение с установеното от съда правно положение.По общо правило силата на присъдено нещо важи само за страните по делото – лицата, от чието име и срещу които е предявен искът и се води делото.Всяко лице, което не е участвало в процеса като главна страна или на помагач на една от страните, е спрямо силата на присъдено нещо трето лице, което не е обвързано от нея.

Когато искът за прогласяване нищожността на една сделка е предявен след като приобретателят е прехвърлил придобитите по тази сделка права, от правните последици на процеса ще бъдат обвързани само страните по делото.За да има решението по това дело установително действие по отношение на последващите приобретатели, същите следва да бъдат привлечени като помагачи на страната, която има интерес от привличането.Като допълнително встъпила или привлечена страна следва да участва и ипотекарния кредитор, ако някой от приобретателите е учредил ипотека преди предявяване на иска за нищожност на първоначалната сделка.Ако ипотекарният кредитор не е бил привлечен в процеса, то той има качеството на трето лице, което не е обвързано от правните последици на водения без негово участие процес.Същият има правото да предприеме действия по удовлетворяване на своето вземане, ако са настъпили предпоставките за това, като насочи принудително изпълнение върху ипотекирания имот и получи по предпочитание получената при публичната продан цена.В хода на изпълнението не могат да се навеждат възражения от длъжника или трети лица, че е насочено изпълнение върху имот, който не принадлежи на задълженото лице. Единственият способ за защита на тези трети лица е предявяването на иск по реда на чл.440, ал.1 от ГПК, в производството по което въпросът за валидността на учредената в полза на взискателя ипотека следва да бъде отново пререшен.

За собственика на имота е налице правен интерес от предявяването на иск за прогласяване нищожността на учредената върху неговия имот ипотека, на основание чл.167, ал.3 от ГПК, надлежни ответници по който са длъжника и ипотекарния кредитор.Ако този иск бъде отхвърлен като неоснователен с влязло законна сила решение, ще бъде формирана сила на присъдено нещо между страните, че ипотеката е действителна.Това обстоятелство дава правото на ипотекарния кредитор да насочи принудително изпълнение върху ипотекирания имот.Придобитите права от трети лица при публична продан на този имот са противопоставими на неговия собственик, който е обвързан от установеното със сила на присъдено нещо право на лицето, в чиято полза е учредена ипотеката да насочи принудително изпълнение върху този имот.

Поради изложените аргументи, отговорът на поставения въпрос е в смисъл, че придобитите въз основа на публична продан права от трети лица върху недвижим имот, проведена по изпълнително производство, образувано от ипотекарен кредитор, спрямо който е отхвърлен иск с правно основание чл.167, ал.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на учредената в негова полза ипотека, са противопоставими на лицето, което е инициирало това производство и е претендирало, че е действителен собственик на имота.Воденият предходен процес за прогласяване нищожността на сделката, с която собственикът на имота го е прехвърлил на праводателя на праводателя на длъжника по изпълнението не ги обвързва, тъй като спрямо него те имат качеството на трети лица.
По същество на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК, приема следното :
Не е спорно по делото, че с решение №570/02.12.1998г. на ПК е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. К. върху нива от 7.885дка в м-ст „Б. Т.“, представляваща имот № * по Плана за земеразделяне, който е идентичен с ПИ с идентификатор ***. Единствен наследник на Д.К. е Б. К., поч. на 28.01.2018г., който е оставил за наследници двете ищци – С. К./преживяла съпруга/ и Н. Д./дъщеря/, всяка от които е придобила по наследяване по 1/2 ид.ч. от възстановения имот.
На 03.10.2006г Б. К. е упълномощил лицето В. П. да извършва фактически и правни действия от негово име относно възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот.Пълномощното е с нотариална заверка на подписа от същата дата, извършена от нотариус Я. Н..
С договор за покупко-продажба по н.а. № 5/29.12.2006 г на нотариус О.Ш., В. П. в качеството му на пълномощник на Б. К. е продал на Р. Д. възстановения му имот за сумата от 538.20лв., която сума съвпада с данъчната оценка на имота.
С договор за покупко-продажба по н.а. № 32/30.01.2008г. Р. Д. и съпругата му Е. Д. са продали придобития от тях имот на Ю. И. за сумата от 4000 лв., който впоследствие прехвърля с две отделни продажби, извършени в едни и същи ден, идеални части от имота, както следва : с НА № 113/18.04.2008 г продава на Н. С. С. 1/3ид. ч. от имота за сумата от 6000лв., а с НА № 114/18.04.2008г. на Р. Н. 2/3ид. ч. за сумата от 12 000лв.
На 16.04.2008 г двамата приобретатели по сделките са сключили всеки от тях поотделно договори за ипотечен кредит с банка „ДСК“АД, както следва : Р. Н. - за сумата от 97 500 евро и Н. С. - за сумата от 32 500 евро, които договори са били обезпечени чрез учредяване на договорни ипотеки, обективирани в н.а. № 152/30.06.2008г. и н.а. № 155/30.06.2008г., като и по двата договора двамата кредитополучатели са посочени и за ипотекарни гаранти.
С влязло в сила на 12.01.2012г. решение № 1172/8.04.2010 по гр. д. № 9934/2008 г на ВРС е прогласен за нищожен сключеният договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 5/29.12.2006 г на нотариус О.Ш., по силата на който Б. К. чрез пълномощника си В. П. продава на Р. Д. по време на брака му с Е. Д. процесния имот поради накърняване на добрите нрави, вследствие действия против интереса на представлявания, по предявен от Б. К. срещу Р. Д. и Е. Д. иск с правно основание чл. 40 вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.Исковата молба по това дело е била вписана след учредяване на ипотека в полза на банка „ДСК“АД, в това производство не са участвали последните приобретатели – Р. Н. и Н. С./ипотекарни длъжници/, както и ипотекарния кредитор, които не са обвързани от формираната сила на присъдено нещо, че договор за покупко-продажба по н.а. № 5/29.12.2006 г на нотариус О.Ш. е нищожен.
С влязло в сила на 17.06.2015г. решение на ВРС № 2970/17.06.2013г. по гр.д.№2771/2012г. е признато за установено по отношение на Р. Н. и Н. С./ипотекарни длъжници/, че Б. К. е собственик на процесния недвижим имот - НИВА с площ на 7, 885 дка в м-ст „Б. Т.“ и ответниците са осъдени да предадат владението му.Решението е постановено при участието на трето лице-помагач Ю. И., който е праводател на ответниците. Ипотекарният кредитор „Банка ДСК“АД не е участвал като страна по делото.
С влязло в сила решение по в.т.д. № 1446/2016 г на ВОС, са отхвърлени исковете на Б. К. срещу „Банка ДСК“ ЕАД ,Р. Н. и Н. С. за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона на двата договора за ипотека от 16.04.2008 г, учредени от Р. Н. и Н. С. в полза на „Банка ДСК“ЕАД, на основание чл. 167, ал. 3 ЗЗД.С оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че спрямо ищеца е установено със сила на присъдено нещо съществуването на валидно ипотечно право върху собствения му имот, което позволява на кредитора да насочи изпълнение върху него и да се удовлетвори по предпочитание от получената при публичната продан цена.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.04.2019г., издадено след публична продан по изп.д.№ 4320/2010г. по описа на ЧСИ Д.Д., образувано по молба от 11.11.2010г. на „Банка ДСК“ЕАД, процесният имот е бил възложен на ответника „Хармония Груп“АД. Длъжници по изпълнението са били Н. С. и Р. Н..Постановлението за възлагане е произвело прехвърлително действие.Правата на купувача на публична продан са противопоставими на действителните собственици на имота, независимо от това че в предходно исково производство е уважен иск по чл.108 от ЗС срещу длъжниците по изпълнението, които в случая се явяват негови праводатели/публичната продан е деривативно основание за придобиване правото на собственост/, доколкото в последващо производство е установено със сила на присъдено нещо, че в полза на взискателя има валидно учредена ипотека.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
В полза на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №597 от 12.05.2022г., постановено по в.гр.д. №2323/2021г. на Окръжен съд-гр.Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. А. К., [ЕГН] и Н. Б. Д., [ЕГН] срещу „Хармония Груп“АД, ЕИК204005889, искове за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на по 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015 г на Изп. директор на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, пета категория на земята при неполивни условия, находяща се в землището на [населено място], общ. В., обл. В., м-ст „Б. Т.“, цялата с площ 7885 кв. м., имот № * при граници: имот № *; имот № *; имот № *; имот № *; имот № *, а по кадастралната скица - при граници: имоти с идентификатори № ***; № ***; № ***; № ***; № ***, и за осъждане на ответника да предаде на ищците по 1/2 ид.ч. от владението върху описания имот, на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА С. А. К., [ЕГН] и Н. Б. Д., [ЕГН] да заплатят на „Хармония Груп“АД, ЕИК204005889 сумата от 1 526.3/хиляда петстотин двадесет и шест цяло и тридесет/лв., представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.