Намаляване на обезщетението при трудова злополука поради груба небрежност на работника

Текстът на акта

Ключови фрази

11

Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр. София, 08.04.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова

гр.д. № 1580/2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 1004 от 19.02.2020 г. от „Мини открит въгледобив“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител юрисконсулт Н. Т., против въззивно решение № 19 от 16.01.2020 г., постановено по в.гр.д. № 563/2019 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, с което като частично е отменено решение № 894 от 30.05.2019 г., постановено по гр.д. № 599/2019 г. на Пернишкия районен съд в отхвърлителната му част, са уважени предявените от В. Г. П.-Т. и В. Ю. Т., и двете от [населено място] против „Мини открит въгледобив“ ЕАД, [населено място], искове за заплащане на обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие от смъртта на техния наследодател Ю. Е. Т. в резултат на трудова злополука, станала на 07.03.2018 г., както следва: на В. Г. П.-Т. сума в размер на още 52 000 лева/общо 80 680 лв./ неимуществени и още 288,12 лева/общо 480,20 лв./ имуществени вреди за разходи за погребение, съответно на В. Ю. Т. – сума в размер на още 30 000 лева/общо 50 680 лв./ неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на злополуката до окончателното изплащане на сумите. В останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение е потвърдено и като необжалвано в тази си част, е влязло в сила. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание процесуалния представител на касатора юриск. Т., моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част, да се приеме съпричиняване от страна на пострадалия 60% и на наследниците му се присъди обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука при отчитане на това съпричиняване. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответниците по касационната жалба В. Г. П.-Т. и В. Ю. Т., и двете от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Е. Л. от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорват като неоснователна. В съдебно заседание адв. Л. оспорва касационната жалба и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а въззивното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски за касационното производство. Подробни съображения излага в писмена защита.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С определение № 707 от 23.10.2020 г. по делото е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение по материалноправния въпрос, който е от значение за изхода на спора, свързан с приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, когато пострадалият с поведението си е допринесъл за трудовата злополука и по-конкретно относно признаците на грубата небрежност като основание за намаляване на обезщетението при трудова злополука и критериите за това.

По поставения материалноправен въпрос, който е обусловил изхода на делото и по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС, намира следното:

Съобразно установената съдебна практика, в т.ч. и тази, посочена от касатора, при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица/добрият стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване поначало не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Критериите за намаляване на обезщетението, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал.2 КТ са разяснени в установената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, напр. решение № 21 от 12.03.2018 г. по гр.д. № 1459/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр.д. № 4417/2015 на ВКС, ІV г.о., решение № 60 от 05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г.о. и решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г.о. и др., съгласно която поведението на работника следва да бъде окачествено като груба небрежност, обосноваваща намаляване на дължимото обезщетение на основание чл. 201, ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но въпреки това са били предприети от работника в нарушение с установените технологични правила и правилата за безопасност, както и с проведените от работодателя инструктажи за работа. Следва да се подчертае, че по възражение на работодателя, при конкретния механизъм на трудовата злополука като стечение на обективни и субективни фактори, обстоятелствата задължително следва да се преценяват от гледна точка на признаците на грубата небрежност и едва ако се приеме, че се касае за подобно квалифицирано поведение, се съобразява какъв е приносът на проявена „груба небрежност”за вредоносния резултат като степен, за да се намали съответно обезщетението за причинени вреди. При тази небрежност, изразила се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност от пострадалия, съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. В този смисъл са решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. №387/2010 г., ВКС, ІV г.о. решение № 291/2012г по гр.д №951/2011г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 159 от 15.01.2018 по гр.д № 251/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о, която установена практика се споделя и от настоящия състав на ВКС, ІІІ г.о. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване.

Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и осигуряване на безопасни условия на труд е негово задължение и включва система от мерки, само част от които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени на изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж. Делът на останалите мерки, които работодателят е трябвало да предприеме за осигуряване на безопасни условия на труд, не изключва прилагането на чл. 201, ал.2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност, отнасящи се пряко до работата му, но наред с другите обстоятелства, това негово поведение е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука. Работодателят е длъжен да внедри системи за безопасност, както и да следи за изправното им функциониране. Неосигуряване на ефективен контрол върху техническата изправност, профилактика и ремонт на производствените мощности и работното оборудване, довело до използването им при неизправно състояние на заложените от производителя системи за безопасност, има водещо значение за предотвратяване на трудовите злополуки.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционното производство е образувано по предявени от В. Г. П.-Т. и В. Ю. Т. искове по чл. 200, ал. 1 КТ срещу „Мини открит въгледобив“ ЕАД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева за първата ищца и 70 000 лева за втората, както и такова за имуществени вреди в размер на 480,20 лева, представляващи разходи за погребение, ведно със законната лихва от 07.03.2018 г., които вреди са в следствие от смъртта на техния наследодател Ю. Е. Т., в резултат на настъпила на 07.03.2018 г. злополука, призната за трудова с разпореждане № 24 от 02.04.2018 г. на ТП на НОИ в [населено място]. В мотивите си въззивният съд приема за безспорно установено, че Ю. Е. Т. и ответното дружество „Мини открит въгледобив“ ЕАД са били в трудово правоотношение, по силата на което наследодателят на ищците е изпълнявал длъжността „работник, обслужващ спомагателни съоръжения/приемни ями/“, като на 07.03.2018 г., след проведен инструктаж от началника на смяната, при разтоварване на седлови вагони, пълни с въглища от рудник „Република“, Ю. Е. Т. бил затиснат от механичния капак на вагона. В резултат на инцидента претърпял телесни увреждания, довели до летален изход малко след настъпването му, като съгласно извършена аутопсия смъртта се дължала на причинените от механичната травма на торса остра кръвозагуба, разкъсвания на аортата, черния дроб и десния бъбрек, както и счупвания на ребра. При така установените факти и след като е констатирал, че ищците са законни наследници на починалия работник и попадат в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение, въззивният съд е приел, че са налице всички предпоставки за възникване на имуществената отговорност на работодателя за обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди от настъпилата трудова злополука на основание чл. 200 КТ.

За да определи справедливия размер на дължимото обезщетение съдът е отчел, че Ю. Е. Т. е имал дългогодишен семеен живот с неговата съпруга – ищцата В. Г. П.-Т., които са живеели съвместно с тяхната дъщеря - втората ищца В. Ю. Т.. Приел е за установено, че В. Г. П.-Т. страда от Хипертонична болест и Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък, като заболяванията са установени след преживения остър психо-емоционален стрес от внезапната смърт на нейния най-близък човек и партньор в живота. Съгласно приетата и неоспорена по делото съдебномедицинска експертиза ищцата била подложена на медикаментозно лечение, като тежестта на заболяването, продължителността и честотата на депресивните епизоди варират в широки граници, което налага системно и продължително наблюдение и лечение. С оглед характера на така установените неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че искът на В. Г. П.-Т. следва да бъде уважен в пълния предявен размер за сумата от 100 000 лева. Относно ищцата В. Ю. Т., въззивният съд е приел, че отношенията между нея и баща ѝ са се характеризирали с привързаност, уважение и любов, като е отчел и обстоятелството, че смъртта на бащата на ищцата е настъпила в ключов момент от нейния живот, когато тя е следвало да се дипломира и да заживее самостоятелно, но вместо това е останала при майка си, която се нуждае от грижи с оглед влошеното ѝ здравословно състояние. Въззивният съд е приел, че претендираното от втората ищца обезщетение в размер на 70 000 лева също е адекватно на претърпените от нея неимуществени вреди.

За да отмени частично първоинстанционното решение, въззивният съд е достигнал до различен извод относно направеното от ответното дружество възражение за наличие на груба небрежност от страна на работника като основание за намаляване неговата отговорност на основание чл. 201, ал. 2 КТ. От анализа на събраните доказателства въззивният съд е приел, че не се установява по категоричен и несъмнен начин проявата на груба небрежност, доколкото всички осъществявани от починалия работник действия били обичайно извършвани такива при разтоварване на вагони, тъй като независимо, че инструктажът за безопасност го забранявал, всички работници влизали между вагона и капака, за да разтоварят по-бързо, доколкото получават заплащане на норма, вместо да използват осигурените им ръчни инструменти /лост, шилка или казма/ за безопасно разтоварване от разстояние на останалите във вагона въглища. Независимо от установеното нарушение на разписаното в т. 9 от Инструкция за безопасна работа при разтоварване на ж. п. вагони тип „седлови“ и тип „гондола“ с подови клапи на приемни ями и чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9 от 16.12.1997 г. за общи правила за управление на дейността по осигуряване на безопасността и опазване здравето на работещите в мините, както и проведения в деня на злополуката инструктаж, въззивният съд е приел, че не е установено такова поведение на работника, което да бъде определено като пренебрегващо основни технологични правила и правила за безопасност и което да не съответства на дължимата грижа, която и най-небрежният би положил в подобна ситуация, доколкото в ответното дружество била установена трайна практика вагоните да се разтоварват по посочения начин. По тези съображения и след приспадане на получените застрахователни плащания, въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е уважил предявените искови претенции за неимуществени вреди до техния пълен размер, със законните последици.

При така дадения отговор на поставения правен въпрос изводът на въззивния съд, че имуществената отговорност на ответника-работодател не следва да се намалява на основание чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като в конкретния случай пострадалият не е допуснал груба небрежност, която да е причина за настъпване на трудовата злополука, респ. за настъпването на вредите, е неправилен.

В случая по делото е безспорно установено, че трудовата злополука е настъпила на 07.03.2018 г., когато пострадалият Ю. Т. бил на работа дневна смяна заедно с колегите си В. Л., И. Н. и И. Т., като около 7,30 сутринта след проведен инструктаж от П. И., началник смяна, четиримата отишли на 6-ти коловоз, за да разтоварят седлови вагони, пълни с въглища от рудник „Република“. Работата била разпределена от бригадира св. В. Л., като самия той отишъл откъм стената, Ю. Т. останал откъм площадка на първи вагон, а другите двама отишли на втори вагон. Механизмът за отваряне на вагона, който се отварял с въздух под налягане, бил откъм страната на Ю. Т.. Свидетелят Л. разкачил куките, които се слагат на капака, за да не се отвори по време на движение и казал на Т., ако е разкачил и той, може да се предприеме отварянето на вагона. Механизмът за отваряне се задействал чрез кран, който имал три положения – отворено, затворено и средно положение. Този кран се намирал на самия вагон, по средата. Вагонът бил разделен на две. От една страна имало два капака, като и двата се отваряли. След като Т. поставил крана в положение „отворено“, долният край на вагона се отворил на около 60 см. от вагона и през този отвор започнали да падат въглищата върху скарите на пода. Ако във вагона останели въглища, неизпаднали при изсипването, ги разтоварвали на ръка с ръчни инструменти. Откъм страната на Л. скарите били по-широки и въглищата изпаднали. Свидетелят бил вече на втория капак като между него и Т. имало материал и той не го виждал. Внезапно свидетелят усетил, че от дясната му страна капакът започнал да се затваря. Той клекнал ниско под капака и извикал на пострадалия „Ю., пази се, вагонът се затваря, клякай долу ниско, капака се притваря“. Тъй като не чул отговор от негова страна, се показвал отстрани и видял, че Ю. Т. е прав. Изтичал веднага, качил се на площадката и директно отишъл при крана, който бил в положение „затворен“. Тъй като капакът притиснал Ю. Т. към вагона, Л. веднага сложил крана в положение „отворен“, при което капака освободил тялото на Т. и той се свлякъл на земята. Свидетелят веднага викнал колегите за помощ, донесъл вода да го намокри. Не след дълго наследодателят на ищците починал, което било констатирано при идването на медицинския екип от Ц. П.. Впоследствие е установено, че в резултат на притискането към вагона, Т. получил телесни повреди от механичен фактор - механична травма на торса, която е резултат от силен и широк натиск от тежък твърд тъп предмет в областта на гърдите, корема и поясната област. Причината за смъртта е установена с аутопсия - остра кръвозагуба, разкъсвания на аортата, черния дроб и десния бъбрек, както и счупвания на ребра в дясно. Констатирани са датата и часа на смъртта – 07.03.2018 г., 08:00 ч. Приблизителният период от време между началото на патологичния процес и смъртта е 5 минути.
При тези установени по делото фактически данни правилно въззивният съд е приел, че между страните не се спори, че наследодателят на ищците и ответното дружество са били в трудово правоотношение, както и фактът за настъпилата на 07.03.2018 г. трудова злополука по време на съществуването му, което се установява и с Разпореждане № 24/02.04.2018 г. на НОИ-ТП-П., съгласно което се касае за трудова злополука, като в резултат на нея пострадалият Ю. Т. е претърпял телесни увреждания, довели до летален изход, т.е. доказани са всички предпоставки за възникването на имуществената отговорност на работодателя за обезщетяване на вреди от трудова злополука. Безспорно е и че ищците В. Г. П.-Т. и В. Ю. Т. са законни наследници на починалия Ю. Т. и са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за причинените им неимуществени вреди, чийто размер се определя по справедливост, съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Неправилен е изводът на въззивния съд, че с поведението си пострадалият не е проявил груба небрежност по см. на чл. 201, ал. 2 КТ. Това е така, тъй като по делото е установено, че след като са започнали разтоварните дейности пострадалият Ю. Т. се е намирал между вагона и капака и това е сторил в нарушение на разписаното в т. 9 от Инструкция за безопасна работа при разтоварване на ж.п. вагони тип „седлови“ и тип „гондола“ с подови клапи на приемни ями и чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9 от 16.12.1997 г. за общи правила за управление на дейността по осигуряване на безопасността и опазване здравето на работещите в мините, като за осъществяване на безопасна работа преди започване на смяната, както на него, така и на другите работници, им е проведен инструктаж от началник смяната, които нарушения се установяват и от констатациите в Протокол № 6 от 26.03.2018 г. на НОИ-ТП-П.. Следва да се подчертае, че преценката за съпричиняване изисква да е установено конкретно поведение на работника и то такова, което да бъде определено като пренебрегващо основни технологични правила и правила за безопасност и което да не съответства на дължимата грижа, каквото и най-небрежният би положил в подобна ситуация. В случая е установено, че пострадалият Т. е нарушил правилата за безопасност на труда/работа при затворено положение на крана и в габарита на отворения капак на вагона/, като вместо да разтовари останалите въглища във вагона от площадката с лостове, за да падне материала в дупките, каквито са инструкциите за безопасност, той е използвал рискования начин като е влязъл между вагона и капака, тъй като така се разтоварва по-лесно, което е била възприета практика за работа в дружеството, тъй като работниците са били на норма и всеки гледал по-бързо да разтовари, нарушавайки правилата за безопасност на труда. Независимо от тази възприета порочна практика на работа в ответното дружество, нарушаваща правилата за безопасна работа, не може да се приеме, че действайки по този начин, в нарушение на инструкциите за безопасен труд и поемайки риск за здравето и живота си, пострадалият не е допринесъл за вредоносния резултат като в случая действията му сочат на проявена груба небрежност. Това е така, тъй като той е съзнавал/предвиждал/ настъпването на вредоносните последици – увреждане на здравето си, заставайки под отворения капак на вагона, който предвид обема и тежестта си може да го притисне към вагона с голяма сила при ненадейно затваряне, породено от различни причини - случайно събитие и предмет, човешка, включително и негова грешка, или поради неочаквана неизправност в системата за подаване на въздух за отваряне на вагоните, но е мислил, че това няма да се случи, а и самонадеяно се е надявал, че ако възникне подобен проблем, той ще бъде е в състояние да го предотврати, т.е. в случая пострадалият сам се е поставил в ситуация на повишен за живота и здравето си риск, поради което с поведението си е проявил груба небрежност по см. на чл. 201, ал. 2 КТ. По делото е установено, че такова поведение на пострадалия не е изолирано, а такава порочна практика е била възприета в ответното дружество, тъй като работниците са били на норма и всеки гледал по-бързо да разтовари, нарушавайки правилата за безопасност на труда, което обстоятелство обаче не изключва проявената от пострадалия груба небрежност, но е от значение за определяне степента на съпричиняване. В тази връзка настоящата инстанция приема, че за настъпване на вредоносния резултат на 07.03.2018г. при описаните по-горе обстоятелства, в по-голяма степен е допринесло пренебрегването на контрола за безопасни условия на труд от страна на работодателя, който е следвало да бъде осъществяван от съответните длъжностни лица, за които той отговаря.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение намира, че изводът на въззивният съд, че в случая от страна на пострадалия не е проявена груба небрежност при изпълняваната работа по разтоварване на вагоните, е неправилен. С оглед на изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че на основание чл. чл.201, ал. 2 КТ дължимото от работодателя обезщетение за причинените от злополуката неимуществени вреди на наследниците на пострадалия следва да бъде намалено с 20 %, с който процент в случая е съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

В тази връзка настоящата инстанция намира, че изводът на въззивния съд, че са налице предпоставките за имуществена отговорност на ответното дружество по чл. 200, ал. 1 КТ, в качеството му на работодател, поради настъпили за ищците вреди от трудова злополука – смъртта на техния баща и съпруг, е правилен. Правилно е приел, че размерът на обезщетението следва да бъде определен по справедливост, съобразно чл. 52 ЗЗД и съобразен с получените от ищците парични суми по две застрахователни правоотношения. При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на трудовата злополука при смърт на пострадалия работник, вземайки предвид обстоятелствата, свързани с възрастта на ищците - съпруга и дъщеря, възрастта на починалия, внезапността на смъртта, характера на взаимоотношенията и на емоционалната връзка между ищците/съпруга и дъщеря/ и починалия, страданията, които смъртта е причинила и продължава да причинява на ищците, страданието което те ще търпят от загубата на съпруга и бащата, с който са били в изключително топли и хармонични отношения, е определил, че този размер възлиза на сумата от 100 000 лв. за съпругата и на сумата от 70 000 лв. за дъщерята. Дължимото обезщетение по чл. 200, ал. 3 КТ, след отчитане на съпричиняването от 20%, следва да бъде намалено съответно от 100 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди на В. Т. на 80 000 лв. и от 70 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди на В. Т. на 56 000 лв., които обезщетения от своя страна следва да бъдат намалени на основание чл. 200, ал. 4 КТ с получените застрахователни обезщетения в размер на сумата от по 19 320 лв. за всяка една от ищците, поради което работодателят остава да дължи за обезщетяване на причинените неимуществени вреди на ищцата В. Т. сумата от 60 680 лв. и на ищцата В. Т. сумата от 36 680 лв., ведно със законните последици.

Тези основания за материална незаконосъобразност и необоснованост налагат касиране на въззивното решение в посочената част и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе, въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, с които касаторът е осъден да заплати на В. Г. П.-Т. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпруга й Ю. Е. Т., настъпила в резултат на възникнала на 07.03.2018 г. трудова злополука, за разликата над 60 680 лв. до 80 680 лв. и искът по чл. 200, ал. 1 КТ за сумата от 20 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде отхвърлен; осъден да заплати на В. Ю. Т., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща й Ю. Е. Т., настъпила в резултат на възникнала на 07.03.2018 г. трудова злополука, за разликата над 36 680 лв. до 50 680 лв. и искът по чл. 200, ал. 1 КТ за сумата от 14 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде отхвърлен, както и в частта, с която е присъдена на Окръжен съд - Перник държавна такса в размер на 730 лв./разликата между присъдените 1690 лв. и дължимите 960 лв./. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, ответниците по касационната жалба следва да бъдат осъдени да заплатят на касатора направените разноски за настоящата инстанция, при условията на чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 1267 лв./внесена държавна такса в размер на 2 627 лв. и дължима 1 360 лв./.

С оглед на този изход на спора, останалите, направени от страните деловодни разноски/ адвокатско и юриск. възнаграждения/, остават в тяхна тежест.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 19 от 16.01.2020 г., постановено по в.гр.д. № 563/2019 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, в частта, с която „Мини открит въгледобив“ ЕАД, [населено място], е осъдено да заплати на В. Г. П.-Т. от [населено място] и на В. Ю. Т. от [населено място], обезщетения за причинени от смъртта на техния наследодател Ю. Е. Т., в резултат на трудова злополука, станала на 07.03.2018 г., неимуществени вреди, както следва: за разликата над 60 680 лв. до 80 680 лв. за първата ищца и за разликата над 36 680 лв. до 50 680 лв. за втората ищца, както и в частта, с която е присъдена на Пернишкия окръжен съд държавна такса в размер на 730 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Г. П.-Т. от [населено място] и В. Ю. Т. от [населено място] срещу „Мини открит въгледобив“ ЕАД, [населено място], искове с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, за сумите от 20 000 лв. за първата ищца и 14 000 лв. за втората ищца, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател баща Ю. Е. Т., настъпила в резултат на трудова злополука на 07.03.2018 г.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 19 от 16.01.2020 г., постановено по в.гр.д. № 563/2019 г. по описа на Пернишкия окръжен съд в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА В. Г. П.-Т. от [населено място] и В. Ю. Т. от [населено място] да заплатят на „Мини открит въгледобив“ ЕАД, [населено място] деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 1 267 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: