Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради нови доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. София 03.04.2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 19.03.2025 (деветнадесети март две хиляди двадесет и пета) година в състав:

Председател: Владимир Йорданов
Членове: Димитър Димитров
Филип Владимиров

при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4730 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 2 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 198 591/17.06.2023 година, подадена от Д. Д. С. за отмяна на решение № 907/23.02.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен граждански състав, постановено по в. гр. д. № 6364/2022 година.

С посоченото въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 20 021 956/16.03.2022 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 33-ти състав, постановено по гр. д. № 49 226/2018 година, като е постановено ново, с което е уважен предявения от И. Д. Я., като правоприемник на Д. С. С., иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД. Решението е било предмет на касационно обжалване като с определение № 1365/21.03.2024 година, постановено по гр. д. № 2784/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., такова не е било допуснато, поради което съгласно чл. 296, т. 3, пр. 1 от ГПК то е влязло в сила на 21.03.2024 година.

От изложените в молбата на Д. Д. С. твърдения следва, че тя иска отмяна на решение № 907/23.02.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен граждански състав, постановено по в. гр. д. № 6364/2022 година, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК (нови писмени доказателства) и в тази връзка се позовава на приложените към молбата доказателства, а именно ЕР № /0 година, удостоверение изх. № / година на Териториално поделение на НОИ-С град и извлечение от сметката на Д. С. С. в ТБ „ОББ“ АД [населено място].

Ответницата по молбата И. Д. Я. е подала отговор, с вх. № 25 021 248/04.10.2024 година, на същата, с който е изразила становище, че тя е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение.

С оглед на датата, на влизане в сила на решение № 907/23.02.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен граждански състав, постановено по в. гр. д. № 6364/2022 година-21.03.2024 година и датата на подаване на молбата за отмяна-17.06.2024 година трябва да се приеме, че е спазен предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК преклузивен срок за сезиране на съда. Наред с това молбата е подадена от заинтересована страна, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното:
Както се посочи с решение № 907/23.02.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен граждански състав, постановено по в. гр. д. № 6364/2022 година, чиято отмяна е поискана от Д. Д. С. е уважен предявения срещу нея от И. Д. Я., като правоприемник на Д. С. С., иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД. Молителката твърди, че решението е неправилно, тъй като от представеното с молбата за отмяна извлечение от сметката на Д. С. С. в ТБ „ОББ“ АД [населено място] се установявало, че пенсията на С. била теглена от неговия пълномощник И. Д. Я., която също била получила по дарение идеална част от имота, предмет на отмененото дарение. Тези отношения били останали неизяснени по делото, като имали отношение за преценката дали дарителят се е нуждаел от издръжка. Същевременно от ЕР № /0 година се установявало, че С. страда от детска церебрална парализа и придружаващи заболявания, за което и е призната трайно намалена работоспособност от 95 % пожизнено, като с оглед на това и размера на получаваната пенсия, посочена в удостоверение изх. № 3042-21-583/29.05.2024 година на Териториално поделение на НОИ-С. град тя била в невъзможност да дава издръжка на С..

В исковото производство Д. Д. С. е била представлявана от назначен й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Това е станало след като С. е била търсена на посочения в исковата молба адрес на 15.12.2018 година (събота), на 27.12.2018 година и на 11.01.2019 година, но не е била намерена и не е установено друго лице, на което да бъдат връчени книжата, като при последното посещение е било поставено уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. След като е изпълнена процедурата по чл. 47, ал. 3 от ГПК съдът е констатирал, че регистрираните настоящ и постоянен адрес на Д. Д. С. съвпадат с този, на който е правен опит за връчването на книжата е постановено определението за назначаване на особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК. Наред с това е правен опит за призоваване на С. и на последната и регистрирана месторабота, но той е бил неуспешен, тъй като е съобщението е върнато след като е установено, че тя вече не работи при този работодател. Молителката не навежда доводи за това, че особения й представител е бил назначен в нарушение на установените в закона правила за това, а сочи, че поради това, че не са му били известни отношенията между страните и свързаните със спора конкретни факти, не е могъл да ги посочи, съответно да ангажира надлежни доказателства за тях. Именно с последното обстоятелство се обосновава и възможността за представяне на подадените заедно с молбата за отмяна ЕР № /0. година, удостоверение изх. № -/ година на Териториално поделение на НОИ-София град и извлечение от сметката на Д. С. С. в ТБ „ОББ“ АД [населено място], а оттам и допустимостта на самата молба.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК отмяната на влязло в сила решение може да бъде искана, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наред с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдебното решение установява със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези действия на решението е приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. Затова съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, страната има възможност да оспорва съдебното решение само на основание на факти, които са настъпили след този момент. В този случай ще е налице ново фактическо положение, което ще доведе до промяна на съществуващите между страните правни отношения, поради което не се налага отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303 от ГПК. Съществува възможност в случаите, когато в хода на съдебното производство страната не е посочила обстоятелства, които са от значение за спора или не е представила доказателства за тях, съдебното решение да не отразява действителните отношения между страните по делото. Предвид настъпилата с влизането в сила на решението обвързаност от силата на присъдено нещо и невъзможността да се иска пререшаването на спора страната не би могла да санира този си пропуск чрез предявяване на нов иск за вече разрешения спор. Затова разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК дава възможност на заинтересованата страна, в случаите, когато пропускът не се дължи на нейно недобросъвестно поведение, т. е. когато въпреки положената от нея дължима грижа тя не е могла да узнае за релевантното обстоятелство и/или да се снабди със съответното доказателство, да иска отмяна на съдебното решение и провеждането на ново съдебно производство, в което да посочи новите обстоятелство и/или доказателства, които да бъдат преценени при разрешаването на спора.

От горното следва, че новите обстоятелства и/или писмени доказателства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, поради което при надлежното им посочване са могли да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението му, дори и доказателствата да са създадени след предявяването на иска, в който смисъл е чл. 235, ал. 3 от ГПК. Освен това тези обстоятелства и/или доказателства трябва да не са посочвани и представяни в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са обсъждани от инстанцията по същество при постановяването му. Новите доказателства могат да обосноват отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК и когато са създадени след приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, но само ако установяват обстоятелства от значение за спорното право, които са съществували към този момент. Тези нови обстоятелства и/или доказателства трябва да са от съществено значение за делото, т. е. да подкрепят твърденията на страната и да би могло при вземането им предвид да се обоснове друг правен резултат от спора, различен от този в постановеното по делото решение. Под обстоятелства от съществено значение за делото разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК има предвид факти от действителността, които според приложимата за съответния спор правна норма са релевантни за спорното право, като са от значение да неговото възникване, съществуване, унищожаване, развитие, изменение, прекратяване или погасяване или в случаите на косвеното доказване имат доказателствено значение за установяването на правото. Във връзка с това нови доказателства от съществено значение за делото ще са тези, които установяват такива факти, включително и такива, които са твърдени от страната, но са останали недоказани в хода на производството.

От посоченото следва, че разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК дава защита на страната, в случаите, когато делото не е било попълнено с релевантни за спора обстоятелства и доказателства, не по нейна вина. Ако бъде констатирано това основание за отмяна на съдебното решение и молбата за това бъде уважена, заинтересованата страна ще може, във възобновеното производство по спора, да ангажира доказателствата при новото разглеждане на спора.

В конкретния случай представеното с молбата за отмяна от Д. Д. С. удостоверение изх. № / година на Териториално поделение на НОИ-С град е съставено след влизането в сила на решение № 907/23.02.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен граждански състав, постановено по в. гр. д. № 6364/2022 година, но с него се удостоверяват релевантни за спора факти, които са съществували преди този момент. Останалите две доказателства-ЕР № /0 година и извлечение от сметката на Д. С. С. в ТБ „ОББ“ АД [населено място] са съставени преди влизането в сила на съдебното решение и също удостоверяват релевантни за спора факти, които са съществували преди този момент. Затова и доколкото не са представяни в исковото производство, тези доказателства могат да бъдат определени като нови такива по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, но това само по себе си не обуславя основателността на молбата за отмяна. За последното трябва да бъде установено и това, че страната, съответно нейният пълномощник, не е могла да се снабди с тези доказателства своевременно. В случая обстоятелствата, за които се представят новите доказателства, са били известни на Д. Д. С.-тези за които се представят ЕР № /0 година и удостоверение изх. № /. година на Териториално поделение на НОИ-С град или са могли да станат надлежно известни и да бъдат въведени в исковото производство в хода на същото-тези за които се представя извлечение от сметката на Д. С. С. в ТБ „ОББ“ АД [населено място]. Непредставянето на доказателствата от С. се дължи на това, че в исковото производство тя е била представлявана от назначен от съда по реда чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Това е вследствие на неизпълнение от нейна страна на задълженията й по чл. 98 и чл. 99 от ЗГР да заяви съответната промяна на постоянния и настоящия си адрес в случай, че вече не пребивава на регистрираните такива. В случая Д. Д. С. е имала регистриран настоящ адрес, който е съвпадал с постоянния й такъв.

Съгласно чл. 93, ал. 7 (предишна ал. 5) от ЗГР постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление, като по силата на ал. 8 (предишна ал. 6) на същата разпоредба служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. От това следва, че ако лицето не може да бъде намерено на други адреси, връчването на постоянния такъв ще е извършено надлежно, независимо от това дали то пребивава там. Предвид тези функции на постоянния адрес разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗГР задължава всеки гражданин да заяви писмено своя настоящ и постоянен адрес, които могат да са различни, а могат и да съвпадат. Затова в случаите когато ответникът не пребивава на посочените от ищеца адреси, както и когато не може да бъде намерен на тях и не се е явил да получи книжата в случаите по чл. 47, ал. 1 от ГПК, съдът, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ГПК, разпорежда връчване на настоящия или постоянния адрес на ответника, ако те не съвпадат с вече посочения по делото такъв. Последното връчване може да се извърши и чрез поставяне на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК, ако са налице предпоставките за това. В този случай законът предполага, че след изтичането на срока по чл. 47, ал. 2 от ГПК ответникът е надлежно уведомен за воденото срещу него производство, но за да се обезпечи участието му в него въвежда с чл. 47, ал. 6 от ГПК задължение за съда да му назначи особен представител. От това следва, че съществува възможност ответника да не узнае лично за ваденото срещу него исково производство и поради това да е в невъзможност сам да посочи доказателства., Тази невъзможност обаче се дължи на негово виновно поведение, доколкото като не е бил намерен на регистрираните от него настоящ и постоянен адрес, съответно не е регистрирал нови такива, той сам се е поставил в невъзможност да участва лично в процеса и да представя доказателства. Вместо това ответникът се представлява в производството от назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Последният има всички права, каквито има и договорния процесуален представител, като не може да извършва действия, за които е необходимо изрично пълномощно. Затова особения представител е разполагал с възможността да иска от съда да задължи третите лица, в които се намират писмени доказателства, от значение за решаването на спора да представят същите, а също така и да иска издаването на съдебно удостоверение за снабдяване с доказателства за релевантни за спора факти. По този начин особеният представител може да събере доказателства за имущественото, здравословното и семейното състояние на страните по договора за дарение, чиято отмяна е поискана с иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД. В този случай отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК ще е допустима при наличието на нови доказателства, за които особеният представител е знаел, но не е могъл да се снабди своевременно. Когато обаче се касае до обстоятелства или доказателства, които не са били посочени от особения представител в исковото производство, тъй като той не е могъл да узнае за тях, поради липса на връзка с представляваната страна, не са налице основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Обстоятелството, че Д. Д. С. не е пребивавала на регистрирания от нея постоянен адрес е довело до уведомяването й за исковото производство по реда на чл. 47 от ГПК и до назначаването на особения й представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Затова невъзможността да защити по най-пълен начин правата и интересите си в процеса, включително чрез представянето на всички относими доказателства, се дължи на създадена от самата нея обстановка, а не на това, че своевременното снабдяване с тях е било невъзможно, поради причини, за които страната не отговаря. Затова отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е недопустима в случаите, когато искането се основава на твърдението, не твърдените нови обстоятелства и/или доказателства не са могли да бъдат посочени, съответно представени от особения представител на страната, тъй като той не е знаел за тях, но са били известни на самата страна.

С оглед на посоченото не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на въззивно решение № 907/23.02.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен граждански състав, постановено по в. гр. д. № 6364/2022 година, поради което подадената от Д. Д. С. молба с вх. № 198 591/17.06.2023 година за това трябва да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода на делото Д. Д. С. ще трябва да заплати на И. Д. Я. сумата от 1000.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 78 от ГПК за производството по отмяна.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 198 591/17.06.2023 година, подадена от Д. Д. С. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат М. К. от САК, за отмяна на решение № 907/23.02.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен граждански състав, постановено по в. гр. д. № 6364/2022 година.

ОСЪЖДА Д. Д. С. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат М. К. от САК да заплати на И. Д. Я. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. , чрез адвокат Г. З. от САК сумата от 1000.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 78 от ГПК за производството по отмяна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.