Прекратяване на наказателно преследване за данъчни престъпления поради изтекла давност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 268

гр. София, 10 юни 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора Калин Софиянски

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 372 по описа за 2025 г

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. О. Б., депозирана чрез защитник, срещу решение на Варненски апелативен съд № 17 от 10.02.2025 г, по ВНОХД № 335/23, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд, Разград, № 12 от 6.07.2023, по НОХД № 278/21.

С присъдата жалбоподателят е признат за виновен в това, че в периода от 10.09.2009 г до 14.10.2010 г в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като управляващ и представляващ дружество /фирма/, [населено място], сам и чрез посредствено извършителство на Г. В. М., е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери: данък добавена стойност, в размер на 64 109, 80 лв, като е потвърдил неистина в справки декларации по Закона за данък добавена стойност, като е използвал документи с невярно съдържание и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, в размер на 64 109, 80 лв, с оглед на което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на две години и шест месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години.

В съдебно заседание на първата инстанция е прекратено частично наказателното производство, водено срещу подсъдимия, по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7 НК, за периода от 1.05.2008 г до 13.06.2008 г, в размер на 19 611, 55 лв, на основание чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, изтекла абсолютна погасителна давност, при изрично изявление на подсъдимия за прекратяване на производството.

С присъдата, на основание чл. 45 ЗЗД, жалбоподателят е осъден да заплати в полза на държавата, представлявана от министъра на финансите, обезщетение за имуществени вреди, в размер на 83 721, 33 лв, заедно със законните последици, както и да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в размер на 3 348, 85 лв, както и да заплати разноските, в размер на 1 031, 70 лв, платими по сметка на Окръжна прокуратура, Разград.

С жалбата се излага довод за наличие на основание за отмяна на осъдителните съдебни актове и прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютна погасителна давност. Алтернативно се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, като се твърди, че е допуснато нарушение по чл. 14 НПК при анализа на доказателствата и доказателствените средства, което би било предпоставка за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

С жалбата се прави искане за приложение на института на давността или алтернативно, за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд.

В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата.

Подсъдимият и жалбоподател Б. не участва лично в касационното производство.

Гражданският ищец не изпраща представител и не взема участие в касационното производство.

Представителят на Върховната прокуратура счита, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Пледира за отмяна на осъдителните съдебни актове в наказателната част и оставяне в сила на решението в неговата гражданска част.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

ВКС намери, че жалбата е основателна относно искането за отмяна на осъдителните съдебни актове и прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютна погасителна давност. Съображенията за това са следните:

В чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК е указано, че наказателното производство се прекратява, когато е изтекла предвидената в закона давност за наказателно преследване. В тази насока се съобразява наказуемостта на престъплението, предмет на обвинението.

По настоящото дело обвинението е по чл. 255, ал. 3 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до осем години и „конфискация“ на част или цялото имущество на виновния. В този случай се явява приложим чл. 80, ал. 1, т. 3 НК, според който давностният срок е в размер на десет години. В чл. 81, ал. 3 НК е визирана хипотезата на абсолютната давност, а именно: независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, когато е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80, ал. 1 НК.

Отнесено към настоящия казус, абсолютната давност за наказателно преследване изтича след 15 години, считано от датата на извършване на инкриминираното деяние, което в случая е за период от време с начална и крайна дата. Предмет на осъждането при условията на чл. 26, ал. 1 НК е периодът от 1.09.2009 г до 14.04.2010 г, в която хипотеза, срокът по чл. 81, ал. 3 НК, започва да тече от крайната дата на продължаваното престъпление: 14.04.2010 г. На основание чл. 81, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 НК, този срок изтича на 14.04.2025 г. Към момента на съдебното заседание на касационната инстанция: 27.05.2025 г, посоченият срок е изтекъл. Подсъдимият е направил надлежно изявление в жалбата си до настоящата инстанция, с което е поискал да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и наказателното производство да бъде прекратено, на основание изтекла абсолютна погасителна давност. ВКС разполага с правомощие да отмени постановените съдебни актове и да прекрати наказателното производство, съгласно чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, с което искането на жалбоподателя ще бъде удовлетворено.

ВКС намери, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в гражданско-осъдителната му част и в частта относно дължимите разноски. Това е така, защото при приложение на института на давността, изводът за това, че деецът виновно е извършил инкриминираното деяние, не се променя, както и не отпада основанието за реализиране на гражданската отговорност по чл. 45 ЗЗД, когато деянието, предмет на обвинението, представлява деликт, както е в настоящия случай.

При този изход на делото, е безпредметно да бъде обсъждано алтернативно релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което съображения в тази насока не се налага да бъдат излагани.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 и ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение на Варненски апелативен съд № 17 от 10.02.2025 г, по ВНОХД № 335/23, в наказателно - осъдителната му част, и ОТМЕНЯ присъда на Разградски окръжен съд № 12 от 6.07.2023 г, по НОХД № 278/21, в нейната наказателно - осъдителна част.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, водено срещу В. О. Б., за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено в периода от 1.09.2009 г до 14.04.2010 г.

ОСТАВЯ в СИЛА решението в гражданско - осъдителната му част и в частта относно дължимите разноски.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: