Осъждане за незаконно държане на огнестрелно оръжие в магазин

Текстът на акта

Ключови фрази

Незаконно производство, придобиване, държане и предаване на оръжие, боеприпаси и взривове * огнестрелно оръжие * субективна страна на деяние * субективна съставомерност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 172

гр. София, 11 април 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Сийка Милева

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 137 по описа за 2025 г

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. М. Д. срещу нова въззивна присъда на Варненски окръжен съд № 62 от 24.10.2024 г, по ВНОХД № 850/24, с която е отменена оправдателна присъда на Районен съд, Варна, № 70 от 21.03.2024, по НОХД № 5448/23, и подсъдимият е признат за виновен в това, че от 18.01.2023 г до 31.01.2023 г, в [населено място], е държал огнестрелно оръжие пистолет, подражание на системата /система/, марка /марка/, сериен № /номер/, калибър /калибър/, /мм/, без да има за това надлежно разрешение, с оглед на което и на основание чл. 339, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, а предметът на престъплението е отнет в полза на държавата, на основание чл. 53 НК.

С жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочат се следните доводи: Мотивите на окръжия съд са вътрешно-противоречиви, с което е нарушен чл. 339 НПК. Допуснато е съществено процесуално нарушение, намерило израз в становището на съда, че вещта е предадена доброволно от подсъдимия, и че е иззета от полицейските служители. Съдът е изразил съмнение, че оръжието е предадено доброволно, което е в противоречие с приложения по делото протокол за доброволно предаване. Неправилно са оценени като защитна версия обясненията на подсъдимия относно наличието на знание за естеството на пистолета като огнестрелно оръжие. Не са оценени обясненията на подсъдимия, че оръжието е било в лошо състояние, което е наложило неговото почистване и привеждането му в търговски вид. Не може да бъде споделен извода на окръжния съд, че е налице съставомерност на деянието от субективна страна. В мотивите на съда е посочено, че подсъдимият е осъществил и друга форма на изпълнителното деяние по чл. 339, ал. 1 НК: „придобиване“ на огнестрелно оръжие, за което не му е повдигнато обвинение, което е недопустимо от процесуална гледна точка. Неправилно е становището на съда, че за характеристиките на оръжието като огнестрелно такова, не са необходими специални знания. Не може да бъде споделен извода на съда, че от значение за формата на изпълнителното деяние „държане“, е обстоятелството, че деецът е упражнявал фактическа власт върху вещта в продължение на продължителен период от време. Неправилно е съобразено това, че оръжието не е стояло на видно място в магазина, а е било поставено под рафт. Налице е хипотезата на чл. 14, ал. 1 НК, която окръжният съд е отказал да приложи. Вещта е възприета от подсъдимия като такава с антикварна стойност, в какъвто случай деянието е несъставомерно по чл. 339, ал. 1 НК.

С жалбата се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

В съдебно заседание на ВКС защита пледира за уважаване на жалбата.

Жалбоподателят Д. М. Д. не участва лично в касационното производство.

Представителят на ВП счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато.

Мотивите към въззивната присъда са изготвени в съответствие с чл. 339 НПК, а възражението в тази насока не може да бъде споделено. Съдът е дал отговор на въпросите, залегнали в процесуалния закон, и е изложил правилни съображения относно това, че са налице основания за отмяна на оправдателната присъда и за постановяване на осъдителна такава. Неоснователно се изтъква, че окръжният съд е изпаднал в противоречие по въпроса как е приобщено вещественото доказателство: дали е предадено доброволно от подсъдимия или е иззето от полицейските служители. Съдът е разсъждавал по този въпрос, като е изтъкнал, че, макар и да е съставен протокол за доброволно предаване, оръжието е приобщено по инициатива на полицейските служители, посетили магазина и приканили подсъдимия да предаде оръжието. Изложеното разсъждение има отношение към процедурата за приобщаване на вещественото доказателство, а не е спорно, кога и при какви обстоятелства оръжието е станало част от материалите по делото. Що се отнася до възражението, че съдът е коментирал липсващо обвинение, относно „придобиване“ на оръжието, следва да се има предвид, че това е констатация на съда, която е вярна, и се базира на събраните доказателства, че оръжието е придобито неправомерно чрез закупуването му, за което е съставен и договор за покупко-продажба. Тази констатация не е ценена във вреда на подсъдимия, а съставлява част от изложението на мотивите, в какъвто случай, не може да се третира като процесуално нарушение. Що се отнася до това, че деецът е държал оръжието в рамките на определен период / от 18.01.2023 г до 31.01.2023 г /, то това е вярно и правилно е оценено като продължено деяние, имащо значение за правната квалификация по чл. 339, ал. 1 НК.

ВКС споделя становището на окръжния съд, че от обективните действия на подсъдимия следва да бъдат изведени изводи относно субективната страна на деянието. Вярно е това, че външният вид на вещта недвусмислено и еднозначно е сочел, че се касае за оръжие, попадащо в обхвата на Закона за контрол на оръжията, за държането на което е необходимо специално разрешение. Окръжният съд е разсъждавал по въпроса в кои случаи би могло да се касае за оръжие, което не е „огнестрелно“ по смисъла на специалния закон, и правилно е посочил, че това би било така, ако оръжието е произведено до 31.12.1900 г, и освен това е „преднозарядно, „с разделно зареждане или разработено за боеприпас с димен барут и необлечен оловен куршум“. В случая, оръжието притежава характеристиките на „огнестрелно“ такова по смисъла на специалния закон, а аргумент в подкрепа на това, че деецът изначално е съзнавал неговите характеристики, е обстоятелството, че се е погрижил да го приведе в търговски вид с оглед бъдещата му продажба. Верен е изводът на съда, че липсват доказателства оръжието да е представлявало „културна ценност“ по смисъла на Закона за културното наследство / ЗКН /. От друга страна, наказуемостта на деянието не би могла да отпадне, тъй като, в случая, деецът няма качеството „колекционер“ по смисъла на ЗКН, за което се издава разрешение по административен ред, каквото не е налице. Вярно е становището на съда, че деецът не може да се позовава на незнание на фактическо обстоятелство от състава на престъплението по смисъла на чл. 14 НК, тъй като за вида и характера на вещта / оръжие / може да се формира знание чрез сетивно зрително възприемане, без да са необходими специални знания. За това, че оръжието е държано без надлежно разрешение, което е съзнавано от дееца, може да се прави извод и от поведението на жалбоподателя, който е държал оръжието прибрано под рафт, а не изложено сред останалите вещи в магазина.

С оглед на изложеното, ВКС счита, че са правилни съображенията на съда, че деянието е съставомерно от обективна и субективна страна, откъдето следва, че законосъобразно е реализирана наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, тоест, материалният закон е приложен правилно.

По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Варненски окръжен съд № 62 от 24.10.2024 г, по ВНОХД № 850/24.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: