Иск на лизингополучател срещу застраховател при тотална щета на автомобил

Текстът на акта

Ключови фрази

11
Р Е Ш Е Н И Е

№ 562
гр. София, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , Гражданска колегия, Трето отделение , в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

при секретаря Росица Иванова, като изслуша, докладваното от съдия Невин Шакирова гр.д. № 3487 по описа за 2023г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. М. П., чрез процесуален представител адв. Н. Д. против решение № 416/03.04.2023г., постановено по в.гр.д. № 2342/2022г. по описа на Софийски апелативен съд.

С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционно решение № 266064 от 11.10.2021г., допълнено с решение № 261866/03.06.2022г. постановено по гр.д. № 2182/2019г. по описа на СГС, с което на основание чл. 405, ал. 1 вр. чл. 384, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 от КЗ вр. чл. 134 от ЗЗД са отхвърлени предявените от И. М. П. с ЕГН [ЕГН] против ЗАД „Армеец“, ЕИК 121076907 искове за осъждане на ответника да заплати на съищеца „УниКредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК 121887948 сумата от 55 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди – реализирана тотална щета, причинена на лизинговото имущество – лек автомобил марка „БМВ“, модел „420 xDrive Gran Coupe“, с рег. [рег.номер на МПС] , вследствие настъпило на 09.11.2017г. застрахователно събитие – ПТП, за което е съставен Констативен протокол № К-839 от 09.11.2017г. от дежурен ПТП – ОПП – СДВР, дължимо на основание договор за доброволна имуществена застраховка „Каско“ на МПС, сключен с полица № 0000576221 на 28.09.2016г., с договорена клауза „П-Пълно каско“ между „УниКредит Лизинг“ АД, като застрахован и ЗАД „Армеец“ АД, като застраховател, по който ищцата има качеството застраховащ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба в съда – 14.02.2019г. до окончателното плащане на задължението, както е отхвърлен и предявеният иск с правно основание чл. 108, ал. 1 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на съищеца сумата от 6738.04 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.12.2017г. до 14.02.2019г., като решението е постановено в производство, в което като съищец е конституиран „УниКредит лизинг“ ЕАД, ЕИК 121887948 и е прекратено производството по делото.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 от ГПК, взе предвид следното:

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следния процесуалноправен въпрос:

Налице ли е активна процесуалноправна легитимация за лизингополучателя да предяви като процесуален субституент по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ГПК вр. чл. 134 от ЗЗД правата на лизингодателя към застрахователя при тотална щета на лизинговото имущество по чл. 384, ал. 2, т. 2 от КЗ за изплащане на обезщетение по застраховка, сключена по повод на лизингово имущество?

Настоящият съдебен състав приема следното:

Разпоредбата на чл. 384, ал. 2 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 1.01.2016г./ е поместена в Глава 37 „Застраховка за обезпечение на заем или банков кредит. Застраховане на лизингово имущество“, Част IV на кодекса и гласи: По повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 /застраховка на лизингово имущество/, лизингополучателят има права на застрахован, като при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител /т. 1/, а при кражба или тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя, като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното плащане /т. 2/. Съгласно чл. 384, ал. 3 от КЗ в случаите по ал. 2, т. 2 лизингодателят може да задържи заплатеното обезщетение само до размера на неизплатените задължения по договора за лизинг. Със задържаната от лизингодателя сума се погасяват задълженията на лизингополучателя по договора за финансов лизинг, като лизингодателят е длъжен в 7-дневен срок от получаване на обезщетението да заплати на лизингополучателя остатъка.

Аналогична разпоредба липсва в КЗ /2005г./ отм./. В последния не е уредено право на пряк иск на застраховащия лизингополучател по застраховка, сключена във връзка с лизинговото имущество срещу застрахователя преди плащане на задължението към лизингодателя при частични вреди, нито иск на лизингополучателя срещу застрахователя за заплащане на застрахователната сума в полза на лизингодателя при тотална щета. Налице е съдебна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК при действието на КЗ /2005г./отм./, в която е прието, че е налице активна процесуална легитимация за ищец, който в качеството си на лизингополучател и кредитор по договора за лизинг на основание чл. 134 от ЗЗД да предяви иск за заплащане на обезщетение в полза на застрахования по застрахователен договор лизингодател – Решение № 313 от 6.03.2019г. по т.д. № 3012/2017г. на ВКС, II ТО.

Съгласно мотивите към проекта на Кодекс за застраховането /№ 502-01-75 от 02.09.2015г., 43-то НС/ основна цел на проекта е въвеждането на изискванията на европейското законодателство и усъвършенстване на нормативната уредба с цел по-добра защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги. С проекта на КЗ се предвижда доразвиване на уредбата на застраховката за обезпечение на заем или банков кредит. За да се гарантират правата на длъжника, който е обезпечен със застраховка, и на неговите наследници, се предлага те да имат правата на застрахован с изключение на правото да получат застрахователното плащане относно неиздължената част от заема или кредита. По такъв начин, при липса на активност от страна на кредитора за реализиране на вземането по застраховката, длъжникът или неговите наследници ще могат да предприемат активни действия пред застрахователя, в това число ще имат легитимация да заведат иск по съдебен ред. Предвид честата практика по сключване на застраховки по повод на лизингово имущество, които обикновено се сключват от лизингодателя изцяло в негова полза, но всички ангажименти за заплащане на премията се прехвърлят на лизингополучателя, се предлага спрямо тези застрахователни договори да се разпростре защитата, приложима към договорите за обезпечаване на вземанията на кредитор. Предлага се в случай на застраховка на имущество, което е предмет на финансов лизинг, застрахователното обезщетение да се изплаща на лицето, което носи риска от погиване на лизинговото имущество. Съображенията за това са, че по договор за финансов лизинг съгласно ТЗ рискът от погиване на имуществото се носи от лизингополучателя. В този случай застрахователният интерес е на лизингополучателя и изплащането на обезщетението в полза на лизингодателя, който е номинален собственик на лизинговото имущество, на практика води до неоснователно обогатяване, тъй като лизингодателят има право и на плащането по лизинговия договор, независимо от погиването на вещта.

Т.е. концепцията е доразвитие на уредбата на застраховката за обезпечение на заем или банков кредит с цел по-добра защита интересите на ползвателите на застрахователни услуги, така че, защитата приложима към договорите за обезпечаване на вземанията на кредитор да се разпростре и по отношение на сключените договори за застраховки по повод на лизингово имущество. При първия вид застраховка защитата на длъжника или неговите наследници, при бездействие на кредитора е обезпечена с право на иск против застрахователя, с изключение на правото да получат застрахователното плащане относно неиздължената част от заема или кредита, а при застраховка на лизингово имущество – с изключение на правото лизингополучателят да получи застрахователно плащане относно неиздължената част от лизинговите вноски. Законодателната идея и при двата вида застраховки е реализиране на обезпечителната функция на сключената застраховка до размера на дълга /по договора за заем, банков кредит или договор за финансов лизинг/ и в същото време недопускане на неоснователно обогатяване на кредитора /банка или лизингодател/. Следователно, при бездействие на правоимащия лизингодател – застрахован при тотална щета на имуществото, предмет на договор за финансов лизинг, активна процесуалноправна легитимация и право на иск против застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на лизингодателя следва да се признае на лизингополучателя.

Трайно е от друга страна разбирането в доктрината и в съдебната практика, че процесуалноправната легитимация в гражданския процес се определя от правните твърдения в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение, като проверката дали твърденията отговарят на действителното правно положение е въпрос на доказване и винаги по същество на съдебния спор. За допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а по материалноправната легитимация установяваща надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. Не е налице процесуална легитимация, в случаите, когато от твърденията в исковата молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни, а посочените в исковата молба – други. Изключение са хипотезите на процесуална субституция /решение № 61 от 13.06.2014г. по гр.д. № 3306/2013г. на ВКС, IV ГО/.

Изключението от принципа, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи установено в чл. 26, ал. 2 от ГПК се отнася до случаите на процесуална субституция, при които процесуалният субституент е легитимиран да предяви чуждо материално право пред съд наред с лицето или вместо лицето, което е негов носител /според вида процесуална субституция/. Тъй като представлява изключение от принципа на чл. 26, ал. 1 от ГПК, процесуалната субституция е допустима само в изрично предвидените в закона случаи, например: чл. 134 от ЗЗД, чл. 26, ал. 3 от ГПК и др. Изключенията са уредени изчерпателно и за тях чл. 26, ал. 4 от ГПК изисква по делото да се призове като страна и лицето, чието право е предявено. Правилото на чл. 26, ал. 4 от ГПК намира приложение само когато по силата на изрично законово овластяване процесуалната легитимация на ищеца се различава от материалноправната му легитимация и същият предявява пред съд чуждо материално право /решение № 86 от 19.03.2013г. по гр.д. № 1025/2011г. на ВКС, II ГО/.

Разпоредбата на чл. 134 от ЗЗД от своя страна урежда непрекия иск на кредитора за защита на чужди права – имуществените права на неговия длъжник, когато последният бездейства и по този начин застрашава удовлетворяването на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.

Следователно, при съществуващата законова уредба и въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на поставения и допуснат правен въпрос:

За застраховащият лизингополучател по договор за финансов лизинг е налице правен интерес и активна процесуалноправна легитимация да предяви като процесуален субституент /под формата на процесуално застъпничество/ по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ГПК вр. чл. 134 от ЗЗД правата на лизингодателя към застрахователя при тотална щета на лизинговото имущество, предмет на договор за финансов лизинг с иск по чл. 384, ал. 2, т. 2 от КЗ насочен против застрахователя и с искане за заплащане на обезщетение по застраховка, сключена по повод на лизинговото имущество в полза на лизингодателя, когато основава исковата си претенция на твърдения, че има качеството на кредитор спрямо лизингодателя; че лизингодателят и титуляр на правата, които се защитават с предявения иск, бездейства и не упражнява имуществените си права; неупражняването на правата на длъжника заплашва удовлетворяването на ищеца /процесуален субституент/, т.е. с бездействието си длъжникът рискува да намали имуществото си; ищецът в качеството си на процесуален субституент претендира осъждане на ответника – застраховател не за себе си, а за носителя на притезанието.

Въпросите дали действително ищецът /процесуален субституент/ е кредитор на лизингодателя относно твърдяното вземане, дали лизингодателят – застрахован бездейства или е предприел действия за защита на имуществените си права и дали лизингодателят – застрахован има вземане срещу ответника – застраховател при релевантните твърдения са включени в предмета на доказване и подлежат на преценка от съда, разглеждащ спора по същество, зависят от събраните доказателства и на тях следва да бъде даден отговор с решението.

По касационната жалба:

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановен нов акт по същество, с който предявените искове да бъдат уважени.

Касационният жалбоподател поддържа оплакване, че е неправилен изводът на въззивния съд за недопустимост на предявените искове, който не е съобразил специалната уредба на процесните отношения по чл. 384, ал. 2 от КЗ, съгласно която лизингополучателят има правата на застрахован, нито е отчел наличието на предпоставките на чл. 134 от ЗЗД. Поддържа, че решаващо за легитимацията на лизингодателя, като лице имащо право да получи застрахователно обезщетение при тотална щета е дали към датата на застрахователното събитие същият е имал качеството лизингодател по отношение на застрахованото имущество. Последващото /след датата на застрахователното събитие/ прекратяване на лизинговото правоотношение, със или без прехвърляне на лизинговата вещ е без значение. Поддържа, че съдът не е съобразил безспорния по делото факт, че както към датата на настъпване на застрахователното събитие, така и към датата на предявяване на исковата молба, са били налице неизплатени лизингови вноски. Последващото прекратяване на лизинговото правоотношение не води до недопустимост на предявения иск. Поддържа също, че прехвърлянето на собствеността върху останките от МПС не е прехвърляне на риска от погиване на лизинговата вещ върху ищцата, тъй като не се прехвърля лизинговата вещ /тя е погинала преди това/, а останките от нея. Прехвърлянето е без значение в случая, доколкото правото на обезщетение не следва собствеността на останките, нито на лизинговата вещ, в случай че не бе погинала и собствеността му бе прехвърлена на лизингополучателя.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация ЗАД „Армеец“ АД оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

„УниКредит лизинг“ ЕАД не изразява становище по касационната жалба.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Поддържат изразената по спора позиция в писмени становища.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

При дадения отговор на допуснатият до касационно обжалване процесуалноправен въпрос, съдебният състав приема, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

И. М. П., в качеството й лизингополучател по договор за финансов лизинг от 20.11.2015г., сключен с „УниКредит Лизинг“ ЕАД, като лизингодател предявила срещу ЗАД „Армеец“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 вр. чл. 384, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 от КЗ вр. чл. 134 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на лизингодателя „УниКредит Лизинг“ ЕАД сумата от 55 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди – реализирана тотална щета, причинена на лизинговото имущество – лек автомобил марка „БМВ“, модел „420 xDrive Gran Coupe“, с рег. [рег.номер на МПС] , вследствие настъпило на 09.11.2017г. застрахователно събитие – ПТП, за което е съставен Констативен протокол № К-839 от 09.11.2017г. от дежурен ПТП – ОПП – СДВР, дължимо на основание договор за доброволна имуществена застраховка „Каско“ на МПС, сключен с полица № 0000576221 на 28.09.2016г., с договорена клауза „П“-Пълно каско между „УниКредит Лизинг“ АД, като застрахован и ЗАД „Армеец“ АД, като застраховател и по който договор ищцата има качеството застраховащ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба в съда – 14.02.2019г. до окончателното плащане на задължението, както на основание чл. 108, ал. 1 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на съищеца сумата от 6738.04 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.12.2017г. до 14.02.2019г.

С определение от 26.02.2020г. на СГС в качеството на съищец по делото е конституиран „УниКредит лизинг“ ЕАД, ЕИК 121887948.

Исковете са основани на твърдения за сключен между ищцата и „УниКредит Лизинг“ ЕАД договор за финансов лизинг от 20.11.2015г. с предмет описания лек автомобил. С Комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско и Злополука“ по полица № 0000576221 от 28.09.2016г., при клауза за покрити рискове „Пълно каско“ за отдадения на лизинг лек автомобил, е възникнало валидно застрахователно правоотношение между лизингодателя – застрахован и ответника – застраховател със срок на валидност до 22.11.2017г. На 09.11.2017г. при управление на застрахованото МПС от водач М. П. настъпило ПТП, в причинна връзка с което настъпили вреди – тотална щета по автомобила, който бил отрегистриран. За настъпилото произшествие бил уведомен застрахователят и била образувана щета № 10017-0301-34352, по която с писма от 01.12.2017г. и от 09.03.2018г. ответникът отказал да изплати обезщетение по застрахователния договор. Лизингодателят има право да получи цялото застрахователно обезщетение, като има право да задържи само сума до размера на незаплатените по договора за лизинг вноски, като дължи на лизингополучателя остатъка от полученото обезщетение. За този остатък съгласно чл. 384, ал. 3 от КЗ ищцата се явява кредитор на „УниКредит Лизинг“ ЕАД, което обуславя легитимацията й да предяви сурогационния иск. Ответникът отказва да изплати застрахователно обезщетение, а лизингодателят бездейства – не е предприел и няма интерес от защита срещу отказа на ответника за плащане на застрахователно обезщетение, което бездействие заплашва удовлетворяването на вземането на ищцата от лизингодателя. Същевременно ищцата не може да ползва лизинговата вещ, остава задължена за остатъка от размера на лизинговата цена, а лизингодателят и застрахователят не желаят да спорят помежду си поради бизнес свързаност.

В писмено становище „УниКредит Лизинг“ ЕАД оспорил допустимостта на исковете с твърдение, че към момента на предявяване на исковата молба /14.02.2019г./ липсва валидно лизингово правоотношение между ищцата и дружеството, в рамките на което да е възникнало вземане в полза на първата. Посочил, че след настъпване на застрахователното събитие и по силата на сключен на 22.02.2018г. Анекс № 1 към договора за финансов лизинг, лизингополучателят изплатил изцяло дължимите лизингови вноски, а с договор за покупко продажба от 21.02.2018г. придобил и останките от погиналия актив. Уговорената възможност за прехвърляне от лизингодателя на лизингополучателя на правото да получи застрахователно обезщетение от застрахователя не е упражнено по време на, нито след преустановяване действието на лизинговото правоотношение, поради което ищцата понастоящем няма качеството кредитор на лизингодателя. По тези съображения отправил искане производството по отношение на него да бъде прекратено.

При тези твърдения и възражения, за да постанови обжалваното решение въззивният съд приел за установени по делото следните факти: на 20.11.2015г. между ищцата, като лизингополучател и „Уникредит Лизинг“ АД, като лизингодател е сключен договор за финансов лизинг № 118891/20.11.2015г., с предмет нов лек автомобил марка БМВ, модел „420d xDrive Gran Coupe“ за срок от 48 месеца и договорена лизингова цена от 77147.78лв., платима на 48 месечни вноски съгласно погасителен план. В изпълнение на договора за лизинг, ищцата, в качеството й на застраховащ и за нейна сметка е сключила застраховки „Каско и Злополука“ с Комбинирана застрахователна полица на 28.09.2016г., със застрахована страна – лизингодателя, като собственик на лизинговата вещ и „ЗАД Армеец“ АД, като застраховател. Застраховка „Каско“ с клауза „Пълно Каско“ е била валидна за периода 23.11.2016г. до 22.11.2017г. при застрахователна сума 70 190 лв. На 09.11.2017г. застрахованото МПС е било управлявано от правоспособен водач М. П. – син на ищцата, когато при преминаване през кръстовището между [улица]и [улица]е настъпило ПТП с негово участие и с участието на още четири МПС. За настъпилото събитие са уведомени органите на КАТ и е съставен КП за ПТП № К839/09.11.2017г. При ответното дружество е образувана щета, по която е установено, че вредите по застрахования лек автомобил обуславят тотална щета. С писма от 01.12.2017г. и от 09.03.2018г. застрахователят отказал да изплати застрахователно обезщетение за настъпилото събитие като се е позовал на т. 14.5 от ОУ, а именно, че не покрива вреди, които са настъпили в резултат на умишлени или с груба небрежност действия. На 22.02.2018г. е сключен Анекс № 1 към договора за лизинг, с който страните по него приели, че дължимата сума от лизингополучателя е 40 196.04 лв., която е платена изцяло от последния. В същия ден сключили и договор за покупко продажба на останки на процесното МПС, с който лизингодателят, като продавач прехвърлил на лизингополучателя, като купувач останките от собственото си свалено от отчет в КАТ МПС – останки от тотална щета.

При тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че при съобразяване на фактите по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК и правното положение на страните такова, каквото е към момента на приключване на устните състезания по делото, следва извод, че с погасяване на всички лизингови вноски дължими от лизингополучателя по договора за финансов лизинг след настъпване на застрахователното събитие, отношенията между страните по договора за финансов лизинг са напълно уредени и лизинговото правоотношение между ищците е преустановило действието си. Ето защо приел, че ищцата не може да бъде кредитор на лизингодателя съищец и няма вземане, което да упражни вместо него. Така обосновал, че не е налице процесуална и материалноправна легитимация на „УниКредит Лизинг“ АД като ищец в процеса, а за ищцата липсва правен интерес от привличането му като съищец по делото. По тези съображения приел, че производството по отношение на привлечения съищец е недопустимо, обезсилил решението на СГС и прекратил производството по делото. По отношение на ищцата посочил, че макар и лизинговият обект да е погинал по време на действие на договора за финансов лизинг, съдът е длъжен да съобрази всички факти, които са настъпили и които са установени в процеса на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, а именно, че облигационната връзка е прекратена. Посочил, че правата по застрахователната полица по застраховка „Каско“ могат да бъдат упражнени само от застрахования, каквото качество има лизингодателят, но не и от застраховащият – лизингополучател. Изтъкнал, че последният би могъл да има тази възможност само ако „УниКредит Лизинг“ АД се е отказал от това свое право при условията на чл. 15, ал. 3 от договора за финансов лизинг. В случая това не е направено, а съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК никой не може да предяви чужди права пред съд, като такава процесуална субституция не е предвидена и в разпоредбата на чл. 384, ал. 2, т. 2 от КЗ. Приел, че няма такива права обусловени от облигационноправната връзка между ищцата и съищеца, които да се упражняват по реда на чл. 134 от ЗЗД. Така обосновал процесуална недопустимост на предявените искове поради липса на положителна процесуална предпоставка за съществуването и упражняването на правото на иск – надлежна процесуална легитимация на ищцата по делото, в който преграждащ смисъл постановил и крайния си акт.

По същество на касационната жаба:

Неправилен и в противоречие с обстоятелствената част на исковата молба, както и при допуснато съществено нарушение на правилото на чл. 235, ал. 3 от ГПК е изводът на въззивната инстанция за недопустимост на предявения иск по чл. 134 от ЗЗД, поради това, че ищцата не може да е кредитор на лизингодателя – съищец и няма вземане, което да упражни вместо него, както и че правата по застрахователната полица по застраховка „Каско“ могат да бъдат упражнени само от застрахования, каквото качество има лизингодателят, но не и от застраховащият – лизингополучател.

Ищцата е упражнила сурогационно право по чл. 134 от ЗЗД против застраховател по застраховка, сключена от лизингодател – кредитор за обезпечаване на договор за финансов лизинг, при твърдения за настъпило застрахователно събитие, вследствие на което е настъпила тотална щета на лизинговото имущество и бездействие на лизингодателя – длъжник на ищцата да реализира правата си по чл. 382, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 от КЗ, което застрашава правната сфера на ищцата.

В качеството на съищец по делото е конституиран и кредитора – лизингодател, а отправеното искане е осъждане на ответника да заплати исковото обезщетение на последния.

Видно от представена застрахователна полица срокът на действие на застрахователния договор е до 22.11.2017г., а покритото от договора застрахователно събитие е настъпило на 09.11.2017г.

Съдебният състав на въззивния съд не е съобразил, че в обстоятелствената част на исковата молба ищцата е изложила твърдения относно наличието на правен интерес от предявяване на иска по чл. 134 от ЗЗД: че е кредитор на „УниКредит Лизинг“ АД, както по отношение правото/задължението на лизингодателя да претендира по съдебен ред изплащането на застрахователното обезщетение, така и по отношение на пълния размер, респ. остатъка от обезщетението след погасяване на неизплатените задължения по договора за лизинг; че „УниКредит Лизинг“ АД бездейства да предяви правата си по съдебен ред за търсене на дължимото застрахователно обезщетение от „ЗАД Армеец“ АД по договора за застраховка „Каско и Злополука“ от 28.09.2016г., по който има качеството застрахована страна, като собственик на лизинговата вещ, въпреки проведена между страните кореспонденция; както и че за ищцата е налице правен интерес да упражни правата на лизингодателя породени от сключения договор за застраховка, тъй като заплащането на застрахователното обезщетение е условие, при настъпване на което лизингополучателят би могъл да реализира правата си да получи част от или цялото обезщетение на основание чл. 384, ал. 3 от КЗ. С тези твърдения ищцата е обосновала правен интерес от предявяване на имущественото право на лизингодателя срещу ответното застрахователно дружество, заявила е надлежен петитум, поради което разполага с активна процесуалноправна легитимация, предявеният иск е процесуално допустим и по него съдът дължи произнасяне.

Наличието на вземане срещу длъжника, чието право кредиторът желае да упражни, е една от предпоставките на иска по чл. 134 от ЗЗД и нейното установяване в процеса е свързана с основателността на косвения иск.

От друга страна настъпването на застрахователно събитие, покрито от договора за застраховка е юридическият факт, от който и моментът, към който възниква правото на застрахованото лице да претендира заплащане на обезщетение за вредите от събитието от застрахователя в качеството му на страна по договора за застраховка. Настъпилите след този момент факти във вътрешните отношения между страните по договора за финансов лизинг са ирелевантни за възникване на правото/задължението на страните по договора за застраховка по чл. 405 от КЗ. А съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът при постановяване на решението си взема предвид единствено фактите, които са настъпили след предявяване на иска и които имат значение за спорното право. Фактите, които са настъпили в отношенията между ищеца – процесуален субституент и съищеца – носител на материалното право, след предявяване на косвения иск по чл. 134 от ЗЗД, но нямат значение за спорното право са извън приложното поле на преценката по чл. 235, ал. 3 от ГПК. Ето защо последващото настъпването на застрахователното събитие развитие на правоотношението по договора за финансов лизинг между ищцата и „УниКредит Лизинг“ АД /плащането на цялата дължима сума от лизингополучателя на лизингодателя и сключеният договор за покупко продажба на останки от тотална щета на лизинговото МПС/ не рефлектира върху правото на застрахования по договора за застраховка да претендира и получи застрахователно обезщетение по покрит и настъпил риск, след като между страните липсва спор, че правоотношението възникнало от договора за застраховка е валидно и съществуващо към релевантния момент на настъпване на застрахователното събитие.

Въз основа на изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК делото да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане по същество от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд трябва да съобрази, че допуснатото от СГС с протоколно определение от с.з. от 28.04.2021г. „уточнение на петитума“ на исковата молба не съответства на изявлението на ищцата, обективирано в молба от 23.03.2021г. /л. 456-457/. Съдът служебно следва да съдейства на страната то да бъде уточнено и прецизирано при новото разглеждане на делото, в случай че се поддържа от ищцата.

По разпределението на отговорността за съдебно деловодни разноски, сторени в настоящото произнасяне следва да се произнесе въззивният съд съобразно резултата по материалноправния спор.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 416/03.04.2023г., постановено по в.гр.д. № 2342/2022г. по описа на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.