Възникване на вземане за връщане на цена по нищожен договор при несъстоятелност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№195

гр. София,24.07.2026 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2105 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Тиберий 2000“ ООД /н./, [населено място] /ответник в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното производство/ чрез процесуален представител адвокат В. К. срещу решение № 278 от 20.05.2025 г. по т. дело № 141/2025 г. на Апелативен съд – София, 15 търг. състав, с което е отменено решение № 710 от 16.05.2024 г. по т. дело № 1573/2023 г. на Софийски градски съд и вместо това е признато за установено на основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, че в полза на кредитора „Хара България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] съществува вземане в размер 1 620 000 евро към длъжника „Тиберий 2000“ ООД /н./, представляващо възстановена на основание чл. 34 ЗЗД платена продажна цена по нищожен договор за покупко-продажба от 12.06.2007 г. на поземлен имот № 56784.519.891 по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], с площ 954 кв. м., ведно с построената в него сграда с идентификатор 56784.519.891.1 със застроена площ 344 кв. м., обективиран в нотариален акт № 46, том IV, peг. № 6292, дело № 569/12.06.2007 г. на нотариус С. Р. - З., което вземане е изключено от списък на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника с определение № 261520/10.08.2023 г. по т. дело № 2784/2017 г. на Софийски градски съд, и „Тиберий 2000“ ООД /н./ е осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във връзка с чл. 694, ал. 7 ТЗ държавна такса в размер 16 200 лв., по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер 8 100 лв. за въззивното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел, че претендираното от „Хара България“ ЕООД вземане в размер 1 620 000 евро съществува и представлява възстановена на основание чл. 34 ЗЗД платена продажна цена по нищожен договор за покупко-продажба от 12.06.2007 г. на процесния недвижим имот, както и че това вземане е възникнало към датата на влизане в сила на решение № 260024/16.02.2022 г. по гр. д. № 2870/2020 г. на Пловдивски окръжен съд - 16.11.2022 г., че същото се явява нововъзникнало вземане, поради което молбата му от 01.12.2022 г., с която е предявено вземането в несъстоятелността на длъжника, е подадена в срок. Релевира доводи, че съдебният състав не е преценил всички доказателства по делото, вкл. и косвените, поотделно и в тяхната съвкупност, не е обсъдил направените възражения и доводите от ответната страна, не е обсъдил решение № 65/21.02.2018 г. по в. т. д. № 660/2017 г. на Пловдивския апелативен съд и решение № 260024/16.02.2022 г. по гр. д. № 2870/2020 г. на Пловдивски окръжен съд и е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно задължителната сила на влязлото в сила решение. САС не е обсъдил наведеното в отговора по чл. 131 ГПК и поддържано и във въззивното производство възражение на „Тиберий 2000 ООД /н./, че „Хара България“ ЕООД няма такова вземане. Безкритично е възприел твърденията на ищеца, че вземането му срещу ответника /настоящ касатор/ е възникнало след 04.07.2019 г. – датата на обявяване в Търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Тиберий 2000“ ЕООД, с оглед датата на влизане в сила на решение № 260024/16.02.2022 г. по гр. д. № 2870/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив – 16.11.2022 г. Касаторът прави оплакване за незаконосъобразност на извода, че моментът на възникване на вземане по нищожна сделка, противоречаща на закона, е свързан с момента на влизане в сила на решението за обявяване на нищожността на сделката. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено, вместо това предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените по делото разноски за всички инстанционни производства.

Ответникът „Хара България“ ЕООД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство и въззивник във въззивното производство/, чрез процесуални представители адвокат М. М. и Я. Д. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице общите и специални критерии за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и развитите в жалбата доводи са неоснователни по съображения, изложени в представения в срока по чл. 287, ал.1 ГПК писмен отговор. Релевира доводи за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт. Поддържа, че въззивният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 34 ЗЗД и практиката на ВКС /решение № 403/10.01.2012 г. по гр. д. № 1543/2010 г. на ВКС, ГК, III г. о./, като е отчел, че сделката за покупко-продажба на недвижими имоти, сключена с нотариален акт № 46, том IV, peг. № 6292, дело № 569 от 2007 г., на нотариус С. И. Р.-З., относно ПИ 56784.519.891 по КККР на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], с площ от 954 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор 56784.519.891.1 със застроена площ 344 кв. м., е призната за нищожна с влязло в сила решение на 16.11.2022 г., от който момент е възникнало субективното облигационно право на вземане в полза на „Хара България“ ЕООД в размер на 1 620 000 евро, представляващо насрещна престация по сделката, която е призната за нищожна. Моли решението да бъде оставено в сила, ведно със законните последици.

Синдикът на „Тиберий 2000“ ООД /н./, [населено място] В. Б. не изразява становище по касационната жалба.

С определение № 545 от 23.02.2026 г. по т. дело № 2105/2025 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 278 от 20.05.2025 г. по в. т. дело № 141/2025 г. на Апелативен съд – София, 15 търговски състав на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните материалноправен и процесуалноправни въпроси:

1. Процесуалноправният въпрос относно дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да прецени всички правнорелевантни факти и обстоятелства, от които произтича спорното право, като обсъди всички наведени от страните възражения и правни доводи.

2. Кой е началният момент на изискуемост на вземането, произтичащо от нищожен договор, и кой е началният момент на погасителната давност за връщане на даденото по нищожния договор, кога възниква правото за възстановяване на даденото по нищожен договор?

3. При преценката за приложимост и зачитане на предходни влезли в сила решения следва ли съдът да изходи от обективните и субективни предели на СПН на тези решения и да ги съпостави с предмета на делото и как следва да се зачете СПН по частичен иск, по който съдът се е произнесъл по целия предмет в мотивите и в диспозитива?

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти и обстоятелства:

1/ Извършена с нотариален акт № 46, том IV, рег. № 6292, дело № 569 от 12.06.2007 г. на нотариус С. Р. - З., с район на действие PC - [населено място] продажба от „Тиберий 2000“ ООД на „Хипо Алпе-Адриа-Лизинг“ ЕООД на недвижим имот, представляващ УПИ XIV-1045, кв. 395 по плана на [населено място], Старинна градска част, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 940 кв. м., ведно с изградената в имота жилищна сграда, представляваща „Резиденция Стария град“ за сумата 1 620 000 евро без ДДС, като в нотариалния акт е посочено, че продажна цена е заплатена в деня на продажбата.

2/ Промяна на наименованието на купувача от „Хипо Алпе-Адриа Лизинг“ ЕООД на „Хета Асет Резолюшън България“ ЕООД, считано от 04.02.2015 г., а впоследствие на „Хара България“ ЕООД, считано от 21.05.2021 г. и извършени вписвания в Търговския регистър.

3/ Признаване за установено по отношение на „Хета Асет Резолюшън България“ ЕООД /с предишно наименование „Хипо Алпе-Адриа-Лизинг“ ЕООД и настоящо наименование „Хара България“ ЕООД/, че сключената с „Тиберий 2000“ ЕООД сделка с горепосочения нотариален акт за продажба е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД връзка с чл. 152 ЗЗД - като част от съглашение, с което предварително е бил уговорен начин, различен от този, който е предвиден в закона за удовлетворяване на дружеството-лизингодател по сключения на 21.05.2007 г. договор за финансов лизинг №[ЕИК], впоследствие с променен №[ЕИК], само по отношение на три самостоятелни обекта в сградата, находящи се в [населено място], [улица], с идентификатори 56784.519.891.1.4, 56784.519.891.1.3 и 56784.519.891.1.2, с решение № 65/21.02.2018 г. по т. д. № 660/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив, което в посочената част е влязло в законна сила на 21.05.2019 г.

4/ С решение № 260024/16.02.2022 г. по гр. дело № 2870/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, влязло в законна сила на 16.11.2022 г., е уважен предявен от „Тиберий 2000“ ООД /н./ срещу „Олд Сити“ ООД /частен правоприемник на „Хара България“ ЕООД/ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено по отношение на „Тиберий 2000“ ООД /н./, че „Олд Сити“ ООД не е собственик на ПИ 56784.519.891 по КККР на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], с площ от 954 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор 56784.519.891.1 със застроена площ 344 кв. м. Решението е постановено с участието на трето лице - помагач на ответника „Хета Асет Резолюшън България“ ЕООД /с променено в хода на процеса наименование „Хара България“ ЕООД/ и с конституиран за самостоятелно участие като страна в процеса синдик на ищеца „Тиберий 2000“ ООД - А. Л. В..

5/ С решение № 1220/04.07.2019 г. по т. дело № 2784/2017 г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на длъжника „Тиберий 2000“ ООД, определена е началната й дата и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Решението е вписано в Търговския регистър на 04.07.2019 г.

6/ Кредиторът „Хара България“ ЕООД е предявил с молба вх. № 313889/01.12.2022 г. вземане срещу длъжника „Тиберий 2000“ ООД /н./ в размер 1 620 000 евро, представляваща платена продажна цена, дължима на основание чл. 34 ЗЗД по договор за покупко-продажба, обективиран в горепосочения нотариален акт, който с влязло в сила решение № 260024 от 16.02.2022 г. по гр. дело № 2870/2020 г. на ПОС е признат за нищожен. Посоченото вземане е включено под № 1 в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Тиберий 2000” ООД, предявени на основание чл. 688, ал. 3 ТЗ, който списък е обявен в Търговския регистър по партидата на „Тиберий 2000” ООД на 15.06.2023 г. В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило възражение с вх. № 279220/22.06.2023 г. с пощенско клеймо от 21.06.2023 г., подадено от длъжника „Тиберий 2000“ ЕООД /н./, и с определение № 261520 от 10.08.2023 г. по т. д. № 2784/2017 г. на СГС, TO, VI-18 състав, обявено същия ден в Търговския регистър под № 20230810145937, списъкът на приетите вземания от синдика А. В. е изменен, като приетото процесно вземане на „Хара България“ ЕООД в размер 1 620 000 евро е изключено от съда по несъстоятелността от списъка на приетите вземания, предявени на основание чл. 688, ал. 3 ТЗ.

Въззивният съд е посочил, че въпросът дали вземането е предявено след изтичане на преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688. ал. 1 ТЗ е въпрос по съществото на спора. За да направи извод за основателност на предявения иск, съдебният състав е изложил аргументи, че от момента на влизане в сила на решение № 260024/16.02.2022 г. по гр. д. № 2870/2020 г. на Пловдивски окръжен съд - 16.11.2022 г., за ищеца е възникнало съгласно чл. 34 ЗЗД вземането за връщане на продажната цена по договора за покупко-продажба от 12.06.2007 г., а следователно е започнала да тече и погасителна давност за предявяването му. Посочил е, че началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Въззивната инстанция е тълкувала разпоредбата на чл. 34 ЗЗД и е приела, че един от елементите на фактическия състав на чл. 34 ЗЗД е сделката да бъде призната за нищожна с влязло в сила съдебно решение. Заключила е, че от момента на влизане в сила на решение № 260024/16.02.2022 г. по гр. дело №2870/2020 г. на Пловдивски окръжен съд за ищеца /въззивник във въззивното производство и ответник в касационното производство/ е възникнало на основание чл. 34 ЗЗД правото да иска от „Тиберий 2000“ ЕООД /н./ връщане на заплатената по нищожния договор продажна цена, поради което процесното вземане на Хара България“ ЕООД по отношение на „Тиберий 2000“ ООД /н./ не е погасено по давност.

Въззивният съд е изложил и съображения, че същото вземане не е старо, за да бъде предявено в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688. ал. 1 ТЗ, а следва да бъде подведено под хипотезата на чл. 688, ал. 3 ТЗ. Вземането на кредитора „Хара България“ ЕООД е възникнало след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, а именно на 16.11.2022 г., когато с влязло в сила решение, с което е установено, че правото на собственост върху вещите принадлежи на продавача по нищожния договор. Посочил е, че ако се възприеме, че вземането за възстановяване на продажната цена е възникнало в момента на нейното плащане - 12.06.2007 г., това означава да се толерира неоснователно обогатяване на „Тиберий 2000“ ООД /н./ за сметка на „Хара България“ ЕООД - продавачът по нищожния договор ще получи както правото на собственост върху вещите, така и ще задържи платената продажна цена.

По допустимостта на въззивното решение:

Преди извършване на проверка на правилността на въззивното решение настоящият съдебен състав счита, че следва да направи проверка на допустимостта на обжалвания съдебен акт. Съобразно константната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС и ППВС № 1/10.11.1985 г., едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е бил десезиран. Това са случаите, когато съдът е сезиран от страна, която няма право на иск или не го е упражнила надлежно; когато решението е било постановено въпреки отсъствието на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно или ответникът е направил своевременно възражение; когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца; когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран – разгледал е непредявен иск.

Процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на положителен установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ са следните: 1/ кредиторът да е предявил вземането си пред съда по несъстоятелността /освен ако не е служебно прието/ по реда и в преклузивния срок по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, ако вземането е възникнало до датата на откриване на производство по несъстоятелност; 2/ да има произнасяне на синдика по отношение на предявеното вземане; 3/ да е направено възражение срещу приемането или отказа за приемане на вземането в предвидения в чл. 690, ал. 1 ТЗ 7-дневен срок от обявяване на списъците в търговския регистър; 4/ по повод това възражение да има произнасяне на съда с определение по чл. 692 ТЗ; 5/ искът да е предявен в предвидения в чл. 694, ал. 6 ТЗ преклузивен 14-дневен срок от обявяване на определението по чл. 692 ТЗ в търговския регистър; 6/ производството по несъстоятелност да е висящо с оглед обуславящия му характер спрямо исковото производство. Липсата на някоя от посочените процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск обуславят недопустимост на положителния установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ.

Предвид изложените съображения се налага извод, че въззивният съд неправилно е приел, че въпросът дали вземането е предявено след изтичане на преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688. ал. 1 ТЗ е въпрос по съществото на спора.

Първата част на формулирания в т. 2 материалноправен въпрос, а именно „кой е началният момент на изискуемост на вземането, произтичащо от нищожен договор“ е относим към преценката за допустимост на въззивното и първоинстанционното решения, за която касационната инстанция следи служебно. Установяването на началния момент на изискуемост на вземането, произтичащо от нищожен договор, е от значение за определяне кога вземането е възникнало – до датата на откриване на производство по несъстоятелност /т. нар. стари вземания/ или на тази дата или след нея /т. нар. нови вземания/, с оглед констатиране наличието или липсата на една от основните предпоставки за допустимост на иска по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, а именно спазване на предвидения в Глава 43 от ТЗ преклузивен срок за предявяване на вземането пред съда по несъстоятелността, тъй като с изтичане на предвидения в чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ преклузивен срок за предявяване на вземания се погасява процесуалното право на кредитора да предяви старо вземане съгласно чл. 688, ал. 1, изр. 2 ТЗ.

Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в т. 7 на ППВС № 1/28.05.1979 г., решение № 667/14.10.2009 г. по гр. д. № 402/2008 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 303/01.10.2015 г. по гр. д. № 2081/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др., нищожният договор не поражда правни последици и даденото по нищожен договор е престирано при начална липса на основание. Доколкото липсва основание за престацията, изискуемостта на вземането, основано въз основа на престиране по нищожен договор, настъпва от момента на самото престиране. Искът за плащане без правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се погасява в петгодишен срок, който започва да тече от момента, в който длъжникът получи нещо без основание, защото от този момент вземането на кредитора става изискуемо. Посочено е, че според чл. 34 ЗЗД връщане на полученото се дължи, когато договорът бъде признат за нищожен. В посочените решения, постановени от различни съдебни състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, е изразено разбирането, че всъщност правото на възстановяване възниква още с осъществяване на фактическия състав - изпълнение на задължение по нищожна сделка. Запазването на чл. 34 ЗЗД има оправдание при промяната на режима през 1993 г., за да се подчертае отмяната на съществувалата по-рано възможност за отнемане в полза на държавата на даденото между страните в някои случаи на недействителност. Правото на възстановяване по нищожните сделки възниква от получаване на изпълнението и не се влияе от момента на съдебното прогласяване на нищожността. Съдебното решение има установително действие, но не е елемент от фактическия състав на чл. 34 ЗЗД. При нищожност на сделката, поради противоречие на закона, е налице начална липса на основание, а даденото от страните подлежи на връщане по правилото на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В мотивите на Тълкувателно решение № 5/2017 от 21.11.2019 г. по тълк. д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че задължението за връщане на дадено при начална липса на основание е безсрочно и може да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7 от ППВС № 1/28.05.1979 г.

Налице е практика на ВКС, обективирана в посоченото от ответника решение № 62/06.10.2015 г. по т. д. № 958/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., съгласно която предявеният иск по чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД обуславя иска с правно основание чл. 34 ЗЗД, но същата не е в противоречие с горепосочените ППВС № 1/28.05.1979 г. и решения на ВКС, тъй като решението по т. д. № 958/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о. е постановено по предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 и чл. 34 ЗЗД. Цитираните от ответника решения на ВКС, относими към едновременност на изпълнението на задълженията на страните за връщане на полученото по нищожен договор, също не обосновават друг извод за момента на изискуемост на вземането, произтичащо от нищожен договор. Обусловеността на иска за връщане на полученото по нищожен договор от признаването, че договорът е нищожен, не може да доведе до извод, че задължението за връщане на даденото при начална липса на основание в хипотезата на нищожен договор не възниква от момента на получаване на недължимото и не става изискуемо от този момент, тъй като признаването на договора за нищожен може да се извърши освен чрез предявяване на иск за прогласяване на договора за нищожен на съответното основание, също и чрез други способи, например: установяване на нищожността с оглед преценка наличието или липсата на преюдициално за спора правоотношение при предявен иск за връщане на даденото по чл. 55, ал. 1, предл. 1, респ. чл. 34 ЗЗД; в рамките на висящ исков процес чрез ицидентен установителен иск по чл. 212 ГПК; чрез възражение в рамките на исков процес, в който се отричат последиците на сделка, пораждаща преюдициално за спора правоотношение; служебно от съда при разглеждан спор, без да е сезиран от страните, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/. Преценката за способа на защита се извършва от кредитора, като в хипотезата на преведени по банков път парични средства на основание нищожен договор ищецът има право да предяви иск за връщане на даденото по чл. 55, ал. 1, предл. 1, респ. чл. 34 ЗЗД от момента на заверяване на банковата сметка на другата страна със съответната сума /чл. 305 ТЗ/.

Въз основа на изложените съображения на поставения въпрос следва да бъде даден следния отговор: Вземането, произтичащо от нищожен договор, т. е. правото на връщане на полученото /реституция на даденото/ по нищожен договор възниква от момента на даването и получаването на имущественото благо по нищожната сделка.

При така дадения отговор на релевантния материалноправен въпрос се налага извод, че в конкретния случай въззивният съд неправилно е приел, че вземането за връщане на продажната цена по договора за покупко-продажба, сключен на 12.06.2007 г. с нотариален акт № 46, том IV, рег. № 6292, дело № 569/2007 г. на нотариус С. Р. - З., с район на действие PC - [населено място], е възникнало за ищеца съгласно чл. 34 ЗЗД от момента на влизане в сила на решение № 260024/16.02.2022 г. по гр. д. № 2870/2020 г. на Пловдивски окръжен съд - 16.11.2022 г., от когато е започнала да тече и погасителна давност за предявяването му. Неправилни са съображенията, че един от елементите на фактическия състав на чл. 34 ЗЗД е сделката да бъде призната за нищожна с влязло в сила съдебно решение. В противоречие с константната практика на ВКС и материалния закон съдебният състав е направил извод, че вземането за връщане на продажната цена по нищожния договор за покупко-продажба от 12.06.2007 г. не е старо, за да бъде предявено в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688. ал. 1 ТЗ, а следва да бъде подведено под хипотезата на чл. 688, ал. 3 ТЗ.

В настоящия случай не е налице първата процесуална предпоставка за надлежно упражняване на предявения положителен установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ. Предявеното пред съда по несъстоятелност с молба вх. № 313889/01.12.2022 г. по регистъра на СГС и с настоящия иск вземане в размер 1 620 000 евро е за връщане на дадена по признат за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 12.06.2007 г. с нотариален акт № 46, том IV, рег. № 6292, дело № 569/2007 г. на нотариус С. Р. - З., с район на действие PC - [населено място]. В молбата за предявяване на вземане и настоящата искова молба са изложени твърдения, че продажната цена е платена и е приложено извлечение от сметка в „Ситибанк“ АД, в което е отразена банкова референция №[ЕИК] с вальор от 06.12.2007 г. за превод на сума в размер 1 944 450 евро на основание нотариален акт № 46, том IV, рег. № 6292, дело № 569/2007 г. от 12.06.2007 г. по сметка на „Тиберий 2000“ ЕООД в „Корпоративна търговска банка“ АД. Ищецът поддържа, че преведената сума включва ДДС.

Кредиторът „Хара България“ ЕООД /с предишни наименования „Хета Асет Резолюшън България“ ЕООД /от 04.02.2015 г. до 21.05.2021 г./ и „Хипо Алпе-Адриа-Лизинг“ ЕООД /до 04.02.2015 г.// не е предявил вземането си в производството по несъстоятелност нито в едномесечния срок от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл. 685, ал. 1 ТЗ, нито в предвидения в чл. 688, ал. 1 ТЗ двумесечен срок от изтичане на срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Решението за откриване на производство по несъстоятелност /решение № 1220/04.07.2019 г. по т. дело № 2784/2017 г. на Софийски градски съд/ е вписано в търговския регистър на 04.07.2019 г., срокът по чл. 685, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 04.08.2019 г., а срокът по чл. 688, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 04.10.2019 г. Вземането е предявено с молба вх. № 313889/01.12.2022 г. по регистъра на СГС, т. е. след изтичане на преклузивния срок по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 688, ал. 1, изр. 2 ТЗ с изтичане на преклузивния срок за предявяване на вземането се погасява процесуалното право на кредитора „Хара България“ ЕООД да предяви старо вземане.

Липсата на посочената процесуална предпоставка за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск обуславя недопустимост на положителния установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ. Исковото производство е недопустимо, тъй като кредиторът не се ползва с правото на принудително изпълнение поради непредявяване на вземането преди изтичането на преклузивния срок по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Недопустимостта на предявения положителен установителен иск обуславя извод за недопустимост на въззивното решение на Апелативен съд – София и първоинстанционното решение на Софийски градски съд.

Поради недопустимост на въззивното решение касационната инстанция не следва да се произнася по останалите процесуалноправен и материалноправни въпроси, направените оплаквания в касационната жалба, които са относими към правилността на обжалвания въззивен съдебен акт, и останалите релевирани своевременно възражения от ответника по иска в първоинстанционното производство и поддържани във въззивното производство, които са относими към спора по същество.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното и първоинстанционното решения следва да бъдат обезсилени като недопустими и производството по предявения положителен установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ трябва да бъде прекратено поради неговата недопустимост.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът по касационната жалба /ищец/ следва да заплати на процесуалния представител на касатора /ответник в първоинстанционното производство/ - адвокат В. К., адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер 25 000 евро. Разноски на касатора за първоинстанционното и въззивното производства не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени. Разноски на ответника по касационната жалба не се дължат.

На основание чл. 694, ал. 7 ГПК ответникът по касационната жалба /ищец в първоинстанционното производство/ трябва да бъде осъден да заплати държавна такса за трите инстанционни производства, както следва: по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер 16 200 евро; по сметка на Апелативен съд – София – в размер 8 100 евро; по сметка на ВКС – в размер 8 100 евро.

Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 278 от 20.05.2025 г. по т. дело № 141/2025 г. на Апелативен съд – София, 15 търг. състав и решение № 710 от 16.05.2024 г. по т. дело № 1573/2023 г. на Софийски градски съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения на основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ от „Хара България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] срещу „Тиберий 2000“ ООД /н./, ЕИК[ЕИК] иск за установяване, че в полза на кредитора „Хара България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] съществува вземане в размер 1 620 000 евро към длъжника „Тиберий 2000“ ООД /н./, ЕИК[ЕИК], представляващо възстановена на основание чл. 34 ЗЗД платена продажна цена по нищожен договор за покупко-продажба от 12.06.2007 г. на поземлен имот № 56784.519.891 по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], ведно с построената в него сграда с идентификатор 56784.519.891.1, обективиран в нотариален акт № 46, том IV, peг. № 6292, дело № 569/12.06.2007 г. на нотариус С. Р. - З., което вземане е изключено от списък на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника с определение № 261520/10.08.2023 г. по т. дело № 2784/2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18 състав, поради недопустимост на иска.

ОСЪЖДА „Хара България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], СО - район Красно село, [улица], ет. 8 и 9, ап. офис 9 да заплати на адвокат В. К. от АК – Пловдив, адрес [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сума в размер 25 000 евро /двадесет и пет хиляди евро/, представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.

ОСЪЖДА „Хара България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], СО - район Красно село, [улица], ет. 8 и 9, ап. офис 9 да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във връзка с чл. 694, ал. 7 ТЗ държавна такса в размер 16 200 евро /шестнадесет хиляди и двеста евро/, по сметка на Софийски апелативен съд - държавна такса в размер 8 100 евро /осем хиляди и сто евро/ и по сметка на Върховен касационен съд на Република България – държавна такса в размер 8 100 евро /осем хиляди и сто евро/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.