Осъждане за незаконен износ на дрехи с чужди търговски марки

Текстът на акта

Ключови фрази

Против интелектуалната собственост * анализ на доказателства * оценка на гласни доказателствени източници * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * неправомерно използване на търговска марка

6

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 44
гр. София, 30 януари 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пет октомври, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Петров

ЧЛЕНОВЕ: Христина Михова

Красимир Шекерджиев

при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора Росица Славова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №671 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Х. В. Х. срещу присъда №10 постановена на 10.06.2024 г. по ВНОХД №294/2024 г. по описа на Окръжен съд - Шумен.

С въззивната присъда на основание чл.336, ал.1, т.2, във вр. с чл.334, т.2 НПК първоинстанционната присъда е отменена, в частта с която е оправдан подсъдимия по повдигнатото му обвинение, като Х. е признат за виновен в това, че на 17.10.2019 г., като управител и собственик на „Рома 1 Т.“ Е.- [населено място], без съгласието на притежателите на търговските марки "Sportswear company-S.P.A“, „Giorgio Armani S.P.A“ и „Pierre Balmain S.A.S“, използвал в търговската си дейност без правно основание описаните марки, като съхранявал стоки носещи горните знаци с цел предлагането и пускането им на пазара по смисъла на чл.73, ал.1, във вр. с чл.13, ал.2, т.2 ЗМГО и предприел действия да изнесе същите стоки по смисъла на чл.73, ал.1, във вр. с чл.13, ал.2, т.3 ЗМГО- всичко на обща стойност 274 786, 50 лева, като с деянието са причинени значителни вредни последици и на основание чл.172б, ал.2, във вр. с ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, като изпълнението му е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимият Х. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер общо на 975, 50 лева.

С въззивната присъда е потвърден първоинстанционния съдебен акт в останалата му част.

В касационната жалба се правят оплаквания, свързани с касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК.

Жалбоподателят оспорва изводите на въззивния съд, като твърди, че постановената осъдителна въззивна присъда почива на предположения, догадки и е обоснована не с доказателства, а единствено с житейска логика. Поддържа, че в хода на производството не са събрани доказателства, които да установяват участието на Х. в извършване на престъплението и конкретно това, че той е имал отношение към съхраняването на процесните стоки и че е знаел за съдържанието на изпратените кашони. Моли да бъдат отчетени показанията на свидетеля К., който твърди, че е препращал стоки, които е получавал от Турция, тези на свидетелката С., която поддържа, че не помни кой фактически и е предал кашоните, както и показанията на свидетеля Р., който поддържа, че стоките са оригинални.

На тези основания жалбоподателят моли атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен и бъде постановена оправдателна присъда.

При условията на алтернативност се предлага да бъде намален размера на наложеното на подсъдимия наказание.

В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Поддържа, че при постановяване на атакувания съдебен акт въззивният съд правилно е анализирал събраните доказателства и подробно е посочил кои доказателствените източници е ценил. Вярно е установил релевантните факти, като съобразно свидетелските показания е приел, че именно подсъдимият, като управител на фирма „Рома 1 трейд“ Е., е изпратил шестнадесет пратки, съдържащи дрехи с търговски марки, които е нямал право да използва.

По отношение на наложеното наказание поддържа, че същото е определено при условията на чл.55, ал.1 НК и съответства на обществената опасност на подсъдимия и извършеното от него инкриминирано деяние.

На тези основания предлага атакуваната присъда да бъде оставена в сила.

Защитникът на подсъдимия възпроизвежда отразените в касационната жалба и допълнението към нея оплаквания, като поддържа, че е допуснато и формално процесуално нарушение, тъй като описанието на престъплението от обективна страна, направено в първоинстанционния и въззивния съдебен акт напълно съвпада. Отново оспорва фактическите и правните изводи на въззивния съд, като твърди, че те са голословни и не почиват на коректен доказателствен анализ. Моли въззивната присъда да бъде отменена и подсъдимия да бъде оправдан.

Подсъдимият Х. не се явява пред касационната инстанция и не взима отношение по жалбата.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Оплакванията относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са за погрешен доказателствен анализ, който е довел до неправилни фактически изводи и постановяване на осъдителен съдебен акт въз основа на превратно тълкувани гласни доказателства. Преди да се отговори на това възражение следва да се посочи това, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да установява нови факти или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. При оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателствени източници въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти.

Касационният съд намира, че в хода на производството е било установено по несъмнен и категоричен начин, че инкриминираните стоки (съобразно обвинението индивидуализирани по вид, брой, марка и стойност) са били изпратени на 17.10.2019 г. чрез куриерска фирма „Ин тайм“ от офис, намиращ се в [населено място]. Безспорно е установено и това, че тези стоки са носили знак, идентичен на посочените в обвинението марки, носителите им са ги регистрирали по изискуемия законов ред, както и това, че дружеството, притежавано и управлявано от подсъдимия Х. „Рома 1 трейд“ Е., не е носител на правата за тези марки. В хода на наказателното производство е установено и това, че е направен опит инкриминираните стоки да бъдат изпратени във Великобритания, като в създадената във връзка с транспортирането им документация дружеството на подсъдимия е вписано като изпращач.

Централен въпрос за това производство е дали инкриминираните стоки са изпратени от подсъдимия Х. и дали той е знаел съдържанието на кашоните, в които те са се намирали. Касационният съд приема, че вярно въззивната инстанция е отговорила положително на тези въпроси. Законосъобразно съдът е ценил обясненията на подсъдимия, който поддържа, че на инкриминираната дата е бил в офиса на куриерската фирма заедно със свидетеля К.. Той е участвал в предаването на кашоните, което означава, че е възприел отварянето им. Правилно въззивният съд е ценил показанията на свидетеля К., които е категоричен, че изпращаните стоки са били собственост на подсъдимия, а не негови, като вярно съдът е отчел това, че този извод следва и от създадената транспортна документация.

Правилно въззивният съд е преценил като защитна версия обясненията на Х., че не е знаел съдържанието на изпращаните от него пратки и е смятал, че те са част от благотворителна дейност, осъществявана от свидетеля К.. Законосъобразно съдът е съобразил не само съдържанието на транспортната документация, показанията на обсъждания свидетел, но и това, че е напълно неоправдано да бъдат изпращани дрехи с търговски марки, съответстващи на стоки във висок сегмент като помощ в рамките на благотворителна кампания.

В заключение следва да бъде посочено и това, че обясненията на подсъдимия, че не е знаел какво съдържат изпратените от името на дружеството му пратки се опровергава категорично от показанията на свидетелката С., която е категорична, че при приемането на такива пратки те винаги се отварят и проверяват в присъствие на изпращача. В случая липсата на изричен подпис на подсъдимия върху създадените документи (тъй като такъв не се е изисквал за приемането на пратката, съобразни правилата на куриерската фирма) не е основание да се прецени, че той не е фактически изпращач на стоките, че не е знаел действителното съдържание на кашоните и е дружеството му е било използвано от свидетеля К. единствено с цел да бъде намалени транспортните разходи.

Въззивният съд вярно е преценил, че вида, количеството и най- вече обстоятелството, че дрехите са били групирани по размери дава основание да се прецени, че очевидното им предназначение е свързано с търговска дейност, защото толкова голям обем стоки не могат да бъдат използвани от едно лице или малка група лица.

Касационният съд не възприе оплакването за погрешен доказателствен анализ като прецени, че въззивният съд вярно е обсъдил наличните доказателства, правилно е кредитирал свидетелските показания и частично обясненията на подсъдимия. Законосъобразно съдът се е позовал и на общоизвестни факти, свързани с начина на изпращане на обемни пратки и оформяне на документацията във връзка с транспорта им.

Не може да бъде възприета тезата на защитата, че въззивният съд е постановил осъдителния съдебен акт въз основа на недопустими предположения и на базата на житейска логика, тъй като релевантните факти по делото са установени въз основа на годни доказателствени източници- посочени по- горе, а и съответстват на приетите по делото писмени документи, които съдържат информация, че именно притежаваното и управлявано от подсъдимия Х. дружество е изпращач инкриминираните вещи.

Касационният съд не възприе и оплакването, че въззивният съд е допуснал формално процесуално нарушение, като е възпроизвел еднаква фактическа обстановка с тази приета от първостепенния съд. Вярно е, че идентичността на съдържанието на различни съдебни актове може да бъде преценено като съществено нарушение на процесуални правила, но това е възможно само ако не може да бъде установена действителната воля на решаващия съд. В това производство съвпадението при описването на фактите е естествено, тъй като за голяма част от тях не се спори (за това кога, къде и какви стоки са изпратени, какви са търговските марки отразени на тях, каква е стойността им и кой е получател). Въпреки констатираното сходство съдебните актове в останалата им част не са идентични и от съдържанието им безспорно може да бъде установена волята на решаващия съд.

Предвид изложеното касационният съд прецени, че въззивната инстанция е направила пълен и верен доказателствен анализ и вярно е установила релевантните факти. Въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и няма основание атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен във връзка с това касационно основание.

По оплакванията за неправилно приложение на материалния закон:

Настоящият съдебен състав констатира, че доколкото в касационното производство няма служебно начало и в касационната жалба няма конкретни оплаквания, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК не следва да излага подробни мотиви за приложението на материалния закон.

Въззивният съд законосъобразно е анализирал доказателствата и е установил фактите, като правилно е преценил, че подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.172б, ал.2, във вр. с ал.1 НК.

Вярно въззивният съд е приел, че на инкриминираната дата без съгласието на притежателите на търговските марки "Sportswear company-S.P.A“, „Giorgio Armani S.P.A“ и „Pierre Balmain S.A.S“ подсъдимият Х. е използвал в търговската си дейност без правно основание описаните марки, като съхранявал стоки носещи горните знаци с цел предлагането и пускането им на пазара по смисъла на чл.73, ал.1, във вр. с чл.13, ал.2, т.2 ЗМГО и е предприел действия да изнесе същите стоки по смисъла на чл.73, ал.1, във вр. с чл.13, ал.2, т.3 ЗМГО.

Правилно съдът е приел, че вида, броя и стойността на инкриминираните стоки (общо в размер на 274 786, 50 лева) дават основание да се прецени, че от престъплението са настъпили значителни вредни последици по смисъла на чл172б, ал.2 НК.

Законосъобразно въззивният съд е приел, че подсъдимият е осъществил престъплението и от субективна страна, като е действал при форма на вината пряк умисъл защото е съзнавал, че използва в търговската си дейност (като съхранява и изнася) стоки с изобразени знаци на регистрирани търговски марки без съгласието на титуляря на носителя на авторските права.

Умисълът на Х. е обхващал и квалифициращото обстоятелство по чл.172б, ал.2 НК, което следва от количеството и стойността на инкриминираните вещи.

Предвид изложеното касационният съд прецени, че въззивната инстанция е квалифицирала правилно деянието и атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде изменен.

По отношение на касационното основание по чл.343, ал.1, т.3 НПК:

Касационният съд прецени, че в това производство не са налице предпоставки за редуциране на наложеното на подсъдимия Х. наказание, защото същото е определено при приложението на чл.55, ал.1, т.1 НПК и е отмерено много под предвидения в чл.172б, ал.2 НПК минимален размер.

Определеното наказание в размер на две години „лишаване от свобода“ е напълно съответно на обществената опасност на извършеното престъпление, като може да бъде преценено и като снизходително предвид количеството на инкриминираните стоки, засегнатите носители на търговските марки и общата им стойност в размер на 274 786, 50 лева.

Правилно отмереното наказание е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК и е определен възможния минимален изпитателен срок, като вярно въззивният съд е приел, че ефективното му изтърпяване не се налага с оглед поправяне на подсъдимия.

На тези основания касационният съд прецени, че наложеното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и е достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК.

Ето защо съдът прецени, че атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде коригиран, а следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда №10 от 10.06.2024 г. постановена по ВНОХД №294/2024 г. по описа на Окръжен съд - Шумен

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.