Увеличаване на обезщетение за неимуществени вреди от катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 501

гр. София, 29.07.2024г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р. Иванова

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 2945/2023година.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Разглежда се касационна жалба на М. Т. И. представляван от адв. Н. М.-П. срещу въззивно решение № 229 от 22.12.2022 г. по в. гр д. № 375/2022 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Касаторът не е доволен от частта на въззивното решение, с която се потвърждава решение №606 от 22.06.2022 г. по гр. д. № 2015/2021 г. на Бургаския окръжен съд и искът му се отхвърля за разликата над 12 000 лв. до размера на сумата 30 000 лева претендирано обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат на ПТП,настъпило на 29.04.2021г. и причиненено от водач , застрахован при ответника ОЗК-Застраховане” АД за риска „ гражданска отговорност”.

В жалбата си касаторът поддържа, че така постановеното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, довели до определяне на занижено и поради това несправедливо обезщетение – касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изтъква се ,че въззивният съд не е отчел икономическата конюнктура в страната и не е съобразил ,че възстановителният процес след травмите и счупванията на кости не е напълно приключил. Не са обсъдени всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението.Претендират се разноски .

Ответникът по касационната жалба ОЗК-Застраховане” АД е депозирал отговор чрез адв Н. Ш. .Обезщетение е определено по относимите по този въпрос критерии,включително съобразено с икономическата обстановка.Постарадалият е относително млад човек ,при отчитането на възстановителния процес при него е от значение ,че липсва медицинска документация за проведено физеолечение и следване на медицинските препоръки .

С определение №1482 от 28.03.2024г въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да съобрази указанията в Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд и установената практика на ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД като обсъди конкретни за случая обективно съществуващи обстоятелства и при определяне размера на обезщетението съобразява обществено-икономическите условия в страната .

На поставения въпрос е даден положителен отговор в трайно установената практика на ВКС,споделяна и от настоящия състав на Трето г.о на ВКС.Въззивната инстанция ,като съд по съществото на спора следва да приложи собствено критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД като мотивира размера на обезщетението за неимуществени вреди с установените по делото релевантни обстоятелства, отчетени решаващо в указаната с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд и установената практика на ВКС насока по прилагането на чл. 52 ЗЗД. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти,относими към стойността,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие ,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.,изяснени в практиката на ВКС при обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на травматични увреждания на здравето и свързаните с тях болки и страдания, без да е от значение кой дължи обезщетението (т.ІІ от ППВС №4/1968г, реш. № 38 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 323/2012 г., III г. о., ГК, реш. № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. О, реш.№ 548/06.12.2010 г. по гр. д. № 1119/2009 г., ІІІ г. о, реш. № 211 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 719/2009 г., IV г. о., ГК ,реш.№16/2012г по т.д №461/2011г, реш. № 129/2012г по т.д № 346/2011г , реш. № 60137/2021г по т.д № 1920/2020г ,реш. №103/2020г по т.д №2546/2019 ІІ т.о на ВКС реш. № 3/15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015г.,ІІІ г. о на ВКС и др. ) Обстоятелствата с обективни характеристики от значение за размера на обезщетението следва да бъдат оценени адекватно и в тяхната съвкупност, с посочване на значението им спрямо съдържанието на увреждането, без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други и при определяне на обезщетението по размер винаги да държи сметка за обществения критерии за справедливост,за да се обезщетяват равностойно аналогични случаи(реш. №187/2015г по гр.д № 829/2015г ІІІ г.о) Преценката изисква отчитане на общественото разбиране за понятието „справедливост“ на определен етап от развитието на обществото и на обществено-икономическите условия. Критерият за справедливост изисква да се отчита стандарта на живот в страната с оглед момента на произшествието, ориентир за което са икономическите показатели, които съдът съобразява в насоките, разяснени в решение № 83 по т.д.№ 795 / 2008 год. на ІІ т.о. ,реш. № 66 по т.д.№ 619 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС, реш.№ 95 по т.д. № 916/ 2011 год. на І т.о. , реш.№ 155 по т.д.№ 711/2011 год. на І т.о., реш.№ 1 по т.д.№ 299 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС реш. № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на І т. о., реш. № 157/28.11.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г. на ІІ т. о., реш.№ 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на І т. о на ВКС и др.

Въззивното решение е в отклонение от така установена практика по прилагането на чл. 52 ЗЗД. Не са отчетени в пълнота вредоносните последици от травматичните уреждания.При настъпило на 29.04.2021г ПТП ищецът като водач на лек автомобил „Дачия – Докер” е получил увреждания с комплексен характер – контузия на става ,счупване на лъчева кост , контузия на коляно /с оток и хематом в областта на колянната става/ ,охлузвания в областта на лява предмишница,всички предизвикали интензивни болки ,като и понастоящем е отбелязан болков синдром в някои от травмираните участъци.Към момента на произшествието ищецът е на 24 години. Според показания на доведения свидетел К. ищецът е бил стресиран от случилото се , търпял ограничения в битов и семеен план докато ръката е е била обездвижена и за известен период след това се оплаквал от болки при натоварване на ръката и коляното.Като е изтъкнал така устанвените увреждания и неудобства в битов план въззивният съд е приел, че за счупване на кост на крайник и обездвиждане на ръката – при установена гипсова имолибизация за 35 дни,след което е поставена шина; травма на коляно и „ненапълно отшумели последици от тези увреди” обезщетението следва да се определи на 12 000 лева

Предвид социално-икономическите условия в страната към момента на произшествието,при така установените травматични увреждания не се обосновава обезщетение в присъдения от въззивния съд размер. Счупването на лявата лакътна кост е причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник,който извод на медицинската експертиза следва да се съобрази при определяне размера на обезщетението.Въззивният съд се е отклонил от указанията в ППВС №4/1968г,доразвити в практиката на ВКС, което е довело неправилно прилагане на критерия в чл.52 ЗЗД. Така определеното обезщетение е занижено.Според приетото заключение на СМЕ липсват данни за пълно костно срастване,което води до болки и понастоящем, макар обемът на движение на ръката да е възстановен.При локализираното счупване вероятно е била засегната и хрущялна тъкан,което обяснява и болките. Според приетото заключение на вещото лице д-р А.П., не може да се определи със сигурност дали ищецът ще се възстанови напълно без провеждане на оперативно лечение на ръката.Пострадалият не е бил хоспитализиран,данните за костните увреждания и възстановителния процес са от ренгенографи.Останалите травми нямат трайни последици за ищеца, но са множество и са били болезнени /охлузвания, оток на колянната става и кръвонасядания/ Отзвучали са за период до два месеца , някои от нараняванията и за по-кратък период. Ищецът е приемал интензивно обезболяващи медикаменти 5-6 дни.

При така установените обстоятелства по делото касационната жалба е частично основателна .Едно от причинените травматични увреждания–счупване на кост на крайник, е довело до последици , които на този етап не могат да се окачествят като необратими, но са съпроводени с остатъчна болка ,налага се диагностициране и по-нататъшно лечение, независимо че пострадалият е възстановил двигателната си активност в пълна степен . Инцидентът и наложеното от него лечение и обездвижване се е отразило върху живота и ежедневието на ищеца,в психически и социално-битов аспект в степен , установена от събраните гласни доказателства .

Касиране на въззивното решение в една част се налага поради незаконосъобразното прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението по размер. С оглед съществуващите в страната обществено икономически условия, присъденият от въззивния съд размер на обезщетение не кореспондира с установените вреди. Установените по делото травматични увреждания, при установената тежест и интензивност са определящи за характера и естеството на произтеклите неимуществени вреди за пострадалия. Не е налице пълно костно срастване и поради това ищецът изпитва остатъчна болка. Травмата е била съчетата с други по-леки увреждания засегнали здравето и също болезнени, но при тях възстановителният прицес е протекъл благоприятно.При съчетано прилагане на критериите „продължителност на болките и страданията” и „последици от получените увреждания”,предвид обществено икономически условия в страната към м. април на 2021г справедливо и достатъчно според настоящата съдебна инстанция е обезщетение в размер на 20 000 лева Над този размер искът е прекомерно завишен и правилно е отхвърлен от съдилищата.Обезщетението в размер на допълнителната сума от 8 000 лева следва да се присъди със законната лихва, считано от датата 25.08.2021г съгласно поисканото.Към тази дата застрахователят е бил вече уведомен за претенцията,която не е удовлетворил доброволно.

Към настоящето дело е присъединено ч. гр.д № 2944/2023г на ВКС,образувано по частна жалба на М. Т. И. срещу определение № 101 от 08.03.2023г по гр.д № 375/2022г на АС Бургас ,постановено в производство по чл.248,ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.Определението на въззивния съд съобразява разноските според присъденото по главното вземане от тази инстанция и следва да се отмени.Разноските, с оглед изхода на делото, следва да бъдат определени и присъдени окончателно от настоящата инстанция .

Ищецът е направил общо 740,30 лева разноски пред трите инстнации, като включително в настоящето производство е бил защитаван безплатно.Следва да му се присъдят 493,53лв съобразно изхода на делото, съразмерно на уважената част от иска .На основание чл. 28 , ал.2 ЗА, възнаграждението на прадставляващия адвокат ,включващо и защита по касационната жалба, следва да се възложи в тежест на ответника ,но съобразно уважената част от иска.

Ответникът е установил разноски пред първа и въззивна съдебни инстанции,общо в размер на 5740 лв , от които 160лв. държавна такса при въззивното обжалване, 600лв депозити за екстертизи , като останалото е заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ /с вкл.ДДС/.Пред настоящата инстнация ответникът не е представил доказателства за извършени съдебни разноски за защита .Пред въззивната инстанция спорен предмет е пълния предявен размер на иска от 30 000 лева. Както по отношение на възнаграждението от 1800лв, така и по отношение на възнаграждението от 3180лв ,двете заплатени от застрахователното дружество на адв. Н.Ш. /първото по договор от 21.02.2022г и второто при въззивното обжалване/, ищцовата страна е направила възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал.5 ГПК. Настоящият съд намира възражението за основателно. Наложително е да се посочи ,че НМРАВ №1/2004г на Висш адвокатски съвет не намира обвързващо за съда приложение поради противоречие на нейните разпоредби с общностното право ( Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 ).Остават актуални и намират приложение разясненията по т.3 от Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г., ОСГТК на ВКС за процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК .Правомощието на съда е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Предвид фактическата и правна сложност на делото,която в случая може да се определи като средна за този вид съдебни производства по пряк иск срещу застраховател с предмет обезщетение за неимуществени вреди, осъществена е била адвокатска защита с процесуално представителство за ответника на две инстанции ,при което пред АС Бургас не са събирани нови доказателства и делото е приключило в едно съдебно заседание.Материалният интерес за ответника при обжалването е 30 000 лева и над размер от 3000лв. платеното адвокатско възнаграждение /за две съдебни инстнации/ според настоящия съд се явява прекомерно завишено.Този извод се налага при съчетаното прилагане на принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение /чл.38,ал.2 и чл.36 ЗА/.Спрямо намаленото възнаграждение се прилагат правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес-принцип на съразмерност.Съразмерно на отхвърлената част от иска,щщецът следва да бъде осъден за разноски,като заплати 1253,33лв от общо сторените от ответника разноски /държавни такси, депозити, възнаграждение за адвокат/.
Съобразно същите принципи, а не обвързано от продиктуваните в НМРАВ №1/2004г на Висш адвокатски съвет минимални размери,следва да се определи понастоящем и възнаграждението на адв.Н. М.-П. от САК за осъществената от нея безплатно адвокатска защита на ищеца пред три съдебни инстанции /чл.38, ал.2 ЗА/, Възнаграждението следва да се определи на 3800 лева /за всички инстанции /.Съобразно уважената част от иска и съгласно чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва следва да бъде осъден да заплати на адв.Н. М.-П. сумата 2534 лева.

Ищецът е частично освободен от държавна такса. Определенията на ОС –Бургас и АС –Бургас, с които ответникът е осъден да внесе остатъка от дължимата държавна такса съобразно уважената част от иска,са правилни. Освен така присъденото, ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78,ал.6 ГПК да заплати и дължимата държавна такса по сметка на ВКС върху присъденото от настоящата инстнация допълнително обезщетение,или държавна такса в размер на 248лв .

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

Отменява решение № 229 от 22.12.2022 г. по в. гр д. № 375/2022 г. по описа на Бургаския апелативен съд в частта ,с която е потвърдено решение №606 от 22.06.2022 г. по гр. д. № 2015/2021 г. на Бургаския окръжен съд в отхвърлителната част,за разликата над присъдените 12 000 лева, до размера на сумата 20 000 лева по иска на М. Т. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] ,предявен за обезщетение на неимуществени вреди от ПТП,настъпило на 29.04.2021 причинено от водач, застрахован при ответника ОЗК-Застраховане” АД за риска „гражданска отговорност”,както и в частта за разноските , извън събраната на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса , като вместо това постановява :

Осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане”АД ЕИК 121265177 със седалище [населено място] [улица] да заплати на М. Т. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] още 8000/ осем хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат на ПТП,настъпило на 29.04.2021г.,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 25.08.2021г до окончателно изплащане.

Оставя в сила решение № 229 от 22.12.2022 г. по в. гр д. № 375/2022 г. по описа на Бургаския апелативен съд в останалата обжалвана част .

Отменя определение № 101 от 08.03.2023г по гр.д № 375/2022г на Бургаски апелативен съд

Осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане”АД ЕИК 121265177със седалище [населено място] [улица] да заплати на М. Т. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 493,53лв. разноски по делото за всички инстанции

Осъжда М. Т. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място], ж.к. С. бл. вх.№ ап.№ да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане”АД ЕИК 121265177 със седалище [населено място] [улица] , сумата 1253,33лв разноски по делото за всички инстанции.

Осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане”АД ЕИК 121265177 със седалище [населено място] [улица] да заплати на адвокат Н. А. М. – П. от САК [населено място], [улица] ,сумата 2534 лева адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ,за всички инстанции .

Осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане”АД ЕИК 121265177 със седалище [населено място] [улица] да заплати в полза на бюджета на Върховен касационен съд сумата 248 лева държавна такса

Решението е окончателно.

Председател :

Членове : 1.

2.