Отнемане на имущество при липса на връзка с престъпната дейност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 131

гр.София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 5364 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.294 ГПК.

С решение № 214/14.12.2023 г. по гр.д.№ 4101/2023 г., Върховият касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, отменя влязлото в сила решение № 156/29.05.2013 г. по гр.д.№ 890/2012 г. на друг състав на Върховия касационен съд, на основание чл.303, ал.1, т.7 ГПК и връща за ново разглеждане делото в касационната инстанция, за да се отстранят последиците от нарушението на чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС.

Касационната жалба е подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу решение № 654/25.04.2012 г. по гр.д.№ 3377/2011 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение № 61/11.07.2011 г. по гр.д.№ 263/2009г. на Окръжен съд Благоевград и се отхвърля като неоснователно искането по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД/отм./, за отнемане на имущество на обща стойност 959 685 лева, за периода от 1990-2007г., придобито от С. Д. Л., М. Д. Л., лично и като ЕТ„Крейзи Холидей-Спас Ляпчев-Мирослава Ляпчева“, тъй като не се доказва причинно-следствена връзка между придобиване на имуществото и конкретната престъпна дейност, за която С. Д. Л. е признат за виновен с влязла в сила присъда от 01.06.2009г.

Касационното обжалване е допуснато по въпроса, следва ли когато за придобиването на имущество на проверяваното лице не е доказан законен източник, а придобиването е станало преди началото на престъпната дейност, за която лицето е осъдено, искането на Комисията за отнемане на имущество да бъде отхвърлено. В отговор на въпроса при първоначалното касационно обжалване, съдът е приел, че няма пречка с оглед на конкретните обстоятелства по делото и предвидената в чл.4, ал.1 ЗОПДИППД възможност да се направи обосновано предположение, че наличното имущество е придобито във връзка с престъпната дейност на лицето, назад във времето, в срока по чл.11 от закона, когато не е установен законен източник на средствата. Според мотивите на съдебния състав, по делото се установява значително несъответствие между доходите и разходите на проверяваните лица, а данните за престъпната дейност и влязлата в сила осъдителна присъда от 2008г., обосновават извод, че са налице всички предпоставки за уважаване на искането по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./

Със свое решение от 2 март 2023г. по делото „Л. и други срещу България“ /жалба № 75478/13 и жалба № 30713/15/, Европейският съд по правата на човека се основава на водещото решение от 13 юли 2021г. по делото „Тодоров и други срещу България“, за установени недостатъци по отношение на широкото приложно поле на ЗОПДИППД от 2005г., свързани със затруднение на проверяваните да удостоверят доходи си през целия период. Според ЕСПЧ, съдът следва да обоснове съществуването на причинно-следствена връзка с престъпната дейност, а отнемането на имущество, придобито преди да извърши предикатното престъпление, единствено поради установеното несъответствие между законните доходи и разходите на проверяваните лица, е в нарушение на чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС.

Изводите на ЕСПЧ за установени нарушения в производството, тъй като отнемането на имуществото засяга правната сфера на лица, без да се обосновава в достатъчна степен причинно-следствената връзка с осъществената престъпна дейност, са зачетени от Върховния касационен съд, поради което делото е върнато за ново разглеждане по същество в касационната инстанция.

От данните по делото е видно, че с влязла в сила присъда по н.о.х.д № 101/2007г. на Районен съд Сандански и в.н.о.х.д.№ 530/2008г. на Окръжен съд Благоевград, С. Д. Л. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.155, ал.3, вр.ал.2 НК, в периода от м.януари 2005г. до 15.04.2005г., което е в предметния обхват на чл.3, ал.1 ЗОПДИППД. Въз основа на уведомление от 27.03.2006 г. от РДВР-гр.Благоевград, Комисията е започнала проверка по отношение на С. Д. Л., М. Д. Л. /негова съпруга от 03.12.2000г./ и ЕТ„Крейзи Холидей-Спас Ляпчев-Мирослава Ляпчева“, представляван от М. Д. Л., за периода от 1990-2007г., въз основа на която е направено мотивирано искане по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД, за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 959 685 лева.

В хода на проверката е установено, че С. Д. Л. е бил регистриран като ЕТ „Спас Ляпчев Папаврамиди-С“ през 1998г., чиято дейност е прекратена 2000-та година. От 1999г. има регистрация като ЕТ„Крейзи Холидей-Спас Ляпчев“, а през 2006г. след продажба на търговското предприятие на неговата съпруга М. Д. Л., тя упражнява стопанската дейност под фирмата ЕТ„Крейзи Холидей-Спас Ляпчев“. С. Д. Л. като представляващ ЕТ„Крейзи Холидей-Спас Ляпчев“, е закупил с нот.акт № 179/19.07.2001г. парцел ** от кв.46 по плана на [населено място], с площ 1150 кв.м, заедно с построената триетажна масивна административна сграда в имота. С нот.акт № 182/23.07.2001г., С. Д. Л. като ЕТ „К. Х.-С. Л.“ е закупил и УПИ пл.№ 686 /парцел VІІ/ от кв.46, с площ 1190 кв.м., по плана на [населено място], а с договор от 29.11.2002 г., С. Д. Л. е придобил пасище от 1375 кв.м в землището на [населено място], м.“П.“, както и имот № *** в кв.74, с площ 400 кв.м по плана на [населено място] (договор от 06.06.2003г).

Преди брака си с М. Д. Л., на името на С. Д. Л. са придобити през 1998 г. лек автомобил, марка „Опел К.“ 2000, с рег. [рег.номер на МПС] , а през 1999 г. и лек автомобил, марка „Марцедес 200“, с д.к. [рег.номер на МПС] .

Пазарната стойност на притежаваното имущество, инвестициите за строително-ремонтни работи и декларираните през проверявания период доходи на физическите лица и като еднолични търговци, са определени и констатирани от вещи лица, въз основа на които по делото се установява по несъмнен начин значително несъответствие между законните доходи и разходите на проверяваните лица, което надвишава законовия праг по §1, т.2 ДР на ЗОПДИППД.

При тези данни, настоящият състав на Върховния касационен съд, приема че са били налице всички законови предпоставки за проверка на имуществото на С. Д. Л., М. Д. Л. и ЕТ„Крейзи Холидей-Спас Ляпчев-Мирослава Ляпчева“, представляван от М. Д. Л., през периода от 1990-2007г., тъй като С. Д. Л. е признат за виновен за престъпление, което е в предметния обхват на чл.3 ЗОПДИППД. От събраните доказателства по делото, обаче, не може да се направи обосновано предположение, че имуществото, придобито две и повече години назад във времето от проверяваните, но в рамките на проверявания период, е във връзка с конкретната престъпна дейност от м.януари до 15.04.2005г., за която е постановена осъдителната присъда на С. Д. Л.. При липсата на установена престъпна дейност на проверяваните лица, преди доказаното по надлежния ред деяние, не може да се направи обосновано предположение, че е доказана връзката между осъществената престъпна дейност и наличното имущество на проверяваните, за което е направено искане по реда на чл.28, ал.1 ЗОПДИППД. Доводите на Комисията, че наличното имущество на проверяваните лица подлежи на отнемане, ако не е доказан законен източник на средствата за придобиването му преди началото на престъпната дейност, за която е постановена осъдителната присъда, не могат да бъдат споделени. Предвидената в чл.4 ал.1 ЗОПДИППД възможност да се направи обосновано предположение, че наличното имущество на проверяваните лица е във връзка с установена престъпна дейност назад във времето, означава логически да се достигне до извод за причинно-следствена връзка между получената имуществена облага и конкретната престъпна дейност, т.е. придобитото е във връзка с фактическите обстоятелства, въз основа на които е постановена влязла в сила присъда. При липсата на установена причинно-следствена връзка между наличното имущество и осъществената престъпната дейност не може да се приеме, че са налице материалноправните предпоставки за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

Предвид изложените съображеиия и липсата на доказана връзка с престъпната дейност, за която е постановена осъдителната присъда, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че наличното имущество на проверяваните лица не може да бъде предмет на отнемане, а подадената касационна жалба от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е неоснователна.

От адвокат И. Ч. от АК–Б. е направено искане да му се присъди възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на С. Д. Л. и М. Д. Л. по чл.38, ал.2 ЗАдв., което с оглед изхода на делото следва да бъде уважено. При определяне на конкретния размер, настоящият състав на Върховния касационен съд съобразява решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз и даденото с него тълкуване на чл.101 §1 ДФЕС, във вр. с чл.1 §3 Д., на установеното в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Разпоредбата на чл.38 ал.2 изр.2 ЗАдв., установяваща задължение на съда да определи възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения по наредбата, без възможност да прецени вида и количеството извършена работа, както и фактическата и правна сложност на делото, в този смисъл, следва да се приеме за ограничаваща конкуренцията практика, в нарушение на чл.101 §1 ДФЕС.

Предвид изложените съображения, искането за присъждане на разноски в тежест на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, за оказана безплатна правна помощ от адвокат И. Ч. от АК–Б., на основание чл.38, ал2 ЗАдв. е основателно за сумата от 1000 лева.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 654 от 25.04.2012 г., постановено по гр.д.№ 3377/2011 г. на Апелативен съд София.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на адвокат И. К. Ч., с ЛНА [ЕГН] от АК–Б., възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ на С. Д. Л. и М. Д. Л. в размер на 1000 (хиляда) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.