Практика · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2024
Отказ за условно осъждане при трайно престъпно поведение
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Подсъдимият обжалва решението на апелативния съд, с което е отменено отлагането на наказанието му (условното осъждане) и е постановено ефективно изтърпяване на три години лишаване от свобода за извършени пет престъпления. Върховният касационен съд оставя в сила акта, като намира наказанието за справедливо. Целите на закона не могат да бъдат постигнати условно поради последващи осъждания и висока обществена опасност на дееца.
Какво приема съдът
Условно осъждане не се прилага, когато съвкупността от извършени престъпления и последващите осъждания сочат траен престъпен модел и завишена опасност на дееца, изискващи ефективно изолиране в затвор за превъзпитанието му.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
условно осъжданеефективно изтърпяванелишаване от свободаспециална превенциясъдебно минало
Текстът на акта
Ключови фрази Престъпление по чл. 342, ал. 3 НК * неоснователност на касационна жалба * справедливост на наказание * предпоставки за условно осъждане * цели на наказанието Р Е Ш Е Н И Е № 106 гр. С., 12 февруари 2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА БОНКА ЯНКОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Даниела Машева изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 29 по описа за 2024 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. С. В., депозирана чрез защитата, срещу решение на Софийски апелативен съд № 342 от 11.10.2023 г, по ВНОХД № 765/23, с което е изменена присъда на Пернишки окръжен съд № 6 от 15.03.2023 г, по НОХД № 109/22, като е отменено приложението на чл. 66 НК и е определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наложеното по съвкупност общо наказание „лишаване от свобода“, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С присъдата на първата инстанция подсъдимият е признат за виновен, както следва: 1/ в това, че на 28.07.2021 г в [населено място], при управление на моторно превозно средство, е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДП, и умишлено е причинил средна телесна повреда на Д. Е. С., както и значителни имуществени вреди на други превозни средства, всичко на обща стойност 11 298 лв, с оглед на което и на основание чл. 342, ал. 3, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, както и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, за срок от три години, 2/ в това, че на 28.07.2021 г в [населено място], при условията на продължавано престъпление, противозаконно е пречил на орган на власт: полицейски служители М. И. М., К. П. К., К. В. К. и Д. Е. С., да изпълнят служебните си задължения по чл. 70, ал. 1 ЗМВР, с оглед на което и на основание чл. 270, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, 3/ в това, че на 28.07.2021 г в [населено място], при управление на моторно превозно средство, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, с оглед на което и на основание чл. 325, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, за срок от две години, 4/ в това, че на 28.07.2021 г в [населено място], е управлявал моторно превозно средство, като си е служил с табела с регистрационен номер, издадена за друго моторно превозно средство, с оглед на което и на основание чл. 345, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, 5/ в това, че на 28.07.2021 г в [населено място], с цел да набави имотна облага за себе си, е направил опит да укрие, придобие и спомогне да бъде отчуждена чужда движима вещ, за която е знаел, че е придобита от другиго чрез престъпление, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини, с оглед на което и на основание чл. 215, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години и шест месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. На основание чл. 23 НК, му е определено за изтърпяване едно най-тежко общо наказание, а именно: три години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, със зачитане и приспадане на предварителното задържане, считано от 28.07.2021 г до 22.03.2022 г, както и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, за срок от три години. В жалбата са маркирани трите касационни основания, но аргументи относно основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК липсват, а са изложени такива само относно основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, а именно: Въззивният съд е отменил приложението на чл. 66 НК, като е отдал приоритетно значение на обществената опасност на отделните деяния и неправилно е приел, че целите на наказанието не биха могли да се постигнат чрез условно осъждане. Съдът е подценил значението на специалната превенция, за сметка на генералната такава, с което е извел неправилен извод, че липсват предпоставките на чл. 66 НК. Мотивите на първата инстанция, приложила чл. 66 НК, незаконосъобразно са преоценени от въззивния съд, който е намерил, че е наложително наказанието „лишаване от свобода“ да се изтърпи ефективно. При съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за справедливостта на наказанието, и при съобразяване на целите по чл. 36 НК, може да се направи извод, че за поправянето на дееца, както и за осъществяване на превантивно въздействие спрямо другите членове на обществото, определеното наказание „лишаване от свобода“ може да бъде отложено, по реда на чл. 66 НК. С жалбата се прави искане да бъде отменен въззивния акт заедно с произтичащите от това последици. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият жалбоподател се присъединява към становището на своя защитник. Частните обвинители К. и техният повереник не участват в касационното производство и не изразяват становище по жалбата. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и пледира за оставяне в сила на обжалвания акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Съгласно чл. 347, ал. 1 НПК, касационната инстанция се произнася само по доводите, залегнали в жалбата или протеста, и проверява само обжалваната, респективно, атакуваната, част на съответния съдебен акт. За разлика от касационния съд, въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, изложени от страните / чл. 314, ал. 1 НПК /. Ето защо, доколкото в настоящата жалба липсват аргументи относно основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, касационната инстанция не би могла служебно да се произнесе по тяхната основателност. С оглед съдържанието на касационната жалба, която съдържа оплакване за нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, то подлежи на обсъждане по същество и ще бъде коментирано в настоящето изложение. ВКС намери, че нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е допуснато. Съображенията за това са следните: Апелативният съд е отбелязал, че въззивният протест е бил насочен само относно приложението на чл. 66 НК, касаещо определеното по съвкупност общо наказание „лишаване от свобода“, поради което законосъобразно, съобразявайки забраната за влошаване положението на жалбоподателя, при липса на съответен протест и / или жалба на частното обвинение, законосъобразно се е произнесъл само в пределите на протеста. Първата инстанция е отдала приоритетно значение на смекчаващите обстоятелства: младата възраст на дееца / [дата на раждане] г / и чистото му съдебно минало, като е дала и положителен отговор на въпроса дали чрез условно осъждане биха се постигнали целите по чл. 36 НК. Въззивният съд се е съгласил, че младата възраст на подсъдимия несъмнено е смекчаващо обстоятелство, но правилно е отбелязал, че липсата на предходни осъждания се отнася само към момента на инкриминираното деяние, а за времето след това, спрямо него са постановени три влезли в сила осъдителни присъди, всяка от които с предмет: престъпления с висока степен на обществена опасност / две по чл. 346 НК и едно по чл. 195 НК /. Правилно е становището на апелативния съд, че съдебното минало на дееца следва да бъде съобразено цялостно, за да се прецени дали престъпленията, предмет на настоящето дело, са изолирана проява в неговия живот, или се касае за трайно престъпно поведение, за преодоляването на което следва да бъдат положени усилия, които до доведат до поправяне и превъзпитаване на личността. ВКС споделя аргумента, че действията на жалбоподателя, предмет на настоящето наказателно производство, което е за съвкупност от пет престъпления, се отличават с грубо незачитане на законите в страната, незачитане правата на останалите граждани и проява на престъпна упоритост при засягане на обществените отношения, защитени от НК. От друга страна, степента на обществена опасност на дееца, проявена в спецификата при извършване на отделните деяния, го очертава като личност със завишена степен на обществена опасност. С оглед на изложеното, настоящата инстанция възприема аргументите на апелативния съд, че не са налице предпоставките на условното осъждане, а наложеното наказание „лишаване от свобода“ следва да се изтърпи ефективно. В тази насока е от значение, че целите на наказанието по чл. 36 НК, и преди всичко, поправянето на дееца, не биха се постигнали чрез приложение на института на условното осъждане. Това е така, защото в един сравнително продължителен период от време жалбоподателят многократно е нарушавал законите в страната и е проявявал грубо незачитане на установения правов ред. Проявената от него престъпна упоритост сочи на формирани у него устойчиви модели на неправомерно поведение, за преодоляването на които е необходима сериозна и продължителна превъзпитателна работа, която да доведе до положителна промяна в неговото правосъзнание, което е възможно само в условията на пенитенциарно заведение. От друга страна, предвид наличието на многобройни престъпни прояви на жалбоподателя, евентуалното приложение на чл. 66 НК, би влязло в противоречие с целите на генералната превенция по чл. 36 НК. Ето защо, ВКС споделя становището на въззивния съд, че целите по чл. 36 НК, както в аспекта на специалната превенция, така и в аспекта на генералната такава, могат да бъдат постигнати само чрез отмяна приложението на чл. 66 НК и постановяване на ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА решение на Софийски апелативен съд № 342 от 11.10.2023 г, по ВНОХД № 765/23. Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.