Обезщетение за лишаване от ползване при отнето владение на имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 470

София, 23.07.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д. № 296 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. В., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат А. Ц., срещу въззивно решение № 5735 от 09.11.2023 г. по в.гр.д. № 794/2023 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 13729 от 30.11.2022 г. по гр.д. № 31385/2022 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден основание чл.59, ал.1 ЗЗД да заплати на Д. А. Д. сумата 6757,48 лв., представляваща обезщетение за отнето владение на гараж с идентификатор № ..., находящ се в двора на жилищна сграда с адрес [населено място], район „К. п.“, [улица], за периода от 19.07.2017 г. до 05.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2022 г.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от Д. А. Д., [населено място], чрез адвокат В. Х., в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция.

Въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. На основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите, изложени от първоинстанционния съд, след което е изложил собствени по оплакванията на страните. Посочил е, че изготвеният по делото доклад е с необходимото съдържание съобразно чл. 146 ГПК, като в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е владелец на имота, че ответникът е отнел чрез насилие владението му върху имота в процесния период, както и размера на обезщетението за ползването, от което е лишен. От представените доказателства е установено, че с решение № 71439/13.04.2020 г. по гр. д. № 82801/2017 г. на Софийския районен съд, влязло в законна сила на 09.07.2021 г., ответникът е осъден да върне отнетото владение на ищеца върху процесния имот - гараж с площ от 15 кв. м., с идентификатор № 68134.1107.55.6. От протокол от 05.03.2021 г. на ДСИ е установено, че ищецът е въведен във владение на имота на тази дата. Материалноправна предпоставка за уважаване на искането за предаване на владението върху имота е установяване на факта на държането му от ответника, поради което относно това обстоятелство като елемент от иска по чл. 75 ЗС съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по делото. Въз основа на предходното решение по спора между същите страни във връзка с процесния гараж, формирало сила на пресъдено нещо, съдът е приел, че в периода от 19.07.2017 г. до 05.03.2021 г. фактическата власт върху гаража е упражнявана от ответника. В тази връзка е отхвърлил доводите, че в производството не е установено, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху посочения имот за исковия период, а самият ищец, в която връзка са представени присъда, постановена по наказателно дело № 15323/2017 г. на СРС, и извлечение от искова молба от 23.11.2017 г. Същите не са променили извода на съда, че предявеният иск е доказан по основание. По отношение на размера му съдът е възприел приетата по делото оценителна експертиза, че средният пазарен наем на гаража за процесния период възлиза на 6757,48 лв. Оспорването на заключението на вещото лице, поради различие в площта на имота, е отхвърлено, като съдът се е аргументирал с посоченото от вещото лице в открито заседание, че е взело площта на имота от кадастралната карта, според която към гаража има и складово помещение със същия идентификатор.

С определение № 113 от 14.01.2025 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 5735 от 09.11.2023 г. по в.гр.д. № 794/2023 г. на Софийския градски съд на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за проверка твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение с оглед разпределението на доказателствената тежест за установяване разместването на имуществени блага без основание, в резултат от неоснователно получаване на имущество от едно лице за сметка на друго лице.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

С разпоредбата на чл. 59, ал.1 ЗЗД е създадена възможност при неоснователно разместване на имуществени блага, имущественото равновесие между отделните субекти да бъде възстановено, като всеки, който се е обогатил за сметка на друг, бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. По смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД разместване на имуществени блага, лишено от основание, има при неоснователно получаване, придобиване или спестяване на имущество от едно лице за сметка на друго лице. Владението е имуществено благо само доколкото е свързано с материални имуществени ползи. Ето защо в обхвата на обогатяването по чл.59, ал.1 ЗЗД може да се включи и получаването на владение, ако е свързано с имуществени ползи. Фактическият състав на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва наличие на обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на това лице, свързано с обогатяването на първото, връзка между обедняването и обогатяването, липса на основание за обогатяването и липса на друг иск, с който обеднелият да се защити. Съгласно общото правило на чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си, от което следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича за себе си изгодни правни последици. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (връзката между тях).

С оглед посоченото, въззивното решение е очевидно неправилно, защото изводите на съда, че единствено с решение № 71439/13.04.2020 г. по гр. д. № 82801/2017 г. на Софийския районен съд, влязло в законна сила на 09.07.2021 г., с което ответникът е осъден да върне отнетото владение на ищеца върху процесния имот – гараж, е доказан фактическият състав на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, са явно необосновани. Обстоятелствата, посочени от въззивния съд като разпределени в доказателствена тежест на ищеца, са били относими към предходно проведеното между страните производство по чл. 75 ЗС по повод защитата на владението на ищеца на процесния гараж. Ищецът, който носи доказателствена тежест в настоящото производство, следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на горепосочените материалноправни предпоставки от фактическия състав на претенцията, а във връзка с предявения в настоящото производство иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД ищецът не е ангажирал никакви доказателства, че в разглеждания случай владението е имуществено благо, защото е свързано с имуществени ползи. Влязлото в сила решение по владелчески иск установява със сила на пресъдено нещо само съществуването или несъществуването на вземането на ищеца да получи владението или държането на вещта. Нито едно съдебно решение, което има за предмет материално субективно право не установява със сила на пресъдено нещо юридическите факти, които пораждат, променят или погасяват материалното субективно право. Факти може да бъдат установени със сила на пресъдено нещо само с иск за установяване на съответния факт.

Изложеното налага касиране на въззивното решение и на осн. чл. 293, ал. 2 ГПК настоящата инстанция следва да се произнесе по съществото на спора.

Ищецът извежда интереса от провеждането на настоящото производство от влязлото в сила решение № 71439/13.04.2020 г. по гр.д. № 82801/2017 г. на СРС, с което между същите страни и по отношение на същия имот е уважен иск по чл. 75 ЗС и ответникът е осъден да предаде владението на гаража на ищеца. Както беше посочено, за да е основателна исковата претенция следва да е установен посоченият по-горе фактически състав, което в случая не е направено. По делото няма никакви доказателства за ползването на имота от ответника за процесния период. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен като неоснователен.

Съобразно изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят 3 401.30 лв. деловодни разноски за всички съдебни инстанции.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 5735 от 09.11.2023 г. по в.гр.д. № 794/2023 г. на Софийския градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. Д., [населено място], иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу В. И. В., [населено място], за присъждане на сумата 6757,48 лв., представляваща обезщетение за отнето владение на гараж с идентификатор № ..., находящ се в двора на жилищна сграда с адрес [населено място], район „К. п.“, [улица], за периода от 19.07.2017 г. до 05.03.2021 г., заедно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА Д. А. Д., [населено място], да заплати на В. И. В., [населено място], 3 401.30 лв. деловодни разноски за всички съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.