Отмяна на дисциплинарно наказание на ЧСИ при искане за замяна на обекта на изпълнение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 209

гр.София, 15.12.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2640 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.73 ЗЧСИ.

Образувано е по жалби на Министъра на правосъдието и на частния съдебен изпълнител Г. Ц. Н. срещу решение от 20.12.2019 г. по дисциплинарно дело № 27 по описа за 2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България. Министърът на правосъдието обжалва решението в частта, с която е оставено без уважение искането за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение на чл.442а, ал.2 във връзка с чл.434 от ГПК по изпълнително дело № 20169230400404. Частният съдебен изпълнител обжалва решението в частта, с която му е наложено наказание „порицание“ за извършено нарушение на чл.443 от ГПК по същото дело, изразяващо се в липса на произнасяне по направено от длъжника в молбата от 18.10.2018 г. предложение за замяна на обекта на изпълнение.

Жалбоподателят Н. твърди, че решението в обжалваната от него част е недопустимо, тъй като в искането за налагане на дисциплинарно наказание не са изложени конкретни факти за извършени от него нарушения по изпълнителното дело. Счита, че решението е и неправилно, тъй като не е нарушил разпоредбата на чл.443 от ГПК, която не предвижда задължение за произнасяне с нарочен акт. Оспорва жалбата на Министъра на правосъдието. Моли настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната от него част и да го остави в сила в частта, с която е оставено без уважение искането за налагане на дисциплинарно наказание заради нарушение на чл.442а, ал.2 от ГПК.

Министърът на правосъдието счита за неправилно решението в частта, с която е оставено без уважение искането за налагане на дисциплинарно наказание заради нарушение на чл.442а, ал.2 от ГПК. Оспорва жалбата на частния съдебен изпълнител. Моли настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната от него част и да наложи наказание на частния съдебен изпълнител, а в обжалваната от частния съдебен изпълнител част-да остави в сила решението на дисциплинарния състав.

Камарата на частните съдебни изпълнители оспорва жалбите и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните, приема следното:

Дисциплинарното производство срещу частния съдебен изпълнител е образувано по искане с вх. № 3846 от 28.05.2019 г. на Министъра на правосъдието, в което са посочени две нарушения по изпълнителното дело. Първото е, че в нарушение на разпоредбата на чл.443, изречение второ във връзка с чл.434 от ГПК частният съдебен изпълнител не е извършил преценка на предложения начин на изпълнение от длъжника, която да обективира в акт-разпореждане или постановление по смисъла на чл.434 от ГПК, за който е следвало да уведоми страните по делото. Второто нарушение е на разпоредбата на чл.442а, ал.2 във връзка с чл.434 от ГПК, тъй като съдебният изпълнител не се е произнесъл по направеното от длъжника възражение, което е следвало да обективира в акт-разпореждане или постановление по смисъла на чл.434 от ГПК.

В решението си дисциплинарният състав е констатирал, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя Д. и изпълнителен лист, по силата на който Е. З. и Ф. Б. са осъдени разделено да заплатят сумата от 39 000 лв. за подобренията, извършени в УПИ4-69 от кв.11 по регулационния план на София, в.з. Долни Пасарел. На 2.09.2016 г. по изпълнителното дело е била наложена възбрана върху апартамент на длъжниците, находящ се в [населено място] на [улица]. С молба от 14.09.2016 г. Ф. Б. е предложила да се споразумее с взискателя, като му прехвърли правото на собственост върху недвижимия имот, в който са извършени подобренията. Процесуалният представител на взискателя е отхвърлил предложението с молба от 19.09.2016 г. и е поискал изпълнението да бъде насочено спрямо други имоти. Другият длъжник Е. З. е отправила същото предложение до взискателя с молба от 5.10.2018 г., което предложение той отново не е приел и е поискал изпълнението да бъде насочено срещу запорираните сметки на длъжниците. На 18.10.2018 г. Е. З. е поискала вдигането на възбраните върху недвижимите имоти и пак е предложила изпълнението да бъде насочено спрямо имота, в който са извършени подобренията. Посочила е, че цената на този имот е достатъчна за удовлетворяване на задълженията, а възбраненият имот в [населено място] е единственото и жилище и изпълнението спрямо него е нарушение на чл.444, т.7 от ГПК. С разпореждане върху молбата частният съдебен изпълнител е отказал да вдигне възбраната. /Жалбите на длъжника Е. З. и на третите лица срещу насочването на изпълнението спрямо апартамента в [населено място] са били оставени без уважение с решение на Софийския градски съд от 19.06.2019 г. по ч. гр. д. № 3832 по описа за 2019 г. Съдът е приел, че апартаментът не е единственото жилище на длъжника, поради което може да бъде предмет на принудително изпълнение./ Дисциплинарният състав е счел, че молбите по делото от 14.09.2016 г. и от 5.10.2018 г. не съдържат адресирано до съдебния изпълнител искане за замяна на обекта на изпълнение, а представляват само и единствено отправено чрез съдебния изпълнител предложение за контакт с взискателя и предложение за споразумение. Срещу имотите не са предприемани действия за периода, докато е текла размяната на молбите и депозирането на становище от страна на взискателя. След като не е имало искане по реда на чл.443 от ГПК за замяна на обекта на изпълнение, не е било необходимо и произнасяне с изричен акт. Според дисциплинарния състав обаче молбата от 18.10.2018 г. съдържа искане по чл.443 от ГПК и е следвало съдебният изпълнител да се произнесе с изричен акт, в който да отрази преценката си дали предложеният начин за изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя. Заради неизготвянето на такъв акт на съдебния изпълнител е наложено наказание „порицание“. Дисциплинарният състав е приел, че второто твърдяно нарушение не е извършено, тъй като в нито една от молбите на длъжниците не се съдържа възражение за несъразмерност, за да бъде търсена отговорността на съдебния изпълнител, че не се е произнесъл по такова възражение.

При тези мотиви на обжалваното решение на дисциплинарния състав настоящата инстанция достигна до следните правни изводи по оплакванията в жалбите:

В искането си, по което е образувано дисциплинарното производство, Министърът на правосъдието е индивидуализирал в достатъчна степен твърдяните нарушения, тъй като е посочено изпълнителното дело, по което са допуснати. Ето защо решението на дисциплинарния състав не е недопустимо, както твърди частният съдебен изпълнител. Решението за налагане на дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител Г. Н. обаче е незаконосъобразно. В молбата си от 18.10.2018 г. О. З. като пълномощник на Е. И. З. действително е поискала изпълнението да се насочи само върху недвижимия имот, в който са извършени подобренията и е възразила срещу наложените възбрани върху останалите недвижими имоти. Невярна е констатацията, че липсва изрично произнасяне по молбата с разпореждане по смисъла на чл.434, ал.1 от ГПК. Върху самата молба, след края на нейния текст, е постановено разпореждане от помощника на частния съдебен изпълнител Б. К., с което той е отказал да вдигне/заличи/ наложените възбрани върху апартамента и върху дворното място в [населено място]. Това разпореждане се намира на стр.184 по описа на делото на дисциплинарния състав. Следователно съществува нарочен писмен акт за произнасяне по молбата. В този акт не е било необходимо да се излагат мотиви за преценката по чл.443 от ГПК, тъй като тази преценка е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, а зависи най-вече от становището на взискателя, който в случая не се е съгласил с предложения от длъжника начин на изпълнение. Освен това актът не изхожда от лицето, на което е наложено дисциплинарното наказание, а от неговия помощник. Ето защо дисциплинарното нарушение, заради което е наложено наказание на частния съдебен изпълнител Г. Н., не е извършено. Затова жалбата на Г. Н. е основателна, поради което решението на дисциплинарния състав в частта, с която е наложено дисциплинарно наказание, следва да бъде отменено и искането на Министъра на правосъдието за налагане на такова наказание трябва да бъде отхвърлено.

Жалбата на Министъра на правосъдието е неоснователна. В решението на дисциплинарния състав правилно е прието, че възражение на длъжника по смисъла на чл.442а, ал.2 от ГПК не е отправено до съдебния изпълнител, поради което той не е имал задължение да се произнесе. Освен това следва да се отбележи, че ако такова искане действително е било отправено, липсата на изричен отказ по чл.442а, ал.2 от ГПК представлява незначително и формално нарушение без съществени последици. Преценката на съдебния изпълнител за несъразмерност на наложените мерки е за целесъобразност, а не за законосъобразност и не подлежи на обжалване. Ако длъжникът е бил увреден в резултат от явно несъразмерни действия от страна на съдебния изпълнител, той може да се защити посредством предявяване на иск за обезщетение по чл.441, ал.2 от ГПК. Ето защо решението на дисциплинарния състав в частта, с която е оставено без уважение искането на Министъра на правосъдието да бъде наложено дисциплинарно наказание заради нарушение на чл.442а от ГПК трябва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора Министерството на правосъдието дължи на частния съдебен изпълнител 25 лв. разноски по делото за внесената държавна такса.

Камарата на частните съдебни изпълнители в случая не е страна в спора, поради което разноски не и се дължат.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 20.12.2019 г. по дисциплинарно дело № 27 по описа за 2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България в частта, с която е наложено наказание „порицание“ на частния съдебен изпълнител Г. Ц. Н. за извършено нарушение на чл.443 от ГПК по изпълнително дело № 20169230400404, изразяващо се в липса на произнасяне по направено от длъжника в молбата от 18.10.2018 г. предложение за замяна на обекта на изпълнение, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искането на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител Г. Ц. Н. за извършено нарушение на чл.443 от ГПК по изпълнително дело № 20169230400404, изразяващо се в липса на произнасяне по направено от длъжника в молбата от 18.10.2018 г. предложение за замяна на обекта на изпълнение.

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 20.12.2019 г. по дисциплинарно дело № 27 по описа за 2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България в обжалваната от Министъра на правосъдието част, с която е оставено без уважение искането за налагане на дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител Г. Ц. Н. за нарушение на чл.442а, ал.2 във връзка с чл.434 от ГПК по изпълнително дело № 20169230400404.

ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати на частния съдебен изпълнител Г. Ц. Н. 25/двадесет и пет/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: