Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 06 Юли 2023

Правомощия на въззивния съд при необжалвано първоинстанционно решение

Определение №50134/2023 · Върховен касационен съд · 06 Юли 2023

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Ищци предявяват иск за собственост върху идеална част от имот първо по силата на договор, а при отхвърляне – по давност. Първата инстанция отхвърля иска на основание договор, но го уважава на основание давност, като ищците не обжалват отхвърлянето. Върховният касационен съд обезсилва решението на въззивния съд, който се е произнесъл по необжалваната част, и връща делото за проверка само на придобиването по давност.

Какво приема съдът

Въззивният съд е обвързан от предмета на въззивната жалба и няма право служебно да проверява или обезсилва влезли в сила, необжалвани части от първоинстанционното решение.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

право на собственостпридобивна давноствъззивно обжалваневлизане в силаевентуален иск

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50053

гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 2696 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С Определение № 50134 от 31.03.2023 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване на въззивно Решение № 94 от 19.04.2022 г. , постановено по в.гр.д. № 29/2022 г. на Окръжен съд – Монтана, в частите , в които е потвърдено първоинстанционното решение № 260424 от 29.11.2021 г. по гр.дело № 3210/2018 г. на РС - Монтана в частта за установяване правото на собственост на ищците С. А. Г. и А. Г. Ц. спрямо ответниците Л. Г. З. и Д. С. П. върху 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], целият с площ 377 кв.м., като правилно като краен резултат, и е обезсилено същото първоинстанционно решение в частта за отхвърляне спрямо ответниците Л. Г. З. и Д. С. П. иска правото на собственост върху тази 1/2 ид.ч. да е придобито чрез закупуване по договор от 14.04.1998 г. с Областен управител – Монтана, е допуснато при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.

Касаторите Л. Г. З. и Д. С. П., представлявани от адвокат К. Б. от АК – М. поддържат, че в обжалваната част въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно, и искат да бъде обезсилено или отменено като постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Претендират присъждането на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Ответниците по касация С. А. Г. и А. Г. Ц., представлявани от адвокат Б. Ц. от АК - М., поддържат, че въззивното решение е правилно и молят да бъде потвърдено. Претендират разноски за защитата пред ВКС; възразяват за прекомерност на претендираните от касаторите разноски за адвокатско възнаграждение.

Релевантните за произнасянето на ВКС обстоятелства са следните:

Г. А. Г. и С. А. Г. са предявили срещу Л. Г. З., Д. С. П., М. Ж. Г. и Л. И. В. установителни искове за собственост с петитум да бъде признато за установено прямо ответниците, че ищците са собственици на 1/2 ид.част от поземлен имот (ПИ) с идентификатор № *** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-29 от 05.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 377 кв.м., с административен адрес - [населено място], [улица], на основание правна сделка - договор за продажба на имот частна държавна собственост от 14.04.1998 г., сключен с Областен управител –Монтана. С молба от 11.12.2019 г. изрично са се позовали и на евентуално основание за претендираното право - придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. Само срещу ответниците Л. Г. З. и Д. С. П. са предявили и иск за осъждането им да предадат на ищците владението на посочена реална част с площ 136,50 кв.м. от дворното място ПИ № ***, с посочени съседи на тази реална част, която им е разпределена за ползване по договор за ползване на съсобствен имот, сключен с ответницата Л. В. на 30.04.2004 г. и означена със син цвят на скицата към този договор.

В хода на първоинстанционното производство е починал ищецът Г. А. Г. и като негови правоприемници са конституирани законните му наследници - С. А. Г., А. Г. Ц. и М. Г. А.. Последната е направила отказ от наследството.

Починала е и ответницата М. Ж. Г. и е заместена в процеса от законните й наследници С. Б. К. и И. Б. П..

С Решение № 260424 от 29.11.2021 г. по гр.д.№ 3210/2018 г. на РС - Монтана, първоинстанционният съд е уважил предявения установителен иск за собственост на ищците С. А. Г. и А. Г. Ц. срещу ответниците на евентуално заявеното основание давностно владение. Установителният иск за собственост на главно предявеното основание (договор) е отхвърлен. Уважен е и предявеният само срещу ответниците Л. Г. З. и Д. С. П. осъдителен иск за предаването на реална част от ПИ № ***.

Първоинстанционното решение е обжалвано с две въззивни жалби: от ответниците Л. Г. З. и Д. С. П., както и от ответниците С. Б. К. и И. Б. П..

Л. Г. З. и Д. С. П. са обжалвали първоинстанционното решение в частта, в която е уважен установителен иск за собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния ПИ на основание давностно владение, както и в частта, с която срещу тях е уважен осъдителния иск за предаване владението на реалната част от същия ПИ, оцветена в жълто на скицата на вещото лице по делото, и обусловената от това отговорност за разноските.

Ответниците С. Б. К. и И. Б. П. са обжалвали решението в частта, в която е уважен установителния иск за собственост върху 1/2 ид.ч. от ПИ на основание давностно владение, и обусловената от това отговорност за разноските.

С въззивния акт първоинстанционното решение е потвърдено в частта , с която е признато за установено по отношение на Л. Г. З., Д. С. П., Л. И. В., С. Б. К. и И. Б. П., че С. А. Г. и А. Г. Ц. са собственици на 1/2 ид.ч. от процесния ПИ като „правилно като краен резултат“, наред с което първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо в частта , с която е отхвърлен иска правото на собственост да е придобито чрез закупуването му от Областен управител с договор за продажба на имот частна държавна собственост от 14.04.1998 г. Въззивният съд е отменил като неправилно първоинстанционното решение в частта , с която са осъдени Л. Г. З. и Д. С. П. да предадат на С. А. Г. и А. Г. Ц. владението върху частта от процесния ПИ, оцветена в жълт цвят на скица на л. 228 от делото, вместо което е отхвърлил този иск с правно основание чл. 108 ЗС.

В частта, в която въззивният съд е отхвърлил осъдителния иск за собственост за реалната част от процесния ПИ срещу ответниците Л. Г. З. и Д. С. П., въззивното решение не е обжалвано с касационна жалба, респ. - е влязло в сила.

В частта, в която въззивният съд е признал за установено правото на собственост на С. А. Г. и А. Г. Ц. спрямо ответниците Л. И. В., С. Б. К. и И. Б. П. върху 1/2 ид.ч. от ПИ № *** по КККР на [населено място] по съображения, че първоинстанционното решение е правилно като краен резултат, и е обезсилено същото решение в частта за отхвърляне спрямо ответниците Л. И. В., С. Б. К. и И. Б. П. иска правото на собственост върху тази 1/2 ид.ч. да е придобито чрез закупуване по договор от 14.04.1998 г. с Областен управител - Монтана, касационна жалба са подали Л. Г. З. и Д. С. П.. В тази й част касационната жалба на Л. Г. З. и Д. С. П. е оставена без разглеждане с постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение № 50134 от 31.03.2023 г., срещу което не е постъпила частна жалба, респ. - въззивното решение е влязло в сила и в тази му част.

Предмет на касационната проверка е въззивното решение в частите , в които (1) „като правилно като краен резултат“ е потвърдено първоинстанционното решение в частта за установяване правото на собственост на С. А. Г. и А. Г. Ц. спрямо Л. Г. З. и Д. С. П. върху 1/2 ид.ч. от ПИ № *** по КККР на [населено място] и (2) е обезсилено същото първоинстанционно решение в частта, с която спрямо ответниците Л. Г. З. и Д. С. П. е отхвърлен иска правото на собственост върху тази 1/2 ид.ч. да е придобито от С. А. Г. и А. Г. Ц. в резултат от договор от 14.04.1998 г., сключен с Областен управител – Монтана.

За да постанови този резултат, въззивният съд е обсъдил само обстоятелствата, относими към посоченото от ищците главно придобивно основание на правото им на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния ПИ, а именно правна сделка – договор за продажба на частна държавна собственост от 14.04.1998 г. Въз основа на преценка на събраните по делото доказателства е формирал решаващ извод, че по делото е установено по безспорен и категоричен начин правото на собственост на ищците върху 1/2 ид.част от процесния ПИ на това придобивно основание, поради което решението на първоинстанционния съд в установителната му част е счетено за „правилно като краен резултат“ и е потвърдено. Въззивният съд се е позовал на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, като е счел, че според собственото си становище относно крайния изход на спора, може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция по иска за собственост. Приел е, че по иска с правно основание чл. 108 ЗС предмет на делото е спорното материално субективно право на ищците на собственост върху процесната идеална част от поземления имот съобразно обстоятелствата и петитума на исковата молба за установяване правото на собственост върху 1/2 ид.ч., заявено на главно основание (договор за покупко-продажба от 14.04.1998 г.), и евентуално основание (давностно владение), и след като при преценка на събраните по делото доказателства се установява правото на собственост да е придобито на заявеното главно придобивно основание, не се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на евентуалното придобивно основание. Правото на собственост може да се придобие само на едно основание, като съдържанието на спорното право според петитума на иска е притежаване правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния ПИ, и независимо от посочените от ищците повече от едно придобивно основание в условие на евентуалност, съдът с решението по иска по чл. 108 ЗС следва да отговори на въпроса съществува ли твърдяното от ищците право на собственост съобразно твърдените в исковата молба обстоятелства, и като се установи наличието на главното сочено основание, правото на собственост на ищците следва да бъде признато за съществуващо. Изхождайки от това разбиране за предмета на делото, въззивният съд е счел, че произнасянето по първоинстанционното решение с отхвърлителен диспозитив по иска за собственост е недопустимо и следва да се обезсили.

Съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, в изпълнение на правомощията си по чл. 290, ал. 2 и чл. 293 ГПК, намира следното по основанието за допускане на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба:

С исковата молба и молбата от 11.12.2019 г. първоинстанционният съд е сезиран с искове за собственост, предявени при условията на обективно и субективно съединяване. Предявените срещу настоящите касатори обективно съединени установителни искове са два: (1) за признаване правото на собственост като придобито на основание сделка (договора от 14.04.1998 г.) и (2) за признаване правото на собственост като придобито на оригинерното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС. С решението на РС – Монтана първият обективно съединен установителен иск - за признаване правото на собственост като придобито на основание сделка, е отхвърлен. Интерес от обжалване на произнасянето на РС – Монтана в тази му част са имали само ищците. Те обаче не са упражнили правото, предоставено им с разпоредбата на чл. 258, ал. 2 ГПК. Предвид тяхното процесуално бездействие, решението на РС – Монтана в тази му част е влязло в сила с изтичането на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. В случая, при данните за извършеното връчване по реда на чл. 7, ал. 2 ГПК и при съобразяване правилото на чл. 60, ал. 6 ГПК, решението на РС – Монтана в обсъжданата част е влязло в сила на 30.12.2021 г. Считано от този момент насетне е преклудирана възможността за упражняването на инстанционен контрол върху допустимостта и правилността на формираната от първоинстанционния съд правораздавателна воля, чийто краен резултат е изводът за неоснователност на претенцията на С. А. Г. и А. Г. Ц. да се признае за установено по отношение на настоящите касатори, че ищците са придобили правото на собственост върху процесната 1/2 ид.част от ПИ № *** по КККР на [населено място] по силата на договор за продажба на имот частна държавна собственост от 14.04.1998 г., сключен с Областен управител – Монтана. При отсъствието на въззивна жалба от страна на ищците срещу решението на районния съд в тази му част, окръжният съд не е разполагал с правомощие да се произнася по допустимостта и правилността на посочената част от решението на районния съд. Извършвайки такава проверка, приключила с извод, че в тази му част решението на РС следва да бъде обезсилено, въззивният съд е излязъл извън ограничението, регламентирано с чл. 269 ГПК, като е въздействал на съдебен акт, който (като необжалван) е влязъл в сила на 30.12.2021 г. Ето защо в посочената част въззивното решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен установителния иск на С. А. Г. и А. Г. Ц. срещу Л. Г. З. и Д. С. П. – да бъде обявено за влязло в сила.

В частта, в която въззивният съд е постановил, че потвърждава първоинстанционното решение в частта за установяване правото на собственост на ищците спрямо ответниците Л. Г. З. и Д. С. П. върху 1/2 ид.ч. от процесния ПИ като „правилно като краен резултат“, въззивното решение е очевидно неправилно.

Доколкото по смисъла на процесуалния закон (по аргумент от чл. 236, ал. 2 ГПК) „решение“ представлява диспозитивът на съдебния акт, с постановяването на диспозитив за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, в която е уважен установителния иск на С. А. Г. и А. Г. Ц., следва да се счита, че въззивният съд се е произнесъл по същество по претенцията за придобиване на правото на собственост по давност, уважавайки същата. При касационната проверка за правилността на това произнасяне изложените към това решение мотиви не следва да се третират като произнасяне по иск за собственост, изведен от твърдение за придобиване на вещното право по силата на сделка, а следва да бъдат преценявани единствено от гледна точка на това дали обосновано аргументират извода за основателност на претенцията за придобиване на правото по давност.

С първоинстанционния акт претенцията на ищците е уважена на придобивното основание, заявено като евентуално – изтекла в тяхна полза придобивна давност. Предвид влизането в сила на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и обхвата на въззивното обжалване, очертан с въззивната жалба на Л. Г. З. и Д. С. П., предмет на спора пред въззивния съд е само тази от установителните претенции. Съответно – окръжният съд е следвало да обсъди дали по отношение на С. А. Г. и А. Г. Ц. в отношенията им с Л. Г. З. и Д. С. П. е осъществен фактическия състав по чл. 79, ал. 1 ЗС. Обсъждане в тази насока, както и произнасяне по оплакванията, заявени с въззивната жалба на Л. Г. З. и Д. С. П. във връзка с иска по чл. 79, ал. 1 ЗС изобщо отсъстват във въззивния акт. Изложените от въззивния съд мотиви свидетелстват за допуснати съществени нарушения на правилата на чл. 6 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Порочните процесуални действия на съда са се отразили на правилността на атакуваното решение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което контролът върху правилността на първоинстанционното решение в частта за установяване правото на собственост на ищците спрямо ответниците Л. Г. З. и Д. С. П. върху 1/2 ид.ч. от процесния ПИ следва да бъде упражнен при съобразяване предмета на делото и правомощията по чл. 269 ГПК.

По разпределянето на отговорността за разноските, включително за защитата пред ВКС, следва да се произнесе новият състав на въззивния съд съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 4 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 94 от 19.04.2022 г. по в.гр.д. № 29/2022 г. на Окръжен съд – Монтана, в частта , с която като правилно като краен резултат е потвърдено Решение № 260424 от 29.11.2021 г. по гр.д.№ 3210/2018 г. на РС - Монтана в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците Л. Г. З. и Д. С. П., че ищците С. А. Г. и А. Г. Ц. са собственици на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], целият с площ 377 кв.м.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на въззивния съд.

ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 94 от 19.04.2022 г. по в.гр.д. № 29/2022 г. на Окръжен съд – Монтана, в частта , с която е обезсилено Решение № 260424 от 29.11.2021 г. по гр.д.№ 3210/2018 г. на РС - Монтана в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. А. Г. и А. Г. Ц. срещу Л. Г. З. и Д. С. П. иск да бъде признато за установено, че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], целият с площ 377 кв.м., на основание договор от 14.04.1998 г., сключен с Областен управител-Монтана, като ОБЯВЯВА Решение № 260424 от 29.11.2021 г. по гр.д.№ 3210/2018 г. на РС - Монтана в посочената част ЗА ВЛЯЗЛО В СИЛА на 30.12.2021 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.