Неравноправни лихвени клаузи и предсрочна изискуемост по банков кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50190

София, 15.12. 2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 470 по описа за 2022г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 431 от 20.05.2022г. по касационната жалба, подадена от Е. К. И., Н. К. И. и ЕТ „Е. Т.- Е. И.“ [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Х. против въззивно решение № 108 от 8.11.2021г. по в.гр.д. № 400 по описа за 2021г. на Апелативен съд Б., с което е отменено решение № 29 от 18.06.2021г. по гр.д.№ 724/2020г. на ОС Сливен в частта, с която е отхвърлен предявения от „Уникредит Булбанк“ АД по чл.422, ал.1 ГПК и вместо това е постановено друго, с което е прието за установено че в полза на„Уникредит Булбанк“ АД съществуват вземания срещу солидарните длъжници Е. К. И., Н. К. И. и ЕТ „Е. Т.- Е. И.“ по договор за банков ипотечен кредит № 246 от 8.05.2008г., за които е издадена заповед № 260003 от 18.08.2020г. по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 592/2020г.на РС Нова Загора както следва: за сумата 62 630.49лв., главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 14.08.2020г., сумата от 1 516.05лв., възнаградителна лихва за периода 5.11.2018г. – 6.04.2019г. и сумата 4 854.52лв.,обезщетение за забава върху дължимата главница в размер на законанта лихва за периода 8.11.2019г. – 12.08.2020г., като е потвърден обжалвания акт в останалите обжалвани части и са присъдени разноски.
Касационното обжалване е допуснато по въпрос, касещ задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства, твърдения и възражения на страните в тяхната съвкупност и да изложи мотиви във връзка с тях.
В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното :
По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване е налице трайно установена съдебна практика /например решения по гр.д.№ 4786/2021г. на ІV г.о.,гр.д.№ 1926/2021г.на ІV г.о., гр.д.№ 599/2021г.на ІV г.о./, която се споделя от настоящия състав и съгласно която въззивният съд, бидейки длъжен да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи, следва да извърши преценка на всички релевантни факти, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право и да съобрази ангажираните доказателства по делото в тяхната съвкупност.
В конкретният случай е било безспорно, че между страните е сключен договор за банков кредит № 246 от 8.05.2008г., по който Е. И. е бил кредитополучател, а Н. К. И. и ЕТ „Е. Т.- Е. И.“ солидрани длъжници, за сумата от 82 400лв., със срок до 4.05.2033г. Договорената ежемесечна вноска, платима на 5-то число, е 702.91лв. Уговорено е връщане на сумата при годишна лихва в общ размер от 8.70%., образувана от сбора на едномесечният SOFIBOR /БЛП/, който към момента на сключване на договора е бил 6.449% и надбавка в размер на 2.251 пункта. Договорено е, че кредитополучателят дава съгласието си кредиторът едност-ранно да променя размера на годишния лихвен процент, „когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт“
Не е било спорно и че считано от 5.03.2015г. кредитополучателят е изпаднал в забава. На Е. К. И., Н. К. И. и ЕТ „Е. Т.- Е. И.“, на 15.10.2015г.са им връчени нотариални покани, с които банката ги уведомява, че упражнява правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от 4.09.2015г. На 2.11.2015г. кредитодателят „Уникредит Булбанк“АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417 ГПК. След издаването й по ч.гр.д.№ 696/2015г.на РС Нова Загора и последвало възражение, е предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК. По същият е постановено влязло в сила на 8.12.2017г. решение по т.д.№ 16/2016г.на ОС Сливен с № 30 от 21.06.2017г., с което е отхвърлен иска, предявен от „Уникредит Булбанк“ АД. Прието е, че банката не е имала основание да начислява наказателни лихви по кредита и че не са били налице условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Прието е и че клаузата по чл.11.1.3 от Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по сключения договор за банков кредит, съгласно която годишният лихвен процент се определя като сбор от базов лихвен индекс /който към момента на сключване на договора е 6.449%/ плюс определена в договора надбавка /от 2.251%/ е неравноправна. Това е така, защото съгласно сключеният между страните договор - базовият лихвен индекс може само да се повишава /при увеличаване на индекса SOFIBOR с 1 пункт/, без предвидена реципрочна възможност за неговото намаляване. Отделно – въз основа на прието експертно заключение – съдът е счел, че през целият период на погасяване на кредита въпреки, че обективно не са настъпили предпоставките за промяна на базовият лихвен индекс, размерът на възнаградителната лихва е бил увеличен /над договорения 8.7%/ от банката и тя неправомерно /въз основа на собствени решения/ е надвзела суми, начислявайки наказателни лихви.
Безспорно е и че след влизане в сила на така постановения акт, кредиторът „Уникредит Булбанк“ АД е преизчислил задълженията на кредитополучателя и е изготвил нов погасителен план. Твърдейки, че е налице ново неизпълнение от страна на длъжниците, е подал на 14.08.2020г. ново заявление за издаване на заповед за изпълнение, на основание чл.417 ГПК. Същата е издадена по ч.гр.д.№ 592/2020г.на РС Нова Загора и е за сумите: 62 662.37лв., главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за банков кредит № 246 от 8.05.2008г., 1 678.24лв., възнаградителна лихва за периода 5.11.2018г.- 6.04.2019г. и 11 169.24лв., лихви за забава за периода 5.10.2018г. -12.08.2020г., ведно със законната лихва считано от 14.08.2020г., както и разноски от 3 505.38лв.
След последвало възражение, е предявен на 24.11.2020г. настоящият иск по чл.422, ал.1 ГПК, с който се претендира признаване за установено, че ответниците дължат солидарно сума в общ размер от 75 509.85лв., включваща 62 662.37лв. главница, неизпълнено задължение по договор за банков кредит № 246 от 8.05.2008г., ведно със законната лихва считано от 14.08.2020г., 1 678.24лв., възнаградителна лихва за периода 5.11.2018г.- 6.04.2019г. и 11 169.24лв., лихви за забава за периода 5.10.2018г. -12.08.2020г., както и разноски от 3 505.38лв.по заповедното производство. Допълнително е конкретизирано, че сумата 11 169.24лв. се претендира като съдържаща два компонента – неустойка по чл.4.2 от договора от 5 851.64лв. и неустойка по чл.4.3 от договора от 5 317.59лв.
Не се спори, че на 7.11.2019г., банката е връчила на ответниците уведомление за предсрочна изискуемост, с което ги е уведомила, че считано от 6.04.2019г. обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем.
При така установените факти, въззивният съд е преценил, че релевантният въпрос е: дали към 7.11.2019г. са били налице обективните предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост, съобразявайки т.16.1 от сключения договор, съгласно която предсрочната изискуемост настъпва с неплащане на една дължима вноска. За тази цел е изследвал – по какъв начин са уговорени месечните вноски и дали е имало неиздължени такива. Решаващият му извод е, че размерът на вземанията се определя по изготвеният към датата на сключване на договора погасителен план, включващ и договорена възнаградителна лихва от 8.7%. В мотивите е посочено, че от заключението на приетата експертиза не се установява банката да е приложила възможността по чл.4.1а за увеличаване на ГЛП, а с предложеният нов погасителен план, го е намалила. Въззивният съд е приел, че ответниците са внесли по кредита общо сумата от 74 551.31лв., която покрива вноските до 5.02.2017г.и частично вноската за м.03.2017г./до 370.14лв./. Въз основа на това е дал положителен отговор на въпроса, приемайки, че към 7.11.2019г., датата на изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, са налице предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост. Въззивният съд не се е произнесъл по направеното от ответниците с отговора възражение за неравноправност на клаузата за определяне на дължимите лихви, а общо е посочил, че поради липсата на постигната договорка, не следва да се цени приетото заключение на допълнителната експертиза, която е отчела намаляването за процесния период на индекса SOFIBOR. Позовавайки се на т.2 ТР № 3/27.03.2019г. по т.д.№ 3/2017г.на ОСГТК на ВКС /че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост е в размер на непогасеният остатък от предоставената сума като главница и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост и преценявайки, че забавата плащанията е от м.03.2017г.,а предсрочната изискуемост обявена на 7.11.2019г., е преценил като основателни претенциите за главница от 62 630.49лв., ведно със законната лихва от 14.08.2020г. /датата на предявяване на иска/ и 1 516.05лв., възнаградителна лихва. Присъдена е и законната лихва за периода от 8.11.2019г. до 14.08.2020г. в размер на 4 854.52лв. Като нищожни въззивният съд е преценил клаузите по т.4.2 и т.4.3 от сключения договор поради неясния им характер и като е счел, че предвиждат припокриващи се санкционни лихви /неустойки/, който се начисляват върху лихви. Налице е анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който допустим само в отношения между търговци, каквито ответниците не са. Отделно е счел, че са нищожни и поради противоречие с добрите нрави.
Настоящият съдебен състав намира така постановеният въззивен акт за неправилен, тъй като постановилият го състав не е отчел следните две обстоятелства: Първо, че исковата претенция произтича от договор за банков кредит № 246 от 8.05.2008г., сключен между банка и потребител и съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът дължи служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи и второ, че в случая е налице влязъл в сила на 8.12.2017г. съдебен акт по т.д.№ 16/2016г. на ОС Сливен с № 30 от 21.06.2017г., с който по отношение на същите страни /„Уникредит Булбанк“ АД и Е. К. И., Н. К. И. и ЕТ „Е. Т.- Е. И.“/ със сила на присъдено нещо вече е прието, че същият договор за банков кредит № 246 от 8.05.2008г. съдържа неравнопровна клауза – т.11.1.3 от Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията. Клаузата по т.11.1.3 е със следното съдържание: „При кредити, издължавани чрез анюитетни вноски /еднакви всеки месец, включващи главница и лихва към падежа на задължението за плащане на съответната анюитетна вноска/, годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1а и не се променя, освен когато пазарните условия водят до увеличаването му най- малко с един пункт. Кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения лихвен период по лихвения план по т.4.1а, определен съгласно предходната точка, съответно размера на анюитетнтаа вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на базисния лихвен процент с повече от един пункт от размера, определен от кредитора в деня на сключване на договора или от размера му ,формиран след промяна по реда на настоящата точка. Кредиторът уведомява кредитополучателя в едноседмичен срок на адреса на кореспонденция, посочен в искане за отпускане на кредита и/или по реда, установен в Условията по кредити на физически лица“.
Така цитираната клауза не е индивидуално договорена между кредитора и кредитополучателя, защото е безспорно, че е била изготвена предварително от кредитора. Съгласно чл.146, ал.4 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, той е този, който носи тежестта на доказване и в случая не е установил – на кредотополучателя да е била предоставена възможност да повлияе върху съдържанието й. Настоящият съдебен състав споделя вече установената съдебна практика /с решение № 12 от 11.02.2022г. по гр.д.№ 2032/2021г.на ІV г.о. на ВКС/ и намира клаузата по т.11.1.3 за нищожна като неравноправна, защото с нея се осигурява възможност за увеличаване на годишния лихвен процент само нагоре. Целият риск от промяна на пазарните условия е възложена върху потребителя, без банката да поема риск, доколкото не е предвидена възможност – при промяна на пазарните условия, водещи до понижаване на базисния лихвен процент – за намаляване на лихвата. По този начин кредотополучателят е поставен в неравноправно положение спрямо банката. Не може да се приеме, че в случая клаузата не подлежи на преценка за неравноправност, на основание чл.145, ал.2 ЗЗП. Това е така, защото по начина, по който е формулирана, не може да се счете, че тя е ясна и разбираема. В случая потребителят не е могъл да разбере въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. Безспорно е установено, че след сключване на процесния договор за банков кредит № 246 от 8.05.2008г., Управителният съвет на „Уникредит Булбанк“ АД с протокол № 38 от 14.10.2008г. /вж.приетото като доказателство т.д.№ 16/2016г.на ОС Сливен/ едностранно е взел решение – цената на всеки банков кредит да се определя като сбор от променлив базов лихвен процент, формиран от приложемия към периода на олихвяването договорен лихвен индекс или друг лихвен индекс и премия ,определена по размер от нула базови пункта плюс 200 базови пункта според стойността на кредитния ресурс на кредитнтите пазари, към който базов лихвен процент се прибавя фиксирана договорена надбавка. Впоследствие са вземани и други решения от УС на бнаката за промяна на премията. По този начин – вместо договорената формула между страните за формиране на базисния лихвен процент – SOFIBOR + надбавка, банката едностранно/с решение на УС/ е въвела начина на изчисляване SOFIBOR + премия + надбавка. Тези действия на банката са неправомерни и с подобен механизъм кредотополучателят няма данни да се е съгласявал. От друга страна, след като банката е променяла многократно размера на премията като компонент на базовия лихвен процент по кредитите на физически лица, не може да се счете, че тя е считала годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план за фиксиран в размера по т.4.1а. Пред вид недействителността на клаузата, фиксираща лихвения процент- освен в случая на увеличаването на SOFIBOR сповече от един пункт, за банката не е съществувало основание да получи плащане на лихви в повече от дължимите според курса на месечния SOFIBOR. Това налага възприемане на първата допълнително изготвена по делото експертиза, която дава заключение относно размера на дължимата възнаградителна лихва за срока на договора, определена при съобразяване на настъпилите промените в индекса SOFIBOR, съответно заменянето му от банката с „Осреднен депозитен индекс“ след 1.08.2018г. и прибавяне на договорената твърда надбавка от 2.251%. Изчисленията са направени и при съобразяване на обстоятелството, че внесената от длъжника по договора сума е 74 551.31лв. Според същото /вж.стр.161/, към 6.04.2019г., което е преди датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 7.11.2019г. има надвнесена сума по кредита в размер на 20 123.03лв., т.е. няма неплащане на една дължима вноска. Нещо повече, вещото лице е категорично, че посочената надвнесена сума от 20 123.03лв. е достатъчна да покрие вноските по кредита до 5.06.2022г. /за главница -10 255.77лв., възнаградителна лихва – 9 642.48лв., комисионна за управление на кредита – 228.78лв./ Следователно се явява неоснователен предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК, целящ установяване на вземане в полза на банката към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.08.2020г. за сумите – 62 662.73лв. главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за банков кредит № 246 от 8.05.2008г., 1 678.24лв., възнаградителни лихви от 5.11.2018г. до 6.04.2019г., 11 169.24лв., лихви за забава по договор за кредит от 5.10.2018г. до 12.08.2020г., ведно със законната лихва от 14.08.2020г. /уточнен като съдържащ два компонента – 5 851.65лв. неустойка по чл.4.2 и 5 317.59лв., неустойка по чл.4.3 от договора/ и 3 505.38лв.разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 108 от 8.11.2021г. по в.гр.д. № 400 по описа за 2021г. на Апелативен съд Б. и отмененото с него решение № 29 от 18.06.2021г. по гр.д.№ 724/2020г. на ОС Сливен в обжалваната част и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „В.“, пл.“Света Неделя“7, представлявано съвместно от изпълнителните директори А. и П., иск по чл.422, ал.1 ГПК, за приетмане за установено, че в полза на„Уникредит Булбанк“ АД съществуват вземания срещу солидарните длъжници Е. К. И., ЕГН [ЕГН], Н. К. И., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] ЕТ „Е. Т.- Е. И.“,ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. [населено място], [улица]41по договор за банков ипотечен кредит № 246 от 8.05.2008г., за които е издадена заповед № 260003 от 18.08.2020г. по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 592/2020г.на РС Нова Загора за сумата от 75 509.85лв., от които: 62 630.49лв., главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 14.08.2020г., сумата от 1 516.05лв., възнаградителна лихва за периода 5.11.2018г. – 6.04.2019г. и сумата 4 854.52лв.,обезщетение за забава върху дължимата главница в размер на законанта лихва за периода 8.11.2019г. – 12.08.2020г., като е потвърден обжалвания акт в останалите обжалвани части и са присъдени разноски.
ОСТАВЯ В сила въззивно решение № 108 от 8.11.2021г. по в.гр.д. № 400 по описа за 2021г. на Апелативен съд Б., в частта с която е потвърдено решение № 29 от 18.06.2021г. по гр.д.№ 724/2020г. на ОС Сливен
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :