Обезсилване на решение заради неясна искова молба за съборена ограда

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 395

София, 24.06.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Гроздева

ЧЛЕНОВЕ: Ваня Атанасова

Милена Даскалова

при участието на секретаря А. Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 4784 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение № 262800 от 24.08.2022 г. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 1964/2021 г. за потвърждаване на решение № 20244447 от 05.11.2020 г., постановено по гр. дело № 40274/2019 г. по описа на Софийски районен съд, с което Столична община е осъдена да заплати на Е. Т. – В. и А. С. В. на основание чл. 49 от ЗЗД сумата от 3000 лв., представляваща стойност на увредени растения, находящи се до разрушената ограда; сумата от 13367.95 лв., представляваща стойност на разрушената ограда, и сумата от 8790.22 лв., представляваща стойност на временната ограда, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 26.09.2017 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2866. ЗЗ лв., направени по делото разноски.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

С подадения писмен отговор и в открито съдебно заседание ответниците по касационната жалба Е. Т. – В. и А. С. В., чрез адв. А., оспорват основателността на жалбата. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните, приема за установено следното :

С определението по чл. 288 ГПК № 2400 от 07.08.2023 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК поради съмнение за неговата допустимост, като постановено по нередовна искова молба - липса на конкретни фактически твърдения, касаещи местонахождението на разрушената част от оградата /в отчуждената част от имота или извън нея/.

В исковата молба ищците излагат фактически твърдения, че са собственици на УПИ *** и УПИ ***, съставляващи поземлен имот с идент. *** по КККР на [населено място] и със заповед от 02.03.2016г. е извършено отчуждаване на проектен имот с идент. *** с площ от 14 кв.м., представляващ част от собствения им имот с идент. ***. Твърдят също, че с влязло в сила съдебно решение заповедта от 02.03.2016г. е обявена за нищожна в частта й, според която се отчуждава имот на неустановен собственик и че в резултат на тази заповед ответната страна е възложила на търговско дружество изпълнението на строително- монтажни работи, свързани с мероприятието, за което е извършено отчуждаването. На 29.09.2017г. ищците се прибрали към 17,45 ч. и установили , че в тяхно отсъствие, без да бъдат предупредени, са унищожени част от собствената им ограда с дължина от 16,5 м. и многогодишни растения, описани като вид и брой. Ищците подали сигнал за неправомерно разрушената им масивна ограда, изградена на границата на двата новообразувани имота в резултат на отчуждителната процедура и получили отговор, че оградата им е изградена в отклонение на разрешението за строеж. По- нататък в исковата молба се сочи, че за осъществяване фактическия състав на деликта е необходимо да се установи, че ответната страна е собственик на два нови поземлени имота с идент. *** и идент. *** и образувани в резултат на отчуждителната процедура на имот с идент. ***, противоправно деяние, изразяващо се в събаряне оградата между двата имота /УПИ *** и УПИ ***/, вреди и причинна връзка между противоправното поведение претърпените от ищците вреди.

При така изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, остава неясно какви са фактическите твърдения на ищците относно местонахождението на процесните ограда и растения. Първоначално сочат, че от имота им са отчуждени 14 кв. м. за проектен имот с идентификатор ***, като впоследствие излагат доводи, че в процеса подлежи на установяване дали ответната страна е собственик на два нови поземлени имота с идент. *** и с идент. ***, образувани в резултат на отчуждителната процедура на имот с идент. ***, като междувременно въвеждат твърдение, че оградата е изградена на границата на двата новообразувани имота в резултат на отчуждителната процедура. Т.е. ищците не са конкретизирали дали оградата попада изцяло или частично /съответно с каква част/ в новообразувания имот с кратък номер 182, за който сочат, че са им отчуждени 14 кв. м. или попада и с каква част и в този с кратък номер **, както и дали последният също е образуван от част от техния имот с кратък номер *** и провеждана ли е отчуждителна процедура за частта от имота, от който е образуван имот с идент. ***. Същевременно на стр. 6 е посочено, че противоправното поведение на ответника се изразява в събаряне на ограда между двата имота - УПИ *** и УПИ ***, за които два УПИ ищците не са излагали никакви твърдения – те изрично заявяват и представят доказателства, че са собственици на УПИ *** и УПИ *** и посоченото, че оградата е между споменатите УПИ *** и УПИ *** е без връзка с останалите обстоятелства, изложени в исковата молба.

Във връзка с изложеното настоящият състав на ВКС намира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1, т.4 ГПК, като тази нередовност не е констатирана от въззивния съд и не е даден срок за отстраняването й, предвид на което и въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за изпълнение задълженията му по чл. 129, ал.2 ГПК като даде указания на ищците да приведат исковата си молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.

При новото разглеждане на делото на ищците следва да бъдат дадени указания да посочат къде точно са били разположени разрушената ограда с дължина от 16, 5 м. и растенията, описани в исковата молба – върху частта от имота им, за която е провеждана отчуждителната процедура или извън нея, а ако са попадали частично върху 14- те кв.м. , предмет на заповедта за отчуждение, то да уточнят каква част от оградата и кои от растенията са били разположени там и съответно кои са останали в имота им, незасегнат от заповедта за отчуждение, както и да посочат изплатено ли им е и кога определеното обезщетение за отчуждената част от имота . Наред с това ищците следва да пояснят твърдението си, че противоправното деяние на ответната страна се изразява в събаряне на оградата между УПИ *** и УПИ ***. Конкретизирането на исковата молба в посочения по- горе смисъл е от значение за изясняване предмета на доказване и съответно за крайния изход от спора. Ако оградата и растенията или част от тях, към момента на твърдяното в исковата молба противоправно действие, са били разположени върху имота, собственост на ищците, незасегнат от заповедта за отчуждението, то това би обусловило основателност на исковата претенция. В случай, че са се намирали върху 14-те кв.м., за които е била издадена заповедта от 02.03.2016г. , то предвид разпоредбата на чл. 29, ал.3, т.1 от Закона за общинската собственост, от решаващо значение за спора е дали на ищците е преведено обезщетението, определено със заповедта по чл.25, ал.2 от ЗОбС и кога, които обстоятелства са останали неизяснени по делото и с оглед фактическите твърдения на ищците, съдът ще следва да разпредели и доказателствената тежест за установяването им. Само при наличието на данни за датата на изплащане на обезщетението /ако такова е платено/ ще може да се прецени настъпил ли е отчуждителният ефект към процесната дата - 29.09.2017г. или не и на база на това ще може да се направи изводи дали се касае за премахване на ограда и насаждения, намиращи се в имот, собствеността върху който в резултат на отчуждението е преминала към ответника, или са унищожени ограда и растения, разположени в собствен на ищците имот.

При новото разглеждане на спора на основание чл.294, ал.2 ГПК следва да бъде разрешен и въпросът за отговорността за разноските, направени в настоящото производство

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 262800 от 24.08.2022 г. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 1964/2021 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: