Задължение на въззивния съд да допусне експертизи при оспорени заключения

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 423
Гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 28.02.2024 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА АНДОНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
При участието на секретаря Цветанка Найденова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1226/23 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ срещу въззивното решение на Бургаски апелативен съд /АС/ по гр.д. №79/22 г., с което са отхвърлени исковете на касатора срещу Ч. И., К. И., „Нико -2003“ ЕООД, [населено място] и „Либрон“ ЕООД, [населено място] за обявяване за недействителни спрямо държавата на осн. чл.64,т.2, вр. с чл.63, ал.2, т.2, вр. с чл.62 ЗОПДНПИ, отм. на четири договора за покупко- продажба на недвижими имоти, подробно описани в исковата молба и в диспозитива на потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение и отнемане на имотите в полза на държавата, както и за отнемане в полза на държавата на друго имущество, описано в исковата молба и в диспозитива на потвърденото първоинстанционно решение, цялото на обща стойност от 4 902 381 лв.
Касационното обжалване е допуснато по процесуалните въпроси: Длъжен ли е въззивният съд да допусне своевременно направени и ясно формулирани доказателствени искания, вкл. назначаване на експертизи във връзка със събиране на доказателства, когато приетите по делото в предходната инстанция експертизи са били оспорени от страните? и Длъжен ли е съдът при изрично искане на някоя от страните да предостави възможност заключенията по СТЕ и СИЕ, приети във първоинстанционната фаза, да бъдат проверени във въззивната, чрез допускане на нова експертиза със същите въпроси?, поради твърдяното от касатора противоречие на приетото от въззивния съд по тези въпроси с практиката на ВКС – т.3 от ТР №1/13 г. ОСГТК и ТР №1/2001 г.ОСГТК.
В касационната жалба и в съдебно заседание се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на обжалваното решение, иска се отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане с допускане на исканите от касатора доказателства и решаването му на база на всички събрани доказателства.
Ответниците по жалба Ч. И. и К. И. я оспорват като неоснователна по подробно изложени в писмения отговор и в съдебно заседание съображения. Останалите ответници по жалба не изразяват становище.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпросите, по които е допуснато обжалването: в т.10 от ТР №1/2001 г. и т.3 от ТР №1/13 г. е посочено, че въззивният съд може да назначи експертиза по искане на страната и по свой почин, когато това е необходимо за изясняване на делото с помощта на специалните знания на експерта. Въззивният съд може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Единствено съдът може да прецени дали установяването на релевантен факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд / по искане на страната или служебно/ назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която я е поискала или носи тежестта да докаже съответния факт. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 18 от 4.03.2022 г. по т. д. № 454/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 224 от 2.07.2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. и други, разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК цели отстраняване на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на доказателствата по делото. Тя е способ за попълване на доказателствения материал от въззивната инстанция, когато допустими и относими доказателства са поискани от страната в рамките на преклузивните срокове, но не са събрани от първоинстанционния съд поради допуснати процесуални нарушения.
По същество на касационната жалба: Въззивният съд е приел, че подробно описаните в решението му разходи на въззиваемия И., като проверявано лице и семейството му за процесния период възлизат на 403 322. 64 лв. Въззивният съд не е зачел като разходи вноските по банкови сметки, извършени от въззиваемия, от бившата му съпруга Н. И., както и от трети лица, понеже те не са налични и не формират имущество. От самия прочит на исковата молба в раздел "Банкова информация" на обстоятелствената част, според АС, става ясно, че Комисията не твърди наличност на суми по сметки. Ето защо определените въз основа на експертизата суми от преминали средства не повлияват на крайния извод за наличие или липса на несъответствие между придобитото имущество и приходите на проверяваните.
При описаните приходи, доходи, източници на финансиране на въззиваемия И. в размер на 377 322. 64 лв. за проверявания период, дори и без приходната част да бъде евентуално увеличена с пазарната стойност на продадения имот с н. а. № ..., т. ..., рег. № ..., д. № ... от ... г. на нотариус И. А., [населено място] – стр. 287, продадения имот с н. а. № ..., т. ..., рег. № ..., д. № ... от ... г. на нотариус И. А., [населено място] – стр. 297, продадения имот с н. а. № ..., т. ..., рег. № ..., д. № ... от ... г. на нотариус И. А., [населено място], стр. 312, имота в к. к. "П. ", [община] и имота в [населено място], при установените разходи от 403 322. 64 лв. не се налага извод за значително несъответствие между придобитото имущество и приходи, доходи и източници на финансиране на Ч. И., надвишаващо 250 000 лв. Този извод според АС не се променя дори и разходната част да бъде увеличена със стойността на плътната ограда на УПИ ..., кв. ..., [населено място], [община]. Описаното обосновава заключение за неоснователност на твърденията, че прехвърлителните сделки между Н. и Ч. И. от една страна, и от друга – "Либрон" ЕООД, а впоследствие между дружеството и К. И. са увредили Държавата.
С определенията си в з.з. от 30.03.22 г. и от 17.06.22 г., както и в открито съд.заседание на 29.06.22 г. въззивният съд е отказал да допусне исканите от въззивника - сега касатор експертизи, по съображения, че по делото са извършени множество такива и въпросът относно стойността на имуществото на проверяваните лица, според съда е достатъчно изяснен. В решението си се е позовал на част от констатациите в приетите пред ОС и оспорени от въззивника съдебно- икономическа и оценителни експертизи.
По делото са назначени и приети няколко експертизи. Оценъчната експертиза на в.л. П. е оценила недвижимите имоти в к.к.П., [населено място], [населено място], [община] и [населено място], [област] към няколко момента, измежду които на придобиване, на отчуждаване и към датата на оценката. Експертизата е оспорена в открито съд. заседание на 19.09.19 г. пред ОС с искане за повторна , евентуално тройна експертиза по отношение на имотите в [населено място] и к.к. П., която да приложи метода на вещната стойност и да се използва наличните пазарни аналози. Искането не е уважено, както от първата, така и от въззивната инстанция с мотива, че заключението е пълно и логически издържано и въпросът за стойността на имуществото е достатъчно изяснен. От друга страна самия ответник И. е посочил в обясненията си, че не си спомня на каква цена е купил имота в [населено място]/л.2349/. Св. К., представител на дружеството – продавач на имота, е препратил за продажната цена към нот. акт. Тази цена обаче не обвързва държавата, както се приема в трайната практика на ВКС. Тя може да я оспори, както е в случая, и съдът следва да събере поисканите във връзка с мотивираното оспорване доказателства. Затова въззивният съд е следвало да даде възможност на ищеца да установи твърденията си за по-високата от посочената в заключението на оценителя П. пазарна цена на имотите в к.к. П. и [населено място], чрез назначаване на поисканата тройна експертиза, която да приложи метода на вещната стойност, въз основа на пазарни аналози, според посоченото от ищеца.
Въззивният съд е приел, че в исковата молба не се твърди наличието на суми по банковите сметки на ответниците. С оглед приетото в постановеното при висящност на производството по настоящото дело ТР №4/21 г. от 18.05.23 г. ОСГК за паричните суми, които по арг. за противното представляват имущество на проверяваното лице и свързаните с него лица и се вземат предвид при определяне на несъответствието по см. на пар.1, т.1 и 7 ЗОПДНПИ, въззивният съд следва да даде възможност на ищеца изрично да уточни има ли налични суми по посочените в исковата молба банкови сметки на ответниците към края на проверявания период. На съдебно – счетоводната експертиза на в.л. А. е поставена задача в тази насока и са установени суми по две от сметките към края на проверявания период, т.е. паричните суми не са само „преминали“ през сметките на ответниците за процесния период, както е приел общо въззивният съд.
Неоснователно е отхвърлено от въззивния съд и искането на ищеца - въззивник за назначаване на тройна съдебно-икономическа експертиза, при твърдяната във въззивната жалба липса на пълни данни за и недоизясненост на констатациите в приетите основно и допълнителни заключения на единичната експертиза. Така според основното заключение на съдебно-икономическата експертиза на в.л. В. приходите за проверявания период на Ч. И. и семейството му, доходите или източниците на финансиране са 490 381, 04 лв./ приложение №4/, а разходите за придобитото имущество 1 695 845 лв. / приложение №6/. Първото допълнително заключение – л.2552, констатира превишение на придобитото от ответниците имущество над нетния доход, с отчитане на остатъка от предходни години с 455 074 лв. Второто допълнително заключение пък установява превишение на нетния доход над придобитото имущество съотв. с 83 852 лв. и 133 816 лв., отчитайки натрупвания от минали години. При тези разноречиви констатации и източниците и начинът, по който са формирани последните, посочени от вещото лице при изслушването му в о.с.з., въззивният съд е следвало да уважи искането на въззивника – ищец и да назначи тройна съдебно –икономическа експертиза по поставените задачи.
С оглед посоченото в исковата молба и направените признания на отв. И. за предоставен заем от 2 000 000 евро от „Либера Сървисис Лимитид“ - Р. Сейшели е следвало да се уважи от въззивния съд и своевременно направеното по делото искане, поддържано и във въззивната жалба, за изискване чрез почетното консулство на Р. Сейшели у нас на документи, съдържащи информация относно предоставения заем, собствеността на дружеството и има ли свързаност на ответниците с него /т.1 от молба на л.56 от делото на АС/.
Поради изложеното решаващият извод на въззивния съд за отхвърляне на исковете поради липса на значително несъответствие по см. на пар.1, т.7 ЗПКОНПИ е формиран при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неизясненост на делото и необоснованост на решението. Въззивното решение е неправилно, следва да бъде отменено и делото – върнато на АС за ново разглеждане от друг състав със събиране на поисканите от въззивника допустими, относими и необходими доказателства.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд Бургас по гр.д. №79/22 г. от 28.07.22 г.
Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: