Увеличаване на общо наказание при опасен рецидив и влошено здраве

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 167

Гр. София, 09 април 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА в присъствието на прокурора АСЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 139 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК въз основа на постъпило искане от осъдения П. К. И. за възобновяване на внчд № 1338/2024 г. на Софийски апелативен съд. Иска се отмяна на постановеното решение в частта, с която е потвърдено увеличение по реда на чл.24 от НК на определено общо наказание от две години със срок от шест месеца.

В подкрепа на искането за възобновяване се излагат доводи за наличието на тежки заболявания, установяващи се от медицинските документи по делото.

В съдебно заседание осъденият не се явява, като изрично е заявил, че не желае да вземе лично участие в производството. Искането му се поддържа от назначения служебен защитник с доводи за явна несправедливост на наказанието при прилагане възможността по чл.24 от НК при определяне на общо наказание. Конкретно доводът се обосновава с погрешно отчетено от САС, според защитника здравословно състояние на лицето, наложило впоследствие принудително лечение в болнично заведение.

Представителят на Върховна прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като здравословното състояние на осъдения е било обсъдено наред с останалите предпоставки, обосноваващи приложението на чл.24 от НК, а именно многобройните осъждания за престъпления от общ характер.

Върховният касационен съд, като обсъди искането, съображенията на страните и извърши проверка в рамките на наказателното производство, прие следното:

Депозираното от осъденото лице искане за възобновяване на производството е подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК и е допустимо, тъй като се отнася до окончателен съдебен акт, за който не е налице процесуална възможност за проверка по инстанционен ред.

Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно по следните съображения:

С определение от 30.09.2024 г. по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК по чнд № 914/24 г. по описа на ОС – Благоевград са групирани наложените на осъдения П. К. И. наказания лишаване от свобода за две престъпления по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ и едно по чл.249, ал.1 от НК по две отделни наказателни производства - на РС – Благоевград (нохд № 35/2023 г.) и ОС – Благоевград (нохд № 1477/2023 г.), като му е определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години. Същото е завишено по реда на чл.24 НК със срок от шест месеца. С постановеното въззивно решение от 10.12.2024 г. (какъвто е постановеният по същество акт на съда, независимо от посочването му като определение) по внчд № 1338/24 г., чието възобновяване се иска, определението на окръжния съд е потвърдено, като е внесена промяна единствено в приспаднатия срок на предварително задържане на лицето.

В рамките на правомощията си въззивният съд е проверил правилността на атакувания пред него първостепенен акт по инициатива на осъденото лице без да е допуснал съществени процесуални нарушения.

В постъпилото искане не се твърди да не е спазен материалният закон при извършеното групиране на наказанията, поради което без необходимост от детайлно обсъждане в тази насока следва да се посочи единствено, че са налице предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК по отношение на посочените две отделни осъждания на И.. Приетата от съда неоснователност на основното искане за отмяна на постановеното по реда на чл.24 НК увеличение на общото наказание е аргументирана с многобройните предходни осъждания на лицето и значимостта на влошеното му здравословно състояние единствено за възможността да се прекъсне изтърпяването на наказанието.

Касационният съдебен състав споделя изводите на предходните инстанции за наличието на предпоставките за приложение на чл.24 от НК в процесния случай. Действително, касае се за възможност в тази насока, както сочи защитникът на осъдения, но преценката за реализирането й е обвързана от съобразяването на цялостната престъпна дейност на осъдения – брой и тежест на предходните деяния, конкретен времеви отрязък на извършването им, както и вече налаганите спрямо него наказания и направената на тази основа прогноза за постигане целите на наказанието. Приложените по делото справки за съдимост и за изтърпени вече наказания от процесния вид сочат, че преди извършването на деянията, чийто отделни санкции са кумулирани, И. е осъждан за престъпления против личността и собствеността, част от които също осъществени при условията на опасен рецидив (по чл.198, ал.1; чл.199, ал.1, т.4; чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК). Неколкократно е бил изолиран от обществото за различни времеви периоди в рамките на немалкия такъв от 2010 г. до 2020 г., като последно е бил освободен от затвора на 14.07.2022 г. без очевидно да е постигнат какъвто и да е поправителен ефект. Поради това правилно е счетено, че личността на дееца е с повишена степен на обществена опасност, въздействието спрямо която налага постановеното завишаване на наложеното общо наказание. Отмереният краен срок от две години и шест месеца е съобразен с ограничението по чл.24 от НК, тъй като увеличението с шест месеца не надминава сбора на отделените наказания, като е наполовина по-малко от възможното надвишаване с една втора на определеното общо наказание от две години лишаване от свобода. Така постановената обща санкция за извършените при условията на опасен рецидив отделни престъпления е съответна на посочените обстоятелства, които са били надлежно обсъдени от съдилищата и не може да се приеме за явно несправедлива. Оплакването на молителя за пренебрегване на здравословното му състояние е неоснователно не само поради това, че соченият фактор не е с решаващо значение при настоящото произнасяне, но и предвид съгласието на касационния състав с изводите на първоинстанционния съд относно възможността грижи за осъдения да се полагат в местата за лишаване от свобода, така че определеното му наказание да не поставя в риск здравето му. В потвърждение на това е и постъпилата по делото актуална информация (писмо и справка от н-к на „Психиатрично отделение“ в С. към затвора – гр. Ловеч от 14.03.2025 г.) за вече успешно приложени спрямо него мерки по реда на чл.92, ал.3 от НК в съвкупност с проследяване на придружаващите му хронични заболявания чрез ежемесечни изследвания в специализирано медицинско заведение в гр. София и осигуряване на предписано медикаментозно лечение.

С оглед изложеното не може да се счете за неправилно или несправедливо приложението на чл.24 от НК, което не дава основание за възобновяване на производството и налага оставяне на така направеното искане от осъдения И. без уважение.

Водим от горното ВКС, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения П. К. И. за възобновяване на внчд № 1338/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.