Развалянето на договор след допускане на делба не е основание за отмяна на решението

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50135

гр. София, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 3506/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 60168 от 25.07.2022 г. на Н. С. И. за отмяна на влязло в сила решение № 249 от 16.03.2021 г. по гр. д. № 11641/2020 г. на Пловдивския районен съд по допускане на съдебна делба на недвижим имот.

Молителят счита, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за изхода на спора – влязло в сила решение № 1479 от 03.05.2022 г. по гр. д. № 16725/2021 г. на Пловдивския районен съд, с което е развален поради неизпълнение договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поето задължение за издръжка и гледане, с който съделителят Р. Н. И. се е легитимирал като съсобственик на допуснатия до делба недвижим имот.

Ответниците по молбата Р. Н. И. и С. Н. И. не вземат становище по нея.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след като прецени данните по делото и доводите на молителя, приема следното:

С посоченото решение е допусната съдебна делба между Н. С. И. и Р. Н. И. на недвижим имот, представляващ УПИ * от квартал 6 по плана на [населено място], общ. Съединение, с площ от 1360 кв. м, заедно с построените в имота сгради: масивна жилищна сграда с площ от 60 кв. м, стопанска постройка с площ от 52 кв. м и лятна кухня с площ от 45 кв. м, при равни квоти /по 1/2 ид.част/, като искът за делба на имота по отношение на С. Н. И. е отхвърлен.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че делбеният имот е придобит от С. Н. И. и Н. С. И. при равни права по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот.акт № 97/1997 г. Преди вписването на исковата молба за делба, с обективиран в нотариален акт № 196/24.09.2020 г. договор, С. Н. И. е прехвърлил притежаваната от него 1/2 ид.част от имота на своя брат Р. Н. И. също срещу задължение за гледане и издръжка. С оглед на това съдът е приел, че имотът е съсобствен между Н. С. И. и Р. Н. И. и е допуснал делбата му между тях при равни квоти.

С решение № 1479 от 03.05.2022 г., постановено по гр.д. № 20215330116725/2021 г. на Пловдивския районен съд, влязло в сила на 24.05.2022 г., сключеният между С. Н. И. и Р. Н. И. договор е развален на основание чл. 87, ал. 3, изр. 1 ЗЗД.

Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

Фактическият състав на първата хипотеза изисква наличието на новооткрити юридически или доказателствени факти, т. е. факти, които не са могли да бъдат включени в делото, тъй като страната не е знаела за тяхното съществуване по време на неговата висящност.

Втората хипотеза изисква да са налице новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липсата на тези документи. Освен това тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т. е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване.

В случая въпреки обратното действие на развалянето на сключения алеаторен договор, от който съделителят Р. Н. И. черпи права върху имота съгласно чл. 88 ЗЗД, решението на съда по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД не може да служи като основание за отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Както се посочи по-горе, първата хипотеза на това основание, на която молителят се позовава, е налице, когато се открият нови обстоятелства, респ. нови писмени доказателства, които са съществували при гледането на делото, но не са били известни на страната и тя не е могла по обективни причини да ги представи пред инстанциите по съществото на спора, за да бъдат съобразени при неговото решаване. Решението за развалянето на договора за прехвърляне на идеални части от делбения имот срещу задължение за издръжка и гледане обаче има конститутивно действие и създава ново правно положение. Като постановено след допускане на делбата, то се явява новосъздадено, а не новооткрито доказателство относно съществувал по време на висящността на делото факт и въз основа на него не може да се допусне отмяна на влязлото в сила решение.

С оглед изложеното молбата за отмяна следва се остави без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,

Р Е Ш И :

О с т а в я без уважение молбата на Н. С. И. за отмяна на влязло в сила решение № 249 от 16.03.2021 г. по гр. д. № 11641/2020 г. на Пловдивския районен съд по допускане на съдебна делба на недвижим имот на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: