Недопустимост на възобновяване при прекратено изпълнение на чужда присъда

Текстът на акта

Ключови фрази

Използване на платежен инструмент с неверни данни или без съгласието на титуляра * признаване и изпълнение на присъда от чуждестранен съд * недопустимо искане за възобновяване * допустимост на искане за възобновяване * липса на правен интерес * изпълнение на присъда при трансфер на осъдени лица

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 36

гр. София, 10 март 2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при секретаря............Мира Недева…………….................и с участието на прокурора...................Калин СОФИЯНСКИ…......….....................изслуша докладваното от Председателя нд № 24 по описа за 2022г.

Производството е образувано по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Постъпило е искане от осъдения Н. В. И. чрез процесуалния му представител адв. С. И. за възобновяване на нчд № 723/21г. на Софийски градски съд, НО – 27 състав и отмяна на постановеното по същото дело протоколно определение от 12.08.2021г., с което е прекратено изпълнението на влязло в сила решение на Софийски апелативен съд от 12.07.2021г. по внчд № 715/21г. В искането се излагат аргументи, че определението е постановено при нарушение на процесуални правила, довели до нарушение на закона. Изтъква се, че оттеглянето на удостоверението по чл.3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС) от страна на държавата - членка, на чиято територия е осъдено лицето, е незаконосъобразно. Като аргумент в тази насока се изтъква оттеглянето на удостоверението след влизането в сила на решението на апелативния съд; липса на изложени мотиви от страна на издаващата държава; липса на проведени консултации между компетентните органи на двете държави - членки съгласно т.21 от Преамбюла на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета. Излагат се и доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в отказ да сe изиска информация за причините, поради което издаващата държава е оттеглила удостоверението по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Така според касатора съдът е нарушил принципите по чл.13 и чл.14 от НПК, тъй като е обсъдил формално и недостатъчно преценил доказателствените материали, като се е позовал на несъдържащи се в доказателствените източници фактически данни. Настоява се за възобновяване на нчд № 723/21г. на СГС, като алтернативно се предлага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или оставяне без уважение на искането на румънската страна за оттегляне на удостоверението по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Пред касационната инстанция искането за възобновяване се поддържа от защитника на осъдения – адв. С. И. със същите аргументи.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване следва да се допусне до разглеждане. Намира, че изложените съображения в р. № 60122 от 01.07.2021г. по н.д. № 346/21г. на ВКС, III н.о. по приложението на чл.12, ал.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС са принципно относими и към определенията по чл.19 от същия закон. По същество счита молбата за възобновяване за неоснователна. Излага доводи, че българският съд е обвързан по силата на чл.13 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на Европейския съюз да прекрати изпълнението на наказанието при оттеглянето на удостоверението от издаващата държава и не може да упражнява контрол върху законосъобразността на акта за оттегляне, извършено от компетентните органи на издаващата държава.

Осъденият И., редовно уведомен, не се явява пред касационния съд. На 14.02.2022г. по пощата е получена декларация от осъдения, че не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие.

Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 260364 от 09.06.2021г., постановено по нчд № 723/21г. по описа на Софийски градски съд, НО – 27 с-в, е приета за изпълнение присъда от 11.10.2017г., постановена по нохд № 3101/3/2017г. на Трибунал Букурещ, Първо наказателно отделение, с която българският гражданин Н. В. И. е признат за виновен в извършване на престъпления по НК на Румъния, съответстващи на престъпленията по чл.249, ал.4 във вр. с ал.3; чл.249, ал.1; чл.244, ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1; чл.246, ал.3; чл.319а, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 във вр. с ал.1 и чл.319б, ал.1 от НК на Република България, за които му е наложено общо наказание в размер на осем години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим на изпълнение на наказанието. Със същото решение е зачетено времето, през което по отношение на осъдения са изпълнявани мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест, както и изтърпяната част от наказанието по същата присъда.
По жалба на защитата на осъдения е образувано вчнд № 715/21г. на Софийски апелативен съд, НО – 7 с-в. С решение № 241 от 12.07.2021г. въззивният съд изменил решението, като намалил размера на общото наказание на шест години и приспаднал още 120 дни от изпълнението му на основание чл.55 от Закон № 254/2013г. на Република Румъния.
С писмо № 42226 от 13.07.2021г. Министерството на правосъдието на Румъния е оттеглило удостоверението по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС (чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета). С протоколно определение от 12.08.2021г., на основание чл.19, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС Софийският градски съд прекратил изпълнението на влязло в сила решение № 241 от 12.07.2021г. по вчнд № 715/21г. на Софийски апелативен съд, НО – 7 с-в.
По настоящото дело са налице два влезли в сила съдебни акта – решение № 241 по вчнд № 715/21г. на САС, НО – 7 с-в, постановено по чл.12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и определение по чнд № 723/21г. на СГС, постановено по чл.19 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, с което изпълнението на наказанието е прекратено. В решение № 60122 от 01.07.2021 г. на ВКС по н.д. № 346/2021 г. на III н.о., цитирано и в настоящата молба, е аргументирано последователно разбирането, че след като влезлите в сила съдебни актове, постановявани по реда на чл.12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС решават същите въпроси, които се решават със съдебния акт в производство по трансфер на осъдено лице по НПК , а производството по чл.457 от НПК е включено в предметния обхват на извънредния способ на възобновяване на наказателни дела, то няма основание решенията, постановени по чл.12 от специалния закон, да бъдат изключени от приложното поле на Глава тридесет и трета от НПК.

Изложените в тази насока съображения напълно се споделят и от настоящия касационен състав. В случая обаче не се иска ревизиране по реда на възобновяването на влязлото в сила решение на САС, постановено на основание чл.12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, а на определението по чл.19 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, с което изпълнението на наказанието е прекратено. Въпросът, който се решава с това определение се отнася единствено до прекратяване на изпълнението на наказанието, а не касае приспособяването и адаптирането на чуждата присъда. Нормата на чл.13 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на Европейския съюз предвижда, че ако изпълнението на наказанието в изпълняващата държава не е започнало, издаващата държава може да оттегли удостоверението, като посочи причините за това. При оттегляне на удостоверението изпълняващата държава прекратява изпълнението на наказанието. Същата разпоредба е възпроизведена дословно в текста на чл.19, ал.1, т.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Прекратяването на изпълнението на наказанието е на основание акт на компетентните органи на издаващата държава по оттегляне на удостоверението, който не може да бъде проверяван по отношение на неговата основателност или законосъобразност. Издаването на такъв акт императивно задължава изпълняващата държава незабавно да прекрати изпълнението на наказанието.

Посочените разлики във въпросите, които решава определението по чл.19 от ЗПИИСАННЛСМВЛС в сравнение с тези по чл.12 от същия закон и конкретните хипотези, при които то може да бъде постановено, не сочат на каквато и да било аналогия със съдебни актове от кръга на изчерпателно изброените в чл.419, ал.1 от НПК, които могат да инициират проверка по Глава Тридесет и трета от НПК. Липсата на подлежащ на проверка по реда на възобновяването съдебен акт сочи на недопустимост на искането за възобновяване, поради което същото следва да бъде оставено без разглеждане.

Поради изложеното Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Н. В. И. за отмяна по реда на възобновяването на постановеното определение по чнд № 723/21г., на СГС, НО – 27 с-в, с което на основание чл.19 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е прекратено изпълнението на наказанието, наложено с влязло в сила решение по внчд № 715/21г. на САС, НО – 7 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :