Отказ за отмяна на решение за дължим наем на общинско жилище

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 85

гр. София, 23.04.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на пети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Велислав Павков

ЧЛЕНОВЕ: 1. Геника Михайлова

2. Ерик Василев

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3522 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.307 ГПК.

Образувано е по молба на Н. П. Г. за отмяна на влязло в сила решение от 21.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 3982/2012 г. от 35-ти състав на СРС.

Ответникът по молбата за отмяна не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител и не взима становище по молбата за отмяна на влязлото в сила решение.

С решение от 21.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 3982/2012 г., от 36-ти състав на СРС е прието за установено по отношение на Н. П. Г. по иска предявен от Столична община, че ответникът дължи сума, представляваща наемна цена за недвижим имот за периода м.10.2009 г. до м.04.2010 г. и за същия период такса битови отпадъци.

Съдът е приел, че между страните е налице валидно наемно правоотношение за имота, посочен в договора за наем и за който се претендират посочените по-горе суми, като е прието, че ответникът не е доказал претендираното право на собственост върху същия имот.

С въззивно решение, постановено по гр.д.№ 13097/2017 г. от състав на СГС, решението е потвърдено. Въззивният съд е приел, че от събраните доказателства не се установява наемното правоотношение между СО и молителя да е било прекратено преди процесния период, за който се търси заплащане на наемна цена и ТБО, по реда на чл.46 от ЗОС и чл.33 от горецитираната наредба – със заповед на органа, издал настанителната заповед. В тази връзка съдът счита, че законът не предвижда автоматично прекратяване на договора за наем в случай, че са отпаднали условията за настаняване на наемателя в общинското жилище, каквито доводи са изложени от жалбоподателя.

Съдът е приел, че по делото е прието решение № 45/3.05.2006 г. на СРС, 84 състав, постановено по гр. дело № 2336/2004 г., влязло в сила на 30.06.2006 г., с което е прекратен бракът между ответника и неговата съпруга, като семейното жилище, предмет и на наемния договор е предоставено за ползване на съпругата, на която е предоставено и упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете. Съдът е приел, че предоставянето на семейното жилище от страна на бракоразводния съд на съпругата също не прекратява наемното правоотношение за имота и не освобождава жалбоподателя от задълженията му по договора за наем, нито създава наемно правоотношение между СО и съпругата. В тази насока съдът е посочил, че решението на брачния съд относно ползването на общинското жилище не изменя характера и обема на съществуващите наемни отношения, като произтичащите от тях права и задължения остават такива, каквито са установени с настанителната заповед; решението на брачния съд, с което семейното жилище се предоставя за ползване на майката и непълнолетните й деца, не представлява основание за ползването на общинския имот и не може да бъде противопоставено на общината, която е предоставила имота за ползване на друго лице; при положение, че титулярът на правото вече не може да обитава жилището, въз основа на съдебното решение и при наличието на установена по съответния ред жилищна нужда, компетентният орган следва да издаде нова настанителна заповед на лицето, на което е предоставено ползването на семейното жилище, както и да прекрати наемното правоотношение с титуляра на настанителната заповед.

Съдът е посочил, че по делото не са приети доказателства, от които да се направи извод, че през процесния период съпругата е имала самостоятелни права на наемател на имота, изключващи тези на отвметника. Обратното – налице са доказателства (заповед № РД-09-60/9.05.2011 г., разпореждане от 5.07.2016 г., протокол за изземване на общински имот по чл.65 от ЗОС от 5.07.2016 г. и др.), че СО е предприела действия по изваждането на съпругата от имота, поради това, че го държи без правно основание, като й е отказано включване в картотеката на нуждаещите от жилище. Съдът е приел, че след като наемният договор не е бил прекратен по установения за това ред, то наемателят дължи заплащането на наемна цена за наетия недвижим имот и ако фактически не го е ползвал.

В молбата за отмяна се твърди, че са налице нови доказателства и нови обстоятелства, като от текста на молбата може да се направи извод, че се претендира и наличието на основание по чл.303, т.4 ГПК.

Представените доказателства относно наличието на административен спор между бившата съпруга на молителя и Столична община са неотносими към настоящото производство, доколкото касаят законосъобразността на заповедта за изваждането на бившата съпруга на молителя от процесното жилище, за което е прието от съда, че съществуват наемни правоотношения. Тези доказателства, още по-малко мотивите на административния орган или на административния съд не са основание да се приеме, че са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение. Не е налице влязло в сила решение, с което се признават права на наемател на трето лице, за същия имот, като самото наличие на висящ административен спор по този въпрос не е основание за отмяна на влязлото в сила решение. Наличието на граждански спор относно собствеността на имота също не е основания за отмяна на влязлото в сила решение, доколкото наемното правоотношение е прието, че съществува и до наличието на влязло в сила съдебно решение, с което са признава молителят в настоящото за собственик на имота, не са налице основания за неговата отмяна. Евентуално, след влизане в сила на подобно решение по гражданския спор за собственост, молителят може да претендира отмяна, но на друго основание, което към настоящия момент не е налице. Дали наемодателят е собственик на имота или не, е обстоятелство, което не се отразява на валидността на наемното правоотношение и на задълженията на наемателя по него, доколкото и наемен договор за чужд имот също поражда права и задължения и е действителен. В тази връзка представените доказателства в тази насока са неотносими към облигационния спор и не са от съществено значение за неговия изход. Отделно от горното, видно от датирането на представените в тази насока доказателства, същите са съществували към момента на разглеждането на спора и страната е разполагала с процесуалното възможност да ги представи, ако счита същите за относими към спора.

Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Н. П. Г. за отмяна на влязло в сила решение от 01..10.2018 г., постановено по гр.д.№ 13097/2017 г. от СГС, с което е потвърдено решение от 21.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 3982/2012 г. от 35-ти състав на СРС.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.