Отговорност при ПТП: нарушение на общата норма при забранен обратен завой

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * съотношение на престъпни състави * механизъм на деяние

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 188

гр. София, 22 март 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети ноември, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова

ЧЛЕНОВЕ: Валя Рушанова

Красимир Шекерджиев

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Красимира Филипова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №833 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия И. К. П. срещу решение №340 от 23.11.2022 г., постановено по ВНОХД №757/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд.

С решението е изменена присъда №6, постановена на 11.03.2022 г. по НОХД №149/2020 г. по описа на Окръжен съд - София, с която подсъдимият И. К. П. е признат за виновен в това, че на 08.06.2019 г. на второкласен път ІІ- 82, в участъка 5+ 911 км, в района на [община], при управление на МПС- лек автомобил „Мерцедес“ Е. с ДК [рег.номер на МПС] нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Б. И. Х., като на основание чл.343, ал.1, б. “в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.343г НК са му е наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, като изпълнението му е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от пет години и е бил лишен от право да управлява МПС за две години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимият е бил осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 997, 80 лева по сметка на ОДМВР и в размер на 2 550, 60 лева в полза на Окръжен съд - София.

С въззивното решение е изменена постановената първоинстанционна присъда в гражданскоправната й част, като са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените срещу подсъдимия П. граждански искове с правно основание претърпени неимуществени вреди от извършеното престъпление от П. Г. Х., И. Б. Х., М. И. Х. и И. Б. Х.- всеки за по 100 000 лева.

С въззивното решение е отменена постановената присъда и в частта, с която подсъдимият П. е бил осъден да заплати сумата от 8 400 лева- държавна такса върху посочените по- горе граждански искове.

Постановената първоинстанционна присъда е потвърдена в останалата й част.

В касационната жалба се сочат всички касационни основания.

Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в това, че въззивната инстанция не е изложила в решението си мотиви по отношение на механизма на настъпване на произшествието, като незаконосъобразно е оставила без уважение искането за изясняване на тези факти посредством комплексна авто- техническа и медицинска експертиза.

С жалбата се оспорва и доказателствения анализ на въззивния съд, като се поддържа, че той не почива на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, като съдът неправилно е игнорирал установени факти и доказателства, пряко относими към предмета на доказване.

По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК се твърди, че в нарушение на материалния закон съдът не е отчел това, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия мотоциклетист, като не е съобразил, че той е нарушил чл.15 ЗДвП, предприел е несвоевременно аварийно спиране, като неправилно е реагирал и не се е възползвал от възможността да премине зад автомобила на подсъдимия.

Оспорват се и изводите на въззивния съд, че подсъдимият е осъществил нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП, като се твърди, че ако е извършил нарушение, то следва да бъде квалифицирано по чл.38 ЗДвП и чл.39 ЗДвП, тъй като произшествието е настъпило в резултат на изпълнение на маневра „обратен завой“.

С касационната жалба се оспорва и наложеното на подсъдимия П. наказание „лишаване от право да управлява МПС“, като се твърди, че то е явно несправедливо, тъй като началото на изтърпяването му три години след произшествието очевидно не е съобразено с целите на чл.36 НК.

Постановеното въззивно решение се атакува и в частта, с която е уважен приетия за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 10 000 лева от С.Х.- внучка на пострадалия, като се твърди, че той е изцяло неоснователен, тъй като противоречи на задължителна съдебна практика, обективирана в постановления на Пленума на Върховния съд и в ТР №1/2018 г. на ВКС.

На тези основания се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено и да бъде постановен законосъобразен и справедлив съдебен акт, с който да бъде оправдан подсъдимия П. и бъде изцяло отхвърлен като неоснователен приетия за съвместно разглеждане граждански иск от С. Х..

При условията на алтернативност се предлага, след отмяната на въззивното решение, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като бъде указано да бъдат събрани относимите доказателства.

В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия П. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли тя да бъде уважена.

Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Поддържа, че въззивният съд е направил пълен и верен анализ на доказателствата и е изложил съответните мотиви. Предлага да бъдат възприети изводите на съда, че осъщественото от подсъдимия нарушение е на чл.25, ал.1 НК, както и това, че липсва съпричиняване от страна на пострадалия мотоциклетист.

По отношение на наказанието твърди, че то не е завишено, определено е в съответствие със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и съответства на целите на чл.36 НК.

На тези основания предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Процесуалните представители на частните обвинители и гражданските ищци се присъединяват към становището на прокурора.

Молят съда да прецени, че правилно е приложен материалния закон и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, защото доказателствата са интерпретирани правилно.

По отношение на оплакването за неправилно квалифициране на осъщественото от подсъдимия нарушение твърдят, че действията на подсъдимия са съответствали на нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП, а не на нарушение на чл.38 ЗДвП и чл.39 ЗДвП.

Предлагат да не бъде възприемана тезата на защитата, че пострадалият Х. е нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движил близо до осевата линия и е допринесъл за настъпване на произшествието като е предприел несвоевременно спиране. Поддържат, че той се е движил със съобразена скорост и при възприемането на действията на подсъдимия е предприел спасителна маневра по негов личен избор в опит да избегне произшествието, като това не може да бъде ценено в негов ущърб.

Подсъдимият П. изразява съжаление за случилото се, като изцяло се присъединява към казаното от защитника си.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Оплакванията, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са за това, че във въззивното решение липсват мотиви за това какъв е приетият от въззивния съд механизъм на произшествието, че съдът не е изяснил релевантни за изхода на производството факти и незаконосъобразно е отказал да бъде допусната комплексна авто - техническа и съдебно - медицинска експертиза със задачи, които биха допринесли за изясняване на фактите по делото.

Касационната инстанция намира, че не може да сподели тезата на касационния жалбоподател, че въззивният съд не е отразил в съдебния си акт подробни мотиви за механизма на настъпване на пътното произшествие. Видно от съдържанието на атакуваното решение съдебният състав подробно е описал този механизъм, като конкретно е посочил траекторията и скоростта на движението на всеки един от участниците в него, мястото където подсъдимият е привел в движение управлявания от него автомобил, мястото на което към този момент се е намирал пострадалия мотоциклетист, предприетите действия от него и резултата от тези действия- загуба на контрол върху мотоциклета, падане на терена и удар в автомобила, довел до получаване на травматичните увреждания, завършили с летален изход. Решаващият съд подробно е отразил в решението си и действията на подсъдимия, намиращите се там и пристигналите по- късно свидетели след произшествието.

Всички релевантни факти са изяснени въз основа на пълен и верен анализ на доказателствените източници. Въззивният съд правилно е приел фактическата обстановка възприета от първоинстанционния съдебен състав, който от своя страна я е изяснил въз основа на задълбочен анализ на приетите основна и комплексна авто - техническа и съдебно - медицински експертиза и приетите допълнителни авто - технически и съдебно - медицински експертизи, които са анализирали всички вероятни механизми за настъпване на произшествието и са посочили като единствено възможен този приет от решаващите съдилища.

При установяване на фактите по делото решението на съда почива не само на посочените по- горе заключения, изключително подробния разпит на експертите, които са ги изготвили, но и на прецизен анализ на обясненията на подсъдимия и показанията на всички свидетели, възприели случилото се по време на пътния инцидент и непосредствено след него. При преценката на събраните гласни доказателства не се установява съществено различие между тях, като те изцяло кореспондират със заключенията на приетите експертизи.

Касационната инстанция не сподели и оплакването, че с отказа да бъде назначена допълнителна (трета) комплексна авто - техническа и съдебно - медицинска експертиза е допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Отказ да бъдат удовлетворени доказателствени искания може да бъде съществено нарушение на процесуални правила, когато същите са били основателни. За въззивната инстанция няма задължение да удовлетвори всички доказателствени искания (извън молбата на подсъдимия да даде обяснения), като има възможност да прецени дали доказателствените им цели биха допринесли за изясняване на релевантните факти. Когато те са насочени към установявани на факти и обстоятелства, които не са свързани с предмета на доказване или целят изясняване на факти, които са вече установени, решаващият съд има право да не ги уважи и това не представлява процесуално нарушение. Тази преценка въззивният съд прави сам и само когато тя е погрешна е налице възможност постановения съдебен акт да бъде атакуван като постановен при съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК (в този смисъл НД 26/2011 г. 1 НО, НД 66/1999 г. 2 НО, НД 522/1999 г. , НД 1504/2011 г. и др.) В конкретното производство механизма на произшествието е установен от множество еднопосочни доказателствени източници, като първостепенният съд е направил зависещото от него да събере всички възможни доказателства. Изводите му почиват на подробен, задълбочен и верен доказателствен анализ. Ето защо правилно въззивната инстанция е оставила без уважение искането на защитата (отразено в допълнението към въззивната жалба) да бъде допусната поредна комплексна авто- техническа експертиза и това не представлява съществено процесуално нарушение.

По отношение на това оплакване следва да бъде посочено и това, че поведението на пострадалия мотоциклетист след осъществяване на нарушението от страна на П. е въпрос, който няма съществено значение за изхода на производството, тъй като той е относим към момент, следващ извършеното нарушение. Ето защо е било безпредметно да се изяснява дали след произшествието пострадалия е загубил контрол и това е довело до удар между главата му и управлявания от подсъдимия автомобил (както твърди защитата) или само до падане на терена и впоследствие удар на мотоциклета в предното колело на автомобила (както е приел съда на базата на събраните доказателства).

Касационният съд не възприе и оплакването, че въззивният съд не е изследвал възможността произшествието да бъде предотвратено при друго поведение от страна на пострадалия Х.. На първо място това оплакване е за необоснованост, което не съответства на касационните основания по чл.348, ал.1 НПК, а на следващо- константна е практиката, че след осъществяване от подсъдимия на инкриминираното деяние поведението на пострадалия (дори когато то не е адекватно) няма отношение към наказателната отговорност на извършилия нарушението водач и не може да бъде преценено като съпричиняване. Ето защо хипотетичната възможност произшествието да не настъпи ако Х. е бил предприел преминаване в дясно от задната част на управлявания от подсъдимия П. автомобил (както е посочено в касационната жалба) няма отношение към изхода на наказателното производство.

По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон:

Единственото оплакване, отразено в касационната жалба относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК е за неправилно квалифициране на извършеното от подсъдимия П. нарушение на правилата за движение по пътищата. В жалбата се твърди, че той е осъществил маневра „обратен завой“, която кореспондира с разпоредбите на чл.38 ЗДвП и чл.39 ЗДвП, а не с нормата на чл.25, ал.1 ЗДвП.

Касационният съд намира, че признаването на подсъдимия П. за виновен в извършване на нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП (което е предмет на формулираното от прокуратурата обвинение) не представлява нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.2 НПК. Вярно е, че разпоредбата на чл.38 ЗДвП регламентира задълженията на водач, осъществяващ маневра „обратен завой“ и би била приложима в конкретния случай, доколкото именно това е било намерението на подсъдимия, но вмененото му нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП също съответства на предприетите от него действия защото регламентира осъществяването на всякакви маневри от водачи на моторни превозни средства. Няма спор, че „обратния завой“ представлява такава маневра и е включена в обхвата на нормата на чл.25, ал.1 ЗДвП. При сравняване на двете разпоредби може да бъде направен извод, че чл.25, ал.1 ЗДвП се съотнася като обща към специална норма по отношение на чл.38 ЗДвП. Няма съмнение, че подсъдимия в хода на цялото производство се е бранил по обвинение за нарушаване на общата норма и това, че избраната от държавното обвинение квалификация на деянието не е била по предвидената специална норма за осъществената маневра не е довело до неяснота на обвинението и не е затруднило защитата му. Ето защо осъждането по общия текст е законосъобразно и не представлява нарушение на материалния закон. Това е така и защото всяко нарушение на чл.38 ЗДвП е и нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП и в случая въззивния съд е приложил закон, който е било допустимо да бъде приложен.

В подкрепа на това, че като се съобразил с избраната от държавното обвинение квалификация въззивният съд не е нарушил материалния закон е и това, че независимо от намерението на подсъдимия да осъществи забранен обратен завой той е предпоставил настъпването на произшествието и е причинил общественоопасния съставомерен резултат към момента, в който се е включил в движението и е отнел предимството на попътно движещия се мотоциклетист. Това негово поведение без съмнение е неправомерна маневра представляваща и нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП, поради което и липсва основание да се коригира присъдата по отношение на приложението на материалния закон.

Касационният съд намира за безпредметно да обсъжда отразеното в жалбата, че коректната правна квалификация на инкриминираното деяние следва да е по чл.39 ЗДвП, тъй като този текст няма никакво отношение към установените в хода на производството факти.

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:

В касационната жалба е отразено едно единствено оплакване, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и то е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия на основание чл.343г НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“. В жалбата се поддържа, че същото не може да изпълни целите на чл.36, ал.1 НК защото следва да бъде изтърпяно повече от три години след пътното произшествие.

Касационният състав няма задължение да прави цялостен анализ на атакувания въззивен съдебен акт, като дължи отговор само на направените с касационната жалба оплаквания във връзка с посочените касационни основания. Ето защо е безпредметно да бъде обсъждано наложеното на подсъдимия П. основно наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и половина, като единствено може да бъде посочено това, че то е правилно отмерено защото законосъобразно предходните съдебни състави са преценили, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.66, ал.1 НК и изпълнението на това наказание е било отложено за срок от пет години. Така индивидуализираното наказание е съответно на обществената опасност на подсъдимия и осъщественото от него престъпление и е достатъчно да гарантира постигане на целите на чл.36 НК.

Съобразно нормата на чл.343г НК за това престъпление съдът е бил задължен да наложи и предвиденото в чл.37, ал.1, т.7 НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“, като срока на това наказание не може да бъде по- кратък от този на основното наказание (аргумент от чл.49, ал.3 НК). Ето защо и касационната инстанция прецени, че след като отмереното наказание „лишаване от свобода“ е правилно определено продължителността на определеното допълнително наказание със срок съвпадащ с този на основното е съответно на извършеното престъпление от една страна, а от друга няма възможност да бъде намалено.

Касационният съд не възприе и оплакването, че началото на изтърпяването на това наказание повече от три години след пътното произшествие е основание то да бъде редуцирано, тъй като съобразно чл.49, ал.3 НК началото на изпълнението му е именно момента на влизане в сила на присъдата от една страна, а от друга както бе посочено, то не може да бъде намалено.

Ето защо съдът прие, че така определените наказания не са несъразмерно тежки или явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и няма основание да бъдат коригирани.

Единствено и само с цел пълнота на изложението трябва да бъде отбелязано, че неправилно въззивният съд е приел, че следва да бъде ценено като отегчаващо отговорността обстоятелство невключеното в обвинението извършено от подсъдимия нарушение на чл.38, ал.2 ЗДвП. Този извод е неправилен, тъй като тази норма е специална по отношение на чл.25, ал.1 ЗДвП, което дава основание да се приеме, че те не могат да бъдат осъществени едновременно. Ето защо след като съдът е приел правна квалификация по чл.25, ал.1 ЗДвП той няма основание да приема, че П. е осъществил и нарушението по чл.38, ал.2 ЗДвП. Независимо от допуснатата неточност, доколкото същата не се е отразила на правилната индивидуализация на наказанието тя не може да бъде основание за коригиране на атакуваното въззивно решение.

По оплакването за неправилно уважаване на предявения от София Х. граждански иск:

Касационният съд прецени, че правилно въззивният съд е потвърдил постановената първоинстанционна присъда в частта, с която е частично уважен предявения от С. Х. граждански иск за сумата от 10 000 лева. Законосъобразно съдът е преценил, че съобразно ТР 1/2018 г. ОСНГТК, като внучка на пострадалия Х., гражданската ищца е включена в кръга близки роднини на пострадалия, които имат право да предявят в рамките на наказателното производство граждански иск с предмет претърпени от престъплението неимуществени вреди. В тази връзка с посоченото по- горе тълкувателно решение касационният съд е ревизирал посочените в касационната жалба ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г. и е разширил кръга на лицата, които могат да претендират неимуществени вреди.

Правилно съдът е приел, че предявения иск е следвало да бъде частично уважен, тъй като независимо от много ниската възраст на пострадалата е съществувала емоционална връзка между нея и починалия й дядо Б. Х., а и предвид неговата възраст в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление гражданската ищца е била лишена от възможност да получи за в бъдеще грижа и подкрепа от близък свой пряк роднина.

Ето защо касационната инстанция прецени, че правилно така предявения иск е бил частично уважен, като присъдената сума от 10 000 лева е съответна на претърпените неимуществени вреди и съобразена с възрастта на пострадалата.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №340 от 23.11.2022 г., постановено по ВНОХД №757/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.