Потвърждаване на условна присъда за държане и продажба на марихуана

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * извънпроцесуални изявления на подсъдим и/или пострадал * противоречиви показания * анализ на доказателствена съвкупност

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 606

гр. София, 26 ноември 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на тридесети октомври, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Спас Иванчев

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев

Светла Букова

при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №746 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия К. К. С. срещу решение №232 от 02.07.2024 г. постановено по ВНОХД №460/2024 г. по описа на Апелативен съд - София.

С въззивното решение изцяло е потвърдена присъда №203, постановена на 20.12.2023 г. по НОХД №1807/2021 г., по описа на Софийски градски съд, с която подсъдимият С. е признат за виновен в това, че на 18.06.2019 г. в [населено място], пред жилищен блок в[жк], [улица], без надлежно разрешително разпространил като продал високорисково наркотично вещество- марихуана с нето тегло 0,3 гр. на стойност 1, 80 лева и на същата дата и място държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество- марихуана с нето тегло 13, 43 гр. на стойност 80, 58 лева- всичко на обща стойност 82, 38 лева, като на основание чл.354а, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание десет месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнението му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимият С. е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е държал високорисково наркотично вещество 0, 47 гр. марихуана от неустановена дата до 18.06.2019 г., както и по обвинението да е осъществил продължавано престъпление по чл.26, ал.1 НК.

В касационната жалба е посочено касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК.

Като съществено нарушение на процесуални правила са сочи това, че воденото наказателно производство е изначално неправилно образувано, като не е ясно дали то е образувано по реда на чл.207 НПК или по предвидения специален ред по чл.212, ал.2 НПК.

Оспорват се и доказателствените изводи на въззивния съд, като се твърди, че неправилно е ценен протокола за обиск на свидетеля К., като не е отчетено това, че той не е бил одобрен в законоустановения 24 часов срок. Поддържа се, че неправилно са кредитирани показанията на същия свидетел, като не е отчетено, че той има интерес да ги депозира, тъй като по този начин е отклонил възможността да носи наказателна отговорност за откритото в него високорисково наркотично вещество и това е било причината да уличи подсъдимия С..

В касационната жалба се оспорват изводите на въззивния съд, като се поддържа, че той не е отчел наличните противоречия между депозираните на досъдебното производство и в съдебната фаза свидетелски показания, като е кредитирал единствено тези гласни доказателствени средства, които подкрепят обвинителната теза. Поддържа се и това, че изготвените протоколи за изземване, с които са приобщени наркотичните вещества- предмет на престъплението, макар и подписани от поемни лица, са негодни и е следвало да бъдат изключени от доказателствената съвкупност.

С жалбата се оспорват и изводите на въззивния съд, че подсъдимият е обитавал жилището, където е бил задържан и са били открити част от наркотичните вещества, като се поддържа, че той не е бил наемател, попаднал е случайно там и не съществува връзка между него и инкриминираните наркотични вещества.

На тези основания и при условията на алтернативност се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, подсъдимият С. да бъде оправдан или след отмяната на атакуваното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В касационното съдебно заседание защитникът поддържа изцяло касационната жалба, като отново възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Посочва като съществени нарушения на процесуални правила това, че въззивната инстанция е ползвала извънпроцесуални признания на подсъдимия, направени при задържането му, които не се съдържат в годни доказателствени средства. Моли да не бъде отдавано значение на откритата в жилището електронна везна, тъй като това обстоятелство не може да подкрепи обвинението, тъй като такъв уред е обичаен и се намира в множество домакинства.

Предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Поддържа, че сочените от защита процесуални нарушения не са допуснати, защото въззивният съд е направил подробен и верен анализ на доказателствата, установил е правилно фактите и правилно е възприел направения и от първостепенния съд доказателствен анализ.

Моли да бъде отчетено и това, че въззивния съд е отговорил в решението си на всички възражения, отразени във въззивната жалба, както и не е допуснал нарушенията, посочени в касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК.

Подсъдимият С. категорично твърди, че не се е занимавал с държане и разпространение на наркотици, не е виновен, не трябва да носи отговорност за неща, които не е извършил и затова моли делото да бъде върнато за преразглеждане.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Оплакванията, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, са за погрешен доказателствен анализ, който е довел до неправилни фактически изводи и постановяване на осъдителен съдебен акт въз основа на превратно тълкувани гласни доказателства. Преди да се отговори на това възражение следва да се посочи това, че касационната инстанция (извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да установява нови факти или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. При оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателствени източници въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти.

Въззивният съд е направил задълбочен, подробен и верен анализ на събраните доказателствени източници, като детайлно е анализирал събраните гласни доказателствени средства. Правилно съдът е преценил, че от показанията на свидетелите К., Б., И., С. и И., дадени в хода на проведеното съдебно следствие и тези, дадени в досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 НПК се установява, че именно подсъдимият С. е продал на свидетеля К. високорисковото наркотично вещество- предмет на престъплението и именно той е бил действителния собственик на откритото в обитаваното от него жилище друго високорисково наркотично вещество. Вярно въззивният съд е констатирал, че тези обстоятелства се установяват не само от показанията на този свидетел, но и от тези на свидетеля Б., който и в двете фази на наказателното производство е категоричен, че подсъдимият е имал марихуана, продавал я е, както и от показанията на свидетеля И., който дава информация, че е получил такова високорисково наркотично вещество от С. и заедно са го пушили.

Показанията на тези свидетели кореспондират с показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители Д. и С., които дават информация за това, че са възприели как подсъдимият предава на свидетеля К. отритото впоследствие в него високорисково наркотично вещество, както и че при извършеното непосредствено след това претърсване на жилището, където е живял С. е открито същото по вид и сходно по характеристики наркотично вещество.

Обсъдените гласни доказателствени средства кореспондират изцяло с протоколите за претърсване и изземване и протоколите за обиск (одобрени по реда на чл.161, ал.2 НПК и чл.164, ал.3 НПК), както и с показанията на разпитаните като свидетели К., В., М., Г. и Д.- поемни лица на отделните действия по разследване, които поддържат, че са присъствали на извършването им и впоследствие са подписали съставените протоколи.

Касационната инстанция преценява, че правилно въззивният съд е констатирал противоречия в депозираните в двете фази на наказателното производство показания на свидетелите Д. и С., като е отчел, че в съдебната фаза те са отрекли да са давали информация за това, че откритата в жилището марихуана принадлежи на подсъдимия. Тези противоречия не могат да компрометират обсъдените по- горе гласни доказателствени средства и да оборят обвинителната теза.

Настоящият съдебен състав отчете, че в атакувания въззивен съдебен акт съдът е посочил, че подсъдимият непосредствено след извършеното претърсване и задържането си е направил изявление, че откритото високорисково наркотично вещество е негово и смята да поеме отговорността за него. Тези изявления са направени в момент, когато С. е бил задържан в хода на разговори с полицейски служители и други задържани лица. Тази комуникация категорично не съответства на депозиране на обяснения (по реда, предвиден в чл.115 НПК) и е направена преди подсъдимият да придобие качеството на обвиняем и да му бъдат гарантирани посочените в чл.55 НПК права. Практиката на ЕСПЧ изключва възможността да бъде ценена информация, дадена в хода на водени неформални беседи в контролирана среда, когато бъдещия подсъдим е задържан, защото ползването й би било драстично нарушаване на изискванията на чл.6 ЕКПЧ (в този смисъл Titarenko vs Ukraine- жалба №31720/2002 г., Д. М. срещу България- жалба №34779/2009 г. и др.).

Тази информация не може да бъде приобщена към доказателствената съвкупност и чрез разпит на свидетелите, които са възприели изказванията на задържаното лице (още по- малко когато те са полицейските служители, които са го задържали), тъй като това би нарушило предвидения в чл.115 НПК процесуален ред за депозиране на обяснения (в този смисъл Р 119 от 01.03.2021 г. по НД 394/2020 г. 3 НО, Р 22 от 01.03.2019 г. по НД 1127/2018 г., 2 НО, решения по НД 25/2018 г. 2 НО, НД 808/2018 г. 2 НО и др.).

Независимо от изключването на посочената по- горе информация, съдържаща се в част от свидетелските показания, по делото съществуват достатъчно писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, които установят по несъмнен и категоричен начин факта на извършването на престъплението и авторството на подсъдимия С..

Касационният съд категорично не може да прецени като основателно оплакването, че липсва годен акт, с който е образувано наказателното производство. Правилно въззивният съд е приел, че досъдебното производство е образувано по реда на чл.212, ал.2 НПК с извършения обиск на свидетеля К.. Този протокол е действие по разследването, което съгласно законовия текст може да сложи началото на наказателното производство. Законосъобразността на извършеното действие е констатирана и потвърдена с нарочен прокурорски акт, след като е била изпълнена процедурата по чл.212, ал.3 НПК.

Съдът не възприе и възраженията, че неправилно приложените по делото протоколи за обиск и изземване и претърсване и изземване са ценени. Тези протоколи са съставени при спазване на предвидените за извършването на действията по разследване условия, правилно са одобрени по реда на чл.161, ал.2 и чл.164, ал.3 НПК, тъй като действията са налагали незабавното им провеждане и при осъществяването им са присъствали поемни лица- разпитани впоследствие като свидетели.

Не е вярно, че тези протоколи са одобрени от компетентния първоинстанционен съд след изтичането на законоустановения 24- часов срок, защото този срок не се отнася до постановяването на съдебния акт по чл.161, ал.2 или 164, ал.3 НПК, а е за предоставянето на съответния протокол в деловодството на съда с нарочно искане за одобряване. Този срок е спазен, защото всеки един от обсъжданите протоколи е предоставен в този срок.

Няма съмнение и за това, че откритото в свидетеля К. вещество и това, намиращо се в жилището, ползвано от подсъдимия С. е било високорисково наркотично вещество марихуана, което може да е предмет на престъпление по чл.354а НК.

Касационният съд не намира за необходимо подробно да сочи защо преценява като правилен извода на въззивната инстанция, че подсъдимият е обитавал жилището, където е открито наркотичното вещество. Това обстоятелство е било установено от разпита на свидетелите, живеещи с него в апартамента и тези, които са гостували в него, които са категорични, че той е живеел там. Това, че С. не е бил документално установен като наемател на жилището не може да бъде основание да се приеме, че липсва връзка с него.

Предвид изложеното касационната инстанция прецени, че правилно въззивният съд е анализирал не само гласните доказателствени средства, но и всички други събрани доказателствени източници, като въз основа на този анализ е установил релевантните за изхода на делото факти.

В хода на воденото наказателно производство не са допуснати нарушения на процесуални правила, още по малко съществени такива по смисъла на чл.348, ал.3 НПК, поради което и атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде отменен във връзка с това касационно основание.

Настоящият съдебен състав констатира, че доколкото в касационното производство няма служебно начало и в касационната жалба няма конкретни оплаквания, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК не следва да излага подробни мотиви относно приложението на материалния закон. Единствено следва да бъде посочено това, че при правилно установените факти предходните съдебни състави са направили верния извод, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.1 НК.

Касационният съд не намира за необходимо да обсъжда подробно и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, независимо, че доколкото с жалбата е направено искане за оправдаване на С. е допустимо да бъде преценена справедливостта на наложеното му наказание. В случая категорично не са налице предпоставките за редуцирането му, доколкото същото е определено при приложението на чл.55, ал.1, т.1 НПК.

Ето защо касационният съд прие, че атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде коригиран въз основа на оплаквания по отношение на това касационно основание.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №232 от 02.07.2024 г. постановено по ВНОХД №460/2024 г. по описа на Апелативен съд - София.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.