Обезщетение за деца при смърт на майка им при катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 61

гр. София, 31.01.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА
при участието на секретаря Ана Давидова и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. №2063/2023г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С касационната жалба на Д. К. Х. и Т. К. Х., действащ със съгласието на баща си К. Д. Х., подадена чрез адв.Д. Й. се обжалва решение № 6/09.01.2023г. по в.търг.дело № 466/2022г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ търг.състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 260033/24.03.2022г. по търг.дело №97/2021г. на ОС-Стара Загора са отхвърлени на исковете на касаторите по чл. 432, ал.1 КЗ, предявени против ЗД „Бул Инс“ АД за разликата над 150 000 лева на всеки от тях до присъдените от първоинстанционния съд по 200 000 лева за всеки, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка им Т. Т. Х., загинала при ПТП на 23.10.2020г.

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение в атакуваната част, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което предявените искове бъдат уважени в пълния претендиран размер.

Ответникът по касация - ЗД „Бул Инс“ АД, чрез пълномощника адв.М. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

С определение № 3676 от 22.11.2023г. по настоящото дело решението на въззивния съд в атакуваната част е допуснато до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроса: За приложението на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, понесени от малолетни и непълнолетни деца от загубата на тяхната майка.

Отговор на въпроса е даден по задължителен начин с ППВС № 4/1968г., в което е разяснено, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от деликт. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на смърт са възрастта на пострадалия и на претендиращия обезщетение, отношенията между тях, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат, преживяванията на търсещия обезщетение след смъртта на родственика му, продължителността и степента на интензитета на болките и страданията, обществено-икономическите условия към датата на увреждането, както и други обстоятелства, които решаващият съд е длъжен да обсъди и от които да изведе извод за значението им за конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. При определяне размера на обезщетението, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице всички елементи от правопораждащия фактическия състав за основателност на преките искове на увредените лица срещу застраховател по чл.432 КЗ-валидно сключена с ответника застраховка „ГО на автомобилистите” за увреждащия автомобил; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора – ПТП от 23.10.2020г., около 7,55 часа по ПП I-66, км 295, общ.П. б., обл.Стара Загора между л.а. „Мерцедес Ц 180“ с peг. [рег.номер на МПС] , управляван от Д. Г. Д. и л.а. „Р. 25“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от М. С. Ч., виновно причинено от водача Д. (осъден с влязла в сила присъда №1/21.01.2022г. по нохд №133/2021г. на Военен съд), в резултат на което е загинала Т. Т. Х., пътувала в л.а. „Р. 25“-майка на ищците Д. Х. и Т. Х..

Въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди на децата на загиналата на 23.10.2020г. при ПТП Т. Х. възлиза на 150 000 лева за всяко от тях. Преценката за този размер на обезщетението е мотивирана с установените по делото близки, изпълнени с обич и грижа отношения между ищците и починалата и с характера, тежестта, интензитета и продължителността на болките и страданията на ищците, установени по делото. Според съда ищците са претърпели значителни болки и страдания, свързани със загубата на тяхната майка; били са в състояние на стрес, отчаяние, изпълнени с тъга и скръб; претърпените от тях емоционални и психически вреди са значителни по степен. Съобразявайки това, както и че в случая се касае до загуба на най-близък човек, който е бил все още много млад, съдът е приел, че следва да намали присъдения от първоинстанционния съд размер на обезщетенията от 200 000 лева на по 150 000 лева за всяко от децата.

По същество на касационната жалба:

С оглед дадения отговор на въпроса по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение в атакуваната от касаторите част е постановено в отклонение от постоянната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД и е частично неправилно.

Въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищците неимуществени вреди не е обосновал свой извод за значението на формално обсъдените факти, доколкото въз основа на същите първоинстанционният съд е присъдил обезщетения в размер по 200 000 лева на всяко от децата на загиналата, а въззивният ги е намалил на 150 000 лева за всяко от тях. Съдът не е отчел в достатъчна степен обстоятелството, че към датата на инцидента големият син на загиналата е бил непълнолетен, а малкият-малолетен, като в тази връзка не е съобразил емоционалната и физическа зависимост, която е налице, когато дете загуби родител, формирана от необходимостта за отглеждане и полагане на непосредствени грижи за израстването и възпитанието на детето. Не е съобразена и безвъзвратно осуетената възможност децата да получават занапред обич, грижи, разбиране и подкрепа от майка си. Съдът правилно е приел, че преждевременната смърт на майката е шокиращо емоционално сътресение за децата, но не е отчел в пълна степен обстоятелство, че загубата и липсата на майчина обич и подкрепа ще ги съпътства през целия им живот. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди, дължими на децата на загиналата при ПТП, определен от въззивния съд, не съответства на принципа за справедливост.

Допуснатите от въззивния съд нарушения не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което и спорът относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да се разреши по същество от настоящата инстанция.

По делото са установени безпротиворечиво близките, изпълнени с обич и грижа отношения между ищците и починалата и преживяванията на децата след неочакваната смърт на майка им-изпаднали в шок, били в състояние на стрес, отчаяние, изпълнени с тъга и скръб от тежката загуба, голямото дете се затворило в себе си. Установено е, че Т. Х. е била много грижовна майка и децата й са били силно привързани към нея. Към датата на злополуката - 23.10.2020г. ищецът Д. Х. е имал навършени 16 години, а ищецът Т. Х. е бил 11 годишен, с типичната за посочените години емоционална нестабилност. Децата ще бъдат завинаги лишени от грижите, обичта, подкрепата и присъствието на майката и този факт ще даде отражение върху психиката и емоционалното им състояние не само в периода на израстване, а и през целия им живот. Съобразявайки критериите, разяснени в цитираната задължителна съдебна практика, на които трябва да отговаря обезщетението за неимуществени вреди, за да е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД и тяхното конкретно проявление към релевантния за спора момент ВКС намира, че справедливото обезщетение, дължимо на децата на загиналата при ПТП на 23.10.2020г. Т. Х. следва да бъде в размер по 180 000 лева на всяко от тях, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2020г. до окончателното плащане.

По тези съображения и съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК решението по в. гр.д. № 466/2022г. на Пловдивския апелативен съд следва да бъде частично отменено като неправилно в допусната до касационно обжалване част. Ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да плати, на основание чл. 432 КЗ, на Д. Х. и на Т. Х. обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка им Т. Х., загинала при ПТП на 23.10.2020г. в размер по още 30 000 лева на всеки от тях, представляващи разликата над присъденото с влязлата в сила част на въззивното решение обезщетение в размер по 150 000 лева до определеното от касационния съд справедливо обезщетение по 180 000 лева, вeдно със законната лихва от 09.11.2020г. (приетата от инстанциите по същество начална дата на задължението за законна лихва) до окончателното плащане. Решението на въззивния съд следва да се отмени и в частта, с която касаторите са осъдени да платят на ЗД „Бул Инс“ АД сума над 720 лева до присъдената 7 200 лева - разноски за въззивното производство и за сумата над 504 лева до присъдените общо 5040 лева разноски за първоинстанционното производство.

В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 78, ал.6 ГПК ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде осъдено да плати по сметка на ВКС държавна такса в размер 1230 лева; на основание чл. 78, ал.1 ГПК да плати на касаторите, сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 12 960 лева в производството пред ВКС. На основание чл. 78, ал.3 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да платят на ответника в касационното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 1 128 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6/09.01.2023г. по в.търг.дело № 466/2022г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ търг.състав, в частта , с която са отхвърлени на исковете по чл. 432, ал.1 КЗ на Д. К. Х. и Т. К. Х., действащ със съгласието на баща си К. Д. Х., предявени против ЗД „Бул Инс“ АД за разликата над 150 000 лева на всеки от тях до 180 000 лева за всеки, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка им Т. Т. Х., загинала при ПТП на 23.10.2020г. и в частта, с която Д. К. Х. и Т. К. Х., действащ със съгласието на баща си К. Х., са осъдени да платят на ЗД „Бул Инс“ АД сума над 720 лева до присъдената 7 200 лева - разноски за въззивното производство и сума над 504 лева до 5040 лева разноски за първоинстанционното производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖД А, на основание чл. 432, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД, Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Джеймс Баучър № 97, да плати на Д. К. Х. с ЕГН [ЕГН] и Т. К. Х. с ЕГН [ЕГН], действащ със съгласието на баща си К. Д. Х. и двамата с адрес: [населено място], общ.П. б., допълнително по 30 000 лева на всеки , като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка им Т. Т. Х., загинала при ПТП на 23.10.2020г., ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 09.11.2020г. до окончателното плащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/09.01.2023г. по в.търг.дело № 466/2022г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ търг.състав, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА , на основание чл.78, ал.1 ГПК, Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Джеймс Баучър № 97, да плати Д. К. Х. с ЕГН [ЕГН] и Т. К. Х. с ЕГН [ЕГН], действащ със съгласието на баща си К. Д. Х. и двамата с адрес: [населено място], общ.П. б. разноски за адвокатско възнаграждение в размер 12 960 лева

ОСЪЖДА , на основание чл. 78, ал.6 ГПК Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Джеймс Баучър № 97 да плати по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер 1230 лева .

ОСЪЖДА Д. К. Х. с ЕГН [ЕГН] и Т. К. Х. с ЕГН [ЕГН], действащ със съгласието на баща си К. Д. Х. и двамата с адрес: [населено място], общ.П. б., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, да платят на „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Джеймс Баучър № 97 разноски за производството пред ВКС в размер 1 128 лева .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: