Малозначителност при държане на минимално количество марихуана за лична употреба

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 65

гр.София, 02 февруари 2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двайсети януари през две хиляди двайсет и шеста година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ БОНКА ЯНКОВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при секретаря …..ИЛИЯНА ПЕТКОВА .…….…………….…и с участието на прокурора…………..СИЙКА МИЛЕВА……..……….. изслуша докладваното от съдия ………….…….КАЛПАКЧИЕВ ……….... н.д. № … 1089... по описа за ... 2025 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 НПК по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново против присъда № 26 от 10.09.2025 г., постановена по в.н.о.х.д. № 452/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

С касационния протест и допълнението към него се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Прокурорът поддържа, че съдебният акт на Окръжния съд е поставен в нарушение на закона, тъй като наказателният закон е бил приложен неправилно при постановяване на оправдателната присъда; че приетата от съда малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК не държи сметка за обекта на закрила – човешкото здраве, както и че деянието е общественоопасно поради установената дългогодишна злоупотреба с високорискови наркотични вещества от подсъдимия, която е довела до увреждане на здравето му, а оттам и до засягане на обекта на защита; че Окръжният съд е дал предимство на количеството на наркотичното вещество без да обсъжда засягането на обекта на престъплението и настъпилите общественоопасни последици от деянието; че съдът не е съобразил ТР № 3/1971 г. за това, че при продължавано престъпление е възможно включените в него отделни деяния да са малозначителни, като в случая засягането на здравето на подсъдимия завишава обществената опасност на продължаваното престъпление; че предишните осъждания на подсъдимия за същите такива престъпления и вида на наркотичното вещество завишават обществената опасност на настоящото деяние; че продължителността на наказателното производство няма отношение към обществената опасност на деянието; че инкриминираното деяние е маловажно по смисъла на чл. 354а, ал. 5 НК, но не и малозначително.

С протеста се отправя искане за отмяна на присъдата на ОС – Велико Търново и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на въззивното производство за отстраняване на нарушенията на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа подадения срещу присъдата на въззивния съд протест по изложените в него съображения. Прокурорът от ВКП пледира за уважаване на протеста, за отмяна на присъдата на ОС – Велико Търново и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Подсъдимият П. П. и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват пред касационния съд, за да изразят лично становище по протеста на прокурора. В срока по чл. 351, ал. 4 НПК е постъпило писмено становище от защитниците на подсъдимия, с което оспорват протеста и молят за оставяне в сила на присъдата на Окръжния съд.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационният протест е допустим – подаден от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 2 НПК.

Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен.

1. С присъда № 11 от 15.02.2024 г. по н.о.х.д. № 1086/2022 г. Великотърновският районен съд е признал подсъдимия П. М. П. за виновен в това, че в периода 16.07.2021 г. – 6.10.2021 г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление е държал без надлежно разрешение високорискови наркотични вещества – 0.9 грама марихуана с активен действащ компонент тетрахидроканабинол 5.1%, на стойност 4.80 лева и 0.024 грама марихуана с активен действащ компонент тетрахидроканабинол 7.9%, на стойност 0.22 лева, като случаят е маловажен, поради което на основание чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК му наложил наказание глоба в размер на 1000 лева, като го оправдал по първоначалното обвинение по 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото в размер на 883.35 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Велико Търново. Съдът се е произнесъл за веществените доказателства, а на основание чл. 354а, ал. 6 НК е отнел в полза на държавата инкриминираното наркотично вещество, като е постановил унищожаването му.

По жалба на защитника на подсъдимия, пред Великотърновския окръжен съд е било образувано в.н.о.х.д. № 169/2024 г., приключило с решение № 54 от 9.04.2024 г., с което на основание 334, т. 6 НПК и чл. 338 НПК въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда.

По искане на защитника на осъдения за възобновяване, пред Великотърновския апелативен съд било образувано н.д. № 239/2024 г., приключило с решение № 8/20.01.2025 г., с което на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК съдът е възобновил наказателното производство по в.н.ох.д. № 169/2024 г. на ОС – Велико Търново, отменил е въззивното решение № 54/9.04.2024 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.

При новото разглеждане на делото пред Великотърновския окръжен съд било образувано н.о.х.д. № 42/2025 г., приключило с решение № 40/6.03.2025 г., с което на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК присъдата на РС – Велико Търново била потвърдена.

По искане на защитника на осъдения пред Великотърновския апелативен съд било образувано наказателно производство за възобновяване № 164/2025 г., приключило с решение № 99/10.07.2025 г., с което на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК съдът е възобновил наказателното производство по в.н.ох.д. № 42/2025 г. на ОС – Велико Търново, отменил е въззивното решение № 40/6.03.2025 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.

При третото разглеждане на делото пред Великотърновския окръжен съд било образувано н.о.х.д. № 452/2025 г, приключило с присъда № 26/10.09.2025 г., с която на основание чл. 334, т. 2, вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, чл. 304 НПК и чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК, първоинстанционната присъда била отменена и вместо това подсъдимият П. М. П. бил признат за невиновен по обвинението да е извършил престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Тази присъда е предмет на настоящата касационна проверка.

2. Обобщено доводите в касационния протест сочат на поддържано касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, а именно, че Окръжният съд неправилно е приложил материалния закон, и въпреки наличието на обективна и субективна съставомерност на извършеното, е приел малозначителност на деянието поради явно незначителната степен на обществената му опасност.

Възражението на прокурора за нарушение на материалния закон е неоснователно.

Основният аргумент, изложен в протеста, е че в случая обществената опасност на деянието не е явно незначителна поради наличието на две деяния, извършени при условията на продължавано престъпление и наличие на предишни осъждания на подсъдимия за същото престъпление; че количеството и стойността на предмета на престъплението не е от определящо значение за обществената опасност на деянието, доколкото се касае за високорисково наркотично вещество.

По въпроса за приложението на чл. 9, ал. 2 НК въззивният съд е изложил надлежни правни съображения, които са в съответствие със закона и практиката на ВКС.

3. ОС – Велико Търново е приел за несъмнено установено, че в периода 16.07. 2021 г. – 6.10.2021 г. в [населено място] подсъдимият П. П. е държал високирискови наркотични вещества – 0.9 грама марихуана с активен действащ компонент тетрахидроканабинол 5.1%, на стойност 4.80 лева и 0.024 грама марихуана с активен действащ компонент тетрахидроканабинол 7.9%, на стойност 0.22 лева; че подсъдимият е осъждан два пъти – през 2020 г. и 2021 г. за извършени престъпления по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 НК; че подсъдимият страдал от наркотична зависимост, която е била движещ мотив за държане на наркотични вещества с цел лична употреба; че подсъдимият се е подложил на лечение впоследствие, което е дало положителни резултати.

При тези факти въззивният съд е приложил закона правилно. Изложил е на л. 32 – л. 34 гръб от въззивното дело подробни съображения за това, че принципно нормата на чл. 9, ал. 2 от общата част на НК е приложима за всички престъпни състави от особената част на наказателния закон, доколкото липсата на обществена опасност или нейната явна незначителност може да се отнася до всяко едно конкретно деяние; че на преценка подлежат особеностите на деянието и неговите обективни характеристики, но също и обществената опасност на дееца.

Окръжният съд е приел също: че явната незначителност на обществената опасност на деянието се извежда от малкото количество на наркотичното вещество, от ниската му стойност, че от деянието не са настъпили други вредни последици и то не се отличава със специфика на механизма и начина на извършване, които да се отразяват на неговото отрицателно въздействие върху обекта на закрила; че наркотичното вещество е било предназначено за лична употреба от подсъдимия, който не е увличал други лица към злоупотреба с марихуана; че са налице данни за болестна зависимост на подсъдимия към инкриминирания период, която е била водещия мотив за държане на наркотици изцяло с цел лична употреба, което води до незначителна обществена опасност на извършеното в този контекст.

Законосъобразно въззивната инстанция е оценила и обществената опасност на дееца и конкретно значението на миналите две осъждания на подсъдимия за държане на минимални количества марихуана. Обществената опасност на дееца не се завишава от факта на миналите му осъждания, особено преценени на фона на неговата болестна зависимост, държането на минимални количества от забранени вещества за лична употреба и доминиращото значение на незначителната обществена опасност на конкретното инкриминирано по делото деяние.

4. Безспорен факт е, че за да се постигнат целите, поради които от лицата, извършили престъпни посегателства над правно защитените обществени отношения се търси наказателна отговорност, е необходимо тя да бъде справедлива – т.е. да има съответствие между тежестта на конкретно извършеното от тях престъпление и санкцията, която следва да понесат. А за да се постигне такова съответствие, е необходимо да се отчетат всички онези, невключени в конкретния престъпен състав, но посочени от законодателя в нарочни норми на общата част на наказателния закон обстоятелства, които индивидуализират конкретното деяние и съобразно индивидуалните особености на дееца, позволяват да се отмери максимално точно размера на необходимата с оглед положителния ефект върху него наказателна репресия. Една от тези норми на общата част на НК е и разпоредбата на чл. 9, ал. 2, която макар и да изключва изцяло престъпния характер на определена категория деяния, има за предназначение да постигне точно този ефект от съответствие на индивидуалната тежест на осъщественото деяние, с необходимостта от прилагане на наказателна санкция спрямо извършителя му. И доколкото този въпрос може да възникне за всяко едно от въздигнатите от законодателя в престъпления противоправни деяния, то не би могло за което и да е от тях предварително да бъде изключена възможността за неговото обсъждане.

5. Неоснователен е доводът на прокурора, отразен в протеста, че деянието е общественоопасно поради установената дългогодишна злоупотреба с високорискови наркотични вещества от подсъдимия, която е довела до увреждане на здравето му, а оттам и до засягане на обекта на защита. Болестната зависимост на подсъдимия и самоувреждането на здравето му няма как да доведат до завишаване на обществената опасност на конкретното деяние, защото не засягат защитения обект на посегателство, а именно обществените отношения, регулиращи доброто функциониране на общественото здраве. В случая прокурорът неправилно е определил в протеста обекта на престъплението, от което произтичат и погрешните изводи за неговото увреждане с инкриминираното деяние.

Според този състав на ВКС въззивната инстанция е анализирала конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца и въз основа на този анализ законосъобразно е преценила, че са налице условията на чл. 9, ал. 2 от НК. Правилно при решаването на този въпрос ОС – Велико Търново е оценил значимостта на обекта на посегателство, конкретната степен на въздействие върху него, своеобразното проявление на това въздействие (начин и средства на осъществяването му), наличието или липсата на неблагоприятни последици извън тези върху обекта и т.н. Именно тези обстоятелства са били предмет на изследване от решаващия съд, съобразно който той е стигнал до извода, че осъщественото от подсъдимия П. деяние е с явно незначителна обществена опасност. В основата на този извод съвсем не стои единствено количеството наркотично вещество и неговата равностойност. Съдът прецизно е изследвал обекта на посегателство и степента, в която е могъл да бъде засегнат с оглед характера на самото деяние и възможността, която то създава в тази насока. Изхождайки от данните за личността на подсъдимия, който е с положителна характеристика, от мотива му да посегне към наркотичното вещество – за лична употреба, липсата на данни за оказване на влияние над други лица в такава насока, обстоятелството, че критично се е отнесъл към постъпката си, сочат, че П. П. е лице с ниска степен на обществена опасност. Тази негова характеристика, отнесена към изключително малкото количество наркотично вещество – 0,924 грама марихуана, безспорно очертават извършеното от него деяние като такова с явно незначителна обществена опасност, което изключва неговия престъпен характер. Изложените правни аргументи, обосноваващи малозначителност на деянието, извършено от П., не се променят и от данните за неговата съдимост, защото както е посочил и Окръжният съд се касае за осъждания за кратък период от време, в който подсъдимият е бил болестно зависим, а държането на незначителните количества марихуана е било за лична употреба.

Като е стигнал до този извод, второинстанционният съд законосъобразно е признал подсъдимия П. за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, прилагайки разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Този извод се споделя изцяло от настоящия касационен съдебен състав, поради което същият намира, че атакуваната присъда на ОС – Велико Търново, НО следва да бъде оставена в сила.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 26 от 10.09.2025 г., постановена по в.н.о.х.д. № 452/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, Наказателно отделение.

Решението е окончателно – не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.