Служебно назначаване на експертиза при публична продан на имоти със сгради

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 20

гр. София, 21.01.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр.дело № 512/2023 г., и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано по касационна жалба от ответника в производството „СИС АГРО БГ“ ЕООД, подадена чрез пълномощник адв. Е. М. от АК – Р., против въззивно решение № 357 от 25.10.2022 г. по в.гр.д. № 469/2022 г. на ОС - Русе. С въззивното решение, в резултат на потвърждаване на първоинстанционното решение № 987/12.07.2022 г. по гр.д. № 6683/2021 г. по описа на РС – Русе, е признато за установено по отношение на касатора, че Х. С. М. е собственик на следните сгради : СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ 537 кв.м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, попадаща върху поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: [населено място], местност К. с., площ: 7992 кв.м, трайно предназначениена територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор,категория на земята - 3, номер по предходен план: *, с посочени и съседи на мястото, и СГРАДА с идентификатор *** с застроена площ 26 кв.м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, попадаща върху поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: [населено място], местност К. с., площ: 582 кв.м, крайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, категория на земята: 3, номер по предходен план: *, с посочени и съседи на мястото.

В касационната жалба са направени оплаквания за нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост– основания за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК. Иска се отмяна на въззивото решение и връщане делото за ново разглеждане, евентуално постановяване на решение за отхвърляне на иска. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.

Насрещната страна Х. С. М. – ищец в производството, чрез пълномощник адв. К. К. от АК - Р., оспорва жалбата с писмен отговор. Претендира разноски в касационното производство.

С определение № 3194 от 24.06.2024 г. по чл.288 ГПК по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да събере доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза/, поради констатирано противоречие с т. 3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С писмена молба от касатора вх.№ 11507/02.07.2024 г., чрез адв.М., се поддържа искането по касационната жалба, с представен списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.

В проведеното открито съдебно заседание по чл.290 ГПК пред касационния съд, страните не се явяват и не вземат допълнително становище.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният съд е установил, че с нот. акт № 038 от 04.09.2003г., С. Х. М. и З. М. М. дарили на сина си Х. С. М. Поземлен имот с № * по предходен план, понастоящем с идентификатор ***, с адрес: [населено място], местност К. с., площ: 7992 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, категория на земята - 3, заедно с построения в него КРАВАРНИК със застроена площ 537 кв.м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда/, също и Поземлен имот с № * по предходен план, понастоящем с идентификатор ***, с адрес: [населено място], местност К. с., площ: 582 кв.м, крайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, категория на земята: 3, заедно с построения в него КАНТАР със застроена площ 26 кв.м., брой етажи 1, предназначение:селскостопанска сграда. В последствие, с нот. акт № 25 от 16.11.2017 г., Х. С. М. е учредил договорна ипотека в полза на „Алианц Банк България“ АД върху поземлени имоти с номера: № * и № *, но в без сградите, построени върху тях. Установено е, че за вземанията на „Алианц Банк България“ АД по отпуснатия кредит, срещу Х. С. М. било образувано ИД № 689/2018 г. по описа на ЧСИ Ц. Г.. Съдебният изпълнител е изготвил Протокол за опис от 31.01.2020 г., в който, при посещение на имотите, са били открити и описани намиращите се в тях сгради – „Кантар“ и „Краварник“. Установено е, че в изпълнителното дело са приложени: Удостоверение за търпимост №28/22.04.2019г. на сграда „Краварник“, находяща се в имот № *, и Обяснителна записка за обект „Кантар“, находящ се в имот № *. По изпълнителното дело е изготвено и експертно заключение с вх. № 897/04.02.2020 г. за Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***, оценен на 64 700 лв., и Поземлен имот с идентификатор ***, оценен на 7 200 лв., а в последствие е извършена и повторна оценка с експертно заключение с вх. № 689/30.08.2021 г., в което ПИ с идентификатор ***, е оценен на 48 500 лв., а ПИ с идентификатор *** е оценен на 5200 лв., като съдържанието на заключенията въззивният съд е преценил да не установяват ясно дали при формирането на крайната цена е включена и стойността на построените върху имотите сгради. Не е спорно, че след описа на имотите, по искане на Х. С. М., сградите са били вписани в кадастралната карта, като са им били предоставени съответни идентификатори : *** /за краварника/ и *** /за кантара/.

В Обявление за публична продан от 30.08.2021г. на ЧСИ Ц. Г., за продан са обявени ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, но в обявлението не са описани построените в тях сгради. В следствие на извършена публична продан са издадени две Постановления за възлагане от 29.10.2021 г., с които ЧСИ Ц. Г. е възложила на „Сис Агро Бг“ ЕООД –ответника по настоящето дело, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, но в постановленията за възлагане не са били описани построените в имотите сгради. На 17.12.2021 г. ЧСИ Ц. Г. е издала две Постановления за „поправка на постановление за възлагане на недвижим имот от 17.12.2021 г.“, с които са поправени двете постановленията за възлагане на недвижим имот от 23.11.2021 г., като е добавено, че имотите се възлагат с всички подобрения в тях.

При така установените факти въззивният съд, позовавайки се на ТР № 5/18.05.2017 г. по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че в случая са налице предпоставките, изключващи приложението на чл. 92 ЗС при изнасяне на имот на публична продан, относно сградите, последните собственост на ищеца като придобити по сделка от родителите му. Първо, защото е определил процесните постройки в двата поземлени имота като стопански постройки, а последните според въззивния съд били изключени с посоченото ТР от групата на несамостоятелните обекти на допълващо застрояване с обслужващ имота характер по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ, и така не следвало да се считат за несамостоятелни обекти. Второ, защото притежавали идентификатор, какъвто по чл.26, ал.1 ЗКИР се присъединявал на всеки самостоятелен обект, като е без значение, че сградите нямали идентификатор към момента на публичната продан, щом отговаряли на изискването за получаване на такъв. Трето, защото те не изпълняват спомагателна или обслужваща функция към сградите на основното застрояване, доколкото са единствените постройки в отделните имоти и не се явяват така допълващи към друг обект, тоест няма друг обект, спрямо който същите да се явяват допълващи, и могат да са самостоятелни обекти на правото на собственост, независимо дали са законно построени или не. При тези изводи, предвид и неясното съдържание на изготвените експертизи в изпълнението, непозволяващо еднозначно да се определи дали цената на описаните сгради е била включена в продажната цена по проданта, и факта, че в постановленията за възлагане не са били посочени построените в имотите сгради, при съобразяване и на характера на постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на недвижим имота като акт с вещноправни последици –прехвърляне правото на собственост върху описания в него имот, въззивният съд е направил краен решаващ извод, че след като процесните сгради „Кантар“ и „Краварник“, не са били изрично описани в постановленията за възлагане, и самостоятелни обекти на собственост, срещу които не е било насочено изпълнението, то за тях не е настъпил ефекта на приращението на осн. чл. 92 ЗС, и ответникът не може да се легитимира като техен собственик по силата на същите две постановления за възлагане. Този извод не се разколебава от обсъдените от въззивния съд факти, че при извършване на описа имотите са били описани заедно с находящите се в тях сгради, доколкото не описът- макар и елемент от динамичния фактически състав на възлагането на имот, а постановлението за възлагане има вещно-прехвърлително действие. Съответно на записаното в постановленията за поправка от 17.12.2021г., че имотите се възлагат с всички подобрения в тях, не е отдадено правно значение, защото е прието, че е недопустимо с постановление за поправка да се добавят изцяло нови и различни обекти, които не са били предмет на проведената публична продан, а в случая процесните сгради не са подобрения, а самостоятелни обекти на собственост, и ако евентуално купувачът по публичната продан е платил и стойността на построените в поземлените имоти сгради, без да ги е придобил по вина на съдебния изпълнител, би могъл да търси разликата под формата на обезщетение от съдебния изпълнител на основание чл. 441 ГПК.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: С тълкувателните мотиви към решението по т.3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, ако във въззивната жалба се съдържа оплакване, че релевантен за делото факт е погрешно установен, оплакване за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, оплакване, че е допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че релевантен за делото факт делото е останало неизяснено от фактическа страна, или когато доказателствата са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. При тези задължителни разяснения за дейността на въззивната инстанция, въззивното решение се явява неправилно поради допуснато процесуално нарушение. Въззивният съд не е съобразил, че направеното от въззивника-ответник оплакване с въззивната жалба, че факт от правно значение за спора – включването и на цената на двете сгради в дадената от вещото лице по изпълнението оценка на продаваните два поземлени имота, е неправилно установен, представлява оплакване, попадащо в хипотезата на разясненията по т.3 от на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, и че за правилното установяване на този факт са необходими специални знания, което е изисквало въззивният съд да прояви сам активност, като служебно назначи експертиза за установяване дали в оценката по изпълнителното дело е включена и цената на намиращите се в двата поземлени имота сгради. Така решаващият съд необосновано е приел, че в оценката по изпълнителното дело не е била включена и цената на двете сгради в продаваните два поземлени имота, при което, прилагайки решението по ТР № 5/18.05.2017 г. по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, необосновано е заключил, че в случая е изключено приложението на чл. 92 ЗС при изнасяне на имот на публична продан, относно сградите, и последните са останали собственост на ищеца като придобити по сделка от родителите му. Необосноваността на горния изводи следва от отразеното в протокола за опис от 30.01.2020 г. по изпълнителното дело, с който и процесните сгради са били описани. За установяване обхвата на оценката на имотите по изпълнителното дело въззивният съд е трябвало да назначи служебно техническа експертиза поради необходимост от специални знания, което не е сторено, и така е допуснал процесуално нарушение - отменително основание по чл.281, т.3 ГПК. Обжалваното решение като постановено, без да бъдат предприети дължимите от въззивния съд процесуални действия, следва да се отмени, и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да допускане съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение дали оценката, дадена с експретизата по изпълнителното дело, е съответна на цената на двата поземлени имота заедно със сградите във всеки един от тях, или е съответна само на цената на поземлените имоти без сградите в тях, като евентуално въззивният съд може да постави на вещото лице и друга задача по своя преценка, ако са налице предпоставки за това. Едва след изясняване с помощта на вещо лице на спорния въпрос какво е включено в оценката по изпълнителното дело, въззивният съд може да се произнесе по предмета на въззивното производство, очертан от доводите и възраженията на страните с въззивната жалба и отговора по нея.

При новото разглеждане на спора по същество въззивният съд следва да определи и разноските, които страните си дължат в зависимост от изхода на спора, включително и по разноските за настоящето производство, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Ето защо настоящият състав на Второ гражданско отделение на Връховния касационен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 357 от 25.10.2022 г. по в.гр.д. № 469/2022 г. на ОС - Русе.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съобразно дадените указания с настоящето решение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: