Практика · Върховен касационен съд · 07 Март 2022

Отмяна на влезли в сила решения за обезщетение при пенсиониране

Върховен касационен съд · 07 Март 2022

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Работодател иска извънредна отмяна на влезли в сила съдебни решения, с които е осъден да плати на служител обезщетение при пенсиониране и ваучери за храна. Искането се основава на факт, че по-ранното съдебно решение за възстановяване на служителя на работа след дисциплинарно уволнение впоследствие е било отменено и уволнението е признато за законно. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, тъй като трудовото правоотношение е било реално възстановено и прекратено на ново основание (пенсиониране), върху което последващата отмяна няма обратно действие.

Какво приема съдът

Отмяната по реда на извънредния способ на съдебно решение за възстановяване на работа няма обратно действие спрямо последващото реално възстановяване на служителя и новото прекратяване на трудовия договор поради пенсиониране, което служи като самостоятелно основание за дължимите обезщетения.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениеобезщетение при пенсиониранедисциплинарно уволнениевъзстановяване на работаваучери за храна

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 40

гр.София, 07.03.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4540 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.

Образувано е по молба на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“-Управление на движението на влаковете и гарова дейност-София за отмяна на влезли в сила решение № 463079 от 2.8.2018 г. по гр. д. № 46673 по описа за 2017 г. на СРС, 156 състав, решение № 6575 от 19.09.2019 г. по в. гр. д. № 15389 по описа за 2018 г. на СГС, II „Б“ въззивен състав, определение № 34 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 77/2020 г. по описа на III ГО на ВКС, определение № 81 от 10.03.2020 по гр. д. № 77/2020 г. по описа на III ГО на ВКС и определение № 158 от 12.06.2020 г. Молителят твърди, че след влизане в сила на тези съдебни актове е постановено решение за отмяна на решението по трудовия спор за отмяна на дисциплинарното наказание на служителя. Това ново обстоятелство е от съществено значение за делото, а освен това решенията и определенията, чиято отмяна се иска, са основани на отмененото решение, поради което счита, че са налице основанията по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за тяхната отмяна.

П. С. П. счита, че молбата е неоснователна.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема следното:

Производството, по което са постановени съдебните актове, чиято отмяна се иска, е образувано въз основа на искова молба на П. С. П. срещу ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“-Управление на движението на влаковете и гарова дейност-София, за заплащане на 4230,40 лв. обезщетение при пенсиониране на основание чл.222, ал.3 от КТ, 65,94 лв. лихва за забава върху това обезщетение, сумата 1680 лв. представляваща паричната равностойност на ваучери за безплатна храна за периода от декември 2014 г. до март 2017 г. и 26,19 лв. законна лихва върху тази парична равностойност. В исковата молба е посочено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 367 от 20.11.2014 г. за дисциплинарно уволнение, но тази заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение. В двуседмичен срок ищецът е се е явил в предприятието и със заповед № 1059 от 10.04.2017 г. е бил възстановен на заеманата длъжност, считано от 11.04.2017 г. След това трудовото правоотношение е прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с акт № 19.04.2017 г. Молбата за отмяна на съдебните актове почива на обстоятелството, че влязлото в сила съдебно решение за отмяна на дисциплинарното уволнение е отменено с решение № 101 от 18.06.2020 г. по гр. д.№ 4853 по описа за 2019 г. на IV ГО на ВКС на основание чл.303, ал.1, т.2 от ГПК-поради влязла в сила присъда, установяваща дисциплинарното нарушение. При новото разглеждане на делото искът за отмяна на дисциплинарното уволнение и за възстановяване на ищеца на предишната длъжност е отхвърлен с решение № 6.11.2020 г. по в. гр. д. № 5657 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ГО, II „В“ въззивен състав. Постановената срещу ищеца присъда, решението за отмяна на първоначалното съдебно решение и решението за отхвърляне на иска за отмяната на дисциплинарното уволнение не представляват обаче нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1 от ГПК. Те се отнасят до спора за законността на дисциплинарното уволнение, а не до дължимостта на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ и паричната равностойност на ваучерите за безплатна храна. Не може да се приеме също, че е осъществена хипотезата на чл.303, ал.1, т.3 от ГПК. Решението за присъждане на обезщетението и паричната равностойност на ваучерите не е основано на решението за отмяна на дисциплинарното уволнение и за възстановяване на ищеца на предишната длъжност, което впоследствие е било отменено. Действието на съдебното решение, с което работникът или служителят се възстановява на предишната длъжност се изчерпва с акта за възстановяване, издаден от работодателя, както е в настоящия случай. Възстановеното трудово правоотношение отново е прекратено, но на друго основание-поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Именно това последващо прекратяване на трудовото правоотношение е основанието за предявените претенции, по които са постановени съдебните актове. Върху това основание отмяната на съдебното решение, с което е прогласено за незаконно дисциплинарното уволнение и ищецът е бил възстановен на предишната длъжност, вече няма отражение. Дисциплинарното уволнение, независимо дали е било законно, е произвело действието на прекратяване на трудовото правоотношение/чл.335, ал.2 от КТ/. След това съдебното решение за възстановяване на предишната длъжност също е породило своя ефект, който вече не може да бъде отменен с обратна сила. Такава обратна сила на решението за отмяна процесуалният закон/чл.303 и сл. от ГПК/ не предвижда. Следователно не е възможно вече да се възстанови състоянието, при което дисциплинарното уволнение е законно и то поражда прекратяване на трудовото правоотношение, а не прекратяването на друго основание.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че молбата за отмяна на влезлите в сила съдебни актове е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“-Управление на движението на влаковете и гарова дейност-София за отмяна на влезли в сила решение № 463079 от 2.8.2018 г. по гр. д. № 46673 по описа за 2017 г. на СРС, 156 състав, решение № 6575 от 19.09.2019 г. по в. гр. д. № 15389 по описа за 2018 г. на СГС, II „Б“ въззивен състав, определение № 34 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 77/2020 г. по описа на III ГО на ВКС, определение № 81 от 10.03.2020 по гр. д. № 77/2020 г. по описа на III ГО на ВКС и определение № 158 от 12.06.2020 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.