Намаляване на обезщетение за незаконно обвинение и прекомерна продължителност на делото

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 715

гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

при секретаря Ив. Палашева, като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. дело № 746 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 204 от 13.11.2024 г., постановено по гр. дело № 351/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след частична отмяна на решение № 113 от 12.04.2024 г. по гр. д. № 289/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищцата В. С. М. на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение в размер на 55 000 лв. за неимуществените вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 257, ал. 1 вр. чл. 256, ал. 1 вр. чл. 26 НК по сл. д. № 987-с/04 на О.-Стара З., преобразувано в досъдебно производство № Б. 30/2011 г. по описа на Б.-Стара З., преобразувано в досъдебно производство № 253/2014 г. на ОД на МВР по пр. пр. № 353/2004 г. на ОП-Стара З., по което е образувано н.о.х.д. № 581/2012 г. на Окръжен съд - Стара Загора и н.о.х.д. № 328/2015 г. на Окръжен съд - Стара Загора, наказателното производство по което е прекратено с постановление от 09.01.2017 г. на наблюдаващия прокурор при ОП - Стара З., влязло в сила на 02.06.2021 г., и вследствие нарушено право на разглеждане и решаване на наказателното дело в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2021 г., до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 55 000 лв. до пълния претендиран размер от 120 000 лв.

В касационната жалба на Прокуратурата на Република България се правят и се поддържат в съдебното заседание оплаквания за неправилност на въззивното решение в неговата осъдителна част, поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – основания по чл. 281, ал. 1, т.3 ГПК. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което присъденото на ищцата обезщетение да бъде намалено.

Насрещната страна по касация В. С. М. чрез адв. С. оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в депозирания писмен отговор.

С определение № 3347 от 25.06.2025 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение в осъдителната му част е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК по въпросите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ след задължителна преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, както и за проверка за съответствие на въззивния акт с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и установената практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, формирана по реда на чл. 290 ГПК.

Върховният касационен съд, като разгледа жалбата, намери следното:

По въпросите, по които е допуснато обжалването:

По поставените въпроси е установена богата съдебна практика (т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК и множество решения на състави на ВКС, сред които решение № 112/14.06.2011 г. по гр. д. № 372/2010 г. на IV г. о., решение № 197/16.11.2016 г. по гр. д. № 1845/2016 г., III г. о., решение № 174/12.12.2018 г. по гр. д. № 546/2018 г., IV г.о., решение № 100/08.07.2019 г. по гр. д. № 2682/2018 г., IV г. о. и мн. др.), според която справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а винаги детерминирана от цялостната преценка на конкретните факти и обстоятелства, от значение за спорното право. При определяне на справедливия размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът следва да съпостави всички факти и обстоятелства, без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са пряко следствие от увреждането. Размерът на вредата се определя от вида и характера на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на страните и на техните представители, личността на увредения, вкл. дали обвинението е в сферата на професионалната му реализация, както и всички други факти, които в конкретния случай са релевантни към засегнатите блага на техния носител. Претърпените вреди следва да бъдат ценени и с оглед наличието на предишни присъди, тъй като повдигнатото незаконно обвинение се посреща различно от лице, спрямо което никога не е била упражнявана процесуална принуда, в сравнение с лице, което е извършвало престъпления и е било обект на наказателно преследване. Справедливостта изисква сходно разрешаване на сходни случаи, поради което следва да се съобразява и съдебната практика по други аналогични казуси. Размерът на обезщетението се определя според стандарта на живот и обществено-икономическите условия в страната към датата на непозволеното увреждане, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Същевременно трябва да се държи сметка и за това, че самото осъждане също има ефект на репарация.

По същество на касационното производство:

За да уважи иска в посочения размер въззивният съд е приел, че с постановление от 04.10.2005 г. по сл. дело № 987с/2004 г. по описа на О. - Стара З. ищцата М. е била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 257, ал. 1, вр. с чл.256 НК за това, че в периода от 04.12.2001 г. до 07.08.2003 г. в [населено място], в качеството си на представител на „Е.“ О., в условията на продължавано престъпление укрила ДДС в големи размери, а именно – в размер на 54 639,38 лв., като водила с тази цел счетоводна отчетност и ползвала счетоводни документи с невярно съдържание. Спрямо обвиняемата първоначално е била взета мярка за неотклонение „подписка“, а впоследствие – „парична гаранция“ в размер на 1000 лв. След неколкократно изменение на обвинението и неколкократно привличане в качеството на обвиняем, на 26.10.2012 г. е било образувано н.о.х.д. № 581/2012 г. на Окръжен съд – Стара Загора по обвинителен акт, изготвен по пр.пр. № 353/2004 г. на Окръжна прокуратура – Стара З.. Проведени са били осем съдебни заседания, като на 29.10.2013 г. е произнесена осъдителна присъда, с която на ищцата е наложено наказание една година лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три години. Тази присъда е отменена от Апелативен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане. След връщане на преписката, с постановление от 15.05.2015 г. по ДП №253/2014 г. ищцата за пореден път е привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.257, ал.1, вр. чл.256 НК. С постановление от 30.07.2015 г. на прокурор при ОП - Стара З. по ДП №253/2014 г. наказателното производство е прекратено частично, като М. е била предадена на съд за продължавано престъпление само за два данъчни периода и само за ползването на фактури с „НК Б.“ ЕАД, „Л. България“ Е. и от две поделения на Министерство на отбраната, с общ престъпен резултат в размер на 16 498,94 лв. Впоследствие, ОП - Стара З. е внесла отново срещу ищцата обвинителен акт от 13.08.2015 г., въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 328/2015 г. по описа на ОС – Стара Загора, което е прекратено и върнато на ОП-Стара З. за допълнително разследване. Последвало е поредното постановление за привличане на обвиняем от 25.11.2015 г. С постановление от 02.08.2016 г. наказателното производство е преобразувано в такова срещу неизвестен извършител и прекратено срещу В. М., но след упражнено от нейна страна право на обжалване, с определение от 21.10.2016 г. прекратяването на наказателното производство е било отменено. С постановление от 09.01.2017 г. наказателното производство отново е прекратено поради недоказаност на обвинението срещу В. М., делото е преобразувано срещу неизвестен извършител, а с постановление от 22.05.2018 г. наблюдаващият прокурор е прекратил производството и срещу неизвестен извършител. Постановленията обаче не са връчени на М., която е узнала за тях едва на 08.03.2021 г. и на 26.05.2021 г. Въз основа на горното въззивният съд е приел, че наказателното производство срещу М. е продължило 15 години и 8 месеца.

За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният състав е съобразил възрастта на ищцата към датата на привличането й към наказателна отговорност, обстоятелството, че обвинението е за извършване на тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 10 години, факта, че ищцата е била привличана като обвиняема многократно и два пъти е внасян обвинителен акт в съда. Наред с това съдът е отчел, че през време на висящността на процесното незаконно обвинение спрямо ищцата са водени и други наказателни производства, две от които са приключили с влезли в присъди. По едно от делата са й били наложени двете най-тежки мерки за неотклонение - „задържане под стража“ и „домашен арест“, с продължителност от общо година и два месеца. Приел е, че водените наказателни производства са оказали значително негативно въздействие върху личния и социалния й живот, както и върху психическото й състояние, под формата на стрес, тревожност и притеснения за бъдещето. Съдът е взел предвид и неудобството, което ищцата изпитвала пред близки и познати, както и уронването на личния авторитет, установени от разпитаните свидетели, като същевременно е констатирал, че според показанията на същите върху ищцата особено негативно са повлияли другите наказателни производства срещу нея, приключили с осъждането й. Въззивният съд е посочил още, че ищцата не е престанала да бъде трудово ангажирана, завършила е висше образование по специалността „право“ и се вписала като адвокат. Освен това за оправдаването й за част от престъпленията по едно от другите наказателни дела, съвпадащо по период с процесното, ищцата вече е получила обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. При този анализ на установените по делото факти Апелативният съд в [населено място] е заключил, че за пълното поправяне на всички причинени неимуществени вреди на ищцата се следва обезщетение в общ размер на 55 000 лв., от които 40 000 лв. за воденото срещу нея наказателно производство, прекратено с постановление поради недоказаност на обвинението, и 15 000 лв. за нарушеното й право за разглеждане и решаване на наказателното дело срещу нея в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС).

С обжалваното решение установената и посочена по-горе практика по поставените правни въпроси не е съобразена, защото, макар въззивният съд да е установил всички правно-релевантни факти, при определяне на размера на обезщетението той не е извършил прецизна оценка на последните в тяхната взаимовръзка, като придавайки прекомерно значение на едни от тях и недооценявайки други е достигнал до неправилен извод относно това, как същите в съвкупност влияят върху неговия глобален размер.

Тъй като не се налага повтаряне на извършени или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция. Обвинението е в извършване на тежко по смисъла на чл. 93, т.7 от НК престъпление по 257, ал. 1 вр. чл. 256, ал. 1 вр. чл. 26 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от две до десет години. Към датата на привличане към наказателна отговорност ищцата е била на 39 години, а при приключването му – на 54 г., т. е. тя е търпяла наказателна репресия, особено интензивна през първите няколко години, която е оказала сериозно и съществено въздействие на живота й в най-активната й възраст. Ищцата е била привличана като обвиняема седем пъти, два пъти е внасян обвинителен акт в съда, като по първия наказателното дело е продължило осем съдебни заседания и е приключило с осъдителна присъда, впоследствие отменена. При всяко от многобройните привличания в качеството на обвиняема ищцата е била разпитвана отново и са извършвани нови действия по събиране на доказателства. Цялото наказателно производство от почти 16 години несъмнено надхвърля разумния срок. Следователно, в конкретния случай търпените вреди надхвърлят обичайните за едно лице, свеждащи се до притеснения за изхода на делото, страха от осъждане, засягане на достойнството и напрежение в отношенията с близки и познати. През време на висящността на наказателното производство здравословното състояние на ищцата се е влошило, което също обуславя определяне на относително по-висок размер на обезщетението.

От друга страна, мерките за неотклонение „подписка“ и „парична гаранция“ от 1000 лв. са с нисък интензитет на процесуалната принуда. Обвинението е за престъпление извън сферата на професионална реализация на ищцата. Наред с това, като обстоятелства, налагащи определяне на по-нисък размер на обезщетението, следва да бъдат отчетени другите осъждания на ищцата, както и наличието на друго висящо наказателно производство през време на процесното, за друго тежко умишлено престъпление, в рамките на което на ищцата са наложени мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ за продължителен период от общо година и два месеца. Изпитваните от ищцата негативни емоции, притеснения, страх и задълбочаване на здравословните оплаквания не позволяват ясно разграничение поради съвкупното проявление на отрицателните въздействия на всяко от едновременно протичащите наказателни производства. Това налага от обезщетението, което се дължи на ищцата за всички понесени от нея вреди, да бъде приспаднато вече присъденото обезщетение в размер на 15 000 лв. за незаконните обвинения в извършването на престъпления, за които е била оправдана. При тези данни за вида, продължителността и интензитета на понесените от ищцата М. неимуществени вреди, съобразявайки икономическите условия в страната, при съпоставяне с практиката по други сходни случаи и предвид, че самото осъждане на прокуратурата също има ефект на репарация, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че справедливият размер на обезщетението за М. възлиза на 45 000 лв. В това глобално обезщетение се включва и размерът на обезщетението за вредите от забавено правосъдие, за които следва да бъдат определени 15 000 лв. При съобразяване с постановките на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС, продължителността на наказателното производство от 15 години и 8 месеца в конкретния случай следва да бъде определена категорично като надхвърляща разумния срок, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, поведението на ищцата и действията на държавното обвинение, довели до това сериозно забавяне. Неоснователната принуда спрямо ищцата е осъществена извън разумния срок за прилагането й, ето защо тя нарушава и правото по чл.6, §1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Поради това, глобалното обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в случая включва и обезщетение за накърняване на това субективно право.

По изложените съображения жалбата на Прокуратурата на РБ се явява основателна. Това налага въззивното решение като частично неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, да бъде отменено в частта, в която на ищцата М. е присъдено обезщетение за разликата над сумата от 45 000 лв. до присъдените общо 55 000 лв. и в тази част се постанови ново решение за отхвърляне на иска в тази част.

В останалата му част, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 120 000 лв., въззивното решение е влязло в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата М. следва да бъдат присъдени и сторените разноски по делото, които възлизат на 380.40 лв. общо за трите инстанции, съразмерно уважената част от иска. На основание чл. 38 ал. 2 от закона за адвокатурата на адв. С. Ж. К., оказала на ищцата безплатна адвокатска помощ пред въззивния съд, следва да бъде определено адвокатското възнаграждение в размер на 2000 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 204 от 13.11.2024 г., постановено по гр. дело № 351/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив В ЧАСТТА, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. С. М. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата над дължимите 45 000 лв. до присъдените 55 000 лв., както и В ЧАСТТА за разноските, и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. М. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за размера над 45 000 лв. до 55 000 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 204 от 13.11.2024 г., постановено по гр. дело № 351/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив в останалата му част, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищцата В. С. М. сумата 45 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 257, ал. 1 вр. чл. 256 вр. чл. 26 НК, което е било прекратено поради недоказаност на обвинението с постановление от 09.01.2017 г. по ДП № 253/2014 г. на ОД на МВР и постановление на наблюдаващия прокурор от 22.05.2018 г. при окръжна прокуратура Стара З., влязло в сила на 02.06.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2021 г. до окончателното й изплащане.

Решението в частта, в която искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 120 000 лв. като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на В. С. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 380.40 лв., направени деловодни разноски общо за трите съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адв. С. Ж. К. от АК-Стара З., на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2000 лв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата В. С. М. пред Апелативен съд - Пловдив.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: