Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 04 Октомври 2022

Отхвърляне на иск за неоснователно обогатяване при доказано плащане по договори

Върховен касационен съд · 04 Октомври 2022

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Физическо лице предявява иск за връщане на парична сума, твърдейки, че ответното дружество се е обогатило неоснователно поради неосъществено основание за плащането. Въззивният съд първоначално уважава иска, но Върховният касационен съд отменя това решение. Върховните съдии установяват, че сумата всъщност е послужила за погасяване на реално договорени авансови вноски по сключени консултантски договори, поради което плащането има правно основание и искът се отхвърля.

Какво приема съдът

Искът за неоснователно обогатяване е неоснователен, когато събраните доказателства безспорно установяват наличието на валидно договорно основание за извършеното имуществено разместване и получателят има право да задържи сумата.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

неоснователно обогатяваненеосъществено основаниеконсултантски договоравансово възнаграждениедоказване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50169

гр.София, 04.10.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 4786 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на „Евро проект център“ ЕООД, представлявано от управителя К. А. С., приподписана от адвокат П. Ю. от АК-Пловдив, срещу решение № 536/25.05.2021 г. по в.гр.д.№ 314/2021 г. на Апелативен съд София в частта, в която се отменя решение № 261297/20.11.2020 г. по гр.д.№ 9530/2015 г. на Софийски градски съд и е уважен предявения иск на Х. К. П. против „Евро проект център“ ЕООД за сумата 35 238,15 евро, с която дружеството неоснователно са е обогатило за негова сметка на неосъществено основание по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 21.07.2015 г. до изплащане на сумата.

Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обоснове решението си, като обсъди всички доводи на въззивника и доказателствата, въз основа на които е достигнал до извод, че релевантен за делото факт е установен по несъмнен начин в производството.

Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя съдебната практика, формирана с ППВС № 1/13.07.1953 г., т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г., ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. по гр.д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, в които се приема, че мотивите на решенията трябва да съдържат необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно. Мотивите трябва да бъдат точни, ясни и убедителни.

При въззивното обжалване, съдът прави самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал в процеса, въз основа на която достига до свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Въззивната инстанция трябва да изготви самостоятелни мотиви по предмета на спора, тя не може направо да потвърди фактическите и правни констатации на първата инстанция като запише, че са законосъобразни и обосновани. Правораздавателната дейност на въззивната инстанция не се изчерпва само с контрол за валидност, допустимост и правилност на първоинстанционното решение, а е насочена към разрешаване на правния спор, аналогично на дейността на първата инстанция. За да се произнесе, въззивният съд трябва да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в мотивите към решението. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, съдът постановява решението по делото, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици.

Предвид отговора на въпроса, становището на страните и данните по делото, въззивният съд правилно е установил фактическите обстоятелства по делото – ответникът Х. А. е получил от Х. К. П. сумата 48 000 евро, за което е подписал разписка от 20.07.2010 г., за да бъде сключен договор между представлявано от ищеца дружество „Солар инвест трейдинг“ ЕООД и „Евро проект център“ ЕООД. Сумата е получена от управителя на ответника „Евро проект център“ ЕООД на 22.07.2010 г., когато между двете дружества е подписан консултантски договор № 10-07-01/22.07.2010 г. за бъдещо изграждане и финансиране на фотоволтаична електроцентрала. Правилно също така съдът е приел, че на същата дата са били подписани общо 16 консултантски договори с различни дружества, на които „Солар инвест трейдинг“ ЕООД е учредил правото на строеж на фотоволтаична централа, а ищецът е едноличен собственик на капитала им, но необосновано въззивният съд отхвърля констатациите на вещото лице и събраните по делото гласни доказателства, че със сумата от 48 000 евро са погасени договорените първи вноски по всички консултантски договори.

От данните по делото в случая се установява, че дължимите авансови възнаградения по чл.11 от сключените консултантски договори на стойност 48 000 евро са били осчетоводени надлежно при ответното дружество след подписването им поради изтичането на сроковете за подаване на документи по „Програма за развитие на селските райони“. Вещото лице е констатирало обмяна на сумата 48 000 евро в български лева и погасяването на първите авансови вноски по всички консултантски договори от името на всичките шестнадесет дружества в полза на „Евро проект център“ ЕООД, за което са били издадени 16 броя фактури, всяка на стойност 5850 лева с ДДС.

При така установените обстоятелства, изводите на въззивния съд, че липсват доказателства, страните да са сключили договор, за който е била предназначена сумата /според представената разписка от 20.07.2010 г./, тъй като всички консултантски договори с „Евро проект център“ ЕООД са от друга дата, са неправилни. От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че през 2010 г. ищецът предприема действия за изграждане на фотоволтаични централи с финансови средства от еврофондове и възлага на ответното дружество да консултира регистрирани за целта дружества /чиито едноличен собственик на капитала „Солар инвест трейдинг“ ЕООД е представлявано от ищеца/, с изискванията на финансиращата институция при набавянето на документи във връзка с конкретния инвестиционен проект. Не се оспорва, че сумата 48 000 евро е получена от Х. А. и от изпълнителя „Евро проект център“ ЕООД. Според заключение вещото лице и свидетелските показания по делото, със същата сума са били погасени всички авансови вноски по чл.11 от сключените консултантски договори, за което надлежно са били издадени 16 броя фактури от м.август 2010 г., т.е. по делото се доказва безспорно съществуването на причина за разместване на благата, която дава основание и право на ответното дружество да задържи полученото. Доводите на ищеца във връзка с несъществуването на правни субекти по сключените договори с новорегистрираните търговски дружества са несъстоятелни, тъй като всъщност, в момента на подписване на договорите, тези дружества са били в процес на регистрация, което се потвърждава както от справка в търговския регистър, така и от събраните гласни доказателства /св.М. Г. и св. Г. К./. При наличните доказателства за релевантните по делото факти, претенцията на Х. К. П. срещу „Евро проект център“ ЕООД за сумата от 35 238,15 евро със законната лихва до изплащането й е неоснователна, а предявеният от него иск за сумата, с която се твърди, че ответната страна неоснователно се е обогатила за негова сметка, следва да се бъде отхвърлен.

От „Евро проект център“ ЕООД, представлявано от управителя К. А. С., чрез адвокат П. Ю. от АК-Пловдив, са поискани сторените разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съответно за първата инстанция – 2190,64 лева, за въззивната инстанция – 4200 лева и в касационното производство – за внесени държавни такси 1408,40 лева.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 536 от 25.05.2021 г. по в.гр.д.№ 314/2021 г. на Апелативен съд София в частта, в която се отменя решение № 261297 от 20.11.2020 г. по гр.д.№ 9530/2015 г. на Софийски градски съд и е уважен предявения иск на Х. К. П. срещу „Евро проект център“ ЕООД, на основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, за сумата от 35 238,15 евро, със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, както и в частта за разноските, като вместо това:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Х. К. П. срещу „Евро проект център“ ЕООД, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, за сумата от 35 238,15 (тридесет и пет хиляди двеста тридесет и осем евро, петнадесет евроцента) евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 21.07.2015 г., до изплащането й.

ОСЪЖДА Х. К. П. да заплати на „Евро проект център“ ЕООД, ЕИК 200278329, разноски по делото в размер на 7799,04 (седем хиляди седемстотин деветдесет и девет лева, четири стотинки) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.