Определяне на справедливо обезщетение от застраховател при смърт на дете при ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * справедливост на обезщетението

10

Р Е Ш Е Н И Е

№ 248

гр. София, 13.08. 2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в публичното съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

при участие на секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1737 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

С определение № 1006 от 28.03.2023 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Бургас решение № 75 от 09.04.2024 г. по в. гр. д. № 65/2024 г. в частта , с която е потвърдено решение № 1239 от 30.11.2023 г. по гр. д. № 1459/2023 г. на Окръжен съд - Бургас в частта за осъждане на ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на основание чл.432, ал.1 КЗ на Е. С. Ю. и на И. И. Ю. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Е. И. Ю., настъпила при ПТП на 25.09.2020 г., в размер на сумите 70 000 лв. (разлика над сумите 130 000 лв. до присъдените на всеки ищец 200 000 лв.), ведно със законната лихва от предявяване на исковете на 17.08.2023 г. до окончателното плащане, обезщетения за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода 10.10.2022 г. - 16.08.2023 г. в размер на сумите 6 832.12 лв. (разлика над сумите 12 688.22 лв. - дължими обезщетения за забава върху присъдените с влязлата в сила част на първоинстанционното решение обезщетения от 130 000 лв., до сумите 19 520.33 лв. - обезщетение за забава върху потвърдения от въззивния съд размер на присъдените обезщетения от 200 000 лв.) и разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете за разликите над 130 000 лв. до 200 000 лв.

В касационната жалба на ответника ЗД „Бул Инс“ АД, подадена чрез процесуален представител адвокат, се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно в допуснатата до касационно обжалване част с произтичащите от това последици - отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е извършил задълбочена преценка на фактите и доказателствата по делото и не е посочил конкретните обстоятелства, с оглед на които определя обезщетения в прекомерно завишен размер, несъобразен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и с възприетите в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС критерии. Излага оплаквания, че при определяне на обезщетенията съдът не е отчел възрастта на загиналия, общественото му положение, действителното съдържание на съществувалите между него и ищците житейски отношения и тежестта на понесените от ищците болки и страдания по повод загубата на сина им, в резултат на което е формирал необосновани изводи относно дължимия справедлив размер на обезщетенията, които надхвърлят обичайно присъжданите от съдилищата обезщетения в подобни случаи.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответниците по касация Е. С. Ю. и И. И. Ю. - чрез процесуален представител адвокат, които оспорват касационната жалба като неоснователна, изразяват становище за оставяне на въззивното решение в сила в обжалваната от ответника част и претендират разноски за производството пред касационната инстанция.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба, а процесуалният представител на ответниците по касация поддържа отговора на жалбата и прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите на страните съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :

С решение от 30.11.2023 г. по гр. д. № 1459/2023 г. Окръжен съд - Бургас е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Е. С. Ю. и на И. И. Ю. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Е. И. Ю., настъпила при ПТП на 25.09.2020 г., в размер на 200 000 лв. за всеки родител, ведно със законната лихва от предявяване на исковете на 17.08.2023 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетения за забава в размер на по 19 520.33 лв. за периода 10.10.2022 г. - 16.08.2023 г., като е отхвърлил исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ до пълните предявени размери от 250 000 лв. В мотивите към решението съдът е посочил, че за да определи размера на обезщетенията, е съобразил внезапната и неочаквана за ищците загуба на сина им в резултат на произшествието, възрастта на починалия към момента на инцидента - 17 г., възрастта на родителите към същия момент - 39 г. и 37 г., установените от разпитаните по делото свидетели близки и сърдечни отношения между родителите и сина им, обстоятелствата, че приживе Е. Ю. е бил в отлично здраве, спортувал е и е имал ведър характер, тежестта на понесените от ищците морални болки и страдания по повод смъртта на техния син, които ще продължат през целия им живот, и настъпилите след събитието необратими промени в начина им на живот, както и обществено - икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите.

Сезиран с въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, Апелативен съд - Бургас е потвърдил решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди за разликите над 130 000 лв. до присъдените 200 000 лв., заедно със съответната част от лихвите за забава до датата на предявяване на исковете.

Въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение и без да излага самостоятелни мотиви относно справедливия размер на обезщетенията е квалифицирал като неоснователни оплакванията на ответника за прекомерно завишаване на обезщетенията в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Посочил е, че несъгласието на ответника с размера на обезщетенията е аргументирано единствено с икономическите условия в страната към момента на смъртта на Е. Ю., които нямат самостоятелно значение, а от съществено значение за размера на обезщетенията е фактът, че ищците търпят вреди от необратимата и съкрушителна загуба на детето си, което е било едва на 17 години и чийто жизнен път е прекъснат нелепо. Като краен резултат въззивният съд е споделил решаващия извод на първоинстанционния съд, че размерът на обезщетение от 200 000 лв. е справедлив и адекватен на актуалната съдебна практика в сходни случаи.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в оспорената от ЗД „Бул Инс“ АД част на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по посочения от касатора и прецизиран от касационната инстанция правен въпрос от значение за изхода на делото „ Как следва да се прилага принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт “.

С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания относно критериите, които следва да се съблюдават от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на друго лице. В т.ІІ на постановлението е разяснено, че понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент и обстоятелства, при които е настъпила смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Изброените критерии са възприети и доразвити в практиката на ВКС, създадена при действието на чл.290 ГПК в редакцията преди изменението от ДВ бр.86/2017 г. (напр. решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 114/03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012 г. на ВКС, решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 163/12.11.2014 г. по т. д. № 3450/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 130/09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, І т. о., и др.), която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за конкретния спор факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост”, е гаранция за постигане на целта на чл.52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. В постановени по реда на чл.290 ГПК решения (напр. решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, ІІ т.о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и др.) е прието, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. чл.266 във вр. с § 27 ПЗР на КЗ (отм.), съответно чл.492 КЗ.

Въззивното решение е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика по приложение на чл.52 ЗЗД и е частично неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон.

Основателни са оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд се е произнесъл по размера на обезщетенията за неимуществени вреди, без да посочи конкретните обстоятелства, въз основа на които е достигнал до извод, че справедливият размер на обезщетението за всеки от ищците възлиза на 200 000 лв. Във въззивната жалба на застрахователното дружество - ответник са направени оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, довело до прекомерно завишаване на дължимите обезщетения и до несъответствието им с изискването за справедливост. Изхождайки от погрешната преценка, че оплакванията са единствено в посока несъобразяване на икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция и декларативно е посочил, че оплакванията са неоснователни. Без да излага мотиви за конкретното отражение на обществено - икономическите условия в страната върху справедливия размер на обезщетенията, въззивният съд се е произнесъл, че от особено съществено значение за спора е обстоятелството, че ищците търпят вреди от необратимата и съкрушителна загуба на детето си, което е било на 17 години и чийто жизнен път е бил нелепо прекъснат, и че макар житейската трагедия за тях да не може да бъде компенсирана с пари, размерът на обезщетение от по 200 000 лв. е справедлив и адекватен на актуалната съдебна практика в сходни случаи. Мотивирани по този начин, изводите на въззивния съд не разкриват задълбочена и всеобхватна преценка на всички факти по делото, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост“ и имат значение за правилното прилагане на чл.52 ЗЗД.

В хода на разглеждане на предявените срещу касатора - ответник искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ е установено, че смъртта на Е. И. Ю. е настъпила при ПТП на 25.09.2020 г. по време, когато той е пътувал на задната седалка в лек автомобил, вследствие на получени травми, несъвместими с живота. Към момента на инцидента пострадалият е бил на 17 г. и несъмнено неговата смърт представлява неописуема житейска трагедия за родителите му, както е приел и въззивният съд. В производството пред първата инстанция са изслушани свидетели, които имат непосредствени впечатления за личността на Е., за отношенията му с неговите родители, за отражението на неговата смърт върху техния живот и за тежестта на понесените от родителите морални болки и страдания по повод загубата на детето им. Свидетелите са депозирали показания, че Е. е бил лъчезарен и добре възпитан, отличен ученик и спортист, обичан и обгрижван от родителите си, всеотдаен към тях; Внезапната смърт на Е. е предизвикала у родителите изключително силен стрес, майка му е била съкрушена физически и психически, получавала припадъци и постоянно плачела, а баща му е бил изпълнен с гняв и болка, затворил се в себе си, избягвал всякакви срещи и разговори. Свидетелските показания установяват висок интензитет на понесените от родителите морални болки и страдания от загубата на детето им, като мъката и страданието им безспорно ще продължат през целия им живот.

Понесените от ищците морални болки и страдания от внезапната и неочаквана смърт на техния син не могат да бъдат остойностени и да получат точна парична оценка, а подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. За да бъде удовлетворено изискването за справедливост, е необходимо да се извърши преценка на установените по делото факти, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост“ и позволяват на съда да определи паричната сума, с присъждането на която ще се постигне обезщетяване в максимална степен на понесените от ищците морални болки и страдания, респ. неимуществени вреди. Преценката на специфичните за конкретния случай факти не следва да бъде изолирана от общественото разбиране за справедливост към момента на проявление на вредите, поради което при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществено - икономическите условия в страната към момента на увреждането, чието отражение са нормативно определените лимити по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - чл.492 КЗ. След преценка на фактите по делото, които в своята съвкупност изпълват със съдържание понятието „справедливост“, и след съобразяване на обществено - икономическите условия в страната по време на настъпване на вредите (м. септември 2020 г.), настоящият състав на ВКС намира, че независимо от високия интензитет на понесените от ищците болки и страдания и от необратимия характер на претърпените неимуществени вреди обезщетенията от по 200 000 лв. са завишени от гледна точка на изискването за справедливост, залегнало в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Обезщетенията в посочения размер не кореспондират и с практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, в която за сходни случаи на смърт през 2020 г. размерът на присъжданите обезщетения варира в границите от 130 000 лв. до 170 000 лв. в зависимост от специфичните за всеки отделен случай правнорелевантни факти. Предвид съдържанието и тежестта на понесените неимуществени вреди, техния необратим характер и цялостното неблагоприятно отражение на смъртта на Е. Ю. върху живота и психоемоционалната сфера на неговите родители настоящият състав на ВКС приема, че за обезщетяване на претърпените от всеки родител неимуществени вреди е необходима и достатъчна сума в размер на 170 000 лв., до размер на която исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ са основателни. За разликите над 170 000 лв. до присъдените от инстанциите по същество обезщетения в размер на по 200 000 лв. исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Неоснователни са доводите на касатора за недължимост на обезщетения над присъдения с влязлата в сила част на въззивното решение размер с оглед размерите на обезщетенията, присъждани в сходни случаи от съдилищата на други държави членки на Европейския съюз и на Великобритания. Съдебната практика, на която се позовава касаторът в приложения към писмените бележки на процесуалния му представител сравнителен анализ, е съобразена със съществуващата във всяка отделна държава правна уредба на обезщетенията за неимуществени вреди и не може да служи като ориентир за прилагане на принципа за справедливост, възприет в законодателството на Република България като отправна точна за обезщетяване на неимуществени вреди.

Частичната неоснователност на главните искове по чл.432, ал.1 КЗ води до неоснователност и на предявените като самостоятелни искове акцесорни претенции с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликите над сумите 16 592.29 лв. (изчислена служебно от съда законна лихва за забава върху сумата 170 000 лв. за периода от 10.10.2022 г. до предявяване на исковете на 16.08.2023 г.) до присъдените по 19 320.33 лв., т. е. за сумите 2 928.04 лв.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 вр. ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за уважаване на предявените срещу ЗД „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумите 30 000 лв. (разлика над сумите 170 000 лв. до сумите 200 000 лв.) и искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите 2 928.04 лв. (разлика над сумите 16 592.29 лв. до сумите 19 520.33 лв.). По делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което след отмяна на решението спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция и исковете да бъдат отхвърлени за посочените суми. В останалата част, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта за осъждане на ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на ищците обезщетения за неимуществени вреди на основание чл.432, ал.1 КЗ в размер на по 170 000 лв. и обезщетения за забава в размер на по 16 592.29 лв., въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

В зависимост от крайния изход на делото следва да бъде преразпределена отговорността на страните за разноски по чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.

Касаторът - ответник има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете - чл.78, ал.3 ГПК, в размер на 2 971.63 лв. (в т. ч. 1 693 лв. - платена държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение в частта по исковете на Е. Ю. и на И. Ю., и 1 278.63 лв. - държавна такса за производството пред ВКС). За производството пред първата и пред въззивната инстанция на ответника следва да се присъдят и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 600 лв. за всяка инстанция при съобразяване на направените от ищците възражения по чл.78, ал.5 ГПК, които правилно са преценени като основателни от въззивния съд. Пред касационната инстанция ответникът е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 15 200 лв. с ДДС, което е оспорено от процесуалния представител на ищците с възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съобразявайки защитения в полза на ответника материален интерес в производството пред ВКС, фактическата и правна сложност на делото, в което единственият спорен между страните въпрос е за размера на дължимите по справедливост обезщетения, наличието на задължителна и на константна съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, както и съдържанието и обема на осъществените от процесуалния представител на ответника действия за правна защита и съдействие, съставът на ВКС намира възнаграждението от 15 200 лв. с ДДС за прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Поради това и на основание чл.78, ал.5 ГПК адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата 2 600 лв. Позоваването от страна на процесуалния представител на ответника на минималните размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет не е обвързващо за съда предвид задължителното тълкуване, дадено от Съда на ЕС в решението по дело С - 438/22 г. Общият размер на разноските, които ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, е 10 771.63 лв.

С първоинстанционното и с въззивното решение не са присъждани разноски на ищците, тъй като такива не са претендирани, а ответникът е осъден да заплати на процесуалния им представител адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за оказано безплатно процесуално представителство в размер на 10 193 лв. за производството пред първата инстанция и в размер на 5 000 лв. за производството пред въззивната инстанция. Възнагражденията в посочените размери са съобразени с фактическата и правна сложност на делото пред съответната инстанция и с действителното съдържание на предоставената в защита на ищците адвокатска услуга, поради което няма основание за коригирането им с оглед крайния изход на делото пред настоящата инстанция. За осъщественото в производството пред ВКС безплатно процесуално представителство на ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА на упълномощения от тях адвокат в размер на 3 600 лв., определено съобразно защитения материален интерес, фактическата и правна сложност на делото, обема и съдържанието на предоставената правна защита.

Въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за осъждане на ЗД „ [улица]АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по исковете на Е. Ю. и И. Ю. над сумата 14 297 лв. до сумата 16 000 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 75 от 09.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 65/2024 г. на Апелативен съд - Бургас, в частта , с която е потвърдено решение № 1239 от 30.11.2023 г. по гр. д. № 1459/2023 г. на Окръжен съд - Бургас в частта за осъждане на ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на основание чл.432, ал.1 КЗ на Е. С. Ю. и на И. И. Ю. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Е. И. Ю., настъпила при ПТП на 25.09.2020 г., в размер на сумите 30 000 лв. (разлика над сумите 170 000 лв. до присъдените на всеки ищец 200 000 лв.), ведно със законната лихва от предявяване на исковете на 17.08.2023 г. до окончателното плащане, и обезщетения за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода 10.10.2022 г. - 16.08.2023 г. в размер на сумите 2 928.04 лв. (разлика над сумите 16 592.29 лв. до присъдените на всеки ищец 19 520.33 лв.), като вместо него постановява :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. С. Ю. с ЕГН [ЕГН] и И. И. Ю. с ЕГН [ЕГН] - двамата от [населено място], обл. Бургас, против ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумите 30 000 лв. (разлика над сумите 170 000 лв. до сумите 200 000 лв.), претендирани като обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 25.09.2020 г. смърт на Е. И. Ю., ведно със законната лихва от предявяване на исковете на 17.08.2023 г. до окончателното плащане, и искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите 2 928.04 лв. (разлика над сумите 16 592.29 лв. до присъдените на всеки ищец 19 520.33 лв.), претендирани като обезщетения за забава за периода 10.10.2022 г. - 16.08.2023 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75 от 09.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 65/2024 г. на Апелативен съд - Бургас, в частта , с която е потвърдено решение № 1239 от 30.11.2023 г. по гр. д. № 1459/2023 г. на Окръжен съд - Бургас в частта за осъждане на ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на основание чл.432, ал.1 КЗ на Е. С. Ю. и на И. И. Ю. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Е. И. Ю., настъпила при ПТП на 25.09.2020 г., за разликите над сумите 130 000 лв. до сумите 170 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковете на 17.08.2023 г. до окончателното плащане, и обезщетения за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода 10.10.2022 г. - 16.08.2023 г. до размер на сумите 16 592.29 лв.

ОТМЕНЯ решение № 75 от 09.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 65/2024 г. на Апелативен съд - Бургас, в частта , с която е потвърдено решение № 1239 от 30.11.2023 г. по гр. д. № 1459/2023 г. на Окръжен съд - Бургас в частта за осъждане на ЗД „Бул Инс“ АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК за разликата над сумата 14 927 лв. до сумата 16 000 лв.

ОСЪЖДА Е. С. Ю. с ЕГН [ЕГН] и И. И. Ю. с ЕГН [ЕГН] - двамата от [населено място], обл. Бургас, да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], сумата 10 771.63 лв. - разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на адв. К. П. от САК със служебен адрес [населено място], [улица], сумата 3 600 лв. - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за оказано безплатно процесуално представителство на Е. С. Ю. и на И. И. Ю. в производството по т. д. № 1737/2024 г. по описа на ВКС, Търговска колегия.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :