Изисквания към исковата молба при оборване на съвместния принос

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 544
гр. София, 02.10.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, трети състав, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Емилия Донкова

Елизабет Петрова

при участието на секретаря Даниела Танева като изслуша докладваното от съдия Петрова гр.д. № 1745 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Х. Г., представлявана от адвокат А., против решение № 186 от 08.02.2024 г. по гр. д. № 2987/2023 г. на Окръжен съд- Пловдив, с което е потвърдено решение № 2543/05.06.2023 г. по гр.д. № 8055/2022 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск за признаване за установено по отношение на Н. М. Д., че Л. Х. Г. е изключителен собственик, въз основа на договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, оформен в нотариален акт за продажба № 96, том IX, дело № 2797/1992 г. на нотариус при ПРС, поради липса на съвместен принос по чл. 21, ал.4, т.1, предл. последно СК, на апартамент № * в блок *-*-*, вх. *, ет. *, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 77.95 кв.м., ведно с 1.515 % идеални части от общите части на сградата, заедно с избено помещение № *, който апартамент съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18- 48/03.06.2009 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР от 16.03.2022 г., засягащо самостоятелния обект, находящ се в сграда с идентификатор ****, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд следва да се произнесе по спорния предмет след като подложи на самостоятелна преценкадоказателствата и обсъди тезите на страните. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, че не е изложил мотивите, въз основа на които е постигнал до крайния си извод. Моли решението на Окръжен съд- Пловдив да бъде отменено и касационният съд да се произнесе по съществото на спора.

Ответникът по касация, ответник по иска, Н. Д., представляван от адвокат К., депозира писмен отговор, с който оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да не бъде допускано до касация, а ако бъде допуснато- моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Претендира разноските, направени в производството по делото.

В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

С определение № 1438 от 25.03.2025 г. , постановено по чл. 288 от ГПК, касационно обжалване е допуснато на основание чл. чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК с цел преценка неговата допустимост предвид съмнение за произнасяне по нередовна искова молба.

По делото се установява, че Районен съд- Пловдив е бил сезиран с искова молба, предявена от Л. Г. против Н. Д. с твърдения, че на 03.04.1992 г. родителите на ищцата са й продали срещу задължение за издръжка и гледане собствения си недвижим имот- апартамент. Ищцата е твърдяла, че по време на сделката се е намирала в брак с ответника. Твърдяла е, че майка й починала на 15.04.1992г и грижи за нея полагали само тя- ищцата и нейния баща. Твърдяла е, че след смъртта на майка й, баща й бил останал да живее в процесния имот и за него грижи не били полагани и издръжка не била давана. Твърдяла е, че ответникът не бил полагал грижи за праводателите, нямал пряко или косвено материално съдействие за придобиване на процесния имот, не бил живял в имота, не бил допринесъл с нищо за придобването му. Твърдяла е, че родителите й имали намерение имотът да остане за нея като тяхна дъщеря. Твърдяла е още, че ответникът претендира да е собственик на 1/2ид.ч. от имота и че тя има интерес да предяви иск за оборване на презумпцията за съвместен принос при придобиване на имота. Заявила е искане към съда да постанови решение, с което да установи по отношение на ответника, че е изключителен собственик на целия имот- апартамент.

В срока за отговор ответникът е оспорил иска като е възразил, че е помагал за обгрижването на майката на ищцата- лично и чрез своята майка .

С определение от 16.11.2022 г. първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест съобразно твърдения на ищците за ползващите ги факти.

С решение № 2543/05.06.2023 г., постановено по гр.д. № 8055/2022 г. по описа на Районен съд- Пловдив съдът е отхвърлил иска с мотиви, че сключеният договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за гледане и издръжка е нищожен поради липса на основание и противоречие с добрите нрави, поради което не е прехвърлил права и ищцата не се легитимира като собственик на имота.

Пловдивският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 21, ал. 4 от СК за признаване за установено по отношение на Н. М. Д., че Л. Х. Г. е изключителен собственик въз основа на договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка поради липса на съвместен принос по чл. 21, ал.4, т.1, предл. последно от СК, но е изложил различни мотиви. Въззивният съд не е приел извода на първоинстанционния съд , че договорът за продажба на процесния имот срещу задължение за гледане и издръжка е нищожен, като е посочил, че с този извод първоинстанционният съд е нарушил принципа на състезателното начало, тъй като не е информирал страните преди устните състезания, че ще разгледа въпроса за нищожността на процесния договор и може да не зачете правните последици на нищожната сделка. Приел е, че на основание чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Съгласно установената в чл. 21, ал. 3 от СК презумпция, съвместният принос се предполага до доказване на противното. Приел е, че ответникът няма пряко материално съдействие за придобиване на процесния имот, тъй като същият е бил собственост на родителите на ищцата, ползван е от тях, и към настоящия момент нейният баща продължава да живее в него, прехвърлен е лично на ищцата с алеаторен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане.Но е приел, че ответникът има косвено съдействие за придобиване на процесния имот, като ответникът е работел, ходел е да пазарува, гледал е детето. Съдът е посочил, че за да се изключи законовият принцип за равенство на дяловете в прекратената с развода съпружеска имуществена общност, следва да се установи по категоричен начин липсата на принос на единия съпруг, като приносът не се измерва единствено с получавания доход, но и с полагания от съпрузите труд в домакинството, грижата за децата и всички останали обстоятелства от значение за благополучието на семейството. Въз основа на това, е приел, че не може да се направи извод за липса на принос от страна на съпруга- ответник, поради което възникналата между страните съпружеска имуществена общност с прекратяване на брака се е превърнала в обикновена дялова съсобственост при равни квоти.

С тези мотиви въззивната инстанция е потвърдила отхвърлителното първоинстанционно решение.

Обжалваният съдебен акт е недопустим, поради постановяването му по нередовна искова молба. За да приеме този извод касационната инстанция съобразява, че установената съдебна практика/ ППВС №1/1985 г., т.9/ приема, че недопустимото съдебното решение е това, което е постановено при липса на право на иск или при неговото ненадлежно упражняване. Правото на иск е ненадлежно упражнено когато липсват положителни процесуални предпоставки или са налице отрицателни такива. Положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване правото на иск е съобразяването на иска с изискванията на процесуалния закон за редовност на исковата молба. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК в исковата молба ищецът следва да наведе твърдения за фактите, пораждащите неговите претенции. Това са факти, които заедно с искането, поставя границите на произнасянето на съда, като очертава спорния предмет. По тази причина твърденията за факти са включени в доклада на първоинстанционния съд като съдът следва да посочи коя страна какви твърдения/ възражения и доводи навежда, кои са безспорни факти и как се разпределя доказателствената тежест. При предявяване на иск за установяване на липса на съвместен принос ищецът следва да наведе твърдения за липсата както на пряк материален принос , изразен във влагането на средства от трудова или друга дейност, или личен труд, така и за липса на косвен принос за придобиването на имуществото, като например полагани грижи за децата и работа в домакинството. Ако в исковата молба липсва изложение на тези обстоятелства, съдът е длъжен да даде точни и конкретни указания за отстраняване на нередовността на исковата молба. При липса на такива указания от страна на съда и непредприемане на действия за изясняване на твърдянията на ищеца по фактите постановеното решение ще е такова по нередовна искова молба. Въззивният съд като инстанция по същество дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.

В настоящата хипотеза в исковата молба не са били наведени твърдения за липсата на косвен принос от страна на ответника за придобиване на правото на собственост върху процесния имот. За тези факти съответно не е разпределена доказателствена тежест, но за установяване на тези факти въззивният съд е анализирал събрани доказателства и е правил свои правни изводи. Така предприетите действия от въззивната инстанция по произнасяне по същество по нередовна искова молба и по твърдения, които не са наведени от ищеца са недопустими.

Обжалваното решение следва да бъде обезсилено, като делото се върне за ново разглеждане, при което следва да бъдат дадени указания за отстраняване нередовностите на исковата молба.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 186 от 08.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2987/2023 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, след отстраняване недостатъците на исковата молба.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: