Отмяна на осъждане за престъпна група при липса на мотиви и неизяснени доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Участие в ОПГ * организирана престъпна група * материална незаконосъобразност * съществени процесуални нарушения * разпространение на наркотични вещества * глоба * обществена опасност на деяние * индивидуализация на наказание * специална цел * генерална и индивидуална превенция * трудова ангажираност на подсъдим

Решение по н.д. № 97/25 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение стр. 6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 135

гр. София, 24.03.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

2. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и прокурора РОСИЦА СЛАВОВА, след като разгледа докладваното от съдия Иванова н.д. № 97/25 г., въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното:

П Производството е по реда на глава ХХІІІ НПК .

Образувано е по касационни жалби , подадени от защитниците на подсъдимите М . Н . Н . и М . Т . А ., срещу Решение № 460000 от 30 октомври 2024 г ., постановено по в . н . о . х . д . № 16/21 г . по описа на Апелативен специализиран наказателен съд ( закрит ).
С въззивното решение е изменена присъда от 15 октомври 2020 г ., постановена по н . о . х . д . № 4265/19 г . по описа на Специализиран наказателен съд ( закрит ). С така цитираната присъда подсъдимият М . е бил признат за виновен в извършването на две престъпления – по чл . 242, ал . 2, предл . 1., вр . чл . 20, ал . 2 НК и по чл . 321, ал . 3, вр . ал . 2 НК , а подсъдимата А . – по чл . 321, ал . 3, вр . ал . 2 НК .
Въззивният съд е изменил присъдата в санкционната й част като е намалил наложеното на подсъдимия М . наказание за първото престъпление от десет на седем години лишаване от свобода и глобата от сто хиляди на петдесет хиляди лева , намалил е и това за второто престъпление от седем на две години и десет месеца лишаване от свобода , а също и размера на определеното по чл . 23, ал . 1 НК общо най - тежко наказание от десет на седем години лишаване от свобода , към което присъединил глобата от петдесет хиляди лева . Наложеното на подсъдимата А . наказание лишаване от свобода намалил от четири на три години и приложил разпоредбата на чл . 66, ал . 1 НК , отлагайки изтърпяването му за период от пет години .
В останалата част , включително и относно оправдаването на В . В . В ., срещу което не е бил подаден въззивен протест , присъдата е потвърдена . Въззивното решение е влязло в сила по отношение на оправдания В . В ..
В жалбата на адвокат Н . Г . – защитник на подсъдимия М ., е наведено касационното основание по чл . 348, ал . 1, т . 3 НПК относно осъждането за престъплението по чл . 242, ал . 2 НК . В обосноваване на оплакването за явна несправедливост и на намаленото наказание са изтъкнати обстоятелства , които не били ( до ) оценени от въззивния съд . За такива са посочени тежкото финансово положение на подсъдимия към момента , в който се съгласил да пренесе наркотичните вещества , поетият за собственото му здраве риск , произтичащ от поглъщането на големия брой капсули , съдържащи кокаин и физиологичното им отделяне , фактът , че се касаело за еднократна проява , данните за ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия , ангажиран трудово и семейно и не на последно място – дългият период от време от деянието досега . С оплакване , че основното наказание е прекомерно се претендира допълнителното му смекчаване . Иска се и пълно отпадане на глобата с аргумент , че макар и значително намалена от въззивния съд , налагането й не било потребно за поправянето на подсъдимия , тъй като процесът вече изиграл роля за последното , а и размерът на санкцията , непосилен за заплащане , би довел до обременяване на семейството и децата на М ..
Що се отнася до осъждането за престъплението по чл . 321, ал . 3, вр . ал . 2 НК , с касационната жалба на адвокат Г . е заявено нарушение на материалния закон . В подкрепа на това твърдение е изтъкнато , че приетите за установени факти от съда не сочат на участие на подсъдимия в организирана престъпна група , а единствено на еднократното му ангажиране с пренасяне на наркотични вещества , при това – без да е бил в познанство , с когото и да е от останалите , ангажирани със също такава дейност , без да е имал представа за съществуването на каквато и да е група . Отбелязано е , че е било невъзможно участието на М . в престъпна група на територията на гр . Варна от м . декември 2017 г ., тъй като по онова време той дори не е бил там , а и е прието , че до месец юли 2018 г . той дори не бил посещавал този град . Искането е за отмяна присъдата в тази нейна част и оправдаването на подсъдимия .
С жалбата на другия касатор , депозирана от защитника адвокат И . Н ., са релевирани и трите касационни основания - по чл . 348, ал . 1, т . 1 - т . 3 НПК .
Изложени са оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения , първото от които е , че не са били обсъдени задълбочено повдигнатите пред него възражения за недоказаност на обвинението срещу подсъдимата А .. Поддържа се становище за проявен от въззивната инстанция декларативен подход , приела обобщено и без никакъв анализ , че участието на подсъдимата се установявало чрез показанията на свидетелите С . и М ., изготвените по делото веществени доказателствени средства ( ВДС ) и техническите експертизи . В жалбата се отбелязва изрично изтъкнатото и пред въззивния съд , че никоя част от показанията на свидетеля С . не установява авторството на подсъдимата в приписаното й престъпление , а най - много установява обстоятелството на съвместните пътувания с тогавашния й съпруг . Що се отнася до показанията на свидетеля М ., твърди се , че при оценката им не били обсъдени противоречията в тях и защитните възражения касателно влошените му отношения с подсъдимата - бивша негова съпруга .
Нарушението на материалния закон е заявено като резултат от твърдените съществени процесуални нарушения .
В случай че върховната инстанция не сподели наличието на някое от предните две основания , претендира се за намаляване на наказанието с оглед изминалия период от време , чистото съдебно минало на подсъдимата , трудовата й заетост и ангажимента й по самотно отглеждане на две малолетни деца .
Отправеното искане е за оправдаването на подсъдимата , алтернативно - за отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от апелативния съд или за намаляване на наказанията .

Не са постъпили възражения срещу касационните жалби .

Пред ВКС защитникът на подсъдимия М . поддържа изцяло касационната жалба и отправените искания , преповтаряйки подробно изложеното в нея .
Подсъдимият се присъединява към изразената от защитника му позиция .
Подсъдимата А . и нейният защитник , надлежно уведомени , не се възползват от правото си да се явят и участват в процеса .
Представителят на държавното обвинение оспорва жалбите и заема становище за правилност на атакуваното решение . По виждане на прокурора наказанията са смекчени достатъчно от въззивния съд , което не налага допълнителна интервенция в посока намаляването им . Претенцията на касатора М . М . за оправдаването му за участие в организираната престъпна група определя като неоснователна с оглед факта , че от показанията на свидетеля М . и обясненията на подсъдимата А ., както и от факта на осъщественото деяние по чл . 242 НК , предшествано от „ тренировки “, се извеждало , че подсъдимият ясно е съзнавал , че се включва в канал за трафик и разпространение на наркотично вещество . Също като неоснователно прокурорът определя искането за оправдаването на подсъдимата А ., намирайки за достатъчни показанията на свидетеля М ..
В последната си дума подсъдимият М . моли за смекчаване на санкцията .

След като прецени заявените касационни основания и изложените доводи , и становищата на страните , Върховният касационен съд прие следното :

Касационните жалби са допустими – депозирани са от процесуалнолегитимирани страни , в рамките на предвидения 15 – дневен срок от съответните съобщения за решението и срещу акт , подлежащ на касационен контрол .

По жалбата на подсъдимата М . А .

В жалбата е инвокиран довод за допуснати съществени процесуални нарушения , който следва да бъде разгледан приоритетно , доколкото наличието на такъв порок определя обсъждането на останалите оплаквания като безпредметно . Така е , защото в подобна хипотеза фактологията по правило не се явява изяснена в съответствие с изискванията на процесуалния закон , което пък определя като невъзможна преценката за съблюдаването на материалния закон .
На въззивната инстанция е вменено задължение да провери изцяло правилността на присъдата , независимо от основанията , посочени от страните ( чл . 314, ал . 1 НПК ). В допълнение – тя има ангажимент да даде отговор на изрично наведените възражения за пълнотата и оценката на доказателствения материал , а като втора първа инстанция и такава по фактите следва да предприеме необходимото за изясняването на обективната истина , когато намери пропуск в дейността на първостепенния съд . В поставения на вниманието на ВКС казус апелативната инстанция се е отклонила от сочените процесуални изисквания .
Основателно е изтъкнатото в жалбата на касатора А ., че въззивният съд не е обсъдил съществото на възведените пред него конкретни съображения касателно доказателствената съвкупност в контекста на заявеното оплакване за недоказаност на обвинението , а само декларативно е обобщил този свой извод . Видно от мотивите на въззивното решение , в него е възпроизведено приетото от първостепенния съд с отбелязвания , че то правилно е било намерено за несъмнено изяснено . Може да се приеме , следователно , че контролиращият съд е препратил към мотивите на проверявания , доколкото не е приел нова фактическа обстановка , какъвто процесуален подход поначало е допустим . Конкретните възражения на защитата обаче , направени в сезиращите документи и развити подробно в пренията от двамата защитници на А ., не са получили пълноценен отговор . А част от фактическите изводи са изведени превратно .
Въззивният съд се е ограничил в това да посочи , че за авторството на подсъдимата следва да се отсъди по данните от изготвените ВДС ( без да конкретизира от кои по - точно и какво установяват те ), техническата експертиза на вещото лице Х . и техническата експертиза , назначена в хода на въззивното съдебно следствие ( л . 939 от делото на закрития АСпНС ). В отговор на защитните възражения по - нататък е посочил ( на л . 941 и на л . 942 от делото ), че апартаментът , в който били настанявани лицата , погълнали наркотици , бил собственост на майката на подсъдимата , а лекият автомобил „ Нисан Микра “ бил съпружеска имуществена общност , с оглед на което не можело да се сподели лансираната теза , че дори да знаела за дейността на тогавашния й съпруг , поведението на А . било насочено към предпазването му от наказателно преследване . Отбелязано е , че подсъдимата не се противопоставяла , както и че придружавала , с малолетното си дете , съпруга си до летището в Букурещ , за да прикрие истинските му намерения , с което осигурявала безпроблемното функциониране на престъпната група . Освен това – че познавала целия кръг от лица , участващи в групата , превозвала ги , имала знание с какво се занимавал съпругът й и предоставила жилището на майка си за целта .
От посоченото в горния абзац е видно , че релевираното защитно оплакване за това , че показанията на свидетеля С . и изготвените ВДС не съдържат никаква информация , уличаваща А . като участник в престъпната група , са останали без отговор . Не е даден такъв и на възражението , че показанията на свидетеля М . са съдържали вътрешни противоречия , които не са били обсъдени и са останали неотстранени .
Още в началото следва да се отбележи , че първоинстанционният съд е приел изрично , че прилаганите спрямо подсъдимата специални разузнавателни средства ( СРС ) и изготвените в резултат ВДС не установяват никакъв значим за делото факт , защото възпроизвеждат разговори между нея и родителите й , лица от приятелския й кръг и съпруга й ( л . 344 и л . 345 от делото на закрития СпНС ) и не съдържат каквато и да е информация за инкриминираната дейност . Първият съд е приел , че от прилаганите спрямо И . М . СРС и изготвените ВДС се установяват данни , очевидно относими към инкриминираната дейност на осъдените М ., М . и на подсъдимата А ., и е посочил номерата на конкретни разговори ( л . 344 от делото ). Прегледът на съдържанието им обаче не обосновава на пръв поглед данни , касаещи подсъдимата А ., а съдилищата не са отразили въз основа на какво точно приемат , че наличната в тези ВДС информация я уличава . При изричното защитно възражение в тази насока съдът е дължал отговор коя част от ВДС и с какво конкретно съдържание обезпечава доказателственото съждение , че авторството намира подкрепа и в тях . Що се отнася до показанията на свидетеля С . и двете инстанции , с основание , са застъпили идентична позиция за годността на доказателството само в частта , в която източникът възпроизвежда непосредствени свои възприятия , а не и оперативна информация . Оттам насетне обаче не става ясно коя част от показанията на свидетеля С . съдържа сведения за дейност на подсъдимата А .. Апелативният съд не е отговорил на експлицитно заявеното пред него , че показанията на свидетеля С . не установяват по никакъв начин участието на А . в престъпното сдружение , ръководено от тогавашния й съпруг .
Обективно погледнато , доказателствените изводи на съдилищата по фактите за участието на подсъдимата във вменената й дейност , са основани решително на показанията на свидетеля И . М . ( спрямо когото производството е било приключено със споразумение ) – бивш съпруг на подсъдимата А . и сочен за ръководител на групата . Неговите показания са били оспорени от защитата не само въз основа на изясненото обстоятелство за лошите понастоящем , а и към момента на разпита му , отношения между бившите съпрузи . Били са изтъкнати противоречията в сведенията му . Апелативният съд обаче не се е занимал с тях , а се е задоволил да посочи , че показанията били кредитирани с основание , защото воденото срещу свидетеля М . наказателно производство било приключено с одобрено споразумение , а той бил прекратил брака си с подсъдимата . Игнорирал е и направеното от подсъдимата А . изявление за получените от нея заплашителни съобщения по вайбър , чието съдържание е възпроизведено в съдебния протокол от 18 април 2022 г .
Противоречията в показанията на свидетеля И . М . съвсем не са за пренебрегване , особено като се има предвид , че той е доказателствен източник не само за приетото у подсъдимата А . знание за осъществяваната дейност , но и за участието й в организираната престъпна група . По необходимост се налага проследяване на съдържанието на сведението на И . М ..
В разпита си свидетелят М . първо е заявил : „ М . – тя няма нищо общо , тя ми е просто бивша съпруга . Единственото нещо , което е , че това , което са го намерили в дома , където съм живял с М . и с моите деца , аз не съм знаел за това количество , което са намерили в този дом , на „ Д . С . № 2, Варна .(...) М . знаеше за моята дейност .“ ( л . 104 от делото на закрития СпНС ); „ Относно въпроса дали съм обяснил на М ., че съм създал ОПГ , което ръководя , за внос и разпространение на наркотици в България – мислите ли , че М . е от вчера ? Да , казал съм й . Не мога да се сетя кога съм й казал , не мога да кажа коя година . От началото на моята дейност го знаеше това . Аз не съм я питал дали иска да участва , за какво да я питам , тя ми беше съпруга , не съм я питал , не си спомням съгласи ли се . Тя доброволно ми помагаше , да не съм я карал насила .“ ( л . 106 от делото )
По - нататък , пояснявайки за срещите си с П . от Габрово , който разпространявал кокаина в България , е казал : „ При ходенето ми в Габрово тогава ме придружаваше М ., и с моя , и с нейния автомобил сме ходили , не помня кога с моя , кога с нейния . Предполагам , че М . е знаела целта на пътуването , тя трябва да каже .“ ( л . 104, гръб от делото ) Относно апартамента , собственост на майката на подсъдимата и ползван за настаняване на лицата , пренасящи наркотици , свидетелят е уточнил : „ Само аз съм го ползвал . М . понякога знаеше , че водя хора там , друг път не знаеше “ ( л . 105 от делото ); „ В апартамента на майката на М . лицата , за да изкарат наркотика , седяха от 48 часа до 4 дена . Аз се грижех за това да им нося храна и напитки на тези хора . Може и да съм я пращал М ., но не си спомням . “ ( л . 106 от делото ).
Относно организирането на превоза на изпращаните в Република Доминикана „ гълтачи “ и разпространението на наркотиците след внасянето им в страната и конкретно - имала ли е принос подсъдимата А ., свидетелят М . също не споделя еднозначна информация . Така веднъж посочва : „ На М . от тези наркотици не съм давал за разпространение . (…) Не съм й давал да разпространява наркотици , ако го е правела , нищо не знам “ ( л . 105, гръб ). По - надолу , на същата страница : „ Аз съм казвал на М . да носи наркотици на този П . от Габрово “. Що се отнася да превоза – „ Не мога да кажа колко пъти съм карал лица , пак са над десет пъти . М . не е ходила сама да кара гълтачи до Букурещ , винаги е била с мен , но тя мисля само веднъж е идвала да посрещаме гълтачи , ако въобще е имало такова нещо е било само веднъж “ ( л . 106 от делото )
Свидетелят е бил категоричен , че имало случаи , в които давал на подсъдимата да крие наркотици у себе си ( в бельото си и на други места ) докато пътували в автомобила и тя го придружавала или возела , като били двамата или с детето им , а после давали наркотиците на П . ( л . 105, гръб )
В обясненията си подсъдимата А . е отрекла да е знаела с какво се занимавал тогавашният й съпруг , както и да е криела наркотици у себе си . Признала е за реализирани пътувания , но не и с целта , споделена от И . М .. Във връзка с последното не е било обсъдено и наведеното от защитата , че в определен период от време свидетелят И . М . е бил с отнета шофьорска книжка , което налагало подсъдимата да го вози . Не е съпоставено например и с данните в проведен разговор , обозначен с № 2 ( на л . 15 от протокола за изготвените ВДС ).
За изясняване на отявлените противоречия между показанията и обясненията не са били предприети каквито и да е действия нито от първата , нито от втората инстанция . А това е било обективно необходимо за проверка на казаното от всеки от двамата бивши съпрузи . Освен чрез провеждане на очна ставка между тях , следвало е да бъде разпитан като свидетел П . Е . ( за когото има данни , че е соченият от свидетеля М . „ П . от Габрово “). Това е било сторено от съдебния състав , започнал разглеждането на въззивното дело , но определено като ненужно от следващия , комуто делото е било преразпределено . Свидетелят би могъл да внесе яснота за обстоятелствата , изнесени от свидетеля М . и отречени от подсъдимата А ..
Макар и неотносими пряко към инкриминираната дейност като неразкриващи релевантна потвърждаваща я информация , веществените доказателствени средства от приложеното подслушване на телефона на подсъдимата , биха могли да способстват за проверката на различните версии .
Не става ясно , защото не е посочено , въз основа на какви доказателства въззивният съд е приел за установено , че подсъдимата познавала целия кръг от лица , участващи в групата , превозвала ги и предоставила жилището на майка си за целта .

Касационната инстанция е напълно последователна в трайно отстояваната си позиция , че решаващите по фактите съдилища са изцяло суверенни в преценката си да кредитират едни доказателства и да отхвърлят други , но следва да сторят това след всеобхватен и задълбочен анализ на годните доказателства и доказателствени средства като изложат ясни мотиви и посочат кой факт приемат за установен и въз основа на какви доказателства . А при наличие на противоречия в тях да ги обсъдят и дадат ясен израз на волята си да приемат с доверие едни и да отхвърлят като некредибилни други . Възраженията на страните също следва да получат ясен и конкретен отговор , а не да бъдат определяни като неоснователни с обобщаващо формално изявление .
От изложеното следва извод , че решението на въззивния съд следва да бъде отменено в тази му част , а делото върнато за ново разглеждане в същата инстанция . При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди доводите и възраженията на страните , да анализира противоречията и да мотивира доказателствените си изводи в съответствие с изискването на чл . 305, ал . 3, предл . 2. НПК , както и да предприеме всички мерки , за да осигури разкриването на обективната истина .
Касационната инстанция не следва да се произнася по основанията за нарушение на материалния закон и явна несправедливост . Разглеждането им е мислимо само при отсъствието на съществени процесуални нарушения .
По жалбата на подсъдимия М . М .

1. За престъплението по чл . 321, ал . 3, вр . ал . 2 НК

Отправената претенция е за нарушение на материалния закон с твърдение , че фактите не са били субсумирани правилно под този престъпен състав . Внимателният прочит на съображенията , с които е развито оплакването сочи , че по същината си то е за допуснато съществено процесуално нарушение , изразяващо се в липса на мотиви за фактите , доказателствата и правните съображения . Основателно е изтъкнатото в касационната жалба за непосочването в приетата фактология на връзка между дейността на групата и поведението на подсъдимия М . М . като участник в нея . Също така основателно е заявеното , че въззивният съд е приел произволно участието на подсъдимия в престъпното сдружение с начален период от месец декември 2017 г ., при положение че е бил обвинен да е участвал от месец март на 2018 г . Не са били обсъдени и наведените възражения , че подсъдимият е бил ангажиран еднократно за пренасянето на наркотични вещества и не е имал никаква роля , обвързваща го с трайно сдружение , не е имал намерение да се присъединява към него и да споделя цел за съгласувано извършване на престъпления . Във въззивното решение не са изложени мотиви и няма отговор на поставения от защитата ключов въпрос за липсата на съпричастност на подсъдимия М . М . към целите на сдружението , с чието съществуване , твърди се , той дори не бил запознат . Следователно не е ясно по какъв начин съдът е формирал фактическите си констатации за участието на този подсъдим в организираната престъпна група . Тезата на защитата по същество е била , че деянието на подсъдимия разкрива еднократното му участие като ангажирано от сдружението външно за нея лице . Не са изложени никакви аргументи за отхвърлянето й . Накратко – въззивният съд е нарушил разпоредбите на чл . 339, ал . 2 НПК , а това предпоставя отмяна на съдебния акт и в тази негова част .

2. За престъплението по чл . 242, ал . 2, предл . 1., вр . чл . 20, ал . 2 НК

С касационната жалба се претендира единствено наличието на основанието по чл . 348, ал . 1, т . 3 НПК , поради което и с оглед пределите на касационния контрол се дължи произнасяне само по въпроса дали отмерените санкции са израз на явна несправедливост . В това отношение следва да се припомни трайно застъпваната от касационната инстанция позиция , че за да се приеме явна несправедливост на наказанието , е нужно да се установи , че размерът му очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства . Очевидното несъответствие следва да намира отчетлив израз в ясно изразена диспропорция между размера на наложената санкция и данните за степента на обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства . Тоест – да е извън съмнение , че размерът на наказанието е напълно неоправдан и то е драстично занижено или завишено . Единствено в такава хипотеза е мислима интервенцията по реда на касационния контрол . В разглеждания случай не са налице основания за това .
Въззивният съд е оценил всички смекчаващи обстоятелства , внасяйки допълнения към установените от първата инстанция и е приел , че следва да коригира определеното наказание , прилагайки разпоредбата на чл . 55, ал . 1, т . 1 НК . Така е отмерил лишаването от свобода под предвидения в закона минимум от десет години , определяйки го на седем години , а кумулативно предвиденото наказание глоба е смекчил до максимално възможния предел от петдесет хиляди лева . Изтъкнатите в жалбата на касатора смекчаващи обстоятелства са били отчетени . Доводът , че сред тях следва да намери място рискът за собственото здраве на подсъдимия е несподеляем . Подсъдимият се е самопоставил доброволно и напълно съзнателно в състояние , застрашаващо здравето му , поглъщайки капсулите с кокаин . Тази особеност на пренасянето на наркотичните вещества нито смекчава вината му , нито занижава степента на обществената опасност на стореното от него . Обремененото съдебно минало на М . М ., включващо и ефективно изтърпяване на наказания , не е надценено , а е съпоставено внимателно с данните за липса на негови криминални регистрации от 2012 г ., както и с фактическата му трудова ангажираност и позитивната характеристика за личността му . Отчетено е оказаното от подсъдимия съдействие на разследването , както и изминалия период от време от деянията досега . За преценката на степента на обществената опасност на конкретната проява с основание е съобразена високата стойност на пренесените наркотици (23 674 лв .). Изобщо всички релевантни за индивидуализация на наказанието смекчаващи и отегчаващи обстоятелства се били съобразени . Претенцията за отмяна на глобата не може да бъде удовлетворена . Подобен подход би постигнал несправедливо и неприемливо в аспекта на целите на специалната и генералната превенция разрешение . Съдът не намира за основателно съображението на защитата за отпадналата необходимост от коригиращо въздействие върху дееца чрез налагането и на тази санкция . Това не е първата съдебна процедура , свързана с реализация на наказателната отговорност на подсъдимия , което определя като несъстоятелно твърдението за оказана поправителна роля на настоящия процес .
В заключение се налага извод , че наложеното наказание - комплекс от двете санкции , е израз на напълно адекватна държавна принуда съобразно личността на подсъдимия и степента на обществена опасност на извършеното от него . В тази част въззивното съдебно решение следва да бъде оставено в сила .

Делото следва да се върне за ново разглеждане по обвиненията срещу двамата подсъдими за престъпленията по чл . 321, ал . 3, вр . ал . 2 НК . Като неизбежна последица от това разрешение се налага отмяната на решението и в частта , в която за всеки от подсъдимите са увеличени разноските със сумата за приетата от въззивния съд експертиза , касаеща именно обвиненията по чл . 321, ал . 3, вр . ал . 2 НК .

В обобщение на всички изложени съображения и на основание чл . 354, ал . 1, т . 5 НПК , ВКС , второ наказателно отделение .

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 460000 от 30 октомври 2024 г ., постановено по в . н . о . х . д . № 16/21 г . по описа на Апелативен специализиран наказателен съд ( закрит ) в частта за престъпленията по чл . 321, ал . 3, вр . ал . 2 НК , за чието извършване са признати за виновни и осъдени подсъдимите М . Н . Н . и М . Т . А . и в частта за приложението на чл . 23 НК за подсъдимия М . Н . Н ., и в частта за увеличаването на разноските .
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Софийския апелативен съд .
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част .
Решението е окончателно .