Отказ за възобновяване на наказателно дело след задочно осъждане

Текстът на акта

Ключови фрази

Квалифицирани състави на хулиганство * неоснователност на искане за възобновяване * задочно осъждане

Р Е Ш Е Н И Е

№ 263

гр. София, 12 юли 2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАЯ ЦОНЕВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретаря Илияна Петкова и

с участието на прокурора от ВКП Ивайло Симов,

като разгледа докладваното от съдия Грозева НД № 443 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXXIII от НПК и е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдената В. Г. Г. за възобновяване на НОХД № 424/2022 г. по описа на Районен съд - Свиленград.

В искането на осъдената са наведени твърдения, че е нарушено правото й на лично участие в процеса, поради което се иска възобновяване на производството.

В съдебно заседание пред ВКС осъдената се явява лично и поддържа искането си.

Упълномощеният защитник - адв. И., пледира за уважаване на искането, тъй като счита, че в хода на наказателното производство са били нарушени правата на осъдената, в частност това на личното й участие. Излага пространни съображения във връзка с нередовност на призоваването на осъдената. Посочва, че съдът не е положил необходимите усилия за установяване на местонахождението на осъдената Г., както и да й връчи надлежно съдебните книжа. Навежда твърдения, че призовка не й е връчена надлежно, както и че лицето, което е било натоварено с връчването на призовката, е свидетел по делото и е косвено заинтересованo от неговия изход.

Прокурорът от ВКП изразява становище, че искането е неоснователно, тъй като осъдената е била запозната с повдигнатото й обвинение в хода на досъдебното производство, както и посочва, че неучастието на осъдената Г. в проведеното наказателно производство се дължи единствено на нейното процесуално поведение.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и след като провери основанията за възобновяване на делото намери следното :

С присъда № 23 от 10.10.2022 г. РС - Свиленград е признал подсъдимата В. Г. Г. за виновна в това, че на 06.11.2021 г. в [населено място] поле, област Хасково, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в нанасяне на обиди и закани както към полицейските служители, така и към присъстващите на място лица, а именно: „курви“, „руспии“, „изрод“, „идиот“, „Вие сте никои!“, „ще пасете овцете“, „защитавате най – голямата курва и руспия“, „ти си идиот и защитавате само кмета“, „Вие сте подлоги!“, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт – бутане, ритане, дърпане на униформите и хвърляне на насипни материали – камъни и пръст по служителите на МВР – Д. Р. Б. и Д. П. Д., изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред, като деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост – престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1 от НК, като я е осъдил на наказание лишаване от свобода в размер на 5 (пет) месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 (три) години, считано от датата на влизане в сила на присъдата. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е осъдил В. Г. да заплати разноските, сторени от конституираните в производството частни обвинители Б. и Д..

Присъдата не е била обжалвана или протестирана и е влязла в сила на 26.10.2022 г. Искането на осъдената за възобновяване на НОХД № 424/2022 г. по описа на РС - Свиленград е подадено на 07.04.2023 г. и следва да се приеме, че е спазен шестмесечният срок по чл. 423, ал. 1 от НПК, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Проследявайки процесуалното развитие на НОХД № 424/2022 г., ВКС констатира следното:

Срещу В. Г. е образувано бързо производство на 07.11.2021 г. за престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК. На 22.11.2021 г. е привлечена в качеството й на обвиняема по БП № 371/2021 г. за престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1 от НК и тогава й е била взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 500 (петстотин) лева със задължение да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване.

С постановление от 24.11.2021 г. на Районна прокуратура – Хасково, ТО – Свиленград, е постановено разследването по БП № 371/2021 г. да се извърши по общия ред. С постановление от 09.06.2022 г., В. Г. отново е привлечена в качеството й на обвиняема по ДП № 371/2021 г. за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1 от НК. В постановлението е отбелязано, че е взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 500 (петстотин) лева.

Досъдебното производство е приключило на 30.06.2022 г. с мнение В. Г. да бъде предадена на съд за престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1 от НК.

На 20.07.2022 г. в Районен съд – Свиленград е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1 от НК и е образувано НОХД № 424/2022 г. С разпореждане № 680 от 25.07.2022 г. съдията – докладчик е насрочил провеждането на разпоредително заседание на 19.09.2022 г., като е дал указания да се съобщи на подсъдимата, че делото може да бъде разгледано и решено в нейно отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. Процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК е изпълнена, като в призовката, адресирана до В. Г., изрично е отбелязано, че тя е отказала да получи съобщението. Това обстоятелство е удостоверено с подписите на двама свидетели. Съобщението, което В. Г. е отказала да получи, е съдържало изрично указание, че в случай на неявяване делото може да бъде разгледано и решено в нейно отсъствие при условията на чл. 269 от НПК.

В проведеното разпоредително заседание съдията – докладчик е назначил служебен защитник на подсъдимата – адв. А.. Съдът е констатирал, че подсъдимата Г. е редовно призована при условията на чл. 180, ал. 4 от НПК и не са налице уважителни причини за нейното неявяване. Посочил е, че подсъдимата съзнателно се е отклонила от участие в процеса с оглед наличието на отказ от нейна страна да получи съдебните книжа, поради което съдът е постановил, че ще разгледа делото и ще се произнесе с присъда при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК в отсъствието на В. Г..

За насроченото открито съдебно заседание на 10.10.2022 г. съдът е направил повторен опит да връчи съдебните книжа на подсъдимата В. Г.. В призовката, адресирана до В. Г., е отбелязано надлежно, че тя е отказала да получи съобщението. Това обстоятелство е потвърдено от подписите на двама свидетели. В откритото съдебно заседание отново е констатирано, че подсъдимата е отказала да получи съдебните книжа, поради което съдът е счел, че е изпълнен фактическият състав на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК и е дал ход на делото в нейно отсъствие. РС – Свиленград е постановил присъдата, която е влязла в сила на 26.10.2022 г.

При така изложената дотук хронология по развитието на делото, ВКС прецени, че не са налице основания за възобновяване на НОХД № 424/2022 г. по описа на РС – Свиленград. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК визира право на задочно осъдения да иска отмяна на постановената по отношение на него присъда при обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Институтът на възобновяването на наказателни дела по реда на чл. 423 от НПК цели да се възстанови правото на подсъдимия, регламентирано в НПК, на лично участие в предприетите срещу него действия в рамките на наказателното производство. Когато правото на лично участие на подсъдимия е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство, несъмнено ще са налице основанията за възобновяването му, отмяна на постановения незаконосъобразен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, от който е започнала задочната процедура. Когато обаче подсъдимият отказва да приеме връчването на съдебните книжа, не се явява в съдебно заседание, като не посочва уважителни причини за това, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, той не може да реализира процесуалната си възможност за възобновяване на производството.

В настоящия случай, горните фактически констатации по движението на делото и процесуалното поведение на осъдената обуславят извод за липсата на основание за възобновяване на наказателното производство по чл. 423 от НПК. В. Г. е знаела за воденото срещу нея наказателно производство – на досъдебната фаза обвинението й е предявено лично (с постановления от 22.11.2021 г. и от 09.06.2022 г.). Процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК е изпълнена, като подсъдимата е отказала да получи призовката за насроченото за 19.09.2022 г. разпоредителното заседание. В нея изрично е указано, че делото може да бъде разгледано и решено в отсъствие на подсъдимата при условията на чл. 269 от НПК. Подсъдимата Г. отказва да приеме призовката и за насроченото за 10.10.2022 г. открито съдебно заседание.

Неоснователно е твърдението на осъдената, че никога не е търсена във връзка с връчването на съдебни книжа по делото. Видно от приложените документи по делото, категорично се установява, че на два пъти осъдената отказва да приеме адресираните до нея съдебни книжа, като тези откази са удостоверени с подписи на двама свидетели. Процедурата по чл. 180, ал. 4 от НПК е изпълнена надлежно. Респективно Г. е знаела за наказателното производство, което се води срещу нея. Изрично е била уведомена и за възможността то да бъде гледано и решено в нейно отсъствие. С поведението си осъдената е демонстрирала личния си отказ да упражни правото си да участва в съдебната фаза на воденото срещу нея наказателно производство.

РС – Свиленград не е нарушил стандартите на ЕКПЧ и по – точно на чл. 6 от Конвенцията. Последната разпоредба не забранява на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите за справедливо гледане на делото. Изключва се обаче възможността задочно осъденият да предизвика ново разглеждане на делото, когато фактическите данни доказват, че той е знаел за започнатото срещу него наказателно преследване, за естеството и причината за обвиненията, но не е имал намерение да вземе участие в наказателния процес или е желаел да го избегне.

С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на производството, поради което искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената В. Г. Г. за възобновяване на НОХД № 424/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград с правно основание чл. 423, ал. 1 от НПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.