Липса на случайно деяние при удар на пешеходец на пешеходна пътека

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на телесна повреда при управление на МПС в квалифицирани случаи * липса на случайно деяние * ПТП на пешеходна пътека

7

Р Е Ш Е Н И Е

№.56

София, 14 юли 2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

МАЯ ЦОНЕВА

при участието на секретаря Илияна Петкова

и прокурора от ВКП Ивайло Симов

след като разгледа докладваното от съдия Д. Атанасова н.д. № 165/22г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба и допълнение към нея от подсъдимия Б. Н. А., чрез защитника му адв. М. П. срещу въззивна присъда на Софийски градски съд, постановена по внохд № 2254/21г.

В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Исканията, които се правят в условията на алтернативност са за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебното заседание пред касационната инстанция, защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Твърди, че е налице пълно несъответствие между приетите от въззивния съд фактически констатации и направените, въз основа на тях правни изводи. Счита, че съдът изцяло е игнорирал заключенията на приетите експертизи, от който следва извод, че поведението на подсъдимия следва да се квалифицира като случайно деяние. Поддържа подробните съображения, изложени в допълнението, както и направените с жалбата искания.

Представителят на ВКП пледира за оставяне без уважение на касационната жалбата, тъй като въззивната присъда е правилна и законосъобразна. Изразява становище, че законът е приложен правилно, като е даден убедителен отговор на въпроса защо деянието не е случайно по смисъла на чл.15 от НК. Счита, че не са налице касационни основания за изменение или отмяна на атакувания въззивен акт, поради което моли същият да бъде оставен в сила.

Повереникът на частния обвинител – адв. Е. намира, че не са налице касационните основания, визирани в жалбата. Не споделя доводите на касатора за незадълбоченост на мотивите на съда, превратно тълкуване на доказателствата и липсата на пълнота относно фактическата обстановка. За неоснователна намира жалбата и по отношение на оплакването за нарушение на материалния закон. Последният е приложен правилно, предвид безспорно установените данни, че подсъдимият сам се е поставил в състояние да не може да предотврати удара. Пледира присъдата на въззивната инстанция да бъде оставена в сила.

Подсъдимият моли да бъде признат за невиновен.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК , намери следното:

С присъда от 02.03.2021г. , постановена по нохд №14152/18г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 19 състав е признал подсъдимия Б. Н. А. за невиновен в това, че на 08.02.2018г. около 19,40часа, в [населено място], по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]на прилежаща пешеходна пътека в района на кръстовището с [улица]при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо“, модел „407“, с рег. [рег.номер на МПС] , при извършване на маневра „завиване наляво“ в посока на [улица]нарушил правилата за движение, установени в чл. 119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП и чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП, като не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека от ляво надясно по посоката на движение на автомобила пешеходка К. П. П. и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, като деянието е извършено на пешеходна пътека М8.2 от ППЗДвП, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.3, пр.последно, б.“А“, пр.2, вр. ал.1, б.“Б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1,пр.3 от НК.

С въззивна присъда № 27 от 17.11.2021г. , постановена по внохд №2254/21г., Софийски градски съд, Наказателна колегия, 14 въззивен състав е отменил изцяло първоинстанционната присъда, като вместо това е постановил: подсъдимия Б. Н. А. за виновен в това, че на 08.02.2018г. около 19,40часа, в [населено място], по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]на прилежаща пешеходна пътека в района на кръстовището с [улица]при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо“, модел „407“, с рег. [рег.номер на МПС] , при извършване на маневра „завиване наляво“ в посока на [улица]нарушил правилата за движение, установени в чл. 119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП и чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП, като не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека от ляво надясно по посоката на движение на автомобила пешеходка К. П. П. и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, като деянието е извършено на пешеходна пътека М8.2 от ППЗДвП, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.последно, б.“А“, пр.2, вр. ал.1, б.“Б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1,пр.3 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски.

Касационната жалба на подсъдимия е допустима, но неоснователно по същество.

Оплакването на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения е относно липсата на мотиви на въззивния акт, като аргументите са изложени в два пункта: досежно приетата фактическа обстановка и относно анализа на доказателствата.

Съдебният акт, постановен от въззивната инстанция е присъда, като изискванията относно съдържанието й са визирани в разпоредбата на чл.339, ал.3, вр. чл.305 от НПК и са спазени от съда. В случая не сме изправени пред хипотезата изобщо да липсват мотиви или същите да са в такава степен формални и незадълбочени, че да не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващият съд и по какъв начин е формирал вътрешното си убеждение. В мотивите на въззивната присъда са посочени обстоятелствата, приети за установени, въз основа на кои доказателствени материали, обсъдени са противоречията в доказателствената съвкупност, както и правните изводи, до които е достигнал СГС. Това позволява на страните и на контролната инстанция да проследят начина, по който той е формирал вътрешното си убеждение.

Неоснователно е твърдението в жалбата за нарушение от страна на въззивната инстанция на императивно установените в НПК принципи на безпристрастност, непредубеденост и непосредственост при събиране и проверка на доказателствата. Обстоятелството, че въззивната инстанция е отменила първоинстанционната присъда и е постановила нова осъдителна, без да проведе съдебно следствие и след пълно възприемане на фактическата обстановка, установена от първия съд, не води до извода за нарушение на посочените основни начала в наказателния процес. В принципен аспект сред правомощията на въззивната инстанция, която освен контролна е и по същество на делото, е да установи нова фактическа обстановка или в рамките на установената да направи правни изводи, различни от тези на първостепенния съд. Провеждането на въззивно съдебно следствие не е задължителна предпоставка за постановяването на нова въззивна присъда, тогава когато първата инстанция е събрала и проверила необходимия и възможен доказателствен материал, за да изгради вътрешното си убеждение по правилата на НПК, но невярно го е оценила. Това произтича от законодателно установените в НПК правомощия на въззивната инстанция и не е в нарушение на принципа за непосредственост при събирането на доказателствата, тъй като изводите на втората инстанция почиват на доказателствена база, събрана непосредствено от съд/макар и първостепенен/, при спазване на процесуалните правила. Ето защо неоснователно е твърдението, че при постановяване на въззивната присъда съдебният състав е бил предубеден, тъй като не е провел съдебно следствие.

На следващо място, неоснователно е оплакването за допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата. ВКС не разполага с компетентност да се намесва и да подменя вътрешното убеждение на съда по фактите. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В случая, контролираната инстанция е мотивирала прецизно и с необходимата задълбоченост становището си за кредитиране заключенията на двете допълнителни комплексни автотехнически експертизи, приемайки, че същите са обосновани, изчерпателни и достоверни, като не е установила те да страдат от пороци, които да обосноват необходимост от назначаването на повторни такива. Кредитирал ги е, тъй като същите са базирани не само на първоначалното установените находки, а и на последващите нови обективни данни, събрани в хода на съдебното дирене, които не са били известни към момента на изготвяне на единичната АТЕ Експертните заключения и устните разяснения на вещите лица са анализирани от контролирания съд подробно, като не е пренебрегната значимостта им по всички въпроси от предмета на доказване.

Неоснователно е твърдението, че липсва верига от косвени доказателства, които да послужат за постановяване на осъдителна присъда. Веригата от доказателства, установяваща фактическите положения относно действията на подсъдимия, съдържа както преки, така и косвени такива, като всички те в логическата си последователност и взаимна обусловеност по несъмнен начин установяват механизма, по който е извършено деянието, както и авторството на подсъдимия.

Горното налага извод за неоснователност на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на атакувания съдебен акт - касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

По отношение на материалния закон:

Касационната инстанция не констатира допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК при ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия Б. А. за извършено от него престъпление по чл. 343, ал.3, пр.последно, б.”А”, пр.2, вр. ал.1, б.„Б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК.

Възраженията на защитата, свързани с упрек към изводите на Софийски градски съд са относно приетата незаконосъобрзност на изводите на районния съд за наличието на случайно деяния.

Независимо, че споделя доводите на контролираната инстанция, този състав дължи отговор на възраженията, релевирани пред него. Неоснователно е поддържаното становище, че настъпилото ПТП, причинило средна телесна повреда на пострадалата К. П. е резултат на случайно деяние, поради което липсва виновно поведение на подсъдимия и той следва да бъде оправдан на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК . Първото условие, според разпоредбата на чл.15 от НК за невиновно поведение е задължението водачът при управление на МПС да се съобрази с определени предписания на правилата за движение, за да не произтича за него задължение да предвижда настъпването на възможни общественоопасни последици. Следващо условие за приложението на чл.15 от НК е да са налице обстоятелства, при които водачът да е бил поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните последици.

В принципен аспект, водачите на МПС са длъжни да наблюдават постоянно и всеобхватно пътната обстановка, като при обективна възможност за своевременно възприемане на участник в движението и непредприемането на нормативно предписаните мерки, носят отговорност за последвалите съставомерни последици, независимо от приноса на пострадалия. С оглед на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка е несъмнено, че подсъдимият е нарушил правилата за движение по чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДП и чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП. По несъмнен начин е установено, следното: подсъдимият е управлявал автомобила с разрешена скорост-20км/ч.; преминал е на разрешен за него сигнал на светофарната уредба; от мястото на предприемане на маневрата завой наляво не е имал техническа възможност да наблюдава цялата пешеходна пътека, а само участъка, който се намира пред автомобила; могъл е да възприеме пешеходката едва когато тя се е намирала в зоната осветена от фаровете; видимостта на уличното осветление в кръстовището не е била добра, но в рамките на нормативните изисквания; пострадалата е пресичала на пешеходна пътека при зелен сигнал на светофара; ударът е бил непредотвратим, тъй като П. е попадала в опасната зона за спиране; за да не настъпи удар, автомобилът е следвало да се движи с скорост до 17км./ч. При тези данни се налага извод, че подсъдимият е могъл обективно да предвиди опасността от появата на пешеходец- предприел е маневра, при която е следвало да пресече пешеходна пътека, надлежно обозначена, при разрешен сигнал за преминаване на пешеходците. Недоброто осветление на кръстовището и фактът, че е имал възможност за видимост само в зоната осветена от фаровете, е налагало допълнително внимание от страна на водача и преценка за възможност от поява на пешеходци от невидимата за него зона, движещи се при спазване на правилата. Още повече, че става въпрос за пешеходна пътека на пътно платно с общо три ленти за движение в двете посоки с ширина от по 3,5метра всяка от тях и разделителен остров с ширина 1,4м. С всички тези обстоятелства подсъдимият е следвало да се съобрази и да управлява автомобила със скорост, позволяваща да пропусне стъпилите и преминаващи на пешеходната пътека пешеходци. Макар и движещ се с 20км./ч., той е бил длъжен да намали скоростта така, че да избегне удара с пострадалата П..

От изложеното е видно, че подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП, поради което не може да претендира, че не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Възможността да се ползва от нормата на чл.15 от НК и да бъде оправдан би съществувала само в случай, че той е управлявала автомобила правомерно.

Обобщено, при приложението на материалния закон, въззивният съд не е допуснал нарушение, поради което претенцията на жалбоподателя по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, е неоснователна.

По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.

Водим от горното, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 27 от 17.11.2021г., постановена по внохд № 2254/21г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХІV въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: