Определяне на наказание за причинена смърт и телесни повреди при катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * справедливост на наказание * предпоставки за приложение на чл. 55 НК * неоснователност на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 570

Гр. София, 13 ноември 2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора К. Иванов разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 877/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Н. П., защитник на подс. Ю. М., против решение № 102/22. 07. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 187/2024 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново (ВТАС).

С жалбата е заявено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Изразено е недоволство от отказа на въззивния съд да индивидуализира наказанието при условията на чл. 55 от НК, като са му противопоставени доводи, че семейното положение и фактът, че подсъдимият е единствен източник на доходи за семейството си, са изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Такава оценка е дадена от защитата и на липсата на претенции към подсъдимия от страна на собственика на превозното средство и на пострадалите вследствие пътнотранспортното произшествие. Сочи се, че съдът е пропуснал да отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства това, че подсъдимият е професионален шофьор, че е останал на мястото на катастрофата, че единствено невладеенето на български език му е попречило да потърси медицинска помощ за пострадалите. Претендира се намаляване на наказанието до три години лишаване от свобода с приложение института на условно осъждане или ако съдът прецени, че не са налице предпоставките на чл. 66 от НК, намаляването срока на лишаването от свобода до една година и шест месеца.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Подс. Ю. М. се солидаризира с аргументите на своя защитник.

Частният обвинител К. Д. и повереникът ѝ настояват решението да бъде оставено в сила, тъй като съдът е проявил достатъчно снизхождение към подсъдимия с налагането на минималното наказание, предвидено за извършеното престъпление.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 10/22. 05. 2024 год., постановена по н. о. х. д. № 9/2024год., Окръжен съд – Велико Търново е признал подс. Ю. М. за виновен в това, че на 08. 11. 2023 год., на /път/ (/населено място/ – [населено място]), при /км./, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил влекач марка /марка/ с турски регистрационен номер /рег. номер/ и прикачено полуремарке марка /марка/, модел /модел/, с турски регистрационен номер /рег. номер/, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. К. П. и средни телесни повреди на К. К. Д., поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „б“ и б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК го осъдил на три години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.

Подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението в да е извършил престъплението поради нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 2 от ЗДВП.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 08. 11. 2023 год. до влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г от НК, подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години и четири месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски и се е разпоредил с веществените доказателства.

Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на защитника на подсъдимия и с решение № 102/22. 07. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 187/2024 год. на ВТАС, е изменен като М. е оправдан по обвинението да е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; изменен е и в частта относно размера на разноските и органите, на които същите следва да бъдат заплатени. В останалата част присъдата е потвърдена.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законно установения срок от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.

Непредубеденият прочит на материалите по делото не дава основание да се приеме, че при индивидуализация на наказанието са били пренебрегнати наличните смекчаващи отговорността обстоятелства или че са били надценени тежестта и значението на отегчаващите такива, а въззивният съд убедително е защитил констатацията си за отсъствие на предпоставките на чл. 55 от НК.

Действително подс. М. е неосъждан, полага общественополезен труд, грижи се трите си деца и е единствен източник на доходи за семейството си. Вярно е също така, че за него не са събрани отрицателни характеристични данни, в това число и в качеството му на професионален водач на моторно превозно средство. Безспорно всички тези обстоятелства са смекчаващи, характеризират подсъдимия като личност с ниска степен на обществена опасност и рефлектират върху размера на наказанието в посока неговото намаляване. В същото време нито едно от тях не отличава съществено коментирания казус от типичните случаи на пътнотранспортни произшествия със съставомерен резултат. Никое от тях не притежава изискуемата от чл. 55 от НК изключителност и необичайност и това е така, защото и необременената с предходни осъждания съдебна биография, и семейната, трудова и социална ангажираност са желани и очаквани от обществото, поради което са въздигнати в правило, норма в обществения живот.

Съдът не е имал основание да цени като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство това, че след пътния инцидент подсъдимият не е напуснал местопроизшествието. Поведението му е в съответствие с императивното изискване на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП и разбира се има своето значение за преценката на обществената опасност на дееца, но също както и останалите смекчаващи отговорността обстоятелства не се отклонява чувствително от обичайното поведение на водачите на моторни превозни средства, участвали в транспортни произшествия.

Фактът, че измежду близките на пострадалия П. единствено жената, живяла с него на съпружески начала, е поискала да участва в като страна наказателния процес, също няма онова наказателно правно значение, което му придава защитата. Предявяването на граждански иск пред наказателния съд или по реда на ГПК, както и отправянето на искане за конституиране като частен обвинител е поставено в зависимост от волята на носителя на това право и причините, поради които то не е реализирано са многообразни. Те могат да варират от това, че наследниците на пострадалия не са поддържали контакти с него и поради това не са претърпели болки и страдания от загубата му, което не е свързано с позитивно поведение на дееца, до това, че претенциите им към последния са удовлетворени от него извънсъдебно, за което не са ангажирани доказателства по делото. Аналогично е и положението с отсъствието на искане за репариране на вредите от страна на собственика на товарния автомобил, с който е причинено пътнотранспортното произшествие.

Незнанието на езика, изтъкнато от защитата като пречка подсъдимият да сигнализира на тел. 112, също не съставлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, най-малкото защото това не е бил единственият вариант за оказване помощ на пострадалите. М. е имал възможност да предприеме и други действия в тази насока, което съобразно признатите от него факти, не е сторил.

Наред с това въззивната инстанция направила правилен и законосъобразен извод, че макар да имат значителен превес, смекчаващите обстоятелства не са многобройни по смисъла на чл. 55 от НК особено като се имат предвид отегчаващите такива, които характеризират конкретното деяние като престъпление с висока степен на обществена опасност. В тази насока следва да бъдат изтъкнати неспазването на основополагащо за безопасността правило за движение, каквото е това по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, което в съвкупност с още едно нарушение е довело до настъпване на съставомерния резултат, допуснатото нарушение на режима на скоростта, което в коментирания казус не е в причинна връзка с общественоопасните последици, неотчитането на такива неблагоприятни фактори като мократа пътна настилка и превозването на тежък товар (21-тонна машина), причиняването на множество несъставомерни увреждания на пострадалата К. Д.. И според настоящия съдебен състав те не позволяват извод, че и най-лекото наказание, предвидено за извършеното престъпление, е несъразмерно тежко. Нещо повече, въпреки наличието им апелативният съд е бил достатъчно снизходителен към подсъдимия, отдавайки преимуществено значение на ниската му лична обществена опасност и налагайки му минималното наказание, предвидено за извършеното престъпление, което законосъобразно е намалил с една трета на основание чл. 58а, ал. 1 от НК. Именно последното обстоятелство показва несъстоятелността на тезата на защитата, че контролираният съд е пренебрегнал индивидуалната превенция за сметка на генералната такава. Видът и размерът на наказанието са били изцяло съобразени както с необходимостта да бъде оказано поправително-възпитателно въздействие върху подсъдимия, така и да бъде постигнат предупредителен и възпиращ ефект върху останалите членове на обществото.

При положение, че наказанието лишаване от свобода остава в рамките, определени от долустоящите съдилища, е безпредметно да обсъжда приложимостта на условното осъждане.

В заключение – касационната инстанция не констатира очевидно несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца от една страна и отмерения обем държавна принуда от друга. С определеното от първостепенния съд и потвърдено от ВТАС наказание е постигнат необходимият баланс между ниската степен на обществена опасност на подсъдимия и високата такава на извършеното от него престъпление и то ще съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК. Не са налице основания за изменение на атакувания съдебен акт в санкционната му част, поради което той следва да бъде оставен в сила.

С оглед обстоятелството, че подсъдимият не владее български на основание чл. 395а от НПК следва да му бъде връчен препис от настоящото решение в превод на турски език.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102/22. 07. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 187/2024 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 395а от НПК препис от настоящото решение в превод на турски език да се изпрати на подсъдимия.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.