Прекъсване на давността при перемирано изпълнително дело

Текстът на акта

Ключови фрази

Потребителски спорове, чл. 113 ГПК * давност * изпълнително производство

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 335

гр. София, 03.12.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия , Второ търговско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдията Димитров т.д. № 2087 по описа на съда за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца в производството Г. И. Т. срещу въззивно решение № 3533 от 13.06.2024 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 8390 по описа на съда за 2023 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 20079961 от 20.02.2023 г., постановено от Софийски районен съд, Първо г.о., 161-ви състав по гр.д. № 54804 по описа на съда за 2019 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], че касаторът не дължи сумите: 10 649,96 лева - главница по договор за кредит, 1 496,56 лева - договорна лихва за периода 05.08.2009 г. - 23.06.2010 г., 196,03 лева - наказателна лихва за периода 05.08.2009 г. - 23.06.2010 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.07.2010 г. въз основа заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 29409/2010 г. на СРС, 76 с-в и са предмет на изп.д. № 20107900401181 по описа на ЧСИ рег. № 790 на КЧСИ и изп.д. № 20158380401668 на ЧСИ рег. № 838 на КЧСИ, по които ответното дружество е конституирано като взискател на мястото на „Обединена българска банка“ АД, със законните последици по отношение на разноските в производството.

С определение по делото, постановено в производство по чл. 288 от ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса „От кой момент тече погасителната давност за вземания, предмет на изпълнителни дела, образувани и прекратени преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС?“ за проверка на съответствието му с Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС.

За да се произнесе настоящият касационен състав съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният от касатора иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК е отхвърлен, въззивният съд в относимата към въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, част от мотивите си към обжалваното решение е изложил следното:

От фактическа страна е прието, че въз основа на изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20107900401181 по описа на ЧСИ Р. М., рег. № 790 на КЧСИ, в рамките на което са изпратени запорни съобщения до банки и за налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника. С постановление от 04.10.2010 г. е наложена възбрана върху притежаваната от длъжника ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот. На 27.06.2013 г. взискателят е поискал от частния съдебен изпълнител извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. С молба от 16.02.2015 г. ответникът е поискал прехвърлянето на изп.д. при ЧСИ М. Б., рег. № 838 на КЧСИ, при който е образувано изп.д. № 20158380401668. С молби от 18.03.2015 г., 18.03.2016 г., 04.10.2017 г., 07.02.2019 г. новият взискател /ответникът – правоприемник на първоначалния взискател/ е отправил към частния съдебен изпълнител искания за извършване на изпълнителни действия.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел от правна страна, че съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД установеното със съдебно решение вземане се ползва с петгодишна давност, като посочената разпоредба се прилага и когато вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, в какъвто смисъл е цитирана практика на ВКС.

Сочи се, че въпросът относно спирането и прекъсването на давността по време на изпълнителния процес е предмет на няколко тълкувателни акта. Съгласно ППВС № 3 от 18.11.1980 г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С приетото впоследствие Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. /ТР № 2 от 26.06.2015 г./ разрешението, дадено с посоченото ППВС № 3 от 18.11.1980 г. е обявено за загубило действие, като в т. 10 от тълкувателното решение е посочено, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С оглед различните разрешения на тълкувателните актове и тяхното действие във времето е прието Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. /ТР № 3 от 28.03.2023г./, съгласно което приетото в ППВС № 3 от 18.11.1980 г. тълкуване, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес, запазва действието си по отношение на вземания по изпълнителни дела, образувани до датата на приемане на ТР № 2 от 26.06.2015 г. В мотивите на ТР № 3 от 28.03.2023 г. изрично е посочено, че „установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този момент.“

Прилагайки горепосочените постановки към процесния случай, въззивният съд е намерил, че доколкото изпълнителното производство е инициирано по време на действието на ППВС № 3 от 18.11.1980 г., след образуването му не е текла давност до 25.06.2015 г. На 26.06.2015 г. е постановено ТР № 2 от 26.06.2015 г., като от този момент е започнала да тече наново погасителната давност за вземанията, която е прекъсвана с предприемането на всяко действие по принудителното им изпълнение. Съдът отбелязва, че не всички действия, осъществявани от съдебния изпълнител са годни да прекъснат давността, а такива са единствено тези, с които се предприемат в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането им е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител въз основа на оправомощаването му по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ), като например: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.

Според съда видно от приложените по делото документи, от издаването на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК до образуването на изпълнителното производство е изтекъл срок от един месец и девет дни, след което въз основа на ППВС № 3 от 18.11.1980 г. давността е прекъсната и е спряла да тече. Същата е започнала да тече наново с приемането на ТР № 2 от 26.06.2015 г., като към този момент кредитор вече е ответното дружество, а производството по принудително изпълнение е прехвърлено на ЧСИ Б., който го е образувал като ново изп.д. № 20158380401668. С последващи този момент молби от 04.10.2017 г. и 07.02.2019 г. новият взискател е отправил към частния съдебен изпълнител искания за извършване на изпълнителни действия. Съдът излага, че съгласно установената съдебна практика макар давността да се прекъсва с предприемане на действие за принудително изпълнение, при наличие на своевременно отправено искане от кредитора за осъществяване на определен изпълнителен способ, същата следва да се счита прекъсната с отправянето му, когато самото действие по принудително изпълнение не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок. Това е така, тъй като институтът на давността е свързан с поведението на кредитора и има за цел да „санкционира“ неговата пасивност, следователно същият не може да бъде прилаган в случаите, в които бездействието се дължи на причина, която не зависи от него.

Въззивният състав излага по-натам, че в настоящия случай от приложените по изпълнителното дело документи не се установява предприемане на действия от съдебния изпълнител по повод подадените от взискателя до него молби за налагане на запори върху имуществото на длъжника. С оглед на предходно изложеното обаче, бездействието на органа по събиране на вземанията не е в състояние да породи неблагоприятни последици за кредитора, поради което давността за процесните вземания следва да бъде счетена за прекъсната с депозиране на молбите за извършване на съответните изпълнителни действия. Според съда в заключение, при отчитане на последното прекъсване на давността с молба от 07.02.2019 г., новият петгодишен давностен срок не е изтекъл към датата на предявяване на иска (26.09.2019 г.), поради което следва извод, че не е изтекла предвидената в закона давност за погасяване на процесните вземания.

Обжалваното въззивно решение като краен резултат е правилно.

В частта им относима към правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване изводите на въззивния съд в насока на това, че доколкото изпълнителното производство е инициирано по време на действието на ППВС № 3 от 18.11.1980 г., след образуването му не е текла давност до 25.06.2015 г., от която дата е започнала да тече новата давност, са в противоречие със задължителната за съдилищата практика, обективирана в т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС, съобразно която при действието на постановлението на ППВС № 3 от 18.11.1980, искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия поставя началото на изпълнителния процес и прекъсва давността, когато изпълнително дело е образувано, но при изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26 юни 2015 г., срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им. Така постановеното в т. 3 от посоченото тълкувателно решение на ОСГТКВКС, отнесено към конкретния случай налага извод, че поради бездействието на кредитора, който не е поискал извършването на изпълнителни действия в период от две години след налагането на възбрана на 04.10.2010 г., изпълнителното производство е прекратено по право /перемирано/ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, на 04.10.2012 г., съответно – от тази дата, а не от приемането на ТРОСГТКВКС № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. тече новата петгодишна давност за вземането на кредитора, която съответно изтича на 04.10.2017 г.

Съобразяването на друга част от постановките в т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС обаче налага извод, че по същество в случая касационната жалба е неоснователна. Според т. 3 от цитирания тълкувателен акт на ОСГТКВКС погасителната давност се прекъсва и от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В случая след перемирането на изпълнителното дело на 04.10.2012 г. но в рамките на неизтеклия петгодишен давностен срок от страна на кредитора са предприети действия, прекъсващи давността, съобразно също задължителните за съдилищата постановки на т. 10 от ТРОСГТКВКС № 2 от 26.06.2015 г. и мотивите към т. 3 от ТРОСГТКВКС № 2 от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. Такива действия, съобразно дадените там разяснения съставляват подаването на молба за опис на секвестируемите движими вещи на длъжника от 27.06.2013 г., молба за налагане на запор върху вземанията на длъжника по трудово правоотношение и/или получавана пенсия от 18.03.2016 г., молба със същото съдържание от 04.10.2017 г., молба с внесена такса за извършване на справка и налагане на запори върху банкови сметки и сейфове от 07.02.2019 г., всяко от които действия е годно да прекъсне давността, поради което и към датата на завеждането на иска – 26.09.2019 г. същата не е изтекла.

Неоснователно, съобразно приетото в посочената вече т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС и мотивите към същата е поддържаното от касатора, че предприемането от страна на кредитора на така описаните действия, макар и същите да не са се отразили на имущественото състояние на длъжника /не са реализирани от съдебния изпълнител или не са дали целения резултат по изцяло или частично събиране на вземането на кредитора/, само по себе си не е достатъчно да прекъсне давността. Това е така, доколкото в случая нереализирането на поисканите от кредитора изпълнителни действия се дължи не на поведението на самия кредитор, включително неоказване на съдействие, невнасяне на такси и др.п., а на бездействие на съдебния изпълнител, за което бездействие кредиторът не носи отговорност и не следва да бъде санкциониран, като му се отрече действието по прекъсване на давността, на исканите от него изпълнителни действия.

При изложеното обжалваното въззивно решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото касаторът няма право на разноски в производството, а на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3533 от 13.06.2024 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 8390 по описа на съда за 2023 г.

ОСЪЖДА Г. И. Т., ЕГН: [ЕГН] да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за защита в касационното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: