Дисциплинарна отговорност на ЧСИ при неспазена компетентност и липса на цесия

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.5 Р Е Ш Е Н И Е

№ 144
София, 20.09.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров
при участието на секретаря Диана Аначкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 1762 /2022 г.:
Производството е по чл.73 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на министъра на правосъдието срещу решение от 20.12.2021 г., постановено по дисциплинарно дело № 17 /2021 г. по описа на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители срещу ЧСИ Р. Т. К., рег. № 731, с район на действие Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлено искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание за извършени от ЧСИ нарушения по изпълнително дело № 20157310400630 по описа на ЧСИ.
Министърът на правосъдието излага доводи за неправилност на решението и обосновава извършените нарушения на чл.427, ал.1, т.5 ГПК и чл.426, ал.1 ГПК.
ЧСИ Р. Т. К. оспорва жалбата.
Камарата на частните съдебни изпълнители оспорва жалбата.
За да постанови обжалваното решение, дисциплинарният състав на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители е приел следното по искането на министъра на правосъдието:
По отношение на първото твърдяно нарушение:
ЧСИ не е допуснала нарушение на чл.427, ал.1, т.5 ГПК като не е направила справка за предоставяне на данни по Наредба № 14 /18.11.2009 г., от която да установи постоянния и настоящ адрес на длъжника нито при образуване на изпълнителното дело през 2015 г., нито впоследствие, както и до момента на проверката от Инспектората на МП поради следното:
Действащият през 2015 г. ГПК не вменява на ЧСИ при образуване на изпълнително дело да извърши справка в НБД „Население“ за адреса на длъжника. Местната подсъдност се преценява от молбата за образуване, подадена от взискателя; Взискателят не е предоставил на ЧСИ правомощия по чл.18 ЗЧСИ; ЧСИ е длъжен да образува изпълнително производство, при представена пред него молба и изпълнителен титул, като ГПК не предвижда възможност от отказ за образуване на изпълнително производство; ЧСИ, както и съдът извършва проверка въз основа на своята компетентност въз основа на молбата за образуване и въз снова на вписания в изпълнителния титул адрес. ЧСИ е ограничен от възложените от взискателя действия, тъй като не е налице възлагане по чл.18 ЗЧСИ.
Поканата за доброволно изпълнение на посочения в молбата адрес е редовно връчена и не е постъпило възражение, че длъжникът не пребивава на адреса.
Поради това ЧСИ не е била длъжна да извърши справка в НБД „Население“ за адреса на длъжника.
По отношение на второто твърдяно нарушение:
ЧСИ не е допуснала нарушение на чл.426, ал.1 ГПК като е образувала изпълнително производство въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на друг кредитор поради следното:
В молбата си молителят ясно е очертал фигурата си на заинтересована страна въз основа на .сключено споразумение за продажба на вземания и въз основа на представен изпълнителен лист. Следа да се кредитират обясненията на ЧСИ, дадени пред дисциплинарния състав, че пред ЧСИ са образувани едновременно много изпълнителни дела с взискател цесионер въз основа на договор за цесия, представен пред ЧСИ ведно с приложенията, включващи данни за множество лица и документ, удостоверяващ уведомяването на съответния длъжник за цесията. С оглед защитата на лични данни на лицата ЧСИ е преценила, че документът не следва да бъде прилаган по всяко едно от делата. Това решение на ЧСИ може да бъде преценено като нарушение на изискването за пълнота и подредба на документите в изпълнителните дела, но мотивът го прави несъществено и малозначително, поради което за него не следва да бъде налагано дисциплинарно наказание.
Решението е подписано с особено мнения от член на дисциплинарния състав - инспектор по ЗСВ.
По основателността на жалбата:
По т.1:
Молбата за образуване на изпълнително дело е подадена на 12.08.2015 г. от „АПС Бета България“ ЕООД, посочено като цесионер въз основа на издаден срещу Б. Т. Б. изпълнителен лист за парично вземане – главница в размер на 6 317.09 лева по договор за финансиране, ведно със законна лихва от 28.08.2009 г. и 227.42 лева разноски. С молбата се иска налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в дружество със седалище в София. Към молбата не е приложен договор за цесия.
Б. Т. Б. е започнал да изразява становища по изпълнителното дело през 2020 г. чрез адвокат, като най-напред е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради настъпила перемпция (с твърдение, че прекратяването настъпило по право).
По-късно – на 17.02.2021 г. Б. Т. Б. чрез процесуалния си представител е подал жалба до Инспектората на МП и до КЧСИ с твърдения за липса на компетентност, в която за първи път е заявил, че не е имал нито постоянен, нито настоящ адрес на територията на [населено място], а е с постоянен адрес в София от 2010 г.
Към момента на образуване на изпълнителното дело - 12.08.2015 г. е в сила разпоредбата на чл.427,ал.1 ГПК в първоначалната и редакция от 20.07.2007 г., която не съдържа точка 5 и не предвижда изискване за подаване на молбата по постоянен или настоящия адрес на длъжника.
Такова изискване е въведено по-късно - с изменението на разпоредбата с ДВ бр.86 от 2017 г. – с т.5 от алинея първа.
С изменението на ГПК, извършено с ДВ бр.86 от 2017 г. в преходните и заключителни разпоредби (§ 71. до § 74.) не е предвидено обратно действие на новата т.5 на чл.427, ал.1 ГПК. Поради което разпоредбата има незабавно действие.
От изложеното настоящият състав намира, че към момента на образуване на изпълнителното дело ЧСИ не е допуснала нарушение на разпоредба, която е приета по-късно (чл.427, ал.1, т.5 ГПК).
Съгласно приетата с ДВ бр.86 от 2017 г. алинея 4 на чл.427 ГПК настъпилите след подаването на молбата за изпълнение промени в обстоятелствата по ал.1, т. 5, обуславящи местната компетентност, не са основание за препращане на делото.
При тълкуването и настоящият състав приема, че когато обстоятелствата по чл.427, ал.1, т. 5, обуславящи местната компетентност (постоянния или настоящ адрес или седалището на длъжника), са настъпили преди подаването на молбата, те имат значение за подсъдността (са релевантни за това факти) и са основание за препращане на делото.
Т.е. след влизане в сила на изменението на ГПК и особено след като ЧСИ е била уведомена за жалбата на длъжника и за твърденията за адреса, тя е следвало да извърши проверка и след като установи постоянния и настоящ адрес на длъжника, да преустанови извършването на изпълнителни действия и да препрати делото по искане на взискателя с посочване на конкретен съдебен изпълнител, а при липса на такова искане, да го прекрати.
Като не е направила това, ЧСИ е допуснала нарушение на правилото за местната компетентност.
Възражението на ЧСИ за погасяване на дисциплинарната отговорност, което се прави за пръв път в производството пред ВКС, освен, че е несвоевременно, е и неоснователно, тъй като ЧСИ продължава да извършва нарушението с продължаващото си бездействие.
Поради изложеното настоящият състав намира за основателни доводите на жалбоподателя – министъра на правосъдието, че ЧСИ е нарушила правилото за местна компетентност, установени с разпоредбата на чл.426, ал.1, т.5 и ал.4 ГПК.
По т.2:
От установените факти, че молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена от лице, което твърди, че е цесионер и е различно от лицето, в чиято полза е издаден представения изпълнителен лист и същевременно, че с молбата не е представен договор за цесия, нито такъв се намира по изпълнителното дело, нито такъв е представен по дисциплинарното дело, настоящият съдебен състав намира, че ЧСИ е нарушила разпоредбата на чл.426, ал.1 и ал.3 ГПК.
Настоящият състав намира за неправилни изводите на дисциплинарния състав (на неговото мнозинство), че за съществуването на договор за цесия и за причините, поради които не е приложен по делото, следа да се кредитират обясненията на ЧСИ, които не са подкрепени от никакви доказателства.
Тези обяснения не представляват доказателства.
Следователно, дори и такъв договор да съществува, по делото не е доказано от ЧСИ, чиято е доказателствената тежест, че тя е разполагала с такъв договор към момента, в който е образувала изпълнителното дело, както и до момента. От това следва, че е образувала изпълнително дело по молба на лице, което не е представило доказателства за качеството си на взискател и че до момента това нарушение продължава.
Твърденията на ЧСИ, че не е приложила по делото договора за цесия поради защитата на лични данни на лицата, са твърдения за обстоятелства, които не се основават на задълженията и по закон (ирелевантни са).
И по отношение на това нарушение възражението на ЧСИ за погасяване на дисциплинарната отговорност, което се прави за пръв път в производството пред ВКС, освен, че е несвоевременно е и неоснователно, тъй като ЧСИ продължава да извършва нарушението с продължаващото си бездействие.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира доводите на представителя на министъра на правосъдието за основателни, а доводите на ЧСИ и на КЧСИ за неоснователни.
Настоящият състав приема, че ЧСИ е допуснала нарушение на императивни правни норми, установени с цел да гарантират правата на длъжника, че нарушението по т.1 не е тежко, доколкото ЧСИ не е извършила изпълнителни действия след приемането на разпоредбата на чл.427, ал.1, т.5 ГПК, а нарушението по т.2 е тежко, тъй като показва неразбиране на основно задължение на ЧСИ.
Предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ са осъществени и с оглед правомощията си по чл.73, ал.4 от ЗЧСИ настоящият състав следва да отмени обжалваното решение и вместо това да наложи дисциплинарно наказание по чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ – глоба в размер на 3 000 лева, което съответства на вида и тежестта на нарушенията.
С оглед изхода от това производство ЧСИ Р. Т. К. и КЧСИ нямат право на разноски, а ЧСИ следва да бъде осъдена да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от изложеното съдът

Р Е Ш И :
По жалба на министъра на правосъдието на Република България отменя решение на състав на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители от 20.12.2021 г., постановено по дисциплинарно дело № 17 /2021 г. по описа на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, с която е отхвърлено искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на частeн съдебeн изпълнител (ЧСИ) Р. Т. К., рег. № 731, с район на действие Великотърновския окръжен съд. Вместо това постановява:
На основание чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ налага на частeн съдебeн изпълнител Р. Т. К., рег. № 731, с район на действие Великотърновския окръжен съд, дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за извършени нарушения по чл.427, ал.1, т.5 ГПК и чл.426, ал.1 ГПК по изпълнително дело № 20157310400630 по описа на ЧСИ.
Осъжда частeн съдебeн изпълнител Р. Т. К., рег. № 731, с район на действие Великотърновския окръжен съд, да заплати на Министерство на правосъдието сумата 300 (триста) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.