Отмяна на осъдителна присъда за шофиране след употреба на алкохол

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * съществени процесуални нарушения * гласни доказателства и средства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 16

гр. София, 16 януари 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛ ЛУКОВ

БОНКА ЯНКОВА

с участието на секретаря Ил. Петкова,

в присъствието на прокурора от ВП Росица Славова,

след като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д.№ 1031/24 г. и за да се произнесе, взe предвид следното :

Производството е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. Х. Г. и адв. К. Д. срещу решение №а23 от 28.102024 г. на Военно Апелативен съд по внохд № 27/24 г. Релевирани са касационните основания по чл. 348, ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Основните оплаквания в жалбата се отнасят до нарушения в аналитичната дейност на въззивния съд и ограничаване на правото на защита на подс. Д. по чл. 55 и чл. 99 от НПК, поради непредоставяне на копия от съдебните книжа по делото с оглед организиране на линията на защитата. Съдът не е направил подробен анализ на доказателствените материали и необосновано е кредитирал обвинителните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, за сметка на оправдателните. Показанията на полицейските служители св. Н. и св. А.- касаещи часа на извършване на проверката, лицата пътували в МПС, кой от двамата свидетелите е извършил проверката и имало ли спряно друго МПС, преди проверката на подсъдимия, според защитата са неистински и лъжливи, въпреки това са кредитирани от въззивния съд. В жалбата е оспорен надлежния ред за установяване на наличието на алкохол в кръвта по Наредба № 1 /2017 г. Изложени са доводи за това, че изследваната по делото проба не е на подсъдимия и че връзката на пробата с подсъдимия е установена на базата на субективни гласни доказателства, събрани чрез разпита на посочените свидетели. Пороците в доказателствената дейност на съда са довели до неправилно осъждане на подсъдимия, без обвинението да е доказано по несъмнен начин. Настоява за отмяна на въззивното решение , връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно за оправдаване на подс. Д..

В съдебно заседание пред ВКС подс. Д. се яви лично и със защитниците си – адв. Г. и адв. Д., които поддържат изцяло касационната жалба с подробно развитите в нея аргументи за недоказаност на обвинението и авторството на деянието. Атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на процесуалните правила, като направените в него изводи почиват на недопустими предположения.

Подс. Д. в последната си дума моли жалбата да бъде уважена.

Представителят на ВП намира касационната жалба за неоснователна, тъй като за установяване на количеството алкохол в кръвта на подс. Д. е бил спазен предвидения в Наредба № 1/ 2017 г. ред. Установено е техническото средство, което е използвано за извършване на пробата,като неточностите в часовете, в които е извършена проверката са били преодолени от съда, чрез изискване на разпечатка от дрегера и на дневника на проверки. Прокурорът настоява за оставяне в сила на съдебния акт, поради липса на твърдените в жалбата пороци.

ВКС, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите залегнали в жалбата, материалите по делото, в пределите на предоставените си правомощия и поискания касационен контрол, намери следното :

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и не по всички съображения, развити в нея.

С присъда № 4 от 13.02.2024 г. по нохд № 88/24 г. Военен съд- София признал подс. о.р. подп. В. В. Д. за виновен в това, че на 2.12.2022 г. около 11,05 ч. в [населено място] по [улица]управлявал МПС л. а. /марка/с ДК[рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда промила- а именно с 1,38 промила, установена по надлежния ред -Наредба № 1/2017 г. , поради което и на основание чл. 343Б , ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК го осъдил на четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитател срок от три години.

На основание чл. 343Г, вр. чл. 343Б, ал. 1 от НК е лишил подс. Д. от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като приспаднал времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Д. е осъден да заплати направените по делото разноски, както и държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

Подс. Д. е останал недоволен от присъда и я атакувал в срока по чл. 319 от НПК с въззивна жалба, изготвена от двамата защитници. С решение № 23 от 28.10.2024 г., постановено по внохд № 27/24 г. Военно Апелативният съд потвърдил изцяло първоинстанционния акт.

Именно този съдебен акт е предмет на касационна проверка.

Поддържаните от защитата по време на целия наказателен процес тези, подробно развити и в касационната жалба до ВКС, се свежда до няколко основни моменти : 1. оспорване авторството на деянието; 2. превратна и тенденциозна доказателствена дейност; 3. несъгласие с приетата фактическата обстановка, която не намира опора в доказателствата; 4. несъгласие с извода за доказателствена обезпеченост на обвинителната теза по чл. 343б , ал. 1 от НК.

В самото начало ВКС следва да припомни, че е инстанция по правото, / с изкл. хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК, когато има правомощия на въззивен съд/ и не разполага с възможност да прави свой самостоятелен прочит на събраните доказателства, както и да приема нови факти. Поради това ВКС дължи отговори на доводите в жалбата, в рамките на установените от въззивния съд факти, без да може да коментира обосноваността на съдебния акт, тъй като той не е сред предвидените основания на касационна проверка. Следва да се посочи, че на нея защитата е отделила значително място в касационната си жалба, като с оглед пределите на възможния касационен контрол и предвидените в закона правомощия, ВКС ще ги остави без разглеждане. На следващо място, следва да се има предвид, че ВКС няма право да се намесва в суверенната дейност на въззивния съд касаеща оценката на доказателствените материали, а само проверява правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение и дали са спазени предвидените в чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5, чл. 339, ал. 2 от НПК правила.

След направените уточнения, ВКС следва да отговори първо на наведените оплаквания, касаещи наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В конкретния случай, констатира, че въззивният съд се е отклонил от изискванията за обективност, пълнота и всестранност и не е спазил правилата на формалната логика. Извършил е тенденциозен и едностранчив прочит на доказателствата, като е надценил значението на някой от тях и не е дал отговори на възраженията на страните, без да посочи какви са били критериите му въз основа, на които е кредитирал доказателства, послужили за извеждане на правно значимите факти и обратното. Въззивната инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения, които дават основания за отмяна на съдебния акт от ВКС и за връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на съда.

Съществените пороци в дейността на Военно Апелативният съд най –общо са се проявили в това,че : съдът не е провел обективно, всестранно и пълно изследване на правнозначимите обстоятелства и че не е направил пълноценен анализ на доказателствата-в това число на тези, касаещи обстоятелството с кое техническо средство е проведено изследването на алкохол в кръвта на подс. Д.; дали в РУ на МВР -Самоков е зачислен дрегер № 0169; дали на мястото на проверката е имало спряло друго МПС и има ли запазен запис от видеокамерата на служебния автомобил за 2.12.2022 г. , в който да са отразени извършените проверките за алкохол на водачи на МПС от двамата дежурни служители и кореспондират ли те с описаната хронология в представения по делото дневник на техническото средство и с дадените от показания на св. Н. и св. А..

В хода на съдебното следствие, развило се пред първия и въззивния съд, са направени множество доказателствени искания от защитата- една част, от които са уважени, друга част са били отхвърлени, като неоснователни, а по отношение на трета група -дължимата по закон роля за събирането и проверка на доказателствата е подменена с разсъждения и недопустими предположения, за това дали дадено доказателство може да се изиска или дали съществува в правния мир. Въззивният съд не е изпълнил задълженията си произтичащи от чл. 13 и чл. 14 от НПК да разкрие обективната истина и да проведе обективно, всестранно и пълно разследване, да събере и провери всички възможни доказателства, които касаят начина и времето на извършване на проверката от полицейските служители, вида и номера на използваното техническо средство и резултата от него и да установят връзка на изследваната проба с личността на подс. Д..

Съдът не е направил опит да провери достоверността на показанията на св. Р., която заявила, че преди подс. Д., на мястото е имало друго МПС, което потеглило при тяхното спиране, като защитата твърди, че резултатът от пробата на техническото средство, отразява резултата на неустановен водач, а не резултатът от проведеното с техническото средство изследване на подс. Д.. В съдебно заседание съдът е изискал няколко справки – едната касаеща видео заснемането на „инцидента от 2.12.2022 г.“ от служебните камери на автомобила и втората- от РУ на МВР- Самоков за това дали притежава Дрегер Алкотест 7510 с № ARNA- 0169 и дали той е бил използван от неговите служители Н. и А. за извършваните проверки на водачите на МПС на 2.12.2022 г. Съдът е изискал и трета справка от РПУ- Самоков, от която е установил, че л. а. /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] , с който са патрулирали Н. и А. е бил оборудван с видеокамери за заснемане, след което е изискал записа направен с камерите от служебния автомобил за 2.12.2022 г. Такъв запис не е предоставен от съответните органи, които са отговорили на съда, не че не е наличен, а че следва да бъде изискан по „предвидения в закона ред“.

Вместо да изпълни задълженията си, като втора инстанция по фактите и да попълни делото с доказателства, като изиска повторно записите от камерите, с които е снабден служебния автомобил, въззивният съд си е позволил да предположи, че записа не е запазен, тъй като съгласно конкретно цитирани Заповеди на Министъра на вътрешните работи от 8.02.2022 г. и от 11.03.2022 г., касащи правилата за видеозаснемане на охранителна дейност и пътен контрол, записите се пазят един месец или две години - при наличие на „конфликт или нередности“. И „тъй като в настоящия случай, „не е имало конфликт при извършване на проверката и не е подаван сигнал до Дирекция „Вътрешна сигурност“ / без да е изяснен този въпрос/, то следвало, че записите са пазени един месец и към 13.02.2024 г. „било невъзможно да бъдат предоставени“.

Съдът е отстъпил от задълженията си да разкрие обективната истина, като е толерирал проявената от съответните структури в системата на МВР пасивност за предоставяне на информацията от видео наблюдението, като вместо това се е позовал на вътрешни актове, които не могат да имат приоритет пред процесуалния закон и разписаните в него принципи и норми. Пропуснатата възможност за запълване на делото с доказателства се е оказала съществена, тъй като коментираното доказателство би могло да внесе яснота по въпросите не само за хронологията на конкретната проверка, а и по отношение на обстоятелството твърдяно от св. Р. / и защитата /, че при тяхното спиране е потеглило друго МПС, чиито водач е тестван с дрегер за алкохол в кръвта, като отчетеният от техническото средство резултат от 1,38 промила е неговия, а не на подс. Д.. Съдът сам се е лишил от една обективна възможност да провери достоверността на гласните доказателствени средства - показанията на св. Р., Н. и А., още повече, че в информацията, която отделните свидетели пресъздават и писмените документи, съставени в хода на полицейската проверка е налице съществено противоречие, отнасящо се не само до точния час на извършване на нарушението – 11,09 ч. или 11,20 ч.,но и до вида на техническото средство и авторството на деянието.

Въззивният съд не е внесъл яснота с кое техническо средство е извършено изследването на подс. Д.- дали за него е използван дрегер № 0169 или дрегер № 0161. Неоснователно е отказано да се изиска сведение от Областната дирекция на МВР по този въпрос, тъй като по делото са приложени две писма - едното с изх. № 338000-4141 от 13.08.2024 г. и второ с изх. № 4366 от 27.08.24 г.- касаещи зачисления/те за работа в районното управление дрегер/и, които не позволяват извеждането на еднозначен отговор, с оглед противоречивата информация. Въпреки това съдът е приел, че въпроса за това кой дрегер е използван от св. А. и Н. за проверката е изяснен по категоричен начин от „събраните различни по своето естество доказателства, тълкувани при своето изготвяне, последователност и единство“. Кои са тези доказателства, не става ясно от съдържанието на съдебния акт. Съдът е дължал отговор, защото въпросът е бил поставен от защитата, която е оспорила наличните по делото доказателства и е направила съответни възражения.

Съдът не е обсъдил внимателно противоречията в показанията на свидетелите Р., Н. и А., не ги е съпоставил с писмените доказателства по делото, касаещи наличието на друго МПС преди проверката на подсъдимия, за начина по който тя е протекла, за причините, поради които подсъдимият не е откаран за даването на кръвна проба и за непоставянето на стикери на талона и разминаванията в часовете на извършване на изследването, отразени в разпечатката от техническото средство и в писмените документи – заповед за задържане и АУАН от 2.12.2022 г.

Неоснователно е оплакването на защитата, че съдът е нарушил правата на подсъдимия, очертани от нормата чл. 55 от НПК, тъй като отказал да предостави на страната копие от съдебните книжа по делото, като съдът се е аргументирал с това, че страните по делото могат да се запознаят с делото във всеки работен ден в деловодството на съда от 8,30 до 17 часа / л. 28 и л. 56/. С оглед гарантиране правото на ефективна защитата в съответствие с изискванията на ЕКЗПЧ, НПК, Директива 2012/13/ЕС за правото на информация в наказателния процес и чл. 47 ал. и ал. 2 Хартата, отказът на съда се конфронтира с действащите принципи и норми в посочените източници на право. Въпреки това внимателната проверка на наведения в касационната жалба довод не дава самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт, тъй като съдът не е засегнал непоправимо правото на защитата на подсъдимия. От материалите по въззивното производство / л. 58-л. 60/ се установява, че на защитата е предоставен дистанционен достъп до делото, чрез електронен подпис и поисканите материали са били предоставени на подсъдимия и защитата му, които са се запознали с тях и са изготвили касационната жалба, от която личи добро познаване на доказателствения материал.

Коментираните пропуски в аналитичната дейност на съда са довели до постановяване на незаконосъобразен и порочен съдебен акт, който следва да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане, при което съдът следва да изпълни в цялост задълженията си да извърши обективно и всестранно изследване на всички правнорелевантни факти по делото, като изиска информация за това дали са налични видеозаписи от 2.12.2022 г. от монтираната камера на служебния автомобил /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] , с който са патрулирали двамата полицейски служители, тъй като липсата на „конфликтна ситуация“ при провеждане на проверката, не означава, че такава информация не се съхранява на магнитен носител или по друг начин, с оглед образуваното наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. След изясняване на този въпрос и при наличие на записи от камерите на служебния автомобил, следва да се извърши оглед на ВД, за което да се състави протокол, от съдържанието на който да стане ясно дали в обхвата на записващата камера е попаднало и е записано спирането на друго МПС и дали е извършена проверка с дрегер на водача му, непосредствено преди проверката на подсъдимия. Да се изясни чрез съответната справка от Областната дирекция на МВР дали на св. Н. и св. А. е бил поверен и дали са използвали дрегер № 0169 на 2.12.2022 г., с оглед наличието на противоречие в приложени по делото справки, които изхождат от РУ на МВР- Самоков. Да се направи анализ на противоречията, съдържащи се в писмените, гласните и веществени доказателства по делото, като ясно се посочи, на кои от тях и поради какви причини съдът се доверява.

Наведените в касационната жалба оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, с които е поддържано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК не могат да получат отговор, поради направената констатация за допуснати съществени процесуални нарушения в аналитичната дейност на съда, които налагат отмяната на съдебния акт. Липсват законови основания за оправдаване на подсъдимия от ВКС, с оглед коментираните касационни правомощия ограничени до приетите от въззивния съд факти и процесуалното развитие на делото.

С оглед изложените до тук съображения ВКС намери жалбата за основателна с оглед на което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 23 от 28.10.2024 г., постановено по внохд № 27/ 24 г. на Военно Апелативен съд.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав при същия съд от стадия на съдебно заседание.

Решението е окончателно.

Председател: Членове : 1. 2.