Липса на неоснователно обогатяване при превод от ЧСИ за връщане на получена сума

Текстът на акта

Ключови фрази

решение по гр.д. на ВКС, ІV-то гражданско отделение стр.5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2

София, 02.01. 2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров
при участието на секретаря Диана Аначкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 446/2023 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 2394/07.08.2023 г. по касационна жалба на ,.Вико" ЕООД е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 428/18.10.2022 г. по в.гр.д. № 627/2022 г. по описа на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 92/13.05.2022 г., постановено по гр.д. № 647/2021 г. по описа на Троянския районен съд, с което е уважен предявеният от ЧСИ В. Л. П. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на жалбоподателя „Вико“ ЕООД да му заплати сумата 17 662 лева, преведена без основание по изпълнително дело № 1440/2017 г.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по изведения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните, който е разрешен в противоречие с представеното от жалбоподателя решение № 50142 от 16.11.2022 г. по т.д. № 1833/2021 г. на ВКС, II т.о. и с посочените в него предходни решения на ВКС. между които посоченото от жалбоподателя решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС. II т.о., с които е даден положителен отговор на този въпрос.
Разрешението в посочените решения отразява установена практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя по изложените в посочените съдебни решения съображения.
Ответникът по касационната жалба ЧСИ В. П. оспорва основателността на подадената касационна жалба.
За мотивите на въззивния съд:
Въззивният съд е възприел изцяло мотивите на първоинстанционния за следното:
Дружеството „Вико“ ЕООД е било конституирано като взискател по силата на сключено споразумение от 21.02.2019 г. с [община] (взискател по изпълнителното дело), въз основа на което страните са постигнали съгласие „Вико“ ЕООД да замести [община] като взискател по изп.д. № 1440 /2017 г. след като погаси напълно задълженията на длъжника „Изи паркет“ ООД.
По делото са постъпвали различни суми от длъжника и са изготвяни разпределения.
По едно от тези обжалвани разпределения е прието от съда, че „Вико“ ЕООД не притежава качеството на кредитор с обезпечено вземане съгласно чл.459 ГПК и съответно не притежава изпълнителен титул на вземането си.
По-късно по изпълнителното дело са постъпвали нови суми от длъжника.
На 19.11.2020 г. ЧСИ В. П. е превел погрешно сумата 17 662 лева по сметка на „Вико“ ЕООД с посочено основание за превода „Изи паркет“ ООД и поради пълно погасяване на вземанията на кредиторите.
След покана от „Изи паркет“ ООД на 08.06.2021 г. ЧСИ В. П. е превел сумата 17 662 лева на „Изи паркет“ ООД. Извършеният превод е установен със заключение на ССЕ.
От доказателствата по делото се установява, че „Вико“ ЕООД неправомерно е конституирано като взискател по изпълнителното дело, поради което преводът на сумата 17 662 лева от ЧСИ В. П. на „Вико“ ЕООД е извършен незаконосъобразно, тъй като липсва изпълнително основание, поради което и извършеният превод е без основание.
По доводите на страните въззивният съд е приел следното:
Доводът, че искът не е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, е неоснователен. Квалификацията е такава поради началната липса на основание, която да оправдае имущественото разместване между даващия и получаващия.
В случая ЧСИ В. П. погрешно е превел сумата по сметка на трето за изпълнителното дело лице – „Вико“ ЕООД.
Действително тези парични средства са преведени от специална сметка по чл.24, ал.1 ЗЧСИ, определена единствено за паричните средства, получени от осребряване на имуществото на длъжниците.
С това неправомерно действие ЧСИ В. П. е накърнил имуществените права на длъжника по изпълнителното дело – „Изи паркет“ ООД, тъй като събраните по сметката средства представляват осребрено имущество на длъжника.
Това неправомерно действие превръща „Изи паркет“ ООД в кредитор по отношение на неправомерно получилия сумата „Вико“ ЕООД.
ЧСИ В. П. е превел сумата 17 662 лева на „Изи паркет“ ООД с оглед възможността за реализиране (срещу него) на отговорността на ЧСИ за вреди по чл.441 ГПК. С възстановяване на погрешно преведената сума ЧСИ В. П. е встъпил в правата на удовлетворения кредитор на основание чл.74 ЗЗД, вследствие на което придобива възможност за възстановяване на имущественото разместване от неправомерно обогатилия се. ЧСИ В. П. има правен интерес от такова встъпване, тъй като облигационното отношение между кредитора и длъжника засяга имуществено право на ЧСИ В. П. като трето лице.
ЧСИ В. П. е платил един чужд дълг – на „Вико“ ЕООД, възстановявайки неправилно преведената му сума по сметка на длъжника „Изи паркет“ ООД и има правен интерес да стори това поради предвидената отговорност по чл.441 ГПК.
Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението, че въззивникът „Вико“ ЕООД не се е обогатил от преведената му сума 17 662 лева, тъй като по делото не са събрани доказателства за това и тъй като дори да е налице погасяване на част от задължението от „Вико“ ЕООД, за да бъде основателно наведеното възражение, то следва преводът отново да е извършен на плоскостта на неоснователното обогатяване, а именно без основание, каквото твърдение в този смисъл не се навежда.
С тези мотиви въззивният съд е приел за доказан фактическия състав на неоснователното обогатяване.
По основателността на касационната жалба:
С оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият съдебен състав намира за основателни доводите на жалбоподателя „Вико“ ЕООД, че въззивният съд въпреки доводите във въззивната жалба на ответника „Вико“ ЕООД е игнорирал събрани по делото доказателства – писмени доказателства и съдебно-счетоводна експертиза, от които е установено, че ответникът по иска („Вико“ ЕООД) по време на производството по принудително изпълнение срещу „Изи паркет“ ООД е превел по сметка на ищеца (ЧСИ В. П.) сумата 17 662 лева преди да я получи обратно на 19.11.2020 г.
Въззивният съд не е обсъдил този факт във връзка със споразумението (договора) от 21.02.2019 г. с взискателя по изпълнителното дело [община], което е споменал единствено във връзка с конституирането от ЧСИ В. П. на „Вико“ ЕООД като взискател по изпълнителното дело, за което е приел, че е незаконосъобразно.
Като не е обсъдил доводите на въззивния жалбоподател „Вико“ ЕООД за релевантните за спора факти, на които са основани възраженията му за неоснователност на иска, въззивният съд е достигнал до необоснованост на изводите за тези релевантни факти и до неправилните изводи за неоснователност на възражението на въззивния жалбоподател „Вико“ ЕООД, че той не се е обогатил от преведената му от ЧСИ сума 17 662 лева (според въззивния съд по делото не са събрани доказателства за това). Тези необосновани и неправилни изводи са се отразили на правилността на въззивното решение.
Всъщност по делото е установено обратното – че основанието на плащането от ЧСИ В. П. на „Вико“ ЕООД е връщането на получената преди това сума, която ЧСИ не е имал правно основание да задържи.
Следователно от получения от ЧСИ В. П. паричен превод от 19.11.2020 г. „Вико“ ЕООД не се е обогатил, а ЧСИ В. П. не се е обеднил, включително и поради това, че не е извършил превода със свои средства, а от сметка по чл.24, ал.1 ЗЧСИ, в която са се намирали средства на длъжника (с плащането не е намалено имуществото на ЧСИ В. П., не е осъществено имуществено разместване между ЧСИ В. П. и „Вико“ ЕООД).
Основателни са и доводите, че ищецът ЧСИ В. П. не е разполагал срещу ответника „Вико“ ЕООД с претенция въз основа на суброгация в правата на кредитора по реда на чл.74 ЗЗД.
След превеждането на 08.06.2021 г. от ЧСИ В. П. на „Изи паркет“ ООД на сумата 17 662 лева, „Изи паркет“ ООД не е станал кредитор на „Вико“ ЕООД, защото задължено лице по отношение на него е бил ЧСИ В. П., който незаконосъобразно се е разпоредил с парични средства от сметка по чл.24, ал.1 ЗЧСИ, в която са се намирали средства на длъжника от осребрено негово имущество след погасяване на всичките му задължения, за което ЧСИ е могъл да понесе отговорност по реда на чл.441 ГПК.
„Изи паркет“ ООД не е имал срещу „Вико“ ЕООД регресно право, в което ЧСИ В. П. да се суброгира.
Впрочем тези изводи са достатъчни, за да обосноват крайния извод за неоснователност на иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Защото съгласно приетото с т.1. на ППВС № 1/1979 г. според първия фактически състав, предвиден в чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. В мотивите е разяснено, че за осъществяването на първия фактически състав на неоснователното обогатяване е необходимо предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Основателен е и доводът на жалбоподателя, че паричният превод от 19.11.2020 г. от ЧСИ В. П. на „Вико“ ЕООД не може да се квалифицира като грешка по смисъла на чл.56 ЗЗД, защото ЧСИ В. П. не доказва с това плащане да е изпълнил чуждо задължение. От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че с това плащане ЧСИ В. П. е върнал парични суми, които са събрани след погасяване на задълженията на длъжника „Изи паркет“ ООД по изпълнителното дело. Това са негови (на ЧСИ) задължения, без значение дали погрешно ги е върнал на „Вико“ ЕООД (от когото преди това е получил парична сума в същия размер, която не е имал правно основание да задържи), а не на длъжника „Изи паркет“ ООД (от когото е събрал същата сума след погасяване на задълженията му по изпълнителното дело).
Поради изложеното дотук настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е неправилно и съгласно правомощията на настоящата съдебна инстанция по чл.293 ГПК следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и от изложените по-горе съображения е установена неоснователността на иска (че ищецът не е доказал осъществяването на фактическия състав на неоснователното обогатяване), следва да бъде постановено решение по съществото на спора, като искът бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода от спора ЧСИ В. П. следва да бъде осъден да заплати на „Вико“ ЕООД поисканите от него и направени от него разноски за воденето на делото в касационната инстанция в общ размер на 4 383.24 лева съгласно представен списък на разноски (л.88 по делото), от които 383.24 лева държавни такси и 4000 лева адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представените по делото договор за правна защита и съдействие и платежни документи (отчети по сметка).
Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 428/18.10.2022 г. по в.гр.д. № 627/2022 г. по описа на Плевенския окръжен съд и потвърденото с него решение № 92/13.05.2022 г., постановено по гр.д. № 647/2021 г. по описа на Троянския районен съд.
Вместо това постановява:
Отхвърля предявения от ЧСИ В. Л. П., рег. № 879, с район на действие Ловешкия окръжен съд срещу „Вико“ ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на „Вико“ ЕООД да заплати на ЧСИ В. Л. П. сумата 17 662 лева, преведена без основание по изпълнително дело № 1440 /2017 г.
Осъжда ЧСИ В. Л. П., рег. № 879, с район на действие Ловешки окръжен съд да заплати на „Вико“ ЕООД сумата 4 383.24 лева (четири хиляди триста осемдесет и три лева и 24 ст.) разноски за касационното производство.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.