Доказване на извършен ремонт при спор за събаряне на незаконна постройка

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 664

София,08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4383 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. К. А. срещу решение № 554/26.04.2023 г. по в. гр. д. № 2058/2022 г. на Бургаския окръжен съд.

Жалбоподателката счита, че решението, с което е отхвърлен предявеният иск по чл.109 ЗС, е неправилно. Позовава се на обстоятелството, че процесната постройка, чието събаряне се иска, е на разстояние 0,15 м. от общата граница между имотите на страните, без да е предвидено по план или по съгласие на страните изграждане стопански постройки на калкан на тази граница и без самата постройка да е построена на калкан. Счита, че самото нарушаване на строителните правила и норми – чл.121, ал.2 и сл. от Наредба № 5 ПНТСУ /отм./, е от такова естество, че е достатъчно за уважаване на предявения иск. Освен това счита, че фактическият извод на съда за извършен ремонт на покрива на стопанската постройка е направен от съда без наличие на годни доказателства за това. По делото са представени договор и протокол, но това са частни документи без обвързваща доказателствена сила и те не установяват извършения ремонт.

Ответниците в производството Г. Г. и М. Г. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна.

С определение № 2944 от 12.06.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалния въпрос за дейността на въззивния съд при разрешаване на правния спор.

По поставения въпрос настоящият състав приема следното:

Според постоянната практика на ВКС въззивният съд е съд по съществото на делото - решение № 831 от 14.01.2005 г. на ВКС по гр. д. № 555/2004 г., I г. о., решение № 431 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 455/2011 г., III г. о., решение № 616 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 966/2008 г., III г. о. и др. Той е длъжен да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба, по оплакванията възраженията на страните, както и да направи своите фактически и правни изводи въз основа на самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал - решение № 481 от 10.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 1521/2003 г., решение № 58 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5024/2021 г., I г. о., решение № 7 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1478/2019 г., IV г. о., решение № 101 от 3.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1740/2014 г., I т. о., решение № 60102 от 13.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 965/2021 г., I г. о.

Тази практика следва да намери приложение и по настоящото дело.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение № 554/26.04.2023 г. по в. гр. д. № 2058/2022 г. на Бургаския окръжен съд е отменено решение № 229/19.10.2022 г. по гр. д. № 975/2021 г. на Районен съд-Карнобат и е отхвърлен предявеният от З. К. А., Р. Т. А. и Д. Т. А. срещу Г. С. Г. и М. Р. Г. иск по чл.109 ЗС за премахване на стопанска постройка с площ от 22,70 кв. м. и височина 2,45 кв. м., изградена в югоизточната част на собствения на ответниците УПИ №... от кв. 172 по плана на [населено място], отстояща на 0,15 м. от плътната оградата между имотите на страните, построена от ищците.

Въззивният съд е приел, че процесната стопанска постройка, чието премахване се иска, е незаконна и отстои на 0,15 м. от страничната регулационна линия между имотите на страните. На тази обща граница има ограда от бетонни колчета и тухлена зидария със стоманобетонна козирка, върху която са наредени керемиди. Оградата е построена от ищците. Процесната постройка е от метална конструкция, носещи метални тръби, страните са с метална мрежа и ламарина. Ламарината в североизточната част на постройката към имота на ищците е повдигната и според вещото лице Р. съществува възможност дъждовни води и води от снеготопене да изтичат върху керемидите на оградата. Между имотите на страните съществува денивелация, като имотът на ищците е по-нисък с 0,80 м. спрямо имота на ответниците.

За да отхвърли иска по чл.109 ЗС въззивният съд е приел, че според твърденията на ищците пречките, които им създава незаконната постройка в имота на ответниците, се състоят в оттичането на дъждовни води върху оградата между двата съседни имота, като я навлажняват от страната на ищците, както и в отглеждането на зайци в постройката, вследствие на което се разнася неприятна миризма. Прието е, че според събраните доказателства пречките са отстранени. Както синът на ответниците, разпитан като свидетел, така и самите ищци, твърдят, че отглеждането на зайци в постройката вече е преустановено. Според свидетеля Й. от доста време не се усеща миризма. Прието е, че постройката не е изградена съобразно строителните правила и норми, но това не е достатъчно основание за премахването й. Съдът се е позовал на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, според което за уважаването на иска по чл.109 ЗС е необходимо да се докаже, че ответникът е осъществил неоснователно действие, което създава на ищеца пречки за използване на собствения му имот, по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/, както и на решение № 50110 от 20.01.2023 г. по гр. д. № 4712/2021 г. на ВКС, II-ро г. о., в което се приема, че търсената защита с иска по чл.109 ЗС трябва да съответства на нарушението и да се ограничава до преустановяване на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да се нарушава правната сфера на нарушителя и да се ограничават неоснователно неговите права. Прието е, че самата ограда, изградена от ищците, е изцяло плътна, а не съобразно издаденото през 1985 г. разрешение за строеж – плътна на височина 0,60 м., обща височина 1,50 м., над 0,60 м. – ажурна. Следователно оградата е построена също в нарушение на строителните правила и норми. Евентуалното мокрене на оградата би могло да е от оттичащите се води от покрива на постройката. За да се отстрани това неблагоприятно въздействие минимално необходимите действия, които следва да извършат ответниците, е да ремонтират покрива на постройката. От представените в първоинстанционното производство договор и протокол се установява, че в хода на делото ответниците са извършили въпросния ремонт.

Решението е неправилно.

Правилно въззивният съд е приел, че разположението на процесната стопанска постройка в близост до общата регулационна граница между имотите на страните само по себе си не е основание да се иска нейното събаряне. Макар за тази постройка да няма строителни книжа и да се намира в близост до общата регулационна граница между имотите на страните, вместо да е разположена на самата граница при възможност за застрояване на калкан /налице е грешка в отразяването на вярната имотна граница в плана, а оттам и изместване на регулационната линия/, то тя не пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху своя имот, тъй като те също имат сграда, долепена до общата регулационна граница откъм стопанската постройка на ответниците.

Правилно е прието също, че неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС е оттичането на дъждовни води от покрива на стопанската сграда на ответниците върху плътната ограда между двата имота и навлажняването й откъм страната на ищците.

Неправилно обаче е прието, че от представените в първата инстанция договор от 25.02.2022 г. и протокол от 26.02.2022 г. се установява твърдението на ответниците, че в хода на процеса са извършили ремонт на покрива на стопанската сграда. Въззивният съд не е съобразил, че това са частни документи. Частният удостоверителен документ, какъвто е протоколът за извършен ремонт, няма обвързваща съда материална доказателствена сила, а се преценява от съда съвместно с останалите доказателства по делото - решение № 316 от 30.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2795/2015 г., IV г. о., решение № 361 от 21.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2013 г., IV г. о., решение № 50115 от 18.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2022 г., IV г. о. Договорът да ремонт е частен диспозитивен документ и също няма удостоверителна сила. И двата документа са оспорени от насрещната страна при представянето им в съдебно заседание на 03.05.2022 г., като е изразено становище, че отразеният в тях ремонт на стопанската сграда в действителност не е извършен. Същото оспорване се поддържа и в отговора на въззивната жалба. По делото няма други доказателства, които да потвърждават данните по оспорените документи. Въззивният съд безрезервно се е доверил на протокола за извършен ремонт и е основал решението си на тази своя преценка, приемайки, че след ремонта дъждовните води от стопанската постройка на ответниците не се стичат върху плътната ограда между имотите на страните. Съдът не е обсъдил направеното от ответниците оспорване на двата документа и с това е нарушил практиката на ВКС за необходимостта от обсъждане на всички възражения и доводи на страните. Обстоятелството дали е извършен ремонт и дали дъждовните води действително са престанали да се изливат върху плътната ограда е от решаващо значение за изхода на делото, затова то следва да бъде установено по безспорен начин. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, който трябва да допусне експертиза със задача вещото лице да провери на място дали е извършен ремонт на покрива на стопанската сграда на ответниците и дали този ремонт преустановява изтичането на дъждовна вода върху плътната ограда, намираща се на общата граница между имотите на страните.

При новото разглеждане на делото следва да бъде съобразено обстоятелството, че касационна жалба срещу въззивното решение е подадена само от ищцата З. К. А.. Другите двама ищци Р. Т. А. и Д. Т. А. не са се присъединили към жалбата. Ищците са обикновени другари и тяхното участие в новото производство пред въззивната инстанция не е задължително.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ № 554/26.04.2023 г. по в. гр. д. № 2058/2022 г. на Бургаския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: