Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 28 Януари 2021

Дисциплинарно наказание „порицание“ за нотариус при немотивирано постановление

Върховен касационен съд · 28 Януари 2021

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Министърът на правосъдието обжалва наложеното на нотариус дисциплинарно наказание „порицание“, като настоява за по-тежка санкция – лишаване от правоспособност, заради нарушения при издаване на констативен нотариален акт по давност. Върховният касационен съд потвърждава решението на дисциплинарния състав. Съдът приема, че най-лекото наказание е справедливо, тъй като нотариусът няма предишни провинения, липсват настъпили вреди, а споровете относно самото право на собственост се решават по съдебен, а не по дисциплинарен ред.

Какво приема съдът

В дисциплинарно производство не се решават материалноправни спорове за собственост, а неизлагането на мотиви в постановлението по обстоятелствена проверка представлява дисциплинарно нарушение, което съобразно тежестта и чистото дисциплинарно минало оправдава налагането на наказание „порицание“.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

дисциплинарно производствонотариуспорицаниеконстативен нотариален актобстоятелствена проверкапридобивна давност

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е
№206
Гр. София,28 януари 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 9.12.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
При участието на секретаря В. Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2180/20 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.80 от ЗННД
Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието срещу решение от 29.05.20 г. по дисциплинарно дело №2/20 г. на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на РБ, с което на нотариус А. Н. – Р., вписана под №315 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд Тутракан е наложено дисциплинарно наказание по чл.75, ал.1,т.1 ЗННД „порицание”. Наказанието е наложено за установено неизпълнение на задълженията й по чл.587, ал.2 и 3 ГПК при издаване на постановлението от 19.04.18 г., с което е признала за собственик на описания недвижим имот –ПИ с площ от 1001 кв.м. в местността „Голишна”, с начин на трайно ползване „друг вид нива”, обозначен с идентификатор ... - молителят в нот. производство по издаване на констативен акт за собственост след обстоятелствена проверка Г. Б..
В жалбата се правят и в съдебно заседание се поддържат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на дисциплинарния състав, вкл. за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане на изменение на решението на дисциплинарния състав, като с оглед броя и тежестта на извършените от нотариуса нарушения и за целите на индивидуалната и генералната превенция й се наложи по-тежко по вид наказание по чл.75, ал.1,т.4 ЗННД „ лишаване от правоспособност” за срок от 3 месеца до 5 години.
Ответницата по жалба нотариус А. Н. - Р. я оспорва по подробно изложени в писмена защита и в съдебно заседание съображения.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: Д. състав е приел, че дисциплинарното производство е инициирано от министъра на правосъдието, с искане на нотариуса да бъде наложено дисциплинарно наказание за установено неизпълнение на задълженията и допуснати нарушения на разпоредбите на закона във връзка с изготвен констативен акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, от 19.04.18 г. №178, н.д. №261/18 г. В предложението на МП се сочи, че са нарушени разпоредбите на чл.79 ЗС, вр. с чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, чл.587, ал.2 и 3 ГПК, чл.25, ал.1 ЗННД, както и чл.8 и сл. от Етичния кодекс на нотариусите в РБ. Извършеното от нотариуса производство е за снабдяване с констативен нот. акт по обстоятелствена проверка за недвижим имот – земеделска земя в землището на [населено място], с посочени по –горе площ и идентификатор. Д. състав е приел, че не е компетентен да се произнесе за твърдяните в предложението на МП нарушения на нотариуса по чл.79 ЗС, вр. с чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, защото те се отнасят до разрешаване на спор за материално право, който подлежи на разглеждане не в дисциплинарно, а в исково съдебно производство. Д. състав установява наличието или липсата на допуснато дисциплинарно нарушение, но не може да обсъжда тълкуването и прилагането на материалния закон, в какъвто смисъл е и ТР №11/21.03.13 г. по т.д. №11/12 г. на ВКС, ОСГК. Там е прието, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Оспорването на тази констатация не се развива по правилата на чл.193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. Според практиката на ВКС, отразена в р. по гр.д. №2864/19 г. на четвърто г.о., съществуването на едно вещно право се установява с предявяването на иск и дисциплинарната отговорност на нотариуса може да се търси в случаите на неправилно приложение на материалния закон, когато констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост е отменена с вл. в сила решение и разбира се не е основана на противоречива съдебна практика.
Дисциплинарният състав не е намерил основание за дисциплинарна отговорност на нотариуса във връзка с процедурата по извършване на обстоятелствената проверка. Такава не е изрично разписана в ГПК или в друг нормативен акт. Приложената по нот. дело скица съдържа необходимите реквизити за индивидуализация на имота и вписване в имотния регистър и записът, че се издава, за да послужи пред съда, не я прави негодно доказателствено средство в нотариалното производство. Същото се отнася и до удостоверението за данъчна оценка, приложено за определяне на удостоверения материален интерес.
Нот. производство по чл.587, ал.2 ГПК цели да установи придобиването на имота на оригинерно основание – придобивна давност. Една от функциите на този институт е да бъде санкционирано бездействието на невладеещия вещта собственик. В този смисъл вписването на друго лице като собственик на имота в кадастралните регистри / както е в случая/ не е пречка за извършване на обстоятелствена проверка и признаване правото на собственост на владелеца на осн. чл.79, ал.1 ЗС. След признаване на владелеца за собственик с констативния нот. акт по обстоятелствена проверка, той ще бъде записан като такъв, наред с лицата, които притежават документ за собственост на друго основание, съгл. чл.41, ал.6 ЗКИР. Породилият се спор за материално право подлежи на разрешаване от гражданския съд по исков ред.
Не се изисква и удостоверяване на собствеността върху имота от СГКК – достатъчно е прилагането на скица за имота. Неизвършването на справка в имотния регистър също не е дисциплинарно нарушение, защото нотариусът няма законово задължение да я извърши, освен по искане на страните.
В производството по издаване на констативен нот. акт нотариусът следва да прецени и реши дали твърдяното от молителя право на собственост върху имота съществува, като за него, след събиране на доказателствата, той се произнася с мотивирано постановление.Именно при мотивиране на постановлението, според дисциплинарния състав, са нарушени от нотариуса чл.587, ал.2 и 3 ГПК и чл.25, ал.1 ЗННД. При издаване на постановлението от 19.04.18 г. нотариус Р. не се е` мотивирала с оглед събраните доказателства относно признатото на молителя Г. Б. право на собственост върху имота – чл.587, ал.2 и 3 ГПК. Прегледност и екзактност в изследване на събраните по нот. дело доказателства действително липсват, което прави преценката на нотариуса за съществуване на правото на собственост в полза на Г. Б. необоснована поради пропуск да изготви подробно и аргументирано постановление, което може да се приеме за нарушение и на чл.25, ал.1 ЗННД. Според тази разпоредба нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва , да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици от действията им и да не допуска пропуски или бавност в работата си, които биха довели до накърняване на техните права. В случая нотариусът се е задоволил да посочи в постановлението само, че молителят е владял имота явно и необезпокоявано повече от 10 години, като не е посочил дори началния момент на владението, откога тече давностният срок и към кой момент е изтекъл. С тази немотивираност на постановлението се накърняват правата на страната в нот. производство, което е недопустимо съгл. чл.25, ал.1 ЗННД.
С оглед на така установеното нарушение дисциплинарният състав е приел, че отговорността на нот. Р. следва да бъде ангажирана на осн. чл.74, ал.1 ЗННД като й се наложи наказание „порицание”- чл.75, ал.1,т.1 ЗННД. Нотариус Р. няма други дисциплинарни наказания и не са настъпили неблагоприятни последици за страната и третото лице,вписано като собственик на имота на друго основание, тъй като издаването на констативен нот. акт не прегражда пътя за оспорването на правото на собственост по съдебен ред.
ВКС споделя изводите на дисциплинарния състав, че твърденията и доводите на инициатора на производството, сега жалбоподател, МП за нарушения на материалния закон – чл.79 ЗС и чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ- при издаване на констативния нотариален акт могат да се обсъждат в спор за материално право, който не е предмет на дисциплинарното производство – чл.60, ал.1 от Устава на нотариалната камара. Вписването на друго лице като собственик на имота в кадастралните регистри / както е в случая/ не е пречка за извършване на обстоятелствена проверка и признаване правото на собственост на владелеца на осн. чл.79, ал.1 ЗС. Процесуална пречка за провеждане на охранителното производство би била висящността на правен спор за собственост по заведен иск, но такъв не е налице към момента на извършване на обстоятелствената проверка и издаване на констативния нот. акт - р. по гр.д. №2864/19 г. на четвърто г.о. Правилно е прието също, че представената по нот. дело скица на ПИ с идентификатор, описана като приложение към акта, е достатъчна за идентифицирането на имота. На практиката на съдилищата съответства и изводът на дисциплинарния състав, че нотариусът няма задължение да извърши справка в имотния регистър, по партидата на имота, преди издаването на констативния нот. акт, освен ако това не му е възложено от страните устно или писмено – чл.22 ЗННД / р. по гр.д. №10129/17 г. на СГС, недопуснато до касационно обжалване с опр. на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №2363/18 г./.
За нарушението на чл.587, ал.2 и 3 ГПК и чл.25, ал.1 ЗННД, изразяващо се в немотивиране на постановлението от 19.04.18 г., въз основа на което е издаден констативният нот. акт, обосновано е наложено най-лекото наказание „порицание”, като са взети предвид чистото дисциплинарно минало на нотариуса и липсата на настъпили вредни последици за страната в нотариалното производство и за трети лица. Издаването на констативен нот. акт не прегражда исковата защита на правото на собственост.
С оглед на изложеното жалбата е неоснователна – решението на дисциплинарния състав е правилно / законосъобразно и обосновано/ и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.05.2020 г. по дисц. дело №2/2020 г. по описа на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара за 2020 г.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.