Практика · Върховен касационен съд · 06 Септември 2025
Обезсилване на решение при противоречие между твърдения и посочен ответник
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Наследници на починал при трудова злополука работник завеждат иск за обезщетение за вреди, но в молбата твърдят, че работодател е едно лице, а насочват иска си срещу друго. Долните съдебни инстанции отхвърлят иска като неоснователен вместо първо да дадат ясни и точни указания за изправяне на това противоречие. Върховният касационен съд обезсилва предходните съдебни решения като недопустими и връща делото на районния съд за ново разглеждане и даване на правилни указания на ищците.
Какво приема съдът
Когато има противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума относно ответника, съдът е длъжен да даде ясни указания за отстраняване на нередовността, а постановените решения без това изправяне са недопустими и подлежат на обезсилване.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
трудова злополуканенадлежен ответникнередовна искова молбаобезсилване на решениеработодател
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 522 София, 16.09. 2025 година Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 11.06.2025 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана Аначкова разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 2048/2024 г. Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 1268/17.03.2025 г. по касационна жалба на А. М. Т., Т. Н. Т. и Д. Н. Т. – Х. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 47 /16.02.2024 г. по в.гр.д. № 841/2023 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 841/16.06.2022 г. по гр.д. № 4664/2021 г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите А. М. Т., Т. Н. Т. и Д. Н. Т. – Х. против Обединено счетоводство „Социални дейности“ – ДСХ „Възраждане“, ДПЛФУ „Милосърдие“, ДПЛД „Приста“ и „Домашен социален патронаж“ искове по чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на А. М. Т. в размер на 70 000 лева и на Т. Н. Т. и Д. Н. Т. – Х. в размер на по 40 000 лева, причинени от смъртта на наследодателя им Н. Д. Т., починал на 30.03.2021 г. в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.03.2021 г... Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на неговата вероятна недопустимост съгласно приетото в т.5 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът по касационната жалба Обединено счетоводство „Социални дейности“ – ДСХ „Възраждане“, ДПЛФУ „Милосърдие“, ДПЛД „Приста“ и „Домашен социален патронаж“ оспорва основателността на касационната жалба. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: С отговора на исковата молба ответната страна е направила възражение за ненадлежна пасивна процесуална легитимация. Във връзка с възражението съдът е указал на ищците да заявят дали поддържат иска против посочения от тях ответник – Обединено счетоводство „Социални дейности - ДСХ „Възраждане“, ДПЛФУ „Милосърдие“, ДПЛД “Приста“ и ДСП“. С молба - уточнение ищците са заявили, че исковата молба е подадена срещу ответника, който са посочили и че поддържат исковете срещу Обединено счетоводство Социални дейности - ДСХ „Възраждане“, ДПЛФУ „Милосърдие“, ДПЛД “Приста“ и ДСП“, представлявано от К. П.. Ищците са наследници на Н. Д. Т., починал на 30.03.2021 г. Представен е трудов договор от 2020 г., сключен между ДПЛФУ „Милосърдие“, представляван от В. Ч. – директор и Н. Д. Т. за изпълняване на длъжността „огняр“. От данните по Декларация за трудова злополука, подадена от В. Ч., в качеството на директор на осигурител ДПЛФУ , се установява, че в 5 ч 30 мин на 14.03.3031 г. е настъпила злополука с пострадал Н. Д. Т. на длъжност „огняр“q назначен в ДПЛФУ „Милосърдие“ - [населено място]. От Декларацията и от описаните в Протокол № 6 от 14.04.2021 г. се установяват обстоятелствата за резултатите от извършеното разследване на злополуката. В медицинската документация, в т.ч. Предаутопсионна епикриза, е удостоверено, че пострадалият е закаран в УМБАЛ „К.“ от ЦСМП с тежка черепномозъчна травма, намерен в кома, употребил алкохол. В документацията е отразено, че местоработата му е била „Дом милосърдие“. В първоинстанционното производство е представено Решение № 31 /29.07.2021 г. на комисия, назначена със заповед на кмета на [община], с което комисията, на основание чл.28,ал.1 от Закона за достъп до обществена информация предоставя информация за това, че В. Ч. заема длъжността директор на ДПЛФУ „Милосърдие“ по трудов договор и на осн. §1, т.32 от ДР на Закона за социални услуги в качеството на ръководител, е работодател на служителите , осъществяващи дейности по предоставяне на услугите. Посочено е още, че ДПЛФУ Милосърдие не е самостоятелен второстепенен разпоредител с бюджет за 2020 г. и 2021 г., а такъв е Обединено счетоводство социални дейности (ОССД), в чийто бюджет са включени домове за възрастни хора с увреждания, един от които е ДПЛФУ Милосърдие. За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че посоченият от ищците ответник не е материалноправно легитимиран да отговаря по същите, тъй като не е бил работодател на техния наследодател. В решението не са изложени други мотиви за неоснователност на исковете. Във въззивната жалба са развити единствено съображения за неправилност на изводите на съда за това, че ответникът не е надлежна страна по спора и не се съдържат други конкретни оплаквания за неправилност на решението. Ето защо, предвид правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд дължи произнасяне само по така наведеното оплакване. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е правилно. Позовал се е на разпоредбата на § 1, т.1. от ДР на КТ, с която е установено определение на "работодател" и е приел, че съгласно тази разпоредба качеството „работодател" не зависи от притежаването на (качеството) юридическо лице, а от организационната, икономическа обособеност на съответното структурно образование и възможността да наеме самостоятелно работници или служители по трудово правоотношение. Материалноправното положение, което работодателят заема като страна по трудовото правоотношение с работника или служителя обуславя и неговата правосубектност или възможността да бъде страна в процеса по трудовия спор. Въззивният съд е приел, че следователно, качеството работодател се придобива при наличието едновременно на следните условия - организационна обособеност, икономическа обособеност и самостоятелно наемане на работници или служители по трудово правоотношение. В настоящия случай работодател на наследодателя на ищците Н. Д. Т. е бил ДПЛФУ „Милосърдие“, представляван от директора В. Ч. . От писмените доказателства се установява, че Домът за пълнолетни лица с физически увреждания - ДПЛФУ „Милосърдие“ предоставя социална услуга. Трудовият договор на Н. Т. с ДПЛФУ е сключен при действието на З. , който предвижда социалните услуги да се предоставят в специализирана среда на територията на съответната община, като е запазен и начинът на финансиране-делегирани от държавата дейности, а също и че кметът упражнява контрол, присъщ на висшестоящ орган във връзка с делегираната му от държавата дейност. Ръководителят на социалната услуга (назначен от общината-доставчик на социалната услуга) е работодател на служителите , осъществяващи дейността по предоставянето на услугата (пар. 1, т. 32 от ДР на З. във вр. с чл.28 и чл.29, ал.2 от З.). От тази разпоредба следва еднозначен извод, че работодател на Н. Т. е ДПЛФУ. Работодателят е надлежен ответник по трудови спорове, а не формации, организации, структури и др., в които евентуално е включен. По основателността на касационната жалба: С т.5 от ТР № 1/19.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В случая по направеното от ответника по исковете възражение, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, въззивният съд обосновано е констатирал, че с исковата молба като ответник е посочен ответник – Обединено счетоводство „Социални дейности - ДСХ „Възраждане“, ДПЛФУ „Милосърдие“, ДПЛД “Приста“ и ДСП“ и същевременно фактическите твърдения на ищците, на които е основана исковата молба, са, че в трудовия договор на наследодателя на ищците като работодател е посочен Домът за пълнолетни лица с физически увреждания (ДПЛФУ) „Милосърдие“, представляван от В. Ч. – директор. Ищците твърдят и че (по предявения иск) материалната и процесуална легитимация на работодателя се отклонява от общата такава в гражданското право и че работодател е всеки субект, който отговаря на легалната дефиниция на § 1, т.1 от ДР на КТ. Ищците твърдят и че от посочено решение за предоставяне на достъп до обществена информация е видно, че В. Ч., заемаща длъжността директор на ДПЛФУ Милосърдие (с която е подписан трудовият договор на наследодателя на ищците) на основание § 1, т.32 от З. е работодател на служителите. Но въззивният съд необосновано е приел, че исковете се поддържат и след дадени от първоинстанционния съд законосъобразни указания за отстраняването на нередовностите на исковата молба. При проверка на делото настоящият съдебен състав установи, че дадените от първоинстанционния съд указания не са законосъобразни. С разпореждане от 10.11.2021 г. първоинстанционният съд по направеното от ответника възражение, че не е надлежен ответник по аргумент от § 1 от ДР на КТ, е приел, че са налице предпоставките на чл.228 ГПК (изменение на ответника) и че на ищеца следва да бъде дадена възможност да заяви дали се отказва от иска срещу посочения ответник и че в случай, че не направи отказ в дадения срок, ще се пристъпи към процедурата по ал.1 на чл.228 ГПК, а в последствие и на ал.3 на чл.228 ГПК. С тези мотиви първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е задължил ищеца (те са няколко) в едномесечен срок от съобщение да отстрани визираните в мотивите нередовности, а именно да посочи дали се отказва от иска по отношение на този ответник. Ищците са заявили, че поддържат иска срещу ответника, посочен в исковата молба. Следователно, въпреки направеното от ответника възражение, първоинстанционният съд не установил в какво се изразява противоречието на исковата молба (между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице) и не е дал съответните указания за отстраняване на това противоречие. Тъй като дадените от първоинстанционният съд указания са били незаконосъобразни, те не са дали възможност на ищците да отстранят нередовностите в исковата молба. Въззивният съд, въпреки доводите на страните и разпоредбата на чл.129, ал.4 ГПК, също не е съобразил, че не са дадени законосъобразни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, което е довело до произнасянето му по същество по нея без да са били налице предпоставките за това. Той е следвало да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и за разглеждане на делото с негово участие, но не го е направил. Съгласно приетото с т.5 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Когато порокът се констатира от ВКС, той следва да обезсили и въззивното, и първоинстанционното решение, като върне делото на първата, а не на въззивната инстанция, което следва да започне с даване на указания на ищците да насочат иска срещу надлежния ответник – в случая към посочения от тях работодател Дом за пълнолетни лица с физически увреждания (ДПЛФУ) „Милосърдие“, с чийто директор В. Ч. е бил сключен трудовият договор на техния наследодател при действието на който е настъпила трудовата злополука. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по искането за присъждане на разноски за касационното производство. Воден от изложеното съдът Р Е Ш И: Обезсилва въззивно решение № 47 /16.02.2024 г. по в.гр.д. № 841/2023 г. на Русенския окръжен съд и потвърденото с него решение № 841/16.06.2022 г. по гр.д. № 4664/2021 г. на Русенския районен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския районен съд, което следва да започне с даване на указания на ищците да насочат иска срещу надлежния ответник. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.