Придобиване по давност на търговска сграда в съсобствен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

1

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50150

СОФИЯ, 29.06.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шести декември две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 244/2022 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. И. А. чрез адв. Д. П. срещу въззивно решение № 293 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 210/2021 г. на Окръжен съд-Благоевград. Жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е неправилно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в резултат на което е направил необоснован извод, че тя не е придобила по давност правото на собственост върху спорната сграда.

Ответниците по касация Я. Й. И. и Р. Д. В. - И. считат касационната жалба за неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е отменено частично решение № 465 от 22.07.2020 г. по гр.д. № 19/2016 г. на Районен съд -Петрич и в отменените части е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Е. И. А., че Я. Й. И. и Р. Д. В. - И. са собственици по приращение на 1/2 ид. част от едноетажна сграда с идентификатор ***, находяща се в [населено място], [улица], в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение - сграда за търговия, със застроена площ на сградата 15 кв.м, и е отменен констативен нотариален акт за собственост № 176, т.І, дело № 161/2015 г. в частта, с която Е. А. е призната за собственик на описаната сграда за разликата над 1/2 ид. част.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищците по предявения положителен установителен иск за собственост Я. Й. И. и съпругата му Р. Д. В.-И. се легитимират като собственици на 1/2 ид. част от дворното място, в което е построена процесната сграда, на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 143, т.І, дело № 199/1992 г. на районен съдия при Районен съд-Петрич. Останалата 1/2 ид. част от дворното място е придобита от бащата на ответницата Е. И.-И. Д. Б. на основание наследство от родителите Д. И. Б. и П. И. Б., починали през 1989 г., и съдебна спогодба от 30.03.1998 г. по гр.д. № 201/1992 г., по силата на която делбеният имот, представляващ втори етаж от построената в имота жилищна сграда е предоставен в дял съделителя И. Д. Б., заедно с принадлежащата към този етаж 1/2 ид. част от дворното място, съставляващо обща част. Приел е, че процесната сграда с идентификатор ***със застроена площ 15 кв.м и с предназначение - сграда за търговия, е била изградена в имота през 1992-1994 г. от бащата на ответницата и по приращение е станала собственост на собствениците на терена.

Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответницата Е. И. за придобиване на сградата по давност. Приел е, че с отговора на исковата молба същата не се е позовала на този оригинерен сптособ за придобиване на собственост, а само е оспорила правата на ищците, без да твърди, че тя е собственик на сградата на посоченото основание. Но дори и това възражение да е било въведено от нея своевременно, по същество същото е неоснователно, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява в нейна полза да е осъществен фактическия състав на този придобивен способ. Изводът е обоснован с това, че жалбоподателката от дълги години живее в чужбина и дори да е осъществявала владение чрез своя баща в период повече от 10 години, то не е установено това владение да е било явно, спокойно, необезпокоявано, както и да е било обективирано пред ищците като собственици на идеална част от сградата. Последните не живеят в града и от 2002 г. нямат контакт с бащата на жалбоподателката, за да се приеме, че намерението за своене е манифестирано по отношение на тях и те са били съгласни с това.

С определение № 50397 от 27.09.2022 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и във връзка с доводите и възраженията на страните.

Последователно и безпротиворечиво в своята практика ВКС приема, че въззивният съд като съд по същество на спора е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, както и доводите на страните, и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка релевантни за изхода на делото факти и обстоятелства и върху закона. Това задължение произтича от разпоредбите на чл. 12 , чл. 235 и чл. 236, ал.2 ГПК.

Въззивното решение противоречи на тази практика.

Правоизключващото възражение за придобивна давност е заявено своевременно от ответницата Е. И. с отговора на исковата молба, видно от съдържанието на същия. В него, наред с оспорване на претендираното от ищците право на собственост на релевираното от тях придобивно основание, ответницата е заявила, че тя е изключителен собственик на процесната сграда, придобита от нея въз основа на неформално дарение и впоследствие - по давност / л. 31 от първоинстанционното дело/. С оглед на това за въззивния съд е възникнало задължението да разгледа възражението за давност и да се произнесе по основателността му след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства.

Установено е по делото, че процесната сграда - магазин е построена от И. Д. Б. през 1992-1994 г. Към този момент на основание разпоредителни сделки и наследяване дворното място е било съсобствено между него, ищеца Я. И. и съпругата му Р. И., и Л. Б.. Сградата е построена без надлежно отстъпено право на строеж, поради което с факта на възникването й като самостоятелен обект на правото на собственост по приращение е станала съсобствена между съсобствениците на дворното място. Строителството е осъществено от И. Б. без съгласието на останалите съсобственици и въпреки изричното противопоставяне от страна на Я. И.. Това се установява от представените по делото, но необсъдени от въззивния съд писмени доказателства - жалба от Я. И. до Община Петрич от 07.06.1994 г., молба от Я. И. до Община Петрич от 02.11.1994 г. и Постановление на РП - Петрич от 10.01.2003 г. за отказ за образуване на наказателно производство по преписка вх. № 1714/2002 г., образувана по жалба на Я. И., всички касаещи извършеното от И. Б. незаконно строителство на сградата. С гласни доказателства по делото е установено, че от построяването й сградата е ползвана от И. Б. и съпругата му за извършване на търговска дейност до около 2001-2002 г. През 2002 г. той предал владението на своята дъщеря Е. И., тъй като вече не можел да се грижи и да поддържа сградата поради липса на парични средства. Разпитаните по делото свидетели са заявили пред съда, че след 2002 г. знаят неговата дъщеря Е. И. като собственик на магазина. С нея са договаряли за извършване и заплащане на ремонтни дейности и за отдаването му под наем. През целия този период никой не е имал претенции да ползва магазина. Свидетелите, в това число и св. М. И., която е наемател на търговския обект от 2003 г., не са виждали ищците Я. И. и съпругата му Р. И..

При така установените факти по делото необоснован е изводът на въззивния съд, че ответницата не е доказала упражняваното от нея владение да е било да е било явно, спокойно, несмущавано и необезпокоявано. Тези допълнителни признаци на владението са изяснени в съдебната практика и в правната теория. Приема се, че владението е явно , когато фактическата власт се упражнява чрез действия, за които всеки заинтересован, включително и собственикът, може да узнае; че е постоянно, когато владелецът извършва такива действия, които изразяват воля трайно да се държи вещта; че е непрекъснато , когато владелецът не е изоставил или не е бил лишен от фактическа власт върху вещта за повече от 6 месеца; че е спокойно , когато не е установено и не се поддържа с насилие по отношение на предишния владелец.
По настоящото дело не са събрани доказателства, въз основа на които да се приеме, че упражняваното от жалбоподателката Е. И. владение върху спорния имот не покрива тези признаци. С оглед данните по настоящото дело, че процесната сграда е построена през 1994 г. от бащата на ответницата в съсобствен имот без съгласието на останалите съсобственици и при изричното противопоставяне от страна на съсобственика Я. И., и до 2002 г. е ползвана самостоятелно само от него и съпругата му за извършване на търговска дейност, се налага извод, че упражняваната от тях фактическа власт от момента на установяването й е била с характер на владение, а извършваните от съсобственика И. Б. действия, обективиращи намерението му за своене, са от такова естество, че са могли да бъдат възприети от останалите съсобственици. Безспорно е установено, че ищецът Я. И. е узнал за тях още през 1994 г., когато е подавал жалби до компетентния административен орган за премахване на незаконното строителство. През 2002 г. И. Б. е предал владението на своята дъщеря. Установено е от събраните по делото гласни доказателства, че тя неколкократно е извършвала със свои средства ремонт на покрива - ламариненият покрив е бил сменен с покрив от керемиди, подменяни са били счупени керемиди, а в основата на сградата е бил отлят бетонен пояс за нейното укрепване, отдавала е магазина под наем на трето лице, т.е. от 2002 г. и до предявяване на иска за собственост в продължение на близо 15 години е извършвала явни действия с владелчески характер по стопанисването и ползването на сградата, за които ищецът Я. И. е знаел. Не е установено владението на ответницата да е придобито и поддържано с насилие, а подаваните от ищеца жалби до общината през 1994 г. и до прокуратурата през 2002 г. не могат са се третират като действия, които обезпокояват и смущават владението, тъй като не представляват противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост на осъществяваното от ответницата владение и не засягат упражняваното от нея фактическо господство над вещта.
В обобщение на изложеното, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се налага извод, че от момента на установяване на фактическа власт през 2002 г. сградата е владяна явно, спокойно, необезпокоявано от ответницата Е. И. лично и чрез нейния баща в продължение на повече от 10 години, поради което тя е придобила правото на собственост върху цялата сграда на основание придобивна давност преди предявяване на иска за собственост. Доказателствената сила на издадения през 2015 г. констативен нотариален акт за собственост, с който ответницата Е. А. е призната за собственик на сградата с идентификатор ***на основание придобивна давност, не е опровергана от ищците, чиято е била доказателствената тежест за това.

По тези съображения въззивното решение в обжалваната част, с която е уважен установителния иск за собственост за 1/2 ид. част от сградата и е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт № 178/2015 г., следва да бъде отменено като постановено при наличие на касационно основание по чл. 281, т.3 ГПК. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като предявеният от Я. Й. И. и Р. Д. В.- И. установителен иск за собственост на 1/2 ид. част от сградата бъде отхвърлен като неоснователен.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № № 293 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 210/2021 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е признато за установено по отношение на Е. И. А., че Я. Й. И. и Р. Д. В. - И. са собственици по приращение на 1/2 ид. част от едноетажна сграда с идентификатор ***, находяща се в [населено място], [улица], в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение - сграда за търговия, със застроена площ на сградата 15 кв.м, и е отменен констативен нотариален акт за собственост № 176, т.І, дело № 161/2015 г. в частта, с която Е. А. е призната за собственик на описаната сграда за разликата над 1/2 ид. част, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Я. Й. И. и Р. Д. В. - И. иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че на основание приращение по чл. 92 ЗС ищците са собственици на 1/2 ид. част от едноетажна сграда с идентификатор ***, находяща се в [населено място], [улица], построена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение - сграда за търговия, със застроена площ на сградата 15 кв.м, и за отмяна по реда на чл. 537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт за собственост № 176, т.І, дело № 161/2015 г. до размер на 1/2 ид. част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: