Отмяна на влязло в сила решение за съдебна делба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 549

гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 796 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по подадената от С. К. Т. молба за отмяна (наименована „частна жалба“) с вх.№ 83888 от 31.07.2025 г., вписана в СлВп – гр. Пловдив на 27.01.2026 г.

С молба вх.№ 127512 от 10.12.2025 г., подадена от служебен адвокат С. Г. от АК - Пловдив (назначена по реда на гл. Х от ГПК), е уточнено, че се атакува влязлото в сила Решение № 3947 от 09.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 20546/2021 г. по описа на РС – Пловдив, VІІ гр.състав, което е потвърдено с въззивно Решение № 367 от 02.04.2025 г., постановено по в.гр.д.№ 336/2025 г. по описа на ОС – Пловдив, ХІV състав и е влязло в сила на 15.05.2025 г. като необжалвано пред ВКС.

Молителката С. К. Т. не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.

Постъпил е отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, подаден от ответниците по молбата К. К. П. и М. К. Ю. чрез адвокати Д. П. и Е. М. от АК - Пловдив, които оспорват основателността на молбата за отмяна и поддържат възраженията си в проведеното открито съдебно заседание.

По допустимостта на молбата за отмяна ВКС се е произнесъл с определение № 1620 от 30.03.2026 г.

Произнасяйки се по основателността на молбата за отмяна, ВКС намира следното:

Предмет на настоящия извънинстанционен контрол е влязлото в сила въззивно Решение № 367 от 02.04.2025 г., постановено по в.гр.д.№ 336/2025 г. по описа на ОС – Пловдив, ХІV състав, с което (посредством потвърждаването на Решение № 3947 от 09.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 20546/2021 г. по описа на РС – Пловдив, VІІ гр.състав) е обявен за окончателен на основание чл. 350 ГПК проект за разделителен протокол, съставен и предявен на страните в открито съдебно заседание, проведено на 03.10.2024 г., както следва: ДЯЛ I на обща стойност 133 430 лева: І.1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в [населено място], общ. Пловдив, обл. Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.09.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: [населено място], район Ю., [улица], ет. 2, ап. 1, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение: жилище, апартамент, площ 97 кв.м., прилежащи части: южно избено помещение с площ от 24,40 кв.м. и 1/4 от тавана – целият с площ от 95 кв.м., съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под обекта - *****, над обекта - *****; І.2. сграда с идентификатор ****, находяща се в [населено място], общ. Пловдив, обл. Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.09.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: [населено място], район Ю., [улица], сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ: 19 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер попредходен план: няма; ДЯЛ II на обща стойност 93 700 лева: ІІ.1. поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], общ. Р., обл. Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-161 от 01.08.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: [населено място], местност С., площ 463 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на земята при неполивни условия: осма, номер по предходен план: *, съседи: *** и ***, ведно с находящата се в поземления имот сграда с идентификатор **** , с площ от 32 кв.м., брой етажи: два, предназначение: вилна сграда – еднофамилна. ІІ.2. поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], общ. М., обл. Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-77 от 30.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: [населено място], местност К., площ 3 915 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: десета, номер по предходен план: *, съседи: ***, ***, *** и ***. Присъдено е за уравняване на дяловете съделителят, който получи дял I, да заплати на съделителя, който получил дял II, сума в размер на 19 865 лева; присъдени са и държавни такси в полза бюджета на съдебната власт на основание чл. 355 ГПК.

В молбата за отмяна се твърдят обстоятелства, квалифицирани по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.

На първо място молителката твърди, че е налице ново обстоятелство , обективирано в открито на 24.11.2025 г. ново писмено доказателство – н.а.№ 88 от 22.12.2021 г., том ІV, рег.№ 3971, д.№ 661/2021 г. по описа на нотариус Р. Т. (рег.№ 341 на НК, район на действие – района на РС – Пловдив), който е вписан в Служба по вписванията с дв.вх.рег.№ 47414, вх.рег.№ 47986 от 23.12.2021 г., акт № 185, том 138, д.№ 28312/2021 г. Съгласно посочения нотариален акт Е. К. Б. е учредила на дъщеря си М. К. Ю. пожизнено (безсрочно) и безвъзмездно право на ползване върху своята 1/2 идеална част от следния недвижим имот: сграда с идентификатор **** , със застроена площ 32 кв.м., брой етажи: два, предназначение: вилна сграда – еднофамилна, която се намира в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], общ. Р., обл. Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-161 от 01.08.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: [населено място], местност С., площ 463 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на земята при неполивни условия: осма, номер по предходен план: *, съседи: *** и ***, ведно със съответното за сградата право на строеж върху мястото. Съгласно атакуваното решение сградата с идентификатор **** е включена в дял втори.

Видно от данните по делото, Е. К. Б. е първоначална страна – ищец по претенцията за делба, ответница по която е молителката. След смъртта на Е. К. Б., настъпила на 08.06.2025 г., с Определение № 7881 от 16.06.2025 г. като страни в делбеното производство са конституирани нейните наследници по закон – дъщерите й К. К. П. и М. К. Ю.. В проведеното на 08.07.2025 г. открито съдебно заседание е изтеглен жребий, при което на наследниците на Е. К. Б. се е паднал дял първи от делбените имоти, а на ответницата – дял втори .

При тези факти молителката поддържа, че начинът на извършване на делбата, приет от съда във влязлото в сила въззивно Решение № 367 от 02.04.2025 г. по в.гр.д.№ 336/2025 г. на ОС – Пловдив, ХІV състав, е несправедлив и неправилен, тъй като делбата не може да постигне своята цел. Очевидно има трето лице-ползвател , което практически поставя в невъзможност съделителя, получил дял втори, да ползва собствеността си - вилната сграда, като се получава и неравностойност на дяловете, тъй като при оценката им от в.л. В. Р. не е съобразено обременяващото собствеността ограничено вещно право на ползване.

Така установените обстоятелства не дават основание за отменяване на въззивното решение в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по следните съображения:

Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство, т.е. нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела по причини извън нейното процесуално поведение. Изисква се обстоятелството да е обективирано в документ , който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, както и обстоятелството да е от съществено значение за изхода на спора - т.е. ако е било релевирано, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат. Под ново писмено доказателство по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК пък се имат предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи. Както по отношение на новооткритите обстоятелства, така и по отношение на новите писмени доказателства по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК съществува изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на спора.

Релевираният в разглеждания случай във връзка с това отменително основание документ – н.а.№ 88 от 22.12.2021 г., том ІV, рег.№ 3971, д.№ 661/2021 г. по описа на нотариус Р. Т., не удовлетворява изискванията на която и да е от двете хипотези по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК .

Ответниците по молбата акцентират на факта, че сключването на договора за учредяване на ограничено вещно право на ползване е оповестен публично с вписването му, извършено на 23.12.2021 г. – почти три години преди постановяването на първоинстанционното Решение № 3947 от 09.10.2024 г. по гр.д.№ 20546/2021 г. на РС – Пловдив, а към датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд (18.03.2025 г.) – преди четири години, два месеца и 24 дни, с довод, че се касае за достатъчно продължителен период от време, в течение на който за молителката е било възможно както да са осведоми за факта на сключения договор за учредяване на ограниченото вещно право на ползване, така и да се снабди и да представи по делото препис на документа, за да бъде съобразен при постановяването на решението по чл. 350 ГПК.

По-същественото в случая обаче не е дали молителката е положила дължимата грижа за защита на своите права при разглеждането на делото във фазата по извършването на делбата, а обстоятелството, че при конкретните обстоятелства по казуса фактът на сключения договор за учредяване на ограничено вещно право на ползване е без значение за защитата на тези права, като съображенията за този извод са следните:

След смъртта на Е. К. Б. (притежател на 1/2 ид.част и учредителка на ограниченото вещно право на ползване върху тази 1/2 ид.част от сградата с идентификатор ****), тя е наследена от двете си дъщери (М. К. Ю. и К. К. П.), едната от които е приобретателката по договора за учредяване на ограничено вещно право на ползване. В резултат от наследяването, правото на ползване върху придобитата на 08.06.2025 г. от М. К. Ю. по наследство от майка й 1/4 ид.част от сградата с идентификатор **** се е погасило поради настъпилото сливане в нейно лице на качеството ползвател и собственик. За ограниченото вещно право на ползване върху останалата 1/4 ид.част (получена по наследство от К. К. П.) приложение намира тълкуването, обективирано с Решение № 92 от 19.11.2018 г. по гр.д.№ 4212/2017 г. на ВКС, II г.о. , което е в следния смисъл: когато титуляр на ограниченото вещно право на ползване е съделител, това ограничено вещно право касае неговите вътрешни отношения със собственика-учредител. В такава хипотеза стойността на ограниченото вещно право на ползване не следва да се взема предвид при определяне на пазарната стойност на дяловете между съделителите. Това е така, защото тези вътрешни отношения не засягат правата между съделителите по повод на евентуално уравнение на дяловете. Обратно, когато титуляр на правото на ползване е трето лице, което не е съделител, стойността на това право трябва да се отчете, тъй като то обективно намалява стойността на имота за всички съделители.

Ограничено вещно право на ползване, учредено в полза на един от съделителите, ограничава само и единствено правото на собственост в обема на съпритежанието на лицето, което притежава голата собственост, като в случая по отношение на сградата с идентификатор **** „гол собственик“ се явява само сънаследничката на ползвателката М. К. Ю. – сестра й К. К. П.. С н.а.№ 88 от 22.12.2021 г. ограничения в правата е учредено само по отношение на Е. К. Б., а след смъртта й това ограничение съществува само за К. К. П., но не и по отношение на настоящата молителка С. К. Т.. Както е подчертано в Решение № 92 от 19.11.2018 г. по гр.д.№ 4212/2017 г. на ВКС, II г.о., доброволното ограничение на собствеността в обема права на единия от двамата съделители с равни права (по 1/2 идеална част – каквито са квотите на първоначалните съсобственички Е. К. Б. и С. К. Т.), не може при делбата на съсобствените недвижими вещи чрез обособяване на самостоятелни дялове - индивидуална собственост, да засегне, като ограничи, правата на съделител, който не е обременил с ограничено вещно право своята идеална част. След извършване на делбата така учреденото ограничено вещно право не се разпростира върху самостоятелния дял, получен от съделителя, който не е изразил воля по силата на сделка да ограничи правото си на собственост. Доколкото при делбата по реда на чл. 350 ГПК и чл. 352 ГПК е налице „замяна“ (в смисъла на взаимно транслиране на правото на собственост по отношение на дялове между съсобствениците от притежаваните в съсобственост при равни права недвижими имоти), то следва, че и ограниченото вещно право в полза на третото лице по отношение на тези заменени части се транслира и съответно - се концентрира изцяло в дела на съделителя - съсобственик, който го е учредил . В тези хипотези, при определяне на пазарната стойност на дяловете, ограниченото вещно право не следва да се взема предвид и да се пресмята стойността му , тъй като тази стойност касае вътрешни отношение между собственика на вещта и титуляря на ограниченото вещно право, без да се засягат правата между съделителите – съсобственици по повод на евентуално уравнение на дяловете.

Приложено към настоящия случай, изложеното означава, че след изтеглянето на жребия в о.с.з. 08.07.2025 г., полученото от молителката С. К. Т. имущество, съставляващо дял втори по потвърденото Решение № 3947 от 09.10.2024 г. по гр.д.№ 20546/2021 г. на РС – Пловдив, VІІ гр.състав, се явява изцяло освободено от ограниченото вещно право на ползване , по-рано учредено с н.а.№ 88 от 22.12.2021 г., том ІV, рег.№ 3971, д.№ 661/2021 г. по описа на нотариус Р. Т. (рег.№ 341 на НК). Това ограничено вещно право на ползване е останало да съществува само в отношенията между М. К. Ю. и К. К. П. , транслирало се е върху полученото от тях двете в общ дял имущество, формиращо дял първи по потвърденото от въззивния съд Решение № 3947 от 09.10.2024 г. по гр.д.№ 20546/2021 г. на РС – Пловдив, VІІ гр.състав и не обременява никаква част от имуществото, формиращо дял втори, включително не обременява никаква част от сградата с идентификатор **** .

Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че н.а.№ 88 от 22.12.2021 г., том ІV, рег.№ 3971, д.№ 661/2021 г. по описа на нотариус Р. Т. (рег.№ 341 на НК, район на действие – района на РС – Пловдив), който е вписан в Служба по вписванията с дв.вх.рег.№ 47414, вх.рег.№ 47986 от 23.12.2021 г., акт № 185, том 138, д.№ 28312/2021 г., няма никакво значение за приключването на делбеното производство в разглеждания казус. По тази причина н.а.№ 88 от 22.12.2021 г. не обективира нито ново обстоятелство, нито ново доказателство, което да налага отменяване на влязлото в сила въззивно Решение № 367 от 02.04.2025 г. по в.гр.д.№ 336/2025 г. на ОС – Пловдив, ХІV състав.

Останалите доводи в молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК обобщено се основават на становището, че двата дяла са „абсолютно неравностойни“, тъй като първият включва градски имоти с междувременно нараснали цени, а вторият – „селски имоти“. Тези доводи съставляват оплаквания по правилността на влязлото в сила решение, които е следвало да бъдат релевирани с въззивна, респ. – касационна жалба, поради което не са годни да обосноват извод за наличие на някое от изчерпателно изброените в закона основания по извънинстанционния способ за контрол на съдебните актове (така: мотивите по т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК).

Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК визира три фактически състава, свързани с неучастието на страната лично или чрез надлежен представител по делото, а именно: (1) когато поради допуснато от страна на решаващия съд нарушение на правилата, обезпечаващи участието на страните в производството, страната е била лишена от възможността да участва по делото, (2) когато страната не е била надлежно представлявана или (3) когато не е могла да се яви лично или чрез повереника си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молителката поддържа, че същото произтича от „изобилните доказателства, че няма собствено жилище, няма доходи, грижи се за болния си син, за нея е особено непосилно сама да се справя със защита на своите права в делбения процес“ и съответно – не е била надлежно представлявана поради липсата на финансови средства да си упълномощи адвокат. Така заявените твърдения не касаят никоя от хипотезите по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, включително втората от тях. Релевираните обстоятелства имат отношение към произнасяне по молба за предоставяне на правна помощ, като: (1) задължение на съда е да укаже за възможността ответникът да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това (чл. 131, ал. 1 ГПК), но не и служебно да следи дали страната е или не е в състояние сама да брани интересите си; в случая указанието за възможността да ползва правна помощ е достигнало до молителката, видно от съдържанието на полученото лично от нея на 09.02.2022 г. съобщение от 14.01.2022 г. (л. 20 от гр.д.№ 20546/2021 г. на РС – Пловдив); (2) молителката не се позовава на подадена от нея, но неправилно неуважена молба за предоставяне на правна помощ, но дори подобно позоваване да бе заявено, то би било ирелевантно от гледна точка на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, предвид уредената в закона обжалваемост по чл. 95, ал. 5 ГПК и по аргумент от мотивите по т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК.

С писмената защита на ответниците по молбата за отмяна е заявено искане за присъждане на разноски за настоящото производство, но по делото не са представени доказателства за заплащането на такива, поради което, независимо от изхода на делото, искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна (наименована „частна жалба“), подадена от С. К. Т. срещу влязлото в сила въззивно Решение № 367 от 02.04.2025 г. по в.гр.д.№ 336/2025 г. на ОС – Пловдив, ХІV състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. К. Ю. и К. К. П. за присъждането на разноски за защита в настоящото производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: