Осъждане за грабеж в съучастие и опасен рецидив

Текстът на акта

Ключови фрази

Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * липса на смекчаващи вината обстоятелства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50129

гр. София, 17 октомври 2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ -

трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

МАРИЯ МИТЕВА

при секретаря Ил. Петкова и

с участието на прокурора Бенчев,

като разгледа докладваното от съдия Грозева к.д. № 479/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалби на подс.И. А. П. и защитника на подс. Г. П. Т. – адв. З. срещу решение на Апелативен съд - Пловдив постановено по внохд№ 5485/22 г.

В жалбата на подс. П. се претендира наличие на касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 2 и т. 3 от НПК. Настоява се, че съдът не е обсъдил внимателно показанията на св. Р. Г. и въпреки това ги е кредитирал, поставяйки ги в основата на фактическите си изводи, като е приел, че подс. П. е взел участие в инкриминираното деяние. Съдебните състави са игнорирали показанията на св. М. С., св. С. Г. и св. Р. А., заключението на СМЕ, които опровергавали тезата на обвинението. Прави се искане за отмяна на въззивното решение, поради допуснати от съда процесуални нарушения, алтернативно се настоява за намаляване на размера на наказанието на „доизлежаното“.

Адв. Л. -защитник на подс. П. в съдебно заседание пред ВКС претендира, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, като описаната хронология на събитията, намира за „странна“, тъй като пострадалата се оплакала на 8.10.2019 г., не е потърсила веднага помощ на телефон 112 и от РПУ, като сигнализирала само на кметския наместник. Съдебният състав не е обсъдил липсата на увреждания по лицето на св. Г., както и не е изложил убедителни съображения защо след като пострадалата твърди, че е освен отнетите й 250 лв. е имала още 2000 лв., които извършителите не са взели. При определяне размера на наказанието, за чието намаляване защитникът пледира, не са взети предвид от съда здравословното и семейното състояние на подсъдимия.

В съдебно заседание пред ВКС подс. П. моли за връщане на делото за ново разглеждане.

В жалбата на адв. З. се поддържа наличие на трите касационни основания по чл. 348 от НПК и с нея се прави искане за намаляване размера на наказанието и отлагането му при условията на чл. 66 от НК.

В съдебно заседание защитникът на подс. Т.-адв. З. поддържа изцяло развитите в касационна жалба доводи и настоява за оправдаването на подс. Т..

В съдебно заседание пред ВКС подс. Т. не се явява.

Прокурорът от ВКП предлага решението на Апелативния съд да остане в сила, тъй като не са налице твърдените от касаторите пороци в дейността на съда. Наложените наказания намира за справедливи и в съответствие с целите на чл. 36 от НК.

Частната обвинителка Р. Г. не се явява пред касационната инстанция и не взема становище по жалбите.

ВКС след като изслуша доводите на страните и след като провери атакувания въззивен акт, в рамките на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери следното :

Жалбите на подс. П. и адв. З. – защитник на подс. Т. са неоснователни.

С присъда №1 от 19.01.2021 г. постановена по нохд № 2181/20 г. ОС-Стара Загора е признал подсъдимите Г. П. Т. и И. А. П. за виновни в това, че на 6.10.2019 г. в [населено място], в съучастие като съизвършители са отнели чужди движими вещи пари на стойност 250 лв., от владението на Р. Т. Г. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили сила и заплашване, като за подс. П. деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т. 4, във вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20 , ал. 2, вр. чл. 29, ал.1, б. а от НК и чл. 198, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. чл. 54 от НК като им наложил наказания както следва : на подс. Т.- лишаване от свобода в размер на четири години при първоначален „общ“ режим и на подс. П. -седем години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 59,ал. 1 и ал. 2 от НК е зачел задържането под стража на подс.П., считано от 4.11.2019 г.

На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимите са осъдени да заплатят на гражданския ищец Р. Г. обещетение за причинените и имуществени вреди в размер на 250 лв., в едно със законната лихва.

В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски.

Подсъдимите П. и Т. обжалвали съдебния акт пред АС-Пловдив, където е образувано внохд № 135/21 г. С решение № 260002 от 24.03.2022 г., въззивният съд изменил присъдата, като променил основанието, на което е било определен първоначалния строг режим на изтърпяване на наказанието спрямо подс. П. от чл. 57, ал.1 т. 2, б. б от ЗИНЗС в чл. 57, ал.1 т. 2, б. а от ЗИНЗС и намалил размера на държавната такса на по 25 лв. за всеки от подсъдимите.

Потвърдил присъдата в останалата й част.

Преди да отговори на наведените в касационните жалби оплаквания, с които са релевирани касационните основания по чл. 348 от НПК, ВКС следва да очертае пределите на касационната проверка, съобразно правомощията си и съдържанието на процесуалните документи, които са я инициирана.

На първо място, възраженията свързани с неправилно установена фактология по делото, с които се излагат доводи за необоснованост на съдебния акт, не са основание за осъществяването на касационен контрол – това са фактите свързани със закъснялото сигнализиране и свидетелстване на пострадалата пред органите на полицията, конкретната хронология на събитията, и допълнителните обяснения на подс. П. дадени в жалбата по повдигнатото обвинение. Причина за това е, че касационната инстанция не е инстанция по фактите, не събира доказателства и не може да изменя приетите от въззивния съд факти,/ с изключение на хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК/, поради което писмените обяснения на подсъдимия П. за случилото се, не подлежат на обсъждане. Касационната инстанция следва да осъществи проверка на правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на съдебните състави по същество и да извърши преценка на това дали приетите въз основа на тях факти са резултат от обективен, безпристрастен и всеобхватен анализ на цялата доказателствена съвкупност по делото.

На следващо място в личната жалба на подс. П. са направени твърдения за „допуснати процесуални нарушение от страна на свидетелите“ и тъй като в НПК те не са предвидени като основание за осъществяване на касационен контрол, оплакванията на касатора могат да обсъдени като израз на несъгласието му с аналитичната дейност на съда, което представлява касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК.

Тъй като двете жалби съдържат сходни оплаквания, ВКС следва да им отговори едновременно.

1.По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, с които е релевирано касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК.

Отправените от подсъдимите и защитниците им упреци срещу въззивната инстанция за превратен и тенденциозен прочит на събраните по делото доказателства не може да бъде споделен. Въззивният съд е защитил становището си по отношение допустимостта, относимостта и надеждността на събраните и проверени в хода на наказателното производство доказателствени източници, като е обсъдил внимателно всяко едно от тях. В аналитичната му дейност не се констатира едностранчивост или изопачаване на съдържащата се информация относно времето и мястото на осъществяване на инкриминираните събития и на конкретното участие на подсъдимите в тях. Лишена от основание е отправената критика срещу оценката на показанията на основния свидетел по делото – св. Р. Г.. Свидетелката поддържа неотклонно, че нахлуването на двамата подсъдими в дома й е против волята й, че не е искала от тях ремонт на покрива на къщата си, че се е чувствала застрашена от поведението им, че се опитала да се обади за помощ, че не е успяла, че подс. П. препречил пътя й и я стиснал здраво с ръце,че след това я издърпал от входната врата и влязъл след нея в дома й, блъснал я и тя паднала по очи, че подс. Т. влязъл в стаята и взел от нощното й шкафче сумата от 250 лв. Хронологията на събитията е потвърдена от показанията на св. Г., св. Р. и от заключението на СМЕ за извършено на св.Г. освидетелстване на 18.11.19 г., при което са констатирани кръвонасядане по лицето и в поясната област. Неоснователно се сочи от подс. П., че показанията и не следва да се ползват с доверие, тъй като при прегледа й не са установени синини по ръцете, за каквито тя съобщава. Съдът е обсъдил този факт с нужното внимание и е отбелязал , че той не може да компрометира достоверността на изложеното от св. Г., тъй като в заключението на СМЕ ясно е посочено, че с оглед закъснелия преглед от 12 дни, синината по ръката и други кръвонасядания е възможно да са отшумели.

ВКС не установи едностранчив или тенденциозен прочит на показанията на свидетели А., С. С., И. П., като съдът с основание е приел, че вътрешните противоречия в тях изключват възможността, последните да послужат за установяване на достоверна картината на събитията.

Доколкото в жалбите не са посочени други конкретни съображения за твърдяното касационно основание, то в заключение следва да се посочи, че възраженията на подс. П. и подс. Т. срещу доказателствената дейност на въззивната инстанция не намират опора в материалите по делото и не обосновават извод за допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на атакувания съдебен акт.

2. По отношение оплакването на адв. З.- защитник на подс. Т., за наличие на касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК.

Последното е поддържано с твърдение за неправилното осъждане на подс. Т., поради това, че доказателствената съвкупност не позволява несъмнен извод за неговото участие в престъплението, което налага оправдаването му. Изложените по- горе съображения за липсата на пороци в аналитичната дейност на съда в оценката на доказателствените материали и установените въз основа на тях фактически изводи, не индикират на нарушение материалния закон. Възражението, че възприетата фактическа обстановка не се различава от описаната в обвинителния акт и първата инстанция, /различията в тях касаели единствено процесуалната фигура на обвиняем и подсъдим/, не служи като аргумент в подкрепа на релевираното касационно основание. Отсъствието на развити конкретни съображения от касатора в тази насока не предполага извеждането на допълнителни съображения от ВКС за липсата касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК.

3. По възражението в жалбите за несправедливост на наложените наказания - касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК.

Оплакванията на двамата подсъдими за несправедливост на наложените им наказания, не могат да бъдат споделени. Въззивният съд много внимателно е обсъдил всички обстоятелства имащи значение за индивидуализиране на наказанията, като е взел предвид както смекчаващите така и отегчаващите отговорността обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и дейците и е обсъдил целите по чл. 36 от НК.

Настоящият съдебен състав не възприема тезата на въззивния съд досежно фактора – „време“ като период от извършване на конкретното деяния до налагане на наказанието, който е бил оценен като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като с оглед сложността на делото, формата на съучастие и етапа, на който се намира производството, изминалите три години не са нито прекомеренен, нито продължителен срок, и поради това не предопределят необходимост от компенсиране на подсъдимите, чрез редукция на наказанията им. Изтъкнатите в жалбите аргументи за наличие на неотчетени от съдилищата смекчаващи отговорността обстоятелства, са лишени от опора в материалите по делото. Във въззивното решение те са били подробно обсъдени без да е пропуснато нито едно от тях, а пред настоящата инстанция, не се навеждат нови, които да предизвикат упражняване на правомощията на ВКС по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК.

В заключение, съгласявайки с основните аргументи на въззивния съд, ВКС прие, че определените на подс. П. и подс. Т. наказания са справедливи, тъй като отчитат индивидуалните характеристики на деянието и дейците - начинът по който е извършено посегателството над самотна и възрастна жена и проявената от извършителите изобретателност, упоритост и коварство при влизане в имота й, които не са съставомерни признаци от състава на вмененото им престъпление. В тази връзка, определеното от съда наказание за подс. Т. от четири години лишаване от свобода, не позволява намаляването му до три години, каквото искане е направено в жалбата и то с оглед на възможността да бъде приложен чл. 66 от НК. Обстоятелството, че подс. Т. е неосъждан е отчетено коректно, като смекчаващо отговорността обстоятелство, но то самостоятелно не дава основание за редуциране на наказанието към минимума. Липсват материални предпоставки за приложението на чл. 66 от НК, поради което ВКС, няма основание да обсъжда, втората предпоставка - а именно дали целите на чл. 36 от НК биха могли да се постигнат с отлагане на наказанието.

Мотивиран от изложеното, ВКС прие, че атакуваният пред него съдебен акт следва да остане в сила, поради отсъствието на релевираните в жалбите касационни основания.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260002 от 24.03.2022 г. постановено по внохд № 135/22 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател :

Членове : 1.

2.