Доказване с косвени доказателства при неотчетена електроенергия в скрита тарифа

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50054

гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова и прокурора……………………..

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2023 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. И. А., срещу въззивно решение № 60/15.02.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 444/2021 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 7/04.03.2021 г. по гр. д. № 880/2020 г. на Районен съд – Свищов. С първоинстанционното решение е уважен предявения от К. Г. К. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 5 815,76 лв. – стойност на начислена електрическа енергия за периода 09.06.2016 г. – 07.12.2019 г. по фактура № [ЕГН]/24.08.2020 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба не е изразил становище.

С определение № 50945/14.12.2022 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси за възможността пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; и за задължението на съда да формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства при спазване на научните, опитните и логическите правила.

По тези въпроси в практиката на ВКС (вж. - решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г., ІV г. о.; решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/ 2015 г., ІV г.о.; решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/ 2017 г., ІV г. о.; решение № 75/13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/23020 г., ІV г. о., решение 125/ 23.06.2022 г. по гр. д. № 3899/2021 г., III г.о., решение № 75/13.04.2021 г. по гр.д. № 2206/2020 г., IV г.о. и др.) се приема, че пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник на косвено или на пряко доказване, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими в сравнение с други. Всички те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 12 и чл. 235 ГПК.

Съгласно чл. 12 ГПК вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други не са се осъществили в обективната действителност. Вътрешното убеждение не се формира произволно, то е подчинено на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено. Когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост. Когато това задължение не е уредено в закона отделно, необосноваността е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, затова той е длъжен да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, съпътства друг – установен по делото факт.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата на „Електроразпределение Север“ АД – [населено място] и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна, поради следните съображения:

По делото е установено, че ищецът има качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б ДР на ЗЕ и е краен клиент (§ 1, т.27г ДР на ЗЕ) за присъединен към електроразпределителната мрежа имот, находящ се в [населено място], [улица], за който е открита партида на ползвател на преносната мрежа (§ 1, т. 41а ДР на ЗЕ) при дружеството касатор. На 07.12.2019 г. е извършена проверка на СТИ от служители на жалбоподателя, за което по реда на чл. 49 ПИКЕЕ е съставен констативен протокол № 1502752, подписан от представители на оператора (двамата служители, извършили проверката) и от свидетел, удостоверяващ отсъствието на ползвателя и присъствието си на проверката. В протокола са констатирани показания в тарифа Т3, като електромерът е демонтиран и изпратен за извършване на метрологична проверка в БИМ. Според заключението, при софтуерно четене е констатирано наличие на преминала енергия в невизуализираната на дисплея тарифа Т3 в размер на 32 372,178 kWh. При тези данни, ответното дружество е издало корекционна фактура № [ЕГН]/24.08.2020 г. за допълнително заплащане на ел. енергия за периода 09.06.2016 г. - 07.12.2019 г. на стойност 5 815,76 лв.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че „би могло да се приеме донякъде за косвено установено обстоятелството“, че причината за записа на данни в Т3 е резултат на извършена софтуерна манипулация (неправомерна програмна промяна на тарифната схема), постигнала „отклонение“ („скриване“) на потребената електрическа енергия от визуализираните за отчет регистри - Т1 и Т2. Доколкото процесното СТИ, произведено през 2016 г., е фабрично настроено за измерване и отчет по основните две тарифа „дневна“ и „нощна“, липсата на отбелязване в протокола за монтаж от 08.06.2016 г., както и в протокола за последваща метрологична проверка от 04.08.2020 г. на показания по ненастроения и невизуализиран за отчет регистър ТЗ, не може да бъде сигурен аргумент за вероятността появата на спорния запис да е вследствие на реално преминала през техническото устройство ел. енергия. Този факт не се установява категорично от събраните доказателства - СТИ не е от типа „смарт“ и не разполага с техническа възможност за предаване на данни за измерване на консумация в реално време, които да се записват в електронната база на електроразпределителното предприятие. Не е ясно откога в миналото е започнал или кога е въведен спорния запис на цифрови показания в регистър Т3, както и каква е конкретната причина за възникването на записа. Обстоятелството, че СТИ е било монтирано ново в обекта, с нулеви показания по Т1 и Т2, че е в срока си на метрологична годност към датата на проверката и липсват данни за техническа неизправност, според съда също не са достатъчни условия да създадат „пълна доказателствена сигурност“ за наличието на основанието по чл. 55 ПИКЕЕ за издаване на корекционната фактура. Направен е извод, че по делото не е доказано по категоричен начин записът в невизуализирания за отчет регистър да е последица от реално потребление на абоната, а не от друго „хипотетично възможно явление”.

При дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно. Крайните решаващи изводи на съда за основателност на претенцията са формирани в нарушение на материалния и процесуалния закон и са необосновани.

Безспорно е, че ищецът е страна по договор за доставка на ел. енергия в проверения обект. Процесният електромер е в срока си на метрологична годност, работи в класа си на точност и с него е отчетено наличие на доставена и потребена електрическа енергия в невузиализирания регистър ТЗ, който факт се установява с официален свидетелстващ документ (протокол от метрологична проверка от БИМ) и от заключението на назначената по делото техническа експертиза. Вещото лице е констатирало, че СТИ не страда от друга техническа неизправност, отговаря на метрологичните изисквания за измерване на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики. Посочено е също, че не са установени външни механични дефекти по измервателния уред, както и видима външна намеса или повреда в схемата му на свързване. Установено е, че при софтуерното четене на паметта на устройството в невизуализираната на дисплея и ненастроена за отчет тарифа ТЗ има натрупване на показания. Според приетата по делото експертиза, електромерът е монофазен, произведен е през 2016 г. и тогава е монтиран като фабрично нов в обекта на ищеца (на 08.06.2016 г., съгласно приложения протокол № 15142670). Данни за нулевите показания по отчетните тарифи Т1 и Т2 се съдържат в протокола за монтаж, от което логично се извежда, че и показанията по останалите регистри следва да са били нулеви. Както се посочи в отговорите на правните въпроси, ГПК не изисква всеки факт по делото да бъде установен с преки доказателства, а допустими са и косвените доказателства, доколкото е възможно осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство), или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Когато липсват преки свидетелства за определен факт, съдът не може да прави извод, че този факт не се е осъществил, а е длъжен да прецени всички останали установени обстоятелства и факти в тяхната взаимовръзка според научните, опитните и логическите правила. Въззивният съд се е отклонил от тези правни разрешения, приемайки, че липсата на преки доказателства обуславя извод за невъзможност отчетеното в скрития тарифен регистър да е потребено след монтажа на уреда в обекта на ищеца. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на експертизата такъв извод не следва. Неясно остава как въззивният съд е счел за възможно процесните киловати да са натрупани преди монтажа на СТИ, или в друг период и от кого, ако не от ищеца. След като СТИ е било ново към датата на монтажа, то логичният извод би бил, че то не е измервало потребление на друг абонат, освен на ищеца. Действително, съгласно правилото на чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице. Той може да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани, или че неустановени в заключението факти и причинни връзки са доказани, но само след обсъждането поотделно и в съвкупност на всички останали доказателства и обстоятелства по делото, което в случая не е направено.

Същевременно, настоящият състав на ВКС намира, че по делото са останали неизяснени въпросите, касаещи констатираното софтуерно въздействие върху СТИ, респ. възможно ли е да се касае за техническа грешка, без целенасочено човешко поведение; какви са възможните причини за наличие на показания в регистър Т3 и в какво се изразява констатираната в протокола на БИМ при софтуерно четене „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ.

Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за да бъде изслушана комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която да даде заключение за възможните причини за натрупване на установеното при софтуерния прочит на паметта на електромера в регистър ТЗ количество ел. енергия; при какви условия е възможно (включително при какви несъответствия с техническите характеристики) да се получат цифрови показания в тарифи, неизведени на дисплея на СТИ; има ли и в какво се изразява в случая софтуерното въздействие, какво се цели с него и постига ли се препараметризация на записванията на уреда, в т.ч. – преразпределяне на преминаващата ел.енергия към невизуализирания регистър; кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър ТЗ на процесния измервателен уред, респ. изключва ли се възможността тези показания да са съществували към момента на монтажа му в обекта на ищеца; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта СТИ, отчетеното в невизуализирания регистър количество електроенергия било ли е възможно да бъде доставено и потребено от абоната за изследвания период и на каква стойност възлиза. Предмет на задачата на експертизата могат да бъдат и въпроси, допълнително поставени от страните.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в производството пред Върховния касационен съд, съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК.

Предвид всичко изложено и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 60 от 15.02.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 444/2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.