Дължимост на неотчетена електроенергия при софтуерна манипулация на електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50096

гр. София 23.06.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Ани Давидова

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 2687/2022 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба, подадена от Д. И. Р., чрез пълномощника му адв. Цв.Д., против въззивно решение № 186/17.02.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2530/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е отменено решение № 1499/19.03.2020 г. по гр. д. № 16134/2019 г. по описа на Районен съд - Варна и е отхвърлен предявеният от Д. И. Р. против „Енерго - Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 9652,20 лв., представляваща стойност на електроенергия, начислена за периода 25.08.2017 г. – 24.08.2018 г. и са присъдени съдебни разноски.

Настоящото касационно производство е второ по ред,след като с решение № 60206/07.10.2021 г. по гр.д.№ 3255/2020 год. на ВКС,ІV г.о. е отменено въззивно решение № 260193/24.07.2020 год. на Варненски окръжен съд по в.гр.д.№ 1291/2020 г.и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане на спора от друг състав с указания по приложението на закона.

Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос: „Налице ли е правно основание за определяне и начисляване цената на допълнителни количества енергия, ако корекцията е извършена след влизане в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 35 от 30.4.2019 г., в случай, че корекцията обхваща и период от време, предхождащ влизането им в сила?“

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе съобрази следното:

Отговорът на поставения въпрос следва да бъде съобразен с практиката на ВКС, която се споделя и от настоящия състав /решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., ІІІ г. о., решение № 119 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 4124/2019 г., ІV г. о., решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г., ІV г. о. и решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г., ІІІ г. о./, според която и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. е допустимо операторът на съответната мрежа - да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия не е била или погрешно е била отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. Предвидената нормативна уредба за продажба на електрическа енергия от електроразпределителните дружества на крайните потребители, обаче, не изключва приложението на общите правила на чл. 183 ЗЗД за неуредените случаи. При липсата на специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 23.11.2018 г./ горният извод следва от правилото, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока и принципът за недопускане на неоснователно обогатяване. В допълнение на цитираната практика на ВКС следва да се посочи, че липсата на правна уредба за преизчисляване на електрическата енергия поради грешка при отчитането, в резултат на осъществено софтуерно въздействие върху електромера, не може да доведе до недължимост на реално доставената и потребена от абоната електроенергия, освен ако не бъде установено по делото, че неправилното отчитане не се дължи на манипулация, а е резултат на обективно настъпили фактори. Съгласно чл. 120 ЗЕ, отчитането на електрическата енергия се извършва със средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. За да възникне правно задължение за крайния клиент да заплати продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване, по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, действително доставеното количество електроенергия за определен период, включително и в случаите, когато не е била отчетена правилно, т. е. при неотчитане или погрешно отчитане на количеството електроенергия, по аргумент от чл. 200, ал. 2 ЗЗД, крайният клиент също дължи заплащане на реално доставеното му количество електрическа енергия през съответния период, освен ако не бъде установено, че невизуализираните данни на дисплея на електромера са резултат не на неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване, а на причина, стоящи извън волята на клиента.
По касационните основания:
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация „Енерго - Про Продажби“ АД,в който излага съображения, че по същество решението е правилно и законосъобразно. В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа отговора и претендира разноски за настоящата инстанция,както и прави възражение за прекомерност на разноските на касатора,ако такива се претендират.

В обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът, чиято е доказателствената тежест , е установил наличието на предпоставките за коригиране на сметката за потребление на електрическа енергия на ищеца в хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл.183 ЗЗД. Посочил е, че проверката и демонтажът на процесното СТИ са извършени по предвидения ред, като за това е съставен протокол. В тази връзка следва да се отбележи, че корекцията на сметката не се основава единствено на констатациите, вписани в протокола за извършената проверка, а и на тези, отразени в протокола от метрологичната експертиза. От метрологичната експертиза на БИМ, обсъдена във връзка с констативния протокол от проверката и със заключенията на вещите лица по допуснатите пред първоинстанционния и въззивния съд комплексна СТЕ е установено, че са налице измерени количества електрическа енергия от 51 339 кВТч в невизуализиран /неактивиран за търговски отчет/ регистър, поради което е налице хипотеза на чл. 50 ПИКЕЕ,като периодът на корекцията е определен в съответствие с тази норма.Установено е, от приетата СТЕ в първата инстанция , че няма данни корпуса и схемата на електромера да са деформирани или променяни; налице е намеса в софтуера на електромера, в резултат на която количествата електроенергия са отчитани освен по дневна и нощна и по друга тарифа, която не е визуализирана и може да бъде изследвана само чрез специален софтуер; софтуер за прочитане на скритите данни по правило притежават само производителя на СТИ и лицензираното за ползването му енергийно дружество; електромерът не е тип „Смарт“; фактурираната сума е математически правилно изчислена по цените на КЕВР на база „начислената“ консумация. Вещото лице посочва, че допълнително начислената електроенергия би следвало да е преминала през електромера и да е потребена, но не е възможно да се установи кога точно е стартирало отчитането по невизуализирания регистър и дало натрупването е станало в процесния или в друг времеви период и в кой точно часови диапазон е потребена записаната в скрития регистър енергия. От приетата при новото въззивно разглеждане на делото комплексна съдебно-електротехническа и съдебно-софтуерна експертиза е установено, че отчетената по всички тарифи на СТИ електроенергия е преминала през електромера и е потребена в периода от датата на монтажа до датата на проверката на електромера; СТИ е произведено през 2013 г. и е монтирано на 24.01.2013 г., ново и неизползвано. Вещите лица посочват, че производителят не позволява измервателният уред да попадне в търговската мрежа без да е преминал задължителна техническа и метрологична проверка, което според тях означава, че е невъзможно електромерът да има регистри с показания различни от нулата. Стойността в регистрите на тарифите не може да се манипулира през стандартния оптичен порт; софтуерът за програмиране може да променя стойностите на параметрите за отчитане чрез въвеждане на парола, каквато е предоставена на „ЕОН България Мрежи“ АД; изчитането на данни не изисква парола и може да се извършва от въззивното дружество. Вещите лица посочват, че причината за намесата в тарифната схема е неправомерно, целенасочено външно софтуерно вмешателство, чрез задаване на несъответстващи параметри за настройка на СТИ, в резултат на човешко въздействие. Това въздействие е осъществено чрез включване на тарифен регистър 1.8.3 в тарифната схема на електромера посредством комуникация с външно устройство през инфрачервен порт. Това въздействие е в резултат на целенасочено човешко действие, като за целта е използвана официална програма и парола за промяна на тарифната схема. При промяна в схемата за свързване/разменен вход и изход/ електромерът отчита електроенергия, но тя се регистрира в други регистри 2.8.1, 28.2, 2.8.3 и т.н. Манипулацията е извършена посредством компютър или смарт устройство и чрез оптична сонда, поставена на комуникационния порт на СТИ се записват нови данни. Последният запис на параметрите на графика на отчитане е постоянен и се изпълнява докато бъде сменен с нов, което се извършва като се повтори процеса за параметризиране. Допълнително начислената електроенергия е остойностена по цени, определени за технологични разходи. Според експертите не е възможно да се определи как точно количествата електроенергия са потребени по отделните ценови подпериоди, след като енергията е преминала през електромера, съгласно констатациите на БИМ то това означава, че същата е доставена, респективно потребена от абоната. Количеството електроенергия е преминало през измервателната система на електромера, което означава, че то е измерено от СТИ и е доставено до абоната, същото е натрупано в невизуализиран регистър 1.8.3 и се съдържа в сумарния регистър 1.8.0. Максималното потребление в обекта за период от 365 дни, при осемчасово потребление може да достигне до 24 528 кВт, а при 10 часово – 30 660 кВт. От анализа на всички приети по делото доказателства въззивният съд е приел за установено, че е осъществена намеса в тарифната схема на електромера и е констатирано наличие на преминала електрическа енергия по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея; извършената софтуерна намеса датира след монтажа на СТИ, поради което към датата на монтажа на електромера на обекта на ищеца Т3, която не е била активирана за отчет е била с нулеви показания, а начисленото допълнително количество електроенергия е действително потребено от обекта на ищеца в периода след монтажа на електромера.Ответникът е доказал по безспорен начин правото си да получи от ищеца сумата от 9652,20 лв. ,а предявеният отрицателен установителен иск , като неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло.

Изводът на въззивния съд за неоснователност на отрицателния установителен иск е направен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК – тъй като правоотношенията по договорите за продажба на електрическа енергия са граждански материални правоотношения, за които е приложим ЗЗД и ако цената на доставената енергия не е заплатена, тя се дължи, без оглед наличието или липсата на специални процедурни правила ,както и каква методика за изчисление е използвана. Въззивното решение следва да бъде отменено,а спорът решен по същество от касационната инстанция,тъй като не се налага извършването на други съдопроизводствени действия./арг. чл. 295, ал. 1 ГПК/.

Съобразно даденият отговор на правния въпрос,по който касационното обжалване е допуснато, при отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата доставена ел. енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й се ангажира по реда на чл. 183 ЗЗД. Когато е установено точното количество на потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения. В случая липсата на отчет се дължи на външна намеса в тарифната схема на електромера при което преминалата енергия е отчетена по тарифа/1.8.3/и се съдържа в сумарния регистър 1.8.0 и не е визуализирана на дисплея. От метрологичната експертиза на средството за измерване е установена външна намеса в тарифната схема на електромера,както и е констатирано наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3.,която не е визуализирана на дисплея,въпреки,че електромерът съответства на метрологичните характеристики,но не и на техническите изисквания.В случая вещото лица по допуснатата допълнителна комплексна експертиза е посочило, че не може да се установи с точност кога е потребена електрическата енергия, но е категорично, че количеството е преминало през електромера. При това положение, следва да се съобрази максимално най-големият период, доколкото процесното СТИ е монтирано с нулеви показания, а именно периодът за който е преминала енергията се обхваща от датата на монтиране на електромера на 24.01.2013 г. до демонтирането му през 2018 г. Искът за установяване на несъществуване на претендираното от ответника задължение е частично основателен,тъй като при доказан по основание иск,той не може да бъде отхвърлен по съображения за липса на доказателства относно размера на вземането. При съобразяване на констативната част на заключението, настоящият състав определя по реда на чл. 162 ГПК размера на неотчетеното количество електрическа енергия, преминало през СТИ за претендирания период от една година от 25.08.2017 г. – 24.08.2018 г., чиято цена възлиза на 2632,44 лв.

С оглед изложеното отрицателният установителен иск се явява частично основателен – само за разликата над 2632,44 лв. до пълния предявен размер от 9652,20 лв., поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 7019,76 лв. и вместо него следва да се постанови друго, с което последният да бъде уважен до посочения размер.

В останалата обжалвана част, решението на Окръжен съд - Варна следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на касатора се следват разноски съобразно уважената част на иска,но такива не се присъждат,тъй като не са поискани.

На основание чл. 78,ал.3 ГПК на ответника по касация „Енерго - Про Продажби“ АД се дължат разноски съобразно отхвърлена част на иска в общ размер 1413,81 лв., платими от касатора.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 186/17.02.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2530/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна,в частта, в която, като е отменено решение № 1499/19.03.2020 г. по гр. д. № 16134/2019 г. по описа на Районен съд - Варна е отхвърлен предявеният от Д. И. Р. против „Енерго - Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7019,76 лв., представляваща стойност на електроенергия, начислена за периода 25.08.2017 г. – 24.08.2018 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. И. Р. против „Енерго - Про Продажби“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД сумата от 7019,76 лв., представляваща стойността на служебно коригирана сметка за потребена електрическа енергия за периода от 25.08.2017 г. – 24.08.2018 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в станалата част.

ОСЪЖДА Д. И. Р. да заплати на „Енерго - Про Продажби“ АД сумата 1413,81 лв. , представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: