Доказване на осиновяване и произход с косвени доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 427
гр. София, 09.07.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2593 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 49 от 29.01.2024г. по гр.д. № 581/2023г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 906857 от 19.10.2022г. по гр.д. № 2089/2020 г. на Районен съд-Благоевград и вместо това е отхвърлен предявения от В. С. К. и Л. С. К. против З. С. Ф., И. Б. Д.-К., А. Б. Д., З. Д. Д. (починала и заместена от предходните двама), Н. С. Д., В. С. С. (починала и заместена от В. Д. С. и Д. В. Д.), С. В. С., Г. В. С. и И. П. Д. иск за установяване правото на собственост на основание наследствено правоприемство от баба им П. И. Д., починала на 29.02.1980г., която от своя страна е пряк наследник (едно от двете деца) на прабаба им Я. И. И., починала на 25.11.1966г. и от тяхната майка Н. С. К., върху общо 2/24 ид.ч. от пет поземлени имота, представляващи земеделски земи в землището на [населено място], подробно описани.

Касационната жалба е подадена от ищците В. и Л. К. чрез адв. З.. Поддържа се, че съдът неправилно е разрешил основния спорен въпрос дали Н. К., наследодател на ищците, е осиновена от С. и П. Д. и дали е техен наследник по закон. Твърди се необсъждане на голяма част от доказателствата, неоспорени от ответниците, както и необоснованост на застъпеното виждане, че осиновяването следва да бъде доказано само с представяне на акта за извършването му.

Становище по жалбата е постъпило само от ответницата З. С.. В него се поддържа неоснователност на жалбата. В съдебно заседание пълномощникът на З. Ф. адв. А. моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Останалите ответници не са представили писмени отговори.

В съдебно заседание се явява ответницата И. Б. Д.-К., която поддържа становището на защитата на З. Ф..

В хода на касационното производство е починал ответника А. Б. Д. и в неговите права е конституирана дъщеря му А. А. Д.. Тя не се явява в съдебно заседание и не взема становище.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/ възможно ли е с косвени доказателства да се постигне пълно доказване на твърдените от страната факти и обстоятелства; 2/ за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и въз основа на тях да обоснове своите изводи.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по установителен иск за собственост относно 2/24 ид.ч. от земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Я. И. И., починала 1966г. Нейни наследници са двете й дъщери: П. И. Д., починала на 29.02.1980г. и И. И. Д., починала на 20.11.1988г. П. И. Д. е била в брак със С. С. Д., починал на 25.02.1982г. Не се спори, че техни деца и наследници са: З. С. Ф., С. С. Д. и Б. С. Д.. Ищците по делото са преки наследници - синове на Н. С. К., [дата на раждане] и починала през 2007г. Спорът е съсредоточен върху това дали Н. С. К. е наследник по закон на П. И. Д. и по-конкретно дали е била осиновена от П. и С. Д.. От страна на ищците е представено удостоверение за наследници № 37 от 27.07.2020г., издадено от Община Благоевград, в което Н. С. К. е вписана като наследник. Това удостоверение е оспорено от ответниците по реда на чл. 193 ГПК досежно истинността на съдържанието му.

Представени са удостоверения за наследници на П. И. Д. и на С. С. Д., издадени 2007г., както и удостоверение за наследници от 1994 г., в които Н. С. К. не е посочена като наследник.

По делото са приложени регистрационните картони на лицата С. С. Д. и П. И. Д., удостоверение № 78/30.12.2020г. на кмета на с. Падеш, извадки от ДВ за периода от 1928 година до 1935 година относно извършените осиновявания, съдебно удостоверение № 1954/29.03.2022 година от Окръжен съд Благоевград. Представен и е документ за лицата, от които се състои домакинството - копие от регистъра на население на с. Падеш от 1935 година. В регистрационните картони на С. и на П. Д., в графа „деца“ на четвърто място е посочена дъщеря Н., след С., Б. и З.. Установено е от приета почеркова експертиза, че имената на трите деца С., Б. и З. са написани ръкописно от едно лице, а името на Н. е написано от друго лице.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. М. Д. и Г. С. Б..

Въззивният съд е приел, че осиновяване на Н. С. К., извършено по предвидения в закона ред, не е доказано. Тя е родена през 1928г. и е починала на 12.09.2007г. В извадките от официалния раздел на Държавен вестник за периода 1928г.-1935г. за извършените осиновявания такова осиновяване не е отразено. Съдът е проследил развитието на законодателството, уреждащо осиновяването, до влизане в сила на Семейния кодекс от 1985г. Обобщил е, че след 1890 г. осиновяването се извършва с акт на съда и затова съществуването на осиновяването като правоотношение може да се основава само на съдебен акт, а не на фактически отношения. В настоящия случай, по делото не е представен нито акт за раждане, нито акт за осиновяване и поради това не може да се установи, че Н. С. К. е осиновена и че е наследник на С. и П. Д., респективно на Я. И.. Събраните по делото доказателства не установяват такова осиновяване, като писмените документи по делото обхващат целия времеви период, в който то би могло да бъде извършено. Според удостоверението от кметство с.Падеш в Регистъра на население на с.Падеш от 1936 год. Н. К. е записана с друга фамилия - като Н. Г., [дата на раждане] , в бивша Ю., [община].

Съдът е приел, че актът на осиновяването не може да бъде доказван със свидетелски показания или с други косвени доказателства. Без доказване на факта, че е постановен акт за осиновяването или за съставен въз основа на него акт за раждане, вписан в регистрите за гражданско състояние, не могат да бъдат обсъждани събраните в първоинстанционното производство свидетелски показания. Въз основа на това съдът е заключил, че праводателката на ищците не е дъщеря на посочените лица и не е придобила на основание член 5, ал.1, член 5, ал.2 ЗН и член 89, ал.1 от преходните разпоредби от ЗН част от наследствения дял, оставен в наследството на Я. И..

В допълнение съдът е посочил, че верността на съдържанието на удостоверението за наследници може да бъде проверена съобразно всички данни и без изрично оспорване. Затова не е било необходимо откриване на производство по оспорване. Независимо от това съдът е счел, че материалната доказателствена сила на удостоверението за наследници, от което се ползват ищците, е оборена.

По основанието за допускане на касационно обжалване .

Първият правен въпрос - за възможността да бъде извършено пълно главно доказване на правно значим за делото факт чрез косвени доказателства има свое трайно разрешение в практиката на Върховния касационен съд. Пълното доказване е онова, което води до несъмнен извод дали се осъществил или не даден релевантен за спора факт; такова доказване е необходимо при главното и обратно доказване, за да постигнат те своята цел. Приема се, че пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Обобщено, пълното доказване може да се осъществи и само с косвени доказателства, стига те да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка помежду си и с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт. В този смисъл са както посочените от касаторите Решение № 31 от 09.03.2012г. по гр.д. № 502/2011г. на III г.о. и Решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. по гр.д. № 921/2010г. на IV г.о., както и друга практика, известна на съда, а именно: Реше ние № 223/16.11.2016 г. по гр.д. № 1626/2016 г. на ВКС, I г.о., Решение № 63 от 20.07.2018г. по гр.д. № 1781/2017г. на І г.о., Решение № 50109/12.10.2023 г. по гр.д. № 1140/2022 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 60197/23.11.2021 г. по гр.д. № 636/2021 г. на ВКС, III г.о. Също така, както е посочено в Решение № 198/10.08.2015г. по гр.д. № 5252/14 г. на ІV г.о., възможно е преките доказателства да са изгубени с времето или унищожени. Тогава установяването на правнорелевантния факт може да бъде извършено с косвени доказателства - следи от осъществяването на други факти, свързани с правнорелевантния. Тази практика се споделя от настоящия състав и следва да се приложи при решаване на спора.

По втория въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и въз основа на тях да обоснове своите изводи . Трайна и последователна е практиката на Върховния касационен съд, израз на която са Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК, т.19, Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, Решение № 292 от 20.01.952/2015г. на ІІІ г.о., Решение № 134 от 30.12.2013г. по т.д. № 34/2013г. на ІІ т.о., Решение № 41 от 29.03.2017г. по гр.д. № 2897/2016г. на І г.о., че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да извърши своя самостоятелна преценка на доказателствата и на правнорелевантните факти, като посочи кои приема за осъществени и кои не, да изложи свои собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и да отговори на поддържаните от страните доводи и възражения.

По касационната жалба.

Обжалваното решение се постановено в отклонение от практиката по двата правни въпроса и се явява неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Въззивният съд е изградил решаващия си извод само въз основа на констатацията, че не е представен акт за осиновяване или акт за раждане на Н. К.. Съдът изобщо не е обсъдил представените писмени доказателства, които подкрепят твърденията на ищците, а именно копието от регистъра на населението от 1935г., където е посочено, че Н. е дъщеря на главата на домакинството С. С. Д., като е отбелязано „усиновена“. В регистрационните картони на С. Д. и П. Д. по ЕСГРАОН Н. е посочена като тяхно дете, макар и вписването на това обстоятелство да е извършено с различен почерк от този, с който са вписани другите три деца. В удостоверение № 2160 от 21.12.2020г. на Община Благоевград е посочено, че според съставения през 1977г. личен регистрационен картон на Н. С. К. нейни родители са С. С. Д. и П. И. Д.; в личните регистрационни картони на Б. Д. и С. Д. Н. е вписана като тяхна сестра. От съществено значение е и фактът, че Н. носи бащиното име на С. Д., въпреки установеното, че рожденото й име е Н. Г.. Според показанията на свидетелката И. Д. никой никога не е оспорвал факта, че Н. е дъщеря на П. и С., осиновена от тях. Свидетелката е роднина на страните - внучка е на сестрата на П.. Тя знае от баба си и баща си, че С. и П. се оженили, но нямали деца и някъде около 1929г. хората им казали, че трябва да си осиновят дете, за да могат да си имат свои. Така осиновили Н., а след това си родили свои деца. Свидетелката не знае откъде точно е дошла Н. в [населено място], но счита, че е някъде наблизо от М.; според нея Н. е живяла в П. със семейството на С. и П. докато се е омъжила в [населено място], в рода К.. След това е идвала, редовно са се събирали целия род с братята и сестрите и никой роднина не е оспорвал връзката между Н., С. и П.. Спорове възникнали едва преди няколко години. Показанията на свидетелката следва да бъдат ценени, независимо от факта, че тя понастоящем е един от наследниците на сестрата на П. - И. И. Д. и от там на общата наследодателка Я. И.. Свидетелката не може да се счита заинтересована, защото за притежаваната от нея наследствена квота е без значение дали наследниците на П. Д. са трима или четирима. Свидетелят Б. е бил кмет на [населено място], където е живяла майката на ищците и те самите живеят. Свидетелят познава баба Н. като дъщеря на баба П., знае и останалите деца на П.: Б., С. и З., като Н. е най-голямата.

Всички тези доказателства, останали необсъдени от въззивния съд, преценени в съвкупност, макар и да не установяват пряко акта на осиновяването, водят до единствено възможния извод, че Н. С. К. е била осиновена от С. и П. Д., отгледана е от тях като тяхно дете и се явява техен наследник.

В подкрепа на извода, че Н. К. е наследник на П. Д., са налице и други съображения, свързани с ползването на званието законно дете. Съгласно чл.54 и чл.55 от Закона за лицата /отм./, действал до 1949г., в отсъствие на акт за раждане, доказването на законното произхождение на едно лице се извършва чрез доказване непрекъснатото ползване от званието на законно дете. Ползването на това звание произтича от редица събития, които в своята съвкупност са годни да установят отношения на произхождение и родство между едно лице и семейството, към което то казва, че принадлежи. Съгласно чл.55 от Закона за лицата /отм./ главните от тези събития са: лицето да е носило всякога името на бащата, на когото то казва, че принадлежи, бащата да го е имал като свое дете и в това качество да се е грижел за неговото издържане, възпитание и настаняване, да е били припознато постоянно за такова от обществото или да е било припознато в това качество от семейството. В конкретния случай всички тези законови изисквания са налице. Както бе посочено, в регистъра по образец, определен с Правилника за водене на регистрите на населението в общините от 1935 г., е налице отбелязване, извършено от длъжностно лице, че Н. е дъщеря на С. Д., издържа се от него, живее в едно домакинство с него и съпругата му П. Д.. Също така е безспорно, че Н. до смъртта си е носила бащиното име на С., че е била призната и приемана като негова и на П. дъщеря от семейството, от роднините и от обществото. Всички тези обстоятелства в съвкупност установяват ползване на званието на законно дете по смисъла на чл.55 от Закона за лицата от 1907г./отм./, поради което следва да се счита, че произходът на Н. С. К. от С. и П. Д., е установен. Позоваване на горепосочената разпоредба от страна на ищците не е извършено, но при разрешаване на повдигнатия спор дали тяхната майка има качеството на наследник на П. Д. съдът дължи произнасяне не само дали тя е рождено дете на наследодателя, но и дали е било припозната или осиновена от него по предвидения в закона ред, а също и дали се е ползвала от званието на законно дете по смисъла на чл.54 и чл.55 от Закона за лицата от 1907 г. /отм.1949 г./. В този смисъл е практиката по Решение № 113 от 30.05.2016г. по гр.д. № 5994/2015г. на І г.о. и Решение № 168 от 26.05.2011г. по гр.д. № 705/2010г. на ІІ г.о. Неотносими към спорния въпрос са твърденията на ответниците, че Н. е знаела кои са нейните рождени родители в М., кои са братята и сестрите й и е общувала с тях.

Предвид изложеното предявеният установителен иск за притежаваните от ищците наследствени права върху възстановените по реда на ЗСПЗЗ земеделски имоти на общата наследодателка Я. И., е основателен. Въззивното решение следва да бъде отменено и постановено ново, с което искът да се уважи.

При този изход ищците имат право на направените разноски за водене на делото в трите инстанции. За първата инстанция разноските са 825 лв., за въззивната 1000лв. и за касационната 2510 лв. или общо 4335 лв.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 49 от 29.01.2024г. по гр.д. № 581/2023г. на Окръжен съд-Благоевград и вместо него постановява :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. С. Ф. , И. Б. Д.-К. , А. А. Д. (наследник на починалия в хода на делото А. Б. Д.), Н. С. Д. , В. Д. С., Д. В. Д. (последните двама наследници на починалата в хода на делото В. С. С.), С. В. С. , Г. В. С. и И. П. Д. , че В. С. К. и Л. С. К. по наследство от майка си Н. С. К., починала 2007г., са собственици на общо 2/24 ид.ч. от следните земеделски имоти в землището на [населено място], възстановени на наследниците на Я. И. И., починала 1966г.:

1/ Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], , с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: шеста, с площ 1835 кв.м., находящ се в местност „Ч.”, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***;

2/ Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: шеста, с площ 7492 кв. м„ находящ се в местност „Ч.”, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***;

3/ Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], , с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: шеста, с площ 2732 кв. м., находящ се в местност „А.”, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***;

4/ Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: шеста, с площ 3971 кв. м., находящ се в местност „Ч.”, [населено място], при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***;

5/ Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: шеста, с площ 6028 кв. м., находящ се в местност „Ч.”, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***.

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по писмени доказателства №172, том I, per. №3714, дело №122 от 2016 г. на нотариус К. М. в частта, с която ответниците са признати за собственици за разликата над 22/24 ид.ч. от правото на собственост върху всеки от недвижимите имоти.

ОСЪЖДА З. С. Ф., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], И. Б. Д.-К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, ап. 7, А. А. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, Н. С. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], общ. Б., [улица], В. Д. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]19А, вх.А, ет.2, ап.6, Д. В. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], С. В. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. А, Г. В. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 2 и И. П. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], общ. Б., [улица], да заплатят на В. С. К., ЕГН [ЕГН] и Л. С. К., ЕГН [ЕГН] сумата от 4335/четири хиляди триста тридесет и пет лева/ разноски за водене на делото в трите инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: