Увеличаване на обезщетение за незаконно обвинение след 10-годишно наказателно дело

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
Гр.София, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов

ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1692 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Я. В. срещу решение №.12567/31.12.20 по г.д.№.4271/19 на АС София - с което е потвърдено решение №.3855/30.05.2019 по г.д.№.10485/18 на СГС, І ГО, 14с., в частта за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ за сумата над 10000лв. от 40000лв. обезщетение за неимуществени вреди и за над 483,33лв. до 1944,44лв. лихви. Излагат се съображения за незаконосъобразност; моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на иска по чл.2 ЗОДОВ в пълен размер ведно с лихви и разноски.

Прокуратурата на Република България оспорва жалбата.

С определение №.60675/4.10.21 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос във връзка с критериите, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.гр.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. В задължителната практика, в това число цитираната /т.ІІ от ППВС №.4/23.12.1968, реш.№.77/22.07.20 по г.д.№.4010/19, ІІІ ГО и др./ са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания.

По основателността на касационната жалба:

Между страните няма спор относно следните факти, а и те се устано-

вяват от доказателствата по делото:

- на 7.11.07 /по ДП №.ЗМ 3653/07/ С.В. е бил привлечен за първи път като обвиняем за извършване на престъпление по чл.131 ал.2 пр.1 алт.3 пр.2 алт.2 вр. с чл.129 ал.2 пр.3 вр. с ал.1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10г., и му е била взета мярка „подписка“;

-съдебното производство, образувано след внасянето на обвинителния акт, е било прекратявано няколкократно и връщано на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения-като с постановление на СГП №.3139/09 е било спряно през периода 19.04.11-10.10.13; след възобновяването му е било образувано нохд №.4640/13 по описа на СГС, 22с., с постановената по което присъда ищецът е бил признат за виновен в това, че на 31.10.07, около 16ч., е причинил, чрез извиване и пресрещане на пръстите на лявата ръка, на лице от състава на МВР - инспектор С.Т. от 9 РПУ СДВР – средна телесна повреда – разкъсване на обвивката на сухожилието на гърба на четвърти пръст на лява длан, което от своя страна затруднило хватателната функция на ръката, характеризиращо се с медикобиологичния признак „трайно затруднение движенията на ляв горен крайник“, по повод изпълнение на службата-провеждане на специализирана полицейска операция по линия на „наркотици“ на територията на 9 РПУ-СДВР, поради което и на основание чл.131 ал.2 пр.1 алт.2 пр.2 алт.2 вр. с чл.129 ал.2 пр.3 вр. с ал.1 вр. с чл.55 ал.1 т.1 НК е осъден на 6месеца „лишаване от свобода“ при условията на чл.66 ал.1 НК /отложено изпълнение на наказанието за изпитателен срок от 3г./; с решение №.414/7.12.15 по нохд №.738/15 на САС-НО, VІс., първоинстанционната присъда е изменена и наказанието намалено на 3месеца „лишаване от свобода“; с решение на ВКС, НК, 2 НО /№.75/7.04.16 по нохд №.153/16/ въззивното решение на САС е отменено и делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание; с решение №.244/9.06.16 по нохд №.352/16 на САС, НО, 3с., първоинстанционната присъда е изменена – наложеното наказание „лишаване от свобода“ е намалено на 3месеца, а дължимата от подсъдимия сума за разноски е увеличена; с решение на ВКС №.247/13.12.16 по нохд №.1003/16 въззивното решение на САС е отменено и делото е върнато за ново гледане на въззивния съд от стадия на съдебното заседание /касационната инстанция е констатирала, че указанията, дадените при първото гледане на делото от ВКС (вкл. да се установи дали действително св.Т. се е легитимирал пред подсъдимия, къде са нанесени ударите /предвид противоречието на приетото с данните от медицинската експертиза/, какви са противоречията между отделните гласни изложения, има ли повторно легитимиране на полицейските служители и кое е наложило това, правилно ли е заличен свидетел), не са били изпълнени, игнорирани са показания на свидетели (Д. и В. в частта, в която са разяснили виковете на подсъдимия за помощ и полиция далеч преди да бъде застигнат пред тотопункта), липсва детайлен анализ на обясненията на подсъдимия и съпоставка с останалите доказателства (вкл. показанията на свидетелите Д., В., Г., медицинската документация и заключение), налице е непълнота в оценката на показанията на св.Т. и св.Ц. и неизясняване на механизма на получаване на твърдяното увреждане; дадени са нови указания, в това число за извършване на разпити и съобразяване и на онези доказателства, които разкриват действията на Т. спрямо подсъдимия по задържането му, поставянето на белезници, нанасянето на удари, местоположението на подсъдимия/; с решение №.94/27.02.17 по нохд №.1317/16 на САС, НО, 7с., първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която подсъдимият е признат за виновен и е осъден на 6месеца „лишаване от свобода“, като делото е върнато за ново разглеждане от прокуратурата; с постановление от 9.02.18 /връчено и необжалвано/ наказателното производство е било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК /по съображения, че деянието не е извършено/.

- ищецът е бил обвинен в извършване на процесното престъпление само 3-4 месеца след като е завършил средното си образование-в момент, когато е имал мечти за живота си, искал да следва и учи, да се реализира; приел много тежко обвинението – за него то било кошмар, ад; дотогава не бил имал пререкания с полицията или наказателни дела, чувствал се зле психически, обиден, унижен, депресиран; преди обвинението бил много весел, контактен, но сега се затворил не му се занимавало; искал да бъде оправдан, бил много разочарован от това, че не може да се разбере истината от прокуратурата; 10 години трябвало да обяснява, че не е направил това нараняване на полицая и никога не е бил против полицията; искал да учи в школата в С. - тъй като негови роднини работили в полицията и той бил настроен да учи и работи там - но всичко рухнало; завършил висше образоване през 2013 /колеж по туризъм/, задочно /трябвало да се издържа/, но ученето му се проточило-не можел да се концентрира, казвал, че не му се живее; съседите започнали да го гледат накриво /инцидентът станал до блока, в който семейството живеело от 40г., всички съседи излезли, започнало шушукане, че ищецът е пребит от полицията/; сменял няколко работи, трябвало да отсъства заради призовки, това създава лошо впечатление /св.Н./.

При така установените фактически обстоятелства е безспорно, че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Спорен е въпросът какъв е размера на дължимото обезщетение.

Настоящият състав намира, че във връзка с висящото наказателно производство ищецът е търпял психически страдания, стрес, притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение, страх от осъждане. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Освен това, видно и от свидетелските показания, в периода на воденото наказателно производство е имало и видима промяна в ищеца – загубил веселия си нрав и желанието си социални контакти, бил притеснен, депресиран. Променил се и начина му на живот-затворил се, не можел да се концентрира, не му се живеело, бил тревожен и заради злепоставянето му пред съседи и близки. Неразумната продължителност на периода, през който е траело наказателното производство, допълнително е увеличила вредните последици и има решаващо значение за негативното отражение на обвинението върху неимуществената сфера на ищеца. Съдът отчита прекомерната като цяло продължителност на негативното засягане на правата на личността /около десет години/ - през която делото е стигнало и до съдебна фаза, преминало е през шест съдебни инстанции, постановявани са трикратно осъдителни присъди с наказание „лишаване от свобода“ и двукратно касационна инстанция е връщала делото с указания; тежестта на престъплението, ангажиращо сериозна наказателна отговорност - заплахата за която също увеличава причиненото състоянието на страх от осъждане за нещо, което не е извършено; необходимостта подсъдимият да се явява на заседания със съответните усложнения за работата и следването му; уронването на честта и достойнството, чувството за незаслужено злепоставяне пред близки, познати и съседи /още повече, че роднини на ищеца били полицаи и той самият имал желание да стане такъв/, възрастта и социалното положение /значителният период, през който се е водело наказателно производство, съвпада с най-активната възраст, вкл. за професионална и социална реализация/, интензитета на търпяните болки и страдания, вкл. промяната на начина на живот, описана по-горе, довела до допълнителен психически товар и напрежение. Всички тези обстоятелства обосновават определянето на по-голям размер на дължимото обезщетение. Същевременно съдът отчита и, че е била наложена най-леката мярка за неотклонение /подписка/ и липсват данни за трайни и необратими промени в здравословното състояние като резултат от неоснователното обвиняване.

Предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав намира, че, като се отчитат критериите на чл.4 ЗОДОВ, чл.52 ЗЗД, конкретните обстоятелства на случая и ангажираните доказателства, обществено-икономическите условия в страната, за обезвреда на процесните неимуществени вреди се дължи общо сумата 17 000лв., ведно със законна лихва от 9.02.18 до окончателното изплащане. С оглед на това и предвид отговора на правния въпрос, следва да се приеме, че въззивният съд не е процедирал в съответствие с процесуалното си задължение да обсъди всички относими към определяне размера на дължимото обезщетение конкретни обстоятелства. Това се е отразило на правилността на решението му, респективно довело е до определяне на обезщетение несъответно на претърпените вреди - което е основание за частична отмяна на атакуваното решение.

Предвид всичко изложено по-горе атакуваното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 10000лв. до 17000лв. ведно с лихви е незаконосъобразно и трябва да се отмени - вместо което в тази част претенцията се уважи заедно със законната лихва считано от 9.02.18 до окончателното изплащане; в останалата част – с която искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 17000лв. до 40000лв. то следва да се остави в сила. На ищеца се дължат и общо 1047,53лв. разноски за всички инстанции съразмерно на уважената част от иска.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.12567/31.12.20 по г.д.№.4271/19 на АС София В ЧАСТТА, с която е потвърдено реш. №.3855/30.05.19 по г.д.№.10485/18 на СГС, І-14с., в частта за отхвърляне на предявения от С. Я. В. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 10000лв. до 17000лв . и за лихви над 483,33лв. до 1944,44лв., вместо което постановява:

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на С. Я. В., ЕГН [ЕГН], на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ още 7000лв . /седем хиляди лева/, съставляващи разлика над сумата 10000лв. до сумата 17000лв ., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 9.02.18 до окончателното изплащане, както и 1047,53лв. /хиляда и четиридесет и седем лева и петдесет и три стотинки/ разноски.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №.12567/31.12.20 по г.д.№.4271/19 на АС София, в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: