Практика · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2022
Увеличаване на обезщетение за незаконно обвинение след 10-годишно наказателно дело
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ищецът претендира обезщетение от Прокуратурата за вреди от водено срещу него близо 10 години наказателно производство, което в крайна сметка е прекратено поради липса на извършено престъпление. Долните съдилища са присъдили 10 000 лв., но ВКС отчита тежкото отразяване върху младия му живот и увеличава общото обезщетение на 17 000 лв.
Какво приема съдът
Справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди се определя въз основа на всички конкретни обстоятелства, включително прекомерната продължителност на делото, тежестта на заплашващото наказание и възрастта, в която е засегната реализацията на пострадалия.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
ЗОДОВнезаконно обвинениенеимуществени вредисправедливостпрекратено наказателно производствопрекомерна продължителност
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 9 Гр.София, 10.02.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1692 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Я. В. срещу решение №.12567/31.12.20 по г.д.№.4271/19 на АС София - с което е потвърдено решение №.3855/30.05.2019 по г.д.№.10485/18 на СГС, І ГО, 14с., в частта за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ за сумата над 10000лв. от 40000лв. обезщетение за неимуществени вреди и за над 483,33лв. до 1944,44лв. лихви. Излагат се съображения за незаконосъобразност; моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на иска по чл.2 ЗОДОВ в пълен размер ведно с лихви и разноски. Прокуратурата на Република България оспорва жалбата. С определение №.60675/4.10.21 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос във връзка с критериите, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.гр.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. В задължителната практика, в това число цитираната /т.ІІ от ППВС №.4/23.12.1968, реш.№.77/22.07.20 по г.д.№.4010/19, ІІІ ГО и др./ са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания. По основателността на касационната жалба: Между страните няма спор относно следните факти, а и те се устано- вяват от доказателствата по делото: - на 7.11.07 /по ДП №.ЗМ 3653/07/ С.В. е бил привлечен за първи път като обвиняем за извършване на престъпление по чл.131 ал.2 пр.1 алт.3 пр.2 алт.2 вр. с чл.129 ал.2 пр.3 вр. с ал.1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10г., и му е била взета мярка „подписка“; -съдебното производство, образувано след внасянето на обвинителния акт, е било прекратявано няколкократно и връщано на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения-като с постановление на СГП №.3139/09 е било спряно през периода 19.04.11-10.10.13; след възобновяването му е било образувано нохд №.4640/13 по описа на СГС, 22с., с постановената по което присъда ищецът е бил признат за виновен в това, че на 31.10.07, около 16ч., е причинил, чрез извиване и пресрещане на пръстите на лявата ръка, на лице от състава на МВР - инспектор С.Т. от 9 РПУ СДВР – средна телесна повреда – разкъсване на обвивката на сухожилието на гърба на четвърти пръст на лява длан, което от своя страна затруднило хватателната функция на ръката, характеризиращо се с медикобиологичния признак „трайно затруднение движенията на ляв горен крайник“, по повод изпълнение на службата-провеждане на специализирана полицейска операция по линия на „наркотици“ на територията на 9 РПУ-СДВР, поради което и на основание чл.131 ал.2 пр.1 алт.2 пр.2 алт.2 вр. с чл.129 ал.2 пр.3 вр. с ал.1 вр. с чл.55 ал.1 т.1 НК е осъден на 6месеца „лишаване от свобода“ при условията на чл.66 ал.1 НК /отложено изпълнение на наказанието за изпитателен срок от 3г./; с решение №.414/7.12.15 по нохд №.738/15 на САС-НО, VІс., първоинстанционната присъда е изменена и наказанието намалено на 3месеца „лишаване от свобода“; с решение на ВКС, НК, 2 НО /№.75/7.04.16 по нохд №.153/16/ въззивното решение на САС е отменено и делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание; с решение №.244/9.06.16 по нохд №.352/16 на САС, НО, 3с., първоинстанционната присъда е изменена – наложеното наказание „лишаване от свобода“ е намалено на 3месеца, а дължимата от подсъдимия сума за разноски е увеличена; с решение на ВКС №.247/13.12.16 по нохд №.1003/16 въззивното решение на САС е отменено и делото е върнато за ново гледане на въззивния съд от стадия на съдебното заседание /касационната инстанция е констатирала, че указанията, дадените при първото гледане на делото от ВКС (вкл. да се установи дали действително св.Т. се е легитимирал пред подсъдимия, къде са нанесени ударите /предвид противоречието на приетото с данните от медицинската експертиза/, какви са противоречията между отделните гласни изложения, има ли повторно легитимиране на полицейските служители и кое е наложило това, правилно ли е заличен свидетел), не са били изпълнени, игнорирани са показания на свидетели (Д. и В. в частта, в която са разяснили виковете на подсъдимия за помощ и полиция далеч преди да бъде застигнат пред тотопункта), липсва детайлен анализ на обясненията на подсъдимия и съпоставка с останалите доказателства (вкл. показанията на свидетелите Д., В., Г., медицинската документация и заключение), налице е непълнота в оценката на показанията на св.Т. и св.Ц. и неизясняване на механизма на получаване на твърдяното увреждане; дадени са нови указания, в това число за извършване на разпити и съобразяване и на онези доказателства, които разкриват действията на Т. спрямо подсъдимия по задържането му, поставянето на белезници, нанасянето на удари, местоположението на подсъдимия/; с решение №.94/27.02.17 по нохд №.1317/16 на САС, НО, 7с., първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която подсъдимият е признат за виновен и е осъден на 6месеца „лишаване от свобода“, като делото е върнато за ново разглеждане от прокуратурата; с постановление от 9.02.18 /връчено и необжалвано/ наказателното производство е било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК /по съображения, че деянието не е извършено/. - ищецът е бил обвинен в извършване на процесното престъпление само 3-4 месеца след като е завършил средното си образование-в момент, когато е имал мечти за живота си, искал да следва и учи, да се реализира; приел много тежко обвинението – за него то било кошмар, ад; дотогава не бил имал пререкания с полицията или наказателни дела, чувствал се зле психически, обиден, унижен, депресиран; преди обвинението бил много весел, контактен, но сега се затворил не му се занимавало; искал да бъде оправдан, бил много разочарован от това, че не може да се разбере истината от прокуратурата; 10 години трябвало да обяснява, че не е направил това нараняване на полицая и никога не е бил против полицията; искал да учи в школата в С. - тъй като негови роднини работили в полицията и той бил настроен да учи и работи там - но всичко рухнало; завършил висше образоване през 2013 /колеж по туризъм/, задочно /трябвало да се издържа/, но ученето му се проточило-не можел да се концентрира, казвал, че не му се живее; съседите започнали да го гледат накриво /инцидентът станал до блока, в който семейството живеело от 40г., всички съседи излезли, започнало шушукане, че ищецът е пребит от полицията/; сменял няколко работи, трябвало да отсъства заради призовки, това създава лошо впечатление /св.Н./. При така установените фактически обстоятелства е безспорно, че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Спорен е въпросът какъв е размера на дължимото обезщетение. Настоящият състав намира, че във връзка с висящото наказателно производство ищецът е търпял психически страдания, стрес, притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение, страх от осъждане. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Освен това, видно и от свидетелските показания, в периода на воденото наказателно производство е имало и видима промяна в ищеца – загубил веселия си нрав и желанието си социални контакти, бил притеснен, депресиран. Променил се и начина му на живот-затворил се, не можел да се концентрира, не му се живеело, бил тревожен и заради злепоставянето му пред съседи и близки. Неразумната продължителност на периода, през който е траело наказателното производство, допълнително е увеличила вредните последици и има решаващо значение за негативното отражение на обвинението върху неимуществената сфера на ищеца. Съдът отчита прекомерната като цяло продължителност на негативното засягане на правата на личността /около десет години/ - през която делото е стигнало и до съдебна фаза, преминало е през шест съдебни инстанции, постановявани са трикратно осъдителни присъди с наказание „лишаване от свобода“ и двукратно касационна инстанция е връщала делото с указания; тежестта на престъплението, ангажиращо сериозна наказателна отговорност - заплахата за която също увеличава причиненото състоянието на страх от осъждане за нещо, което не е извършено; необходимостта подсъдимият да се явява на заседания със съответните усложнения за работата и следването му; уронването на честта и достойнството, чувството за незаслужено злепоставяне пред близки, познати и съседи /още повече, че роднини на ищеца били полицаи и той самият имал желание да стане такъв/, възрастта и социалното положение /значителният период, през който се е водело наказателно производство, съвпада с най-активната възраст, вкл. за професионална и социална реализация/, интензитета на търпяните болки и страдания, вкл. промяната на начина на живот, описана по-горе, довела до допълнителен психически товар и напрежение. Всички тези обстоятелства обосновават определянето на по-голям размер на дължимото обезщетение. Същевременно съдът отчита и, че е била наложена най-леката мярка за неотклонение /подписка/ и липсват данни за трайни и необратими промени в здравословното състояние като резултат от неоснователното обвиняване. Предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав намира, че, като се отчитат критериите на чл.4 ЗОДОВ, чл.52 ЗЗД, конкретните обстоятелства на случая и ангажираните доказателства, обществено-икономическите условия в страната, за обезвреда на процесните неимуществени вреди се дължи общо сумата 17 000лв., ведно със законна лихва от 9.02.18 до окончателното изплащане. С оглед на това и предвид отговора на правния въпрос, следва да се приеме, че въззивният съд не е процедирал в съответствие с процесуалното си задължение да обсъди всички относими към определяне размера на дължимото обезщетение конкретни обстоятелства. Това се е отразило на правилността на решението му, респективно довело е до определяне на обезщетение несъответно на претърпените вреди - което е основание за частична отмяна на атакуваното решение. Предвид всичко изложено по-горе атакуваното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 10000лв. до 17000лв. ведно с лихви е незаконосъобразно и трябва да се отмени - вместо което в тази част претенцията се уважи заедно със законната лихва считано от 9.02.18 до окончателното изплащане; в останалата част – с която искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 17000лв. до 40000лв. то следва да се остави в сила. На ищеца се дължат и общо 1047,53лв. разноски за всички инстанции съразмерно на уважената част от иска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №.12567/31.12.20 по г.д.№.4271/19 на АС София В ЧАСТТА, с която е потвърдено реш. №.3855/30.05.19 по г.д.№.10485/18 на СГС, І-14с., в частта за отхвърляне на предявения от С. Я. В. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 10000лв. до 17000лв . и за лихви над 483,33лв. до 1944,44лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на С. Я. В., ЕГН [ЕГН], на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ още 7000лв . /седем хиляди лева/, съставляващи разлика над сумата 10000лв. до сумата 17000лв ., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 9.02.18 до окончателното изплащане, както и 1047,53лв. /хиляда и четиридесет и седем лева и петдесет и три стотинки/ разноски. ОСТАВЯ В СИЛА решение №.12567/31.12.20 по г.д.№.4271/19 на АС София, в останалата обжалвана част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.