Отмяна на влязло в сила решение за отнемане на имущество след решение на ЕСПЧ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 481

София, 17.07.2024г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 152 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал.2 от ГПК.

Образувано е по молба вх.№ 260389/20.10.2023г. от В. Г. Н., чрез адвокат К. Б., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, на влязлото в сила решение № 124/02.06.2016г. по в.гр. д. №7/2015 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което след частична отмяна на решение №120/03.05.2012г. по г.д.№259/2007г. на Окръжен съд – Габрово, са уважени предявените исковете по чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.), като от молителя и от ЕТ „В-1 В. Н.“ са отнети в полза на държавата подробно описаните недвижими имоти, леки автомобили, парични средства и дружествени дялове.

Молителят обосновава искането си за отмяна на влязлото в сила решение с твърдения, че с окончателно решение от 18.07.2023г. по делото „Наковски срещу България“ (жалба № 78684/17), Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е констатирал нарушение на правата на молителя по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), като се е позовал пряко на констатациите в решение по делото „Тодоров и други срещу България“ от 13.07.2021 г. Сочи, че решението е постановено от Комитет на ЕСПЧ и на основание чл. 28, § 2 от Конвенцията е окончателно, считано от 18.07.2023 г., откогато е започнал да тече и 6-месечният срок по чл. 305, ал. 2 ГПК. Претендира за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане при съобразяване на правните стандарти на ЕСПЧ в решението от 13.07.2021г. по дело „Тодоров и други срещу България“ (жалба №50705/2011г и шест други).

В съдебно заседание В. Г. Н. поддържа подадената молба. По същество моли същата да бъде уважена и делото върнато за ново разглеждане за съобразяване на конкретните мотиви на ЕСПЧ за допуснатото нарушение на Конвенцията, съответно да се отстранят последиците от това нарушение и правата на молителя да бъдат възстановени.

Ответникът по молбата Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), правоприемник на ищеца в исковото производство – Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД)) с писмен отговор, чрез процесуален представител Д. Д.-Д., оспорва молбата. Твърди, че при постановяване на решението следва да се направи преценка доколко отмяната на влязлото в сила съдебно решение ще доведе до преодоляване на допуснатото нарушение, така както го е видял ЕСПЧ. Излага, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован извод за наличие на връзка между престъпното деяние и придобитото, а впоследствие и отнето имущество. По същество моли искането да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховна касационна прокуратура, представлявана от прокурор А., изразява становище за основателност на молбата, тъй като ЕСПЧ е установил нарушение на чл.1, Протокол 1 от ЕКЗПЧОС по отношение на молителя.

Необходимите другари М. Г. С. и И. Н. С. не изразяват становище по молбата.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че решението по делото „Наковски срещу България“ (жалба № 78684/17) на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), на което се позовава молителя, е влязло в сила на 18.07.2023г. Молбата, въз основа на която е образувано производството, подадена на 20.10.2023 г., е депозирана в предвидения в разпоредбата на чл. 305, ал. 2 ГПК шестмесечен преклузивен срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е редовна.

Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна.

Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК предвижда като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение наличието на установено от ЕСПЧ (с окончателно решение) нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея и необходимост от ново разглеждане на делото за отстраняване на последиците от нарушението. В този случай е необходимо по делото да бъде установено наличието на следните предпоставки: влязло в сила решение на националния съд по гражданско дело, в което не е взета предвид КЗПЧОС или ако е взета предвид, не е установено нарушение по нея; окончателно решение на ЕСПЧ, което установява допуснато от Република България нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея, което е постановено по жалба на страна по приключилото дело пред националния съд; неотстранени от държавата последици от установеното с решението на ЕСПЧ нарушение и възможност тези последици да бъдат отстранени при новото разглеждане на делото.

Производството по делото е било образувано по искане на КУИПД (с ново наименование Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество) срещу В. Г. Н., ЕТ”В-1-В. Н.” [населено място], М. Г. С. и И. Н. С. за отнемане на незаконно придобито имущество, по реда на чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.).

С решение № 120/03.05.2012 г. по гр.дело № 259/2007 г. на Габровски окръжен съд е бил уважен предявения иск срещу В. Г. Н. и ЕТ”В-1-В. Н.” [населено място], и в полза на държавата било отнето подробно описаното имущество (недвижими имоти, моторни превозни средства, парични суми и дружествени дялове).

С решение № 124/02.06.2016 г. по в.гр.дело № 7/2015 г. на Великотърновския апелативен съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Габровски окръжен съд, от молителя било отнето и друго имущество – подробно описани парични суми. В мотивите на решението въззивният съд установил, че в края на проверявания период ответникът В. Н. имал недостиг на средства от законен източник за придобиване на имущество с натрупване в размер на 13 345,43 минимални работни заплати по пазарни цени и 6 264,03 минимални работни заплати по договорни цени. Посочил, че липсата на законен източник на средства и отрицателната разлика за всяка една от годините през целия проверяван период и в неговия край, налага извод за наличие на косвена връзка между престъпното деяние на ответника, включено в чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) и придобитото от него имущество. Изложил, че обосновано може да се предположи, че именно средствата от престъпната дейност на ответника са послужили като източник на средства за закупуване на имуществата, придобити през периода преди и след престъплението, извършено на 20.05.1993г., както и че с траснформираните средства от продажбите на това имущество е придобито друго в последващ период. Съдът изложил, че това предположение обоснова в достатъчна степен косвената връзка между престъплението, за което бил осъден ответника Н. и придобитото през целия проверяван период имущество. Позовал се и на мотивите на ТР №7/2013г., според които „дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законния източник в придобиването на имуществото“. По изложените съображения съдът намерил предявения иск за основателен.

С определение № 444/22.05.2017 г. по гр.дело № 5114/2016 г. на ВКС, III г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд гр. Велико Търново по гр.дело № 7/2015 г. Решението на въззивния съд влязло в сила на 22.05.2017 г.

С окончателно решение от 18 юли 2023г. по делото "Наковски срещу България" (жалба № 78684/17г.), Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) се е позовал пряко на констатациите в решение по делото "Тодоров и други срещу България" от 13.07.2021г. С последното е установено нарушение на правата по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), в онези случаи, в които националните съдилища не са успели да обосноват наличието на причинно-следствената връзка, и са постановили отнемане, разчитайки единствено на презумпцията, съдържаща се в закона от 2005г., че всяко имущество, за което не е доказано, че има „законен“ произход представлява облага от престъпление. В мотивите съдът приел, че такова нарушение е налице и в конкретния случай по отношение на жалбоподателя В. Н.. Посочил, че след като съдилищата достигнали до заключението, че жалбоподателят не е доказал достатъчно законни доходи за придобиване на процесното имущество, се позовавали на законовата презумпция за престъпния му произход, което приели за достатъчно за установяване на косвената причинно-следствена връзка между придобитото имущество и това, което се определя като „престъпна дейност“ за жалбоподателя. В тази връзка отбелязал, че последният бил осъждан за еднократно осъществяване на престъпния състав на изнудване, за деяние извършено през 1993г., което не е довело до извличане на финансова изгода и не са били повдигнати обвинения за последващи престъпления. Въз основа на тези обстоятелства съдът направил извод, че не е очевидна връзката между престъплението и конфискуваното имущество на стойност около 1 608 000 евро. По отношение на имуществените вреди претенциите са отхвърлени, като съдът повторил, както и по делото "Тодоров и други срещу България", че най-подходящото средство за отстраняване на нарушението е възобновяването на вътрешното производство и повторното разглеждане на въпроса от националните съдилища в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1.

С оглед на изложеното съдът намира, че по делото е установено наличието на предвидените в разпоредбата на чл.303, ал.1, т.7 от ГПК основания за отмяна на влязлото в сила решение на Апелативен съд – Велико Търново в уважената част от предявения иск с правно основание чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу В. Г. Н. и ЕТ „В-1 В. Н.“, [населено място]. Необходимостта от ново разглеждане на делото, за да бъдат отстранени установеното нарушение и последиците от него, е изрично приета с решението на ЕСПЧ от 18.07.2023г. В тази връзка са неоснователни възраженията на КОНПИ, че не е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, респ. че нарушението не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото. В производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение, настоящият състав на ВКС няма правомощия да ревизира решението на ЕСПЧ и е обвързан от установеното в него нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. Доколкото в производството не са наведени доводи за отстраняване на констатираното нарушение и последиците от него, делото следва да бъде върнато на Апелативен съд – Велико Търново за разглеждане на въззивната жалба в открито заседание. При постановяване на новото въззивно решение съдът трябва да изследва и да изложи мотивирани съображения, дали от събраните доказателствата се установява или не изискваната от ЕСПЧ причинна връзка между придобиването на процесното имущество и престъпната дейност на молителя.

По претенциите на страните за присъждане на разноски за настоящото отменително производство, компетентен е въззивният Апелативен съд – Велико Търново, който следва да се произнесе по тях с крайния съдебен акт по същество, съобразно изхода на спора (в този смисъл са разясненията дадени в т. 4 и мотивите към нея от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ, на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, влязлото в сила решение № 124/02.06.2016г. по в.гр. д. №7/2015 г. на Апелативен съд – Велико Търново в уважената част от предявения иск с правно основание чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу В. Г. Н. и ЕТ „В-1 В. Н.“, [населено място].

ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Велико Търново за ново разглеждане в посочената част от друг негов състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: